Определение по дело №1970/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260301
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100501970
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 260301                                                                                                           гр.Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на трети септември, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                         мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Н.ПЕНЕВА

въззивно частно гражданско дело №1970 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, във вр.чл.121 от ГПК и е образувано по частната жалба на П.Г.Д. и В.Г.Д. – двамата от ***, чрез адвокат М.Стоянова, против Определение от 23.07.20г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3736/2020 г. по описа, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Бургаски окръжен съд.

Жалбоподателите претендират отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато за разглеждане по същество от БРС.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.248, вр. чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ищците П.Г.Д. и В.Г.Д. твърдят, че са били собственици на процесния имот, представляващ СО с идентификатор *** – жилище, апартамент, на площ 86 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение, таванско помещение и сервизни помещения, находящи се в ***. Твърдят, че преди години са допуснали в имота, чрез неформален договор за заем за послужване ответниците Л.Г.Д. – тяхна сестра и синът й М.М.Г. – техен племенник, водени от роднински чувства и за да им осигурят жилище. Твърдят, че в последната година отношенията им се влошили, ответникът проявявал неблагодарност спрямо тях. Поради това ищците продали апартамента, запазвайки си право на ползване върху него. Въпреки отправените покани към ответниците, последните отказвали да напуснат имота. Поради това претендират осъждането на ответниците да опразнят и предадат на ищците държането на заетата им за послужване вещ.

Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на имота възлиза на 84807.10 лева. 

С обжалваното определение БРС е приел, че искът е подсъден на Бургаски окръжен съд на осн. 104, т.4 ГПК, поради което и на осн. чл.118 ГПК е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на БОС.

 

В жалбата се излагат съображения, че предявеният иск не е за защита на вещни права, а за предаване на фактическа власт по чл.310 ГПК, в което производство, на осн. чл.314, ал.3 ГПК не се допускат възражения за собственост.

 

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото следва да бъде върнато на БРС за събиране на доказателства за цената на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 243, вр. чл.233 ЗЗД. Договорът за заем за послужване, уреден в чл.243 и сл. ЗЗД е по правило неформален - може да е и устен или сключен с конклудентни действия и е безвъзмезден. Въпреки последната характеристика, той има определена парична стойност (Българско гражданско процесуално право - пето допълнено и преработено издание, с автор проф. Ж С, стр.271, абзац първи), която е равна на цената на договора за наем на заетата вещ, каквато евентуално би била платена за нейното ползване. Следователно цената на иска следва да бъде определена на осн. чл.69, ал.1, т.5 ГПК – въз основа на наемът за имота за една година.

Доколкото по делото ищецът не е посочил цената на иска, както изисква нормата на чл.70 ГПК, същата следва да се определи по реда на чл.70, ал.3 ГПК – или приблизително от съда, или чрез назначаване на съдебно – икономическа експертиза. След това следва да се извърши преценка на родовата подсъдност на спора.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на БРС за продължаване на производството.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА Определение от 23.07.20г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3736/2020 г. по описа, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Бургаски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на производството.

Настоящото определение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

 

                                                                2.