Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1997
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Галина Динкова
Дело: 20247240700329
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1997

Стара Загора, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА канд № 20247240600329 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. Д. А. от с. Ледник, подадена чрез пълномощника му адв. К. А., против Решение № 36 от 09.02.2024г., постановено по АНД № 20235510201516 по описа за 2023 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7843184, издаден от ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора въззивният съд не е разгледал и отговорил на направените от жалбоподателя възражения относно липсата на основание за налагане на по-тежко наказание за повторност, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е представено писмен отговор срещу подадената касационна жалба от процесуалния му представител юриск. Р.. Претендира възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на М. Д. А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7843184 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на М. Д. А. е наложена глоба в размер на 600лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 05.07.2023г. в 18:31 часа в област Стара Загора, общ. Мъглиж, път I-5 км.213+400 разклон с. Ягода управлява в посока към гр. Казанлък при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено извършено нарушение за скорост с М. А. К. 7, вид Лек автомобил с рег.№ [рег. номер], с установена скорост на движение от 98 км/ч при превишена стойност на скоростта 38 км/ч, като извършеното нарушение е заснето със АТСС №120сса6. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6899176 на 09.05.2023г.

За да потвърди електронния фиш, Казанлъшкият районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност в изпълнение на задължението за служебна проверка на всички обуславящи този извод изисквания. Прието е, че издаденият електронен фиш съдържа всички реквизити, като по делото са приложени писмени доказателства, че техническото средство е било изправно и за използването му е съставен редовно протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата. Въз основа на изготвените веществени доказателствени средства по реда на Наредбата и представения по делото Електронен фиш серия К №6899176 за извършено на 15.01.2023г нарушение по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП / стр.12/ е прието, че са налице всички елементи от състава на чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП. От справка АИС АНД се установява, че действително на 09.05.2023г е влязъл в сила този Електронен фиш, който е посочен в процесния като обуславящ съществуването на квалифициращия признак по чл.182 ал.4 от ЗДвП, поради връчването му на 21.04.2023. Към въззивната жалба е представена и разписка, че на 26.04.2023г е извършено плащане на намаления размер на глобата, а именно на сумата от 35лв, поради което по делото е било доказано и е обсъдено от въззивния съд наличието на основание за квалифициране на деянието под по-тежко наказуемо състав на същото административно нарушение на правилата за скорост на движение на МПС.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Пред настоящата касационна инстанция се поддържа наведеното и пред въззивния съд възражение, че за да е налице повторност е необходимо предходно наложеното наказание да е за същото по размер превишение на скоростта. Тезата на жалбоподателя е, че процесния ЕФ е за административно нарушение по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, а предходния е за деяние по чл.182 ал.2 т.2 от същия закон. Оплакването е неоснователно, защото диференцирането на размера на наказанието според стойността на превишението не представлява определянето от законодателя на различни административни нарушения. Обективните и субективни признаци на административното нарушение са идентични – управление на МПС със скорост, която не съответства на нормативно установеното или указаната с пътни знаци, а мястото на нарушението и стойността на превишението обуславят различен, но строго определен размер на глобата. Нарушението е същото, а именно - неспазване на правилата за скорост на движението, поради което извода на въззивния съд за извършване на процесното деяние в условията на повторност сочат на правилно приложение на материалния закон. Оплакванията, че квалифициращия признак повторност не е описан в процесния ЕФ с посочване на датата на извършване на предходното деяние и датата на издаване на акта с наложено административно наказание също са неоснователни. Повторността е обусловена от момента на влизане в сила на акта за наложено административно наказание за същото по вид нарушение спрямо субекта на отговорността, поради което правилно в обжалвания ЕФ е посочен номера на предходно издадения ЕФ и датата на влизането му в сила. Въззивният съд изрично е посочил определението на §6 от ДР на ЗДвП за повторност и доказателствата, обосноваващи съществуване на това обстоятелство, с което е дал отговор на повдигнатите с въззивната жалба оплаквания и не е нарушил правото на защита на жалбоподателя.

По тези съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, П. И. Л. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 09.02.2024г., постановено по АНД № 20235510201516 по описа за 2023 г. на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА М. Д. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: с.Ледник, общ.Велико Търново, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: