РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20201220100624 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба
от Д. АТ. Ф. от с.Сатовча, област Благоевград против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Мария
Масларова Стоянова-Гъркова.
Иска се да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да
заплати на ищеца Д. АТ. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 (десет хиляди)лв., настъпили вследствие виновно причиняване на
смъртта баба му А.Р. М. при ПТП от 12.08.2015г., виновно причинено от
застрахован по задължителна застраховка „ГО” при ответника водач А.Л.,
ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането –
12.08.2015 година до окончателното изплащане на
обезщетението.Претендират се и разноските по делото.
Като трето лице помагач на страната на ответника по делото е
конституиран АНГ. ИЛ. Л. от с.Мосомище, община Гоце Делчев, област
Благоевград.
1
В представения писмен отговор ответникът е изложил становището
си неоснователност на предявените искове.
Твърдения за неоснователност на предявените искове излага и
третото лице помагач в писмения си отговор.
Правна квалификация на предявените искове – чл.226 от КЗ/отм./, във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса и
ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения Констативен протокол за ПТП № 21 от 15.08.2015 г.,
изготвен от служител на РУ на МВР Гоце Делчев, посетил ПТП, се
установява, че на 12.08.2015 г. в 19.30 ч. в с.Мосомище на ул. Охрид, е
настъпило ПТП при което при извършване на маневра движение назад водача
на лек автомобил марка и модел .................с рег.№ . КН АНГ. ИЛ. Л. е
блъснал намиращата се зад автомобила на платното за движение А. Р. М.
вследствие на което на 13.08.2015 г. същата е починала.
Образувано е било ДП № 475/2015 г. по описа на РУ на МВР –Гоце
Делчев срещу АНГ. ИЛ. Л., с обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.в, пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
С влязла в сила присъда № 2991/02.07.2019 г. по НОХД№ 230/2018 г.
по описа на ОС Благоевград, АНГ. ИЛ. Л. е бил признат за виновен в това, че
на 12.08.2015г. около 19:00часа в с.Мусомище, община Гоце Делчев, на
ул.Охрид, при управлението на лек автомобил марка ,..“, модел ,,.“ с рег.№
......, е нарушил правилата за движение, обективирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП и
чл.40, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на А. Р. М., поради което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1една година, което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за
срок от З година, като на основание чл.343г НК е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Не се спори между страните, че за лек автомобил марка и
2
модел............. с рег.№ ........... КН е била налице валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, валидна към датата на
ПТП – 12.08.2015 г.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че
ищецът Д. АТ. Ф. е внук на А.Р. М..От същото е видно, че А.М. има шест
деца/ и 24 внука, единият от които починал на 15.07.2014 г., т.е. към момента
на смъртта си е имала 23 внука.
Страните по делото са ангажирали гласни доказателства в подкрепа
на изложените в исковата молба и отговорите на същата твърдения, а именно
показанията на свидетелите З.А.Б., Ц. Ц. В., Д. И..Ч и Р.Г. Л.а.
Според показанията на свидетеля Б.ищецът често е пребивавал при
баба си А.в с.Мосомище, като когато родителите му работили в Македония
цяло лято е прекарвал при баба си.Твърди, че когато бабата била прегазена,
този свидетел съобщил по телефона на ищеца и той пристигнал в Мосомище с
родителите и съпругата си, изпаднал в паника и нервна криза.Че влязъл в
моргата, видял баба си разрязана и припаднал.Че след това според Б. се
влошило здравословното му състояние и се наложила сърдечна операция,
довела до невъзможност да работи.Борисова твърди, че разходите по
оформянето гроба на А.М.и извършваните помени за същата били изцяло
поети от ищеца.Свидетеля В.е бил учител на ищеца в с.Сатовча.Според него
ищеца бил много разстроен от смъртта на баба си, с която имал много добри
отношения и десет дни си стоял в къщи.Взаимно си помагали с баба му, като
той я карал с колата за да калайдисва по селата, а тя му помагала при
отглеждането на децата.Според Влайков ищецът бил на работа в Испания пет
години преди смъртта на баба си заедно с цялото си семейство, като дори
децата му учили там.Според свидетеля Чапкънов той живее на 50 метра от
дома на А.М. в Мосомище, но не е виждал обаче и не познава ищеца по
делото.Свидетеля Л.а, съпруга на третото лице помагач също не е виждала
ищеца в с.Мосомище, макар и до 2015 година да са живели на една улица с
бабата на ищеца.Едва по делата които се водят е разбрала, че ищецът е внук
на А.М.
От заключението на изготвената по делото САТЕ се установява
механизма на ПТП. Според вещото лице, на базата на материали приложени
3
към делото и получените резултати от експертизата се описва следния
механизъм на възникване на опасната обстановка довела до ПТП,при което е
пострадала А.Р.М. от с. Мусомища, общ. Гоце Делчев: На 12.08.2015 г. около
19.00ч. , в село Мосомнище , обш. Гоце Делчев , обл. Благоевград на улица „
Охрид” , правоспособния водач АНГ. ИЛ. Л. излиза от дома си и се качва в
паркирания на улицата пред дома му автомобил.След това той потегля на
заден ход по улицата по посока на кръстовището с улица „ Цар Симеон'.
Управлявания от него лек автомобил марка ".............. ", с рег. № ............... при
движение на заден ход се е движел плътно в лявата част на пътя по посоката
на огледа, тоест в дясно по предполагаемата посока на движение на
пешеходката.При това движение на заден ход водача не е забелязал
движещата се по улица „Охрид”, зад автомобила А.Р.М. от село Мосомище,
общ. Гоце Делчев , обл. Благоевград , като до мястото на ПТП автомобила е
развил скорост от около 3,1 м/сек - 11 км/час.. Вероятно пешеходката е
видяла приближаващия автомобил и се е опитала да се отстрани и да избегне
удара.Съгласно медицинската експертиза на мястото на ПТП тя е била в
легнало, или седнало положение и прегазването е станало косо през
гърба,като следите по дрехите и по тялото са с ширина 0,20 — 0,40 м.
Установените увреждания в горната част на гърба и гръдния кош ,
установената гръдна, коремна и гръбначномозъчна травма/нричина за
смъртта), добре отговарят да се дължат на удар/и/ от части на автомобил
(двустранно притискане от автомобилно колело върху терена на земната
повърхност), при прегазване. Видно от разположението и вида на тези
травматични увреждания и установените протривания по охлузванията на
гърба със зацапванията по гърба на ризата, основният удар както и
лрегазването са били през горната част на гърба. При аутопсията не се
установяват травматични увреждания, които да сочат, че в момента на
първоначалният контактен удар пострадалият е бил в изправено положение.
Установените кръвонасядане по тилната област на главата и охлузвания по
коленете е въшочно да се причинят и при контактен удар с външна част от
автомобилната кабина, но същите като вид, разположение и зацапвания по тях
добре отговарят да са причинени от терена на земната повърхност, при
падане а и последващо леко завличан е., особено охлузванията по и около
коленете и лявото ходило. " При огледа на автомобила се констатира че„На
височина от 0,55 до 0. 63 м. по височина на левия рог на задната броня се
4
наблюдава друго протриване. " При анализа за определяне на разположението
на отразените в протокола за оглед находки и веществени доказателства се
направи извода ,че прегазването е извършено с лявото задно колело.Тези
обстоятелства определят ,че вероятно при опита си да избегне удара от
автомобила пешеходката е паднала ,като е възможно на мястото на
първоначалното съприкосновение на автомобила с тялото и да е станало с
левия рог на бронята и тила на пострадалата,тоест тя да е била в седнало
състоя ние.Следствие на удара горната част на тялото е избутано назад
,паднало е по лице върху терена и след това е прегазено от задното ляво
колело.След удара вероятно водача се е опитал да спре за да види какво е
ударил и прегазил,тъй като това не е възможно да не бъде усетено, придвижил
автомобила напред и я е прегазил повторно,което е увеличило травматичните
увреждания. До мястото на ПТП автомобила е изминал разстояние от около
12- 13 м. Ако водача бе забелязал старата жена при първоначалното движение
на заден ход и бе задействал спирачната уредба,при опасна зона от около 5,7
м.той е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара и
прегазването. След ПТП пострадалата е откарана в МБАЛ Гоце Делчев със
същия автомобил с който е била прегазена, където е починала. Лекият
автомобил е бил паркиран пред дома на водача АНГ. ИЛ. Л..След потегляне
на заден ход до мястото на удара върху пешеходката той е развил
приблизителна скорост от около 3,1 м/сек - 11 км/час.В материалите по
делото няма сведение водачът да осигерил придви[1]жването си на заден ход
с друго лице което да наблюдава пътя зад автомобила и да сигнализира за
опасност ,ако такава възникне. 4. Произшествието е бичо предотвратимо ако
: Водача на лекия автомобил с регистрационен номер Е 24 51 КН, преди да
предприеме маневра за движение на заден ход се бе убедил,че зад автомобила
няма препятстние застрашаващо безопасноста на движението.• Ако водача в
момента на влизане в купето е погледнал в огледалото за обратно виждане
,дори пешеходката да е лежала вече на пътното платно на мястото на ПТП на
около 15 — 16 м,. при тази обзорност той е имал възможност да я забележи. •
Ако при движението на заден ход бе забелязал в огледалата за обратно
виждане , падналата на пътя възрастна жена,преди да навлезе в опасната зона
за спиране,което би му позволило да спре и предотврати ПТП. • Разстоянията,
показани върху схемата са по-големи от опасната зона за спиране с
максимална интензивност 803 = 5,7 м и затова, при правилно регулиране на
5
огледалата за обратно виждане и своевременна реакция, водачът е имал
възможност да спре преди мястото на удара. • За да е изпълнено условието за
възможност от предотвратяването на ПТП, е необходимо да бъде изпълнено
неравенството времето за изминаване на разстоянието до мястото на ПТП
ускорявайки се да е по-голямо от времето за изминаване на опасната
Неравенството е изпълнено,което показва ,че водача е имал техническа
възможност да предотврати ПТП,ако беше контролирал движението си на
заден ход и забелязал пешеходката при придвижването си, ускорявайки се до
мястото на ПТП. Скоростта на автомобила, при която ако водача е забелязъл
пешеходката зад автомобила и е задействал спирачната уредба за да спре до
мястото на удара върху пешеходката е около 7,7 км/час - 2,14 м/сек. Пътно
платно - на места с остатъци от асфалтово покритие с ширина 7,90 м., с
надлъжен наклон на спускане 6,0 %, с напречен наклон 4%. - От дясно по
посока на огледа има затревена част в началото с ширина от около
2,50м.,която в долния край до кръстовището намаля до 1,6м. От ляво извън
затревената част,която е със средна ширина от около 0,15 м. пътя
представлява отъпкан черен път от пясък,камани и чакъл с видими
неравности.В долната част към Т-образното кръстовището с ул. „Струга" на
ширина от кирпичина страна на сграда има купчина от разхвърляни камъни
по ширина около 1,20 - 1,50м. в района на ПТП няма хоризонтална
маркировка и пътни знаци - Широчината на пътя на приблизителното място
на ПТП - 5,30 м. Няма сведение в материалите на делото за посоката на
движение на пешеходката.Предполага се ,че тя се е движела от Т-образното
кръстовище на ул. „Охрид ” с ул. „Струга” по посока на дома в който е
живеела ,която е обратно на движението на лекия автомобил.Възраста на
пешеходката не би позволило тя да се движи много бързо . Старата жена се е
движела по наклон от 6% -(3,43° ).Затова приема ,че тя се е движела с бавен
ход. За старица на възраст над 70 год.(80 години )при бавен ход съгласно
Таблица 1 от „Автотехническа експертиза” - проф.Карапетков, скороста е 1,8
- 2,8 км/час.Вземайки предвид възраста на пешеходката и наклона и
неравностите на улицата приема долната граница от 1,8 км/час - 0,5 м/сек. За
времето за което автомобила е изминал разстоянието до мястото на удара
пешеходката, ако се е движела, се е намирала на разстояние от мястото на
удара около 7,7 .0,5 = 3,85 м. Общото разстояние на което се е намирала
пешеходката от автомобила, при неговото потегляне назад,ако се е движела е
6
около 14 - 15 м.. Разстоянието от предната лява врата до пешеходката е била
18 - 19 м. и е била видима за водача при качването в автомобила и при
движението назад. Видимоста на пешеходката към паркирания автомобила
при нейното движение от Т-образното кръстовище на ул. „Охрид” с ул.
„Струга” по посока на автомобила е неограничена.На ул. „Охрид” няма
оформени тротоари и други определени за пешеходци места за движение.
Пешеходката не е имала възможност да се движи плътно в дясно поради
наличието на камани от дясно на посоката и на движение по ширина от 1,20 -
1,5 м. От дясно по посока на огледа и от ляво по посоката на движение на
пешеходката има затревена част в началото с ширина от около 2,50м.,която в
долния край до кръстовището намаля до 1,6м. Съгласно медицинската
експертиза „При аутопсията не се установяват травматични увреждания,
които да сочат, че в момента на първоначалният контактен удар пострадалата
е била в изправено положение. Установените тракръвонасядаие по тилната
област на главата и охлузвания по коленети е възмочно да се причинаят и при
контактен удар с външна част от автомобилната кабина но същите като вид,
разположение и зацапвания по тях добре отговарят да са причинени от терена
на земната повърхност, при падане а и последващо леко завличано., особено
охлузванията по и около коленете и лявото ходило. При аутопсията не се
установяват обективни данни, за настъпване на остър съдов инцидант,
следствие на които пострадалата да е била в хоризонтално или лежащо
положение, непосредствено преди ПТП-то. Това не изключва възможността
за случайно падане непосредствено преди ПТП-то и последвалото прегазване.
Тези констатации в медицинската експертиза и констатираното при огледа на
автомобила липса на видими следи от удар и деформации,а само
надра[1]скване и протриване по бронята от ляво, потвърждават извода,че
първона[1]чалното съприкосновение е при седнала или легнала на пътното
платно пешеходка. След първоначалното съприкосновение пешеходката е
била прегазена при движение назад и след това напред от задното ляво
колело на автомобила,затова е намерена зад автомобила. При анализа на
движението на пешеходката и на автомобила се определи ,че за времето от
момента на тръгване на автомобила от мястото където е бил паркиран до
мястото на ПТП ,където траекторията на движение на пешеходката и на
автомобила са се пресекли, тя е изминала разстояние около 3,80 - 4,0 м.
Възможни са няколко начина на потегляне на заден ход: Първи начин:
7
Водачът заема положение както при движение на преден ход, държи
кормилното колело с две ръце и се ориентира по страничните огледала за
обратно виждане. Втори начин: Водачът заема положение както при
движение на преден ход, държи кормилното колело с две ръце и се ориентира
по страничните огледала за обратно виждане и по огледалото вътре в купето.
Трети начин :Водачът обръща тялото си на половин оборот назад, надясно
или на ляво , държи кормилното колело с една ръка, лявата или дясната и
гледа назад през стъклото на задната врата който при движение на заден ход
играе ролята на челно стъкло,или през отворения прозорец на лявата врага.
Първият начин позволява по-точно маневриране, но при него водачът следва
непрекъснато да поглежда подред през огледалата за обратно виждане,
например: дясно външно- поглеждане напред- ляво външно - поглеждане
напред -дясно външно и т.н. Използва се предимно при товарни автомобили,
които нямат вътрешно огледало за обратно виждане. При втория начин
маневрирането се извършва по-бързо, но е по-неточно. 16При него се
използва огледалото за обратно виждане в купето на автомобила. При това, за
всяко поглеждане към огледало водачът изразходва време: - поглеждане към
дясното огледало за обратно виждане със завъртане на главата - 0,5 сек; -
фиксиране на погледа в огледалото - минимум 0,5 сек, минимум за
поглеждане през дясното огледало за обратно виждане общо 1,0 сек; -
връщане на погледа към вътрешното огледало - 0,5 сек; - фиксиране на
погледа във вътрешното огледало - минимум 0,5 сек, - минимум за
поглеждане през вътрешното огледало за обратно виждане общо 1,0 сек -
поглеждане към лявото огледало за обратно виждане със завъртане на главата
- 0,5 сек; - фиксиране на погледа в огледалото - минимум 0,5 сек минимум за
поглеждане през дясното огледало за обратно виждане общо 1,0сек Общо при
този начин за наблюдаване на пътното платно назад минимум 3 сек. За втория
начина на потегляне на заден ход е важна ролята на обзорността през
стъклото на задната врата, която зависи не само от неговата конструкция и
размери, но и от чистотата му, която се поддържа от водача.При огледа на
автомобила се установило ,че задното стъкло и страничните огледала са чисти
и обзорноста е добра. На фигурата на вещото лице е показано ,че обзорноста
от вътрешното огледало на нивото на асфалта е около 11 - 12 м., тоест при
легнал на асфалта пешеходец. Това се установило от вещото лице при
огледа на автомобила . При пешеходец движещ се изправен, видимоста е на
8
по-голямо разстояние. При тази височина на пешеходната в изправено
положение от 1,60м., приблизително колкото е височината на автомобила,тя е
била видима в прав ръст до разстоянието определено ,че се е намирала на
около 18 - 19 м. до самия автомобил.Наклона на пътя също оказва влияние
върху видимоста към вътрешното огледало.В конкретния случай наклона от
6% - (3,43° ) е спомагало за по-добра видимост зад автомобила.
Действителната зона на обзорност от огледалата за обратно виждане на лекия
автомобил зависи от регулировката им, което се извършва индивидуално от
водача. Ако водача в момента на влизане в купето е погледнал в огледалото
за обратно виждане щори пешеходката да е лежала вече на пътното платно на
мястото на ПТП на около 14 - 15 м,. при тази обзорност той е имал
възможност да я забележи. Разстоянията, показани върху схемата са по-
големи от опасната зона за спиране с максимална интензивност 803 = 5,7 м и
затова, при правилно регулиране на огледалата за обратно виждане и
своевременна реакция, водачът е имал възможност да спре преди мястото на
удара.Особенното мнение на вещото лице съвпада с това на д-р Златин в
медицинската експертиза за начина за положение на тялото на пешеходката в
седнало или легнало състояние - „При аутопсията не се установяват
обективни данни, за настъпване на остър съдов инцидант, следствие на който
пострадалата да е била в хоризонтално или лежащо положение,
непосредствено преди ПТП-то. Това не изключва възможността за
18случайно падане непосредствено преди ПТП-то и последвалото прегазване.
Това падане е възможно да се е получило при опита на пешеходната да
избегне удара от автомобила, при което в предвид на напредналата си възраст
от 80 години, да се е спънала и да е паднала на пътя.Именно тогава е
възможно да са паднали и чехлите с които е била обута. Вещото лице не
изключва и варианта водача да е забелязъл пешеходната и е задействал
спирачната система, след като е изминал по-голямо разстояние от опасната
зона от 5,7м.,което не му е позволило да спре до мястото на удара и да го
предотврати.Основание за това е следата от провлачване между гумената
чехла и петното от червена течност с дължина от около 2,5 - 2,8 м.,преди
автомобила първоначално да е прегазил пешеходната,тъй като чехлата е над
зебрадката и петното от червена течност.
При така изложените фактически данни съдът достига до следните
правни изводи:
9
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник,
следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба
елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на МПС, водачът на
който е увредил ищцата, т. е. следва да е налице увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД.
Страните по делото не спорят, че за лек автомобил марка и модел
............... с рег.№ ..................е била налице валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, валидна към датата на
ПТП – 12.08.2015 г.
В настоящото производство се установява от приложените по делото
писмени доказателства, потвърдени от заключението по САТЕ, че водачът на
лекия автомобил марка и модел Ситроен Ксара Пикасо с рег.№ Е 24 51 КН
АНГ. ИЛ. Л., е допуснал нарушение и на правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.40, ал.2 от ЗДвП. С влязла в сила присъда
№ 2991/02.07.2019 г. по НОХД№ 230/2018 г. по описа на ОС Благоевград,
АНГ. ИЛ. Л. е бил признат за виновен в това, че на 12.08.2015г. около
19:00часа в с.Мусомище, община Гоце Делчев, на ул.Охрид, при
управлението на лек автомобил марка ,................“, модел ,,................“ с рег.№
..............., е нарушил правилата за движение, обективирани в чл.40, ал.1 от
ЗДвП и чл.40, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на А.Р.М., поради което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл.66, ал.1 НК е
отложено за срок от З година, като на основание чл.343г НК е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 2 години.
Ищецът е внук на починалата в резултат на ПТП А.Р.М., предвид
което съдът намира за значим за изхода на делото правния въпрос дали
традиционните за българското общество семейни отношения между баба и
внук с присъщите им взаимопомощ при отглеждане на внуците, особено
10
близка привързаност, взаимна обич и подкрепа, духовна и емоционална
близост и обитаване на общо жилище покриват изведените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за
признаване правото на внука да получи обезщетение за неимуществени вреди
от причинената при деликт смърт на своята баба.В тази връзка ищецът е
ангажирал показанията на свидетелите Златка Альошева Борисова и Цанко
Цанков Влайков, които съдът цени в светлината на чл. 172 от ГПК, макар и да
счита, че показанията на свидетеля Борисова следва да се преценяват много
внимателно, предвид на това, че същата е вуйна на ищецът.Тези свидетели
твърдят, че между покойната а. Р.М.и нейния внук Д.е съществувала силна
привързаност и че ищецът който е живял с родителите си в друго населено
място често е посещавал баба си в с.Мосомище, като когато родителите му
работили в Македония дори е оставал през лятото при баба си.Също така, че с
баба му понякога са си помагали взаимно, той карайки я да калайдисва по
селата с автомобила си, а тя помагайки му понякога с отглеждането на децата
му в с.Сатовча по време на извършване на земеделска работа от неговото
семейство.Също така, че е понесъл тежко смъртта на баба си и е поел
финансирането на оформянето на гроба на баба си и извършените помени.В
същото време обаче следва да се има предвид обстоятелството, че А.М. е
имала освен ищеца още 22 внука, със седем-осем от които е живяла в една
къща и не се установи по делото по-голяма близост на бабата с ищеца по-
голяма от тази с останалите й внуци.В тази връзка макар според съда много
внимателно също така следва да се преценяват показанията на свидетеля Л.а,
поради това, че е съпруга на третото лице помагач Л., то няма как да не се
вземат предвид показанията на свидетеля Чапкънов, живеещ само на 50 метра
от дома на А.М., според който/както и Л.а/ той въобще не е виждал там
ищецът по делото.Твърдението, че именно смъртта на баба му е причина за
възникналите здравословни проблеми на ищеца не намира опора в събраните
по делото доказателства, доколкото от приложените по делото медицински
документи се установява, че ищецът е поучил инфаркт значително по-късно
след смъртта на баба си – пет месеца по-късно – през м.януари 2016
година.Следва все пак да се има предвид обстоятелството, че ищецът е роден
през 1977 година, т.е. към момента на смъртта на баба си А..е бил на
навършени 37 година.Имал е не само родители с които е живял от раждането
11
си в с.Сатовча и с които не се установи да е имал някакви конфликти и
неразбирателства, но е имал дори и собствено семейство с две деца.За период
от пет години, преди смъртта на баба си, е бил в чужбина – на работа в
Испания заедно с цялото си семейство и е идвал рядко в България.Също така
следва да се има предвид и обстоятелството, че селата Мосомище и Сатовча
се намират на значително разстояние едно от друго – над 30 км. и няма как по
няколко пъти в седмицата, при положение, че човек работи или учи, а има и
семейство за което да се грижи, да посещава баба си, още повече, че при нея
има двама от синовете й и седем от внуците й, които при необходимост да се
грижат за нея.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на
лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление
№ 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до
лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г.
на Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и неговите внуци. В традиционните за българското общество
12
семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато обаче поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек -
баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение -
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и
1969 г.), в частност на внуците, за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата
на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
на смърт на внук. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на
определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да
бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на
такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание
на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от
детето или работа на родителя/родителите в чужбина (решение №
92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане на
13
грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Независимо от
спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,
чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.
Тези обстоятелства, които да сочат на особено близка и духовна
връзка извън обичайната за българското общество, при положение, че
връзката между ищецът и неговите родители и други родственици не е била
изгубена, живял е с родителите си в едно домакинство в населено място
различно от това на неговата баба – баба му е живяла до смъртта си в
с.Мосомище, община Гоце Делчев, а ищецът е живял с родителите си в
с.Сатовча, като още преди смъртта на баба си А.. създал и свое семейство в
с.Сатовча, с което дори в продължение на пет години е живял в Испания и не
е живял никога в едно домакинство с баба си А. на която като всяко едно дете
е гостувал в почивни дни и лятна ваканция/по време на кратко отсъствие по
работа на родителите му в Македония/, съдът не намира да са установени при
условията на пълно и главно доказване в процеса. Липсват доказателства за
изключителност в отношенията между ищецът и неговата баба Адрияна
Мангалова, които да надхвърлят обичайните за родствената връзка и за
присъщите на българското общество емоционална близост между тези
родственици.Обстоятелството, че ищецът е преживял трудно смъртта на баба
си и че е финансирал оформянето на гроба й и провеждането на помените й е
нещо обичайно за родовите традиции в страната ни, особено тогава, когато
някой от близките на починал, който има по-големи финансови
възможности/ищецът все пак за продължителен период от време е работил в
чужбина/ поеме тези разноски, което следва да се приеме като уважение към
паметта на починалата.
Изложеното води на извода за неоснователност на заявената
14
претенция, която подлежи на отхвърляне изцяло.
Предвид разрешението на правния спор, съдът намира, че не се
налага да обсъжда възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на самата А.М.
Неоснователността на главния иск води на неоснователност и на
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от деня на увреждането – 12.08.2015 година до окончателното
изплащане на обезщетението.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски, а именно
за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, както и на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на РС Гоце Делчев сторените разноски за
възнаграждение на назначения на третото лице помагач А.Л. особен
представител в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. АТ. Ф., ЕГН
**********, от с.Сатовча, област Благоевград против „Застрахователна
компания .......“ .... ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.Симеоновско шосе № 67А, представлявано от
М.М. С.-Г. иск, с който се иска да бъде осъдено „Застрахователна компания
.............“ АД, ЕИК ............... със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.Симеоновско шосе № 67А, представлявано от М.М.С.-Г.
да заплати на В.К.Б., ЕГН *************, от с.Дъбница, община Гърмен,
област Благоевград обезщетение .за неимуществени вреди в размер на 10 000
(десет хиляди)лв., настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на
баба му А. Р. М. при ПТП от 12.08.2015г., виновно причинено от застрахован
по задължителна застраховка „ГО” при ответника водач А.Л., ведно със
15
законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 12.08.2015 година
до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Д. АТ. Ф., ЕГН **********, от с.Сатовча, област
Благоевград да заплати на „Застрахователна компания .....“ АД, ЕИК
................... със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
бул.Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Мария Масларова
Стоянова-Гъркова сума в общ размер на 500 лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски, а именно 200 лева юрисконсултско възнаграждение и
300 лева възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА Д. АТ. Ф., ЕГН **********, от с.Сатовча, област
Благоевград да заплати на РС Гоце Делчев сторените разноски за
възнаграждение на назначения на третото лице помагач А.Л. особен
представител в размер на 500 лева, както и д..т. в размер на 5 лева за издаване
на изпълнителен лист..
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
16