МОТИВИ по АНД № 2227/2018г. по описа
на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление по
реда на Глава двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемата Т.Г.Ц. - роденa
на *** в с. ***, живуща ***, български гражданин, българка, със средно
образование, разведена, работи, ЕГН: **********, неосъждана да бъде освободена
от наказателна отговорност, за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, за това че на
18.05.2017г., в град Русе, на кръстовището, образувано между ул. „Плиска“ и ул.
„Тулча“, регулирано с работеща светофарна уредба, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № Р 0270 ВН нарушила правилата за
движение по пътищата по чл. 6, т. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 31, ал. 1, вр. ал. 7 ППЗДвП, като навлязла в кръстовището при забраняващ
„червен“ сигнал на светофара и е превишила скоростта на движение в населено
място от 50 км/ч., вследствие на което по непредпазливост причинила на E. Г. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза; счупване на лява малкопищялна кост, в далечния край,
наложило метална остеосинтеза; счупване на четвърта и пета предходилни кости в
ляво, наложили метална остеосинтеза; счупване на тазови кости в дясно; счупване
на десето ребро; кръвонасядания на двете гърди; охлузване на десния лакет;
кръвонасядания на дясна предмишница; охлузвания по двете бедра, двете колена и
двете подбедрици; трофична рана на лява глезенна става и ляво ходило, с
оформяне на кожен дефект, довело до трайно затрудняване на движенията на двата
долни крайника, за срок повече от тридесет дни като й бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Релевира доводи, че
събраните по делото доказателства безспорно установяват и доказват, че същата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е ангажирана нейната отговорност. С оглед наличието на предпоставките за
приложението на чл. 78а НК се предлага същата да бъде освободена от наказателна
отговорност и да и бъде наложено административно наказание „Глоба“, което да
бъде ориентирано към минимума на установеното в закона. По отношение на
кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, предлага същото да бъде за срок от шест месеца.
Защитникът на обвиняемата не
оспорва приетата за установена фактическа обстановка, досежно настъпилото
пътнотранспортно произшествие, като единствено релевира доводи, че приетите от
страна на представителя на държавното обвинение нарушения на правилата за
движението по пътищата, по чл. 21, ал. 1, чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 31,
ал. 1, вр. ал. 7 ППЗДвП от обвиняемата не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените в резултат на
същото съставомерни вреди. По отношение индивидуализацията на наказанието, се
моли да бъдат отчетени наличието само и единствено на смекчаващи отговорността
на обвиняемата обстоятелства като размера на административното наказание, което
да бъде наложено на същата да бъде ориентирано към минималния предвиден в
разпоредбата на чл. 78а НК размер и ако бъде преценено, че следва да бъде
наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, същото да бъде в
минимален размер, като бъде отчетена липсата на налагани наказания за извършени
от обвиняемата нарушения на правилата за движението по пътищата.
Упражнявайки правото си на
лична защита и последна дума, обвиняемата се признава за виновна и изразява
съжаление за извършеното от нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и след като ги обсъди, съобразно изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата Т.Г.Ц.
е роденa на *** в с. ***, живуща ***, български гражданин, българка, със
средно образование, разведена, работи, ЕГН: **********, неосъждана
Същата е правоспособен водач на моторно превозно
средство, категории „В” и „М”, води се на отчет в сектор „Пътна полиция“ – Русе
и към датата на деянието е санционирана с наказателно постановление за едно нарушение
на правилата за движението по пътищата, извършено на 09.12.2008г.
На 18.05.2017г. в гр. Русе, обвиняемата Т.Г.Ц.,
управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р 02 70 ВН,
като се движела по ул. „Плиска“ в посока Захарен завод. Времето било ясно,
видимостта нормална, пътната настилка суха, а видимост напред била около и над
100м. Когато наближила кръстовището, образувано от ул. „Плиска“ и ул. „Тулча“,
където участъкът бил прав и равен, обвиняемата Ц. се движела по лявата пътна
лента, със скорост около 56,2км./ч., и имала възможност да види сигнала на
светофарната уредба от разстояние около и над 50м.
По същото време свидетелката В.М.М., с управлявания от
нея лек автомобил „Волво С 60“, с рег. № Р 58 92 РВ се движела по лявата пътна лента
на ул. „Тулча“ в посока ул. „Доростол“. Когато наближила кръстовището на ул. „Тулча“
с ул. „Плиска“, свидетелката М. се движела със скорост 33,1км/ч и имала
възможност да види сигнала на светофара от разстояние около и над 50м, а
приближаващите отляво на кръстовището автомобили на около 7-8м преди
кръстовището. По дясната лента на ул. „Тулча“ към кръстовището с ул. „Плиска“,
по посока ул. „Доростол“ се движел свидетелят К.К.Б., който управлявал
собствения си лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № Р 23 73 ВТ.
В същото време пострадалата E. Г. Н. се прибирала от
работа, като се движела пеша по левия тротоар на ул. „Тулча“ по посока ул. „Цветница“.
Свидетелката Н. имала възможност да наблюдава автомобилите, навлизащи в
кръстовището на разстояние около и над 50м. Когато подминала сградата на
комплекс „Париж“ и стигнала до кръстовището, Н. спряла на около 6-7м от ръба на
тротоара, т.к. светофарът за пешеходци за пресичане на ул. „Плиска“ светел
„червен“, забраняващ пресичането сигнал. От другата страна на пътя по десния
тротоар на ул. „Тулча“ към кръстовището с ул. „Плиска“ в посока ул. „Цветница“
се движили свидетелите Е.Г.Х.и С.Н.К. като последният се движел, бутайки
велосипеда си.
На 18.05.2017г. в 17.43ч., когато обвиняемата стигнала
кръстовището образувано между ул. „Плиска“ и ул. „Тулча“, светофарът светел със
забраняващ „червен“ светлинен сигнал за нея и съответно с разрешаващ „зелен“
светлинен сигнал за посоката на движение на свидетелите Н., Х. и К. и на свидетелката
М. и свидетелят Б., които били водачи на МПС. Въпреки, „червеният“ сигнал на
светофарната уредба, забраняващ навлизането й в кръстовището обвиняемата Ц.
навлязла в кръстовището, със скорост 56,2км/ч., преминала „стоп-линията“ и
продължила движението си. Тъй като за пешеходците, светофарът светел разрешаващ
преминаването „зелен“ сигнал, те погледнали надясно, видяли, че в средната и
дясна лента на ул. „Плиска“ автомобилите били спрели, поради което слезли от
тротоара на пътното платно като в този момент свидетелите отново погледнали
надясно и видели, че по лявата лента на ул. „Плиска“ обвиняемата Ц. навлязла в
кръстовището при забраняващ сигнал на светофара и минала с висока скорост,
много близко покрай тях. От другата страна на пътя по левия тротоар на ул. „Тулча“,
пострадалата Н. погледнала надясно и също видяла, че по ул. „Плиска“ обвиняемата
Ц. не спряла, а навлязла в кръстовището, поради което въпреки, че за нея Н. светофарът
бил с разрешаващ сигнал, решила да изчака и да не пресича на пешеходната
пътека. Отсрещната страна на кръстовището по ул. „Тулча“ в посока ул. „Доростол“,
свидетелят Б. бил трета кола в дясната лента, сигналът на светофара светнал от
червено светнало в жълто и след това в зелено. След около 3 секунди от зеления
сигнал, от лявата страна на свидетеля Б. преминала бавно свидетелката М., която
била първа кола в лявата лента.
В момента, в който обвиняемата Ц. навлязла в
кръстовището при забраняващ сигнал на светофара, свидетелката М. се намирала на
около 8,3м от мястото на удара и т.к. за нея светофарът светел с разрешаващ
зелен сигнал, тя също навлязла в кръстовището. Двата автомобила продължили да
се движат по траекториите си, в резултат на което последвал удар между предната
част на л.а. „Волво“, управляван от свидетелката М. и задната дясна част на
л.а. „Тойота“, управляван от обвиняемата. От ударния импулс л.а. „Тойота“ се
отклонил от първоначалната си траектория, завъртял се по посока на
часовниковата стрелка, навлязъл на тротоара пред комплекс „Париж“ и ударил със
задната си част, намиращата се тротоара пострадала E. Н.. От удара пострадалата
отхвърчала назад и паднала по гръб. Свидетелите К. и Х., чувайки шума от удара
се обърнали наляво и видели, удара между двата автомобила, в резултат на който,
автомобилът управляван от обвиняемата се завъртял, отскочил и със задната си
част ударил пострадалата Н., един пътен знак пред комплекс „Париж“ и една от
ограничетилните топки и спрял, като задната част на автомобила бил насочен към
стълбите на комплекса, а предната част към кръстовището. Свидетелката Х. отишла
до пострадалата, при която вече имало други хора, и се обадила на тел.112. След
около 10 минути пристигнал екипа на ЦСМП, който отвел пострадалата E. Н. в МБАЛ
– гр. Русе, където била настанена за лечение. На мястото била изпратена дежурна
група при ОД МВР – Русе.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата E. Н. е
получила следните телесни увреждания: счупване на лява бедрена кост, наложили
метална остеосинтеза. Счупване на лява малкопищялна кост, в далечния край,
наложило метална остеосинтеза. Счупване на четвърта и пета предходилни кости, в
ляво, наложило метална остеосинтеза. Счупване на тазови кости в дясно. Счупване
на десето ребро. Кръвонасядания на двете гърди. Охлузване на десния лакет.
Кръвонасядане на дясна предмишница. Охлузвания по двете бедра, двете колена и
двете подбедрици. Трофична рана на лява глезенна става и ляво ходило, с
оформяне на кожен дефект. Вещото лице е дало заключение, че описаните
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при настъпилото пътно-транспортно произшествие на 18.05.2017г и от
същите следва да се приеме, че на E. Н. е причинено трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни.
От заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява и доказва, че обвиняемата
Ц. се движела със скорост 56,2км/ч, и на около 7-8м преди кръстовището имала
възможност да види приближаващия отдясно към кръстовището л.а. „Волво“. Дадено
е заключение, че от същото разстояние свидетелката М. е имала възможност да
види приближаващия отляво към кръстовището л.а. „Тойота“. И двете имали
възможност да видят сигнала на светофара от разстояние около и над 50метра. От
същото разстояние пострадалата E. Н. имала възможност да наблюдава двата
автомобила. След като възприела навлизането на л.а. „Тойота“ в кръстовището и
въпреки разрешаващия сигнал на светофара за посоката й на движение, свидетелката
Н. останала на тротоара и не е навлязла на платното за движение. Дадено е заключение,
че опасната зона за спиране на л.а. „Волво“ при скорост на движение на 33,1
км/ч е бил 17,4м, а опасната зона за спиране на л.а. „Тойота“ при скорост на
движение 56,2км/ч била 36,9м. При сравняване на отстоянията от мястото на
удара, вещото лице е обосновало извод, че свидетелката Веселина М. не е имала
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е започнала да спира
в момента, в който л.а. „Тойота“ е започнал да навлиза в кръстовището. Дадено е
заключение, че обвиняемата Ц. е имала техническа възможност да предотварати
произшествието, ако не е навлязла в кръстовището при забраняващ сигнал на
светофара. Като причина за настъпване на произшествието от технически характер,
вещото лице е посочило навлизането на л.а. „Тойота“ в кръстовището при
забраняващ сигнал на светофара.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от
доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е
корелативно единство между гласните и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства и същите безспорно доказват, приетата за установена от
съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна
страна, а именно, че обвиняемата Т.Г.Ц. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на 18.05.2017г., в
град Русе, на кръстовището, образувано между ул. „Плиска“ и ул. „Тулча“,
регулирано с работеща светофарна уредба, при управление на МПС – лек автомобил
марка „Тойота Корола“ с рег. № Р 0270 ВН нарушила правилата за движение по
пътищата по чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е навлязла в кръстовището
при забраняващ „червен“ сигнал на светофара и е превишила скоростта за движение
в населено място от 50 км/ч., движейки се със скорост 56,2 км/ч., вследствие на
което по непредпазливост причинила на E. Г. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза;
счупване на лява малкопищялна кост, в далечния край, наложило метална
остеосинтеза; счупване на четвърта и пета предходилни кости в ляво, наложили
метална остеосинтеза; счупване на тазови кости в дясно; счупване на десето
ребро; кръвонасядания на двете гърди; охлузване на десния лакет; кръвонасядания
на дясна предмишница; охлузвания по двете бедра, двете колена и двете
подбедрици; трофична рана на лява глезенна става и ляво ходило, с оформяне на
кожен дефект, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника, за срок повече от тридесет дни.
Обект на престъплението са
обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на
транспортната дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена
опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемата, чрез
действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени
към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като
пряка и непосредствена последица от извършени от обвиняемата нарушения на
Закона за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От доказателствата по делото не се
установява причина за настъпилото ПТП да е нарушение на правилата за движение
по чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 31, ал. 1, вр. ал. 7 ППЗДвП, тъй като
пешеходецът се е намирал на тротоара, а разпоредбата на чл. 31 не съдържа
самостоятелен състав на нарушение.
Субект
на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата
при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същата не са намерили
отражение представи, че в резултат на извършеното от нея нарушение на правилата
за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на съставомерните
последици на извършеното от нея деяние, но е била длъжна, с оглед разпоредбите
на закона и е имала обективна възможност да предвиди, че същите могат да
настъпят.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички, предвидени
от закона, предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Обвиняемата
е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този
момент, като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемата,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на нарушението, съдът намира за
завишена, предвид конкретните обстоятелства, които разкрива деянието, съобразно
допуснатите нарушения на правилата за движението по пътищата, извършени от страна
на обвиняемата.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство, критичното отношение към деянието, чистото съдебно минало и
липсата на извършени нарушения от страна на обвиняемата на правилата за
движението по пътищата, за които същата да е била санкционирана.
Отегчаващи отговорността и обстоятелства,
не се констатираха.
Съдът съобрази също и имотното състояние
на обвиняемата, а именно че същата полага труд по трудово правоотношение от
което реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната,
наличието на алиментни задължения към свой низходящ от първа степен и липсата в
патримониума и на недвижими имоти и наличието на лек автомобил.
С оглед на изложените факти, релевантни при
индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на същите, съдът
достигна до извода, че на обвиняемата следва да бъде наложено административно
наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер
от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на обвиняемата. Дори и
минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба”, би оказал
необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху обвиняемата и
способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, съгласно
която в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е да
наложи и административно наказание „Лишаване от право“ да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление, настоящият състав на съд
намира, че по отношение на обвиняемата следва да бъде наложено кумулативно
предвиденото в чл. 343г НК наказание, а именно лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 7 НК, като при индивидуализацията на това наказание, съдът намира, че
същото следва да е за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила
на решението. Именно един такъв срок на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, според настоящия съдебен състав се явява справедливо и съответно
на извършеното от обвиняемата деяние, предвид всички релеванти за неговата
индивидуализация обстоятелства, изложени по – горе. Именно един такъв размер на
наказанието лишаване от право да управлява МПС в най-пълна степен съответства
на обществената опасност на обвиняемата като водач на МПС и най – пълно би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната,
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемата бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 706,85 лева, която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: