№ 1090
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №54206/31.12.2021г. на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт С.Р., срещу разпореждане №25369 от
29.11.12.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по
ч.гр.д. №10604/2021г. по описа на същия съд, в частта му, с която е
отхвърлено подаденото заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване в полза на
дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Г. К.,
ЕГН **********, за претендираното обезщетение за забава (лихва върху
просрочена главница и обезщетение) в размер на 2 122,88 лева за периода
25.06.2019 г. до 07.07.2021 г.; част от претендираната главница, включваща
финансираните от името на длъжника застрахователни премии в размери
съответно 735,98 лв. (по застраховка „ЖИВОТ”) и 750,70 лв. (по застраховка
„БЕЗРАБОТИЦА”); дължимите за нея възнаградителни лихви за периода
25.06.2019 - 25.06.2021 г. в размери съответно 235,17 лв. и 239,87 лв., и
обезщетение за забава в размери съответно 252,20 лв. и 257,24 лв., дължимо
за периода 25.06.2019 - 07.07.2021 г., които вземания произтичат от сключен
между страните договор за потребителски кредит №********** от 20.06.2018
година.
Отказът да се издаде исканата заповед за изпълнение за тези вземания
се оспорва като неправилен и необоснован като се твърди, че договорните
разпоредби съответстват напълно на изискванията на специалния закон –
Закона за потребителския кредит и същността на банковия заем - чл.430 от
ТЗ, доколкото кредиторът е кредитна институция (банка). Като излага
мотивирано съображения за същността на договорната лихва като
1
възнаграждение на кредитора за предоставения кредитен ресурс, съответно за
допустимостта на финансиране на застрахователна премия по избрана
доброволно от длъжника застраховка, чието сключване не е задължително
условие за сключване на кредитния договор, жалбоподателят моли за отмяна
на разпореждането в обжалваната му част и издаване на претендираната
заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което
частично е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Частната жалба е подадена в срок от молител в
заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което
и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния
съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
От данните по ч.гр.д. №10604/2021г. по описа на Варненски районен
съд (ВРС) се установява, че на 20.07.2021г. районният съд е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по образец -
приложение №4 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, за
парични вземания на заявителя – кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, спрямо длъжника В. Г. К., ЕГН **********, от гр.
Варна, в размер на 8 603,58 лева – главница; 2 742,84 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 25.06.2019 – 25.06.2021 г.; 2 948,20 лева –
лихва за забава за периода 25.06.2019 – 07.07.2021 г., както и за законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане на главницата, произтичащи от неизпълнение по договор за
потребителски кредит №********** от 20.06.2018 година.
В изпълнение на разпореждане на заповедния съд, с молба от
17.08.2021г. заявителят е уточнил, че части от претендираната главница
(8603,58 лв.), съответстващи на финансираните застрахователни премии по
сключени от длъжника застраховки „Живот“ и „Безработица“, са в размери
съответно 735,98 лв. и 750,70 лева. В съответствие с това е уточнил и
съответната част на претендираните лихви (договорни и мораторни).
Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните
норми от общ интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В
хипотезата на чл.2 ГПК, в чийто обхват попада и заповедното производство,
уредено в чл.410 и чл.417 ГПК, в случая на издаване на заповед за изпълнение
на паричен дълг на несъдебно основание правораздавателната власт на
заповедния съд съществено са отличава от властта на исковия съд. С
2
правилата на чл.410 и чл.417 ГПК законодателят е ограничил тази власт до
строго лимитирани в повелителен порядък основания, по които заповедният
съд дължи произнасяне. В този ред, разгледано в светлината на спецификата
на заповедното основание проверката за съответствието на това основание
със Закона за защита на потребителите (ЗЗП) не може да нахвърли целите на
закона, нито да води до разширяване действието на чл.20 от ЗЗД. С други
думи релевантността на заповедното основание следва да бъде тълкувана от
заповедния съд по начин такъв, че да съвместява както волята на страните,
така и целите на специалната защита, закрепена в ЗЗП. Ето защо
приложението на ЗЗП в контекста на чл.20 ЗЗД и на чл.417 ГПК, дължи да
отговори на поставените в чл.2 и чл.5 ГПК задачи пред заповедното
производство.
Разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЗП издигат като обективен признак и
приложим фактор в заповедното производство “уговорки изключващи или
ограничаващи правата” на потребителите, както и “отказът от права”, които
са им предоставени от ЗЗП. Нормата на чл.5 ЗЗП възвежда и друг обективен
признак, приложим в заповедното производство – писмена форма,
информацията задължително трябва да е на български език и да е “пълна,
четлива, ясна и разбираема.” Тук трябва да се обърне внимание на заложеното
в чл.5, ал.2, предложение първо ЗЗП изискване за “вярна” информация,
преценката за спазването на което, по причина на законовата уредба на
заповедното производство, следва да се отнесе към производствата по чл.419
и чл.422 ГПК.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, уредено в
чл.417 и чл.418 ГПК, в правомощията на заповедния съд е и преценката на
закрепените в чл.143, ал.2 ЗЗП критерии за неравноправна клауза - т.10
“налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора”; т.19 “не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора”, стига тези критерии да са проверими в рамките на
заповедното основание, в който смисъл са и разпоредбите на чл.145, ал.1 и
ал.2 ЗЗП. Правомощията на заповедния съд се свеждат до възможния
резултат, дължим в това производство – да уважи молба за издаване на
заповед за изпълнение и допусне незабавно изпълнение, или да откаже
нейното издаване. Следователно, преценката на релевантните факти и
обстоятелства по ЗЗП не може да бъде разширена извън достъпните за
заповедното производство фактори, посочени по-горе. С други думи,
заповедният съд не може да разглежда и да произнася въпроси, които поради
специализацията на заповедното производство са извън достъпната според
съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по
ЗЗП. Дискреционната власт на заповедния съд в условията на чл.2, чл.5 и
чл.418 ГПК е сведена до съдействие на упражняваните по чл.417 ГПК права,
като служебната проверка по ЗЗП не може да излиза извън този обхват,
особено в случаите, когато преценка за търсения от страните по едно
3
договорно правоотношение правен резултат напуска ролята и значението на
чл.20 ЗЗД.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на
разгледаните в него положения отнасящи се до забрана за плащане на такси и
комисионни за управление на кредита (чл.10, ал.2 и чл.16 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК)); обвързване на заема със сключване на
застрахователен договор (чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК); ограничаване на
обезщетението за забавено изпълнение (чл.33 ЗКП).
При така формулираните и произнесени от първоинстанционния
заповеден съд основания на частичния отказ за издаване на исканата заповед
за изпълнение, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното
разпореждане за постановено в нарушение на закона и частично неправилно.
Разгледани и тълкувани клаузите от процесния договор за кредит,
заявен като заповедно основание, не съдържат изискване за сключване на
застраховка/-и, в смисъл на условие или задължение, налагано на длъжника.
Договарянето на част от заема, който заемополучателят взема, за да плати
цената на две застраховки, само по себе си не може да бъде класифицирано
като условие за отпускане на заема, нито като негово задължение. Следва да
се отбележи в тази връзка, че упражняването на правомощието, предоставено
в чл.20 ЗЗД, не може да води до намеса в договореностите и/или да ги
преурежда.
Отличителен признак на уредбата, дадена в ЗЗП, е превенцията срещу
недобросъвестното упражняване на права от страна на доставчика на
банковата услуга, произтичащо от неравноправното положение на получателя
като лице, което не разполага със съответната степен на експертност.
Изхождайки от анализа на недобросъвестните практики, както европейският,
така и националният законодател въвеждат обективно разпознаваеми
критерии и превантивни правила, предназначени да възпират тези практики и
да осигурят съответната срещу тях защита. Целта обаче в никакъв случай не е
да ограничи свободата на договаряне, а напротив да й осигури добра основа
като стимулира индивидуалното договаряне и активността на доставчика и
получателя на услугата. Процесното заповедно основание с нищо не насочва,
че получателят не е бил активна страна, съответно, че поведението на
доставчика е било укоримо от гледна точка на информацията, въз основа на
която страните са се договорили. След като съгласието, заявено по отношение
на компонентите, които формират цената на заема, видимо и обективно
разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на
преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание за
отхвърляне на процесния договор за заем като годно заповедно основание.
С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД,
следва да се посочи, че евентуалните договорните пороци от заповедното
основание, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват
своята релевантност, при условията и реда, посочен в чл.422 ГПК.
4
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд следва да бъде частично
отменено като се разпореди издаване на заповед за изпълнение и за частта от
главницата по предоставената в заем сума за плащане на дължими от
длъжника – заемополучател застрахователни премии и уговореното
възнаграждение за кредитора.
В издаваната заповед следва да се включат допълнително и част от
разноските, дължими по съразмерност с уважената част на заявлението.
В частта, в която е отказано издаването на заповед за незабавно
изпълнение относно обезщетението за забава за периода 25.06.2019 -
07.07.2021 год. в общ размер на 2 632,32 лева (в т.ч. 2 122,88 лв. – върху
присъдената главница от 6 195,09 лв., 252,20 лв. – върху частта от главницата,
съответна на финансираната премия за застраховка „ЖИВОТ”, „257,24 лв. –
върху частта от главницата, съответна на финансираната премия за
застраховка БЕЗРАБОТИЦА”), разпореждането е правилно. Видно от
приложеният договор, в чл.9.4 страните са уговорили при просрочие
потребителят да дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочието. Съобразно направените
впоследствие уточнения, начинът на определяне на обезщетението за забава
противоречи на императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради
което не може да се приеме, че това вземане е ликвидно и изискуемо в
претендирания размер.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №25369 от 29.11.12.2021г. на Варненски
районен съд, 20-ти състав, постановено по ч.гр.д. №10604/2021г. по описа на
ВРС, в частта му, с която е отхвърлено подаденото от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, заявление по чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника длъжника В. Г. К., ЕГН
**********51002, за част от претендираната главница, включваща
финансираните от името на длъжника застрахователни премии в размери
съответно 735,98 лв. (по застраховка „ЖИВОТ”) и 750,70 лв. (по застраховка
„БЕЗРАБОТИЦА”), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението в съда (20.07.2021г.) до окончателното
плащане; дължимите възнаградителни лихви за периода 25.06.2019 -
25.06.2021 г. в размери съответно 235,17 лева и 239,87 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление вх. №20774 от
20.07.2021г. по описа на ВРС, в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу длъжника В. Г. К., ЕГН
**********51002, с адрес в гр. Варна, за следните вземания: сумите 735,98
5
лева и 750,70 лева - част от дължимата главница по договор за потребителски
кредит №********** от 20.06.2018 г.; сумите 235,17 лева и 239,87 лева –
изискуеми договорни (възнаградителни) лихви за периода 25.06.2019 -
25.06.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.10.2021г., до окончателното й плащане,
както и за сумата 46,10 лева, представляваща допълнителна част от
сторените за заповедното производство разноски по съразмерност с
уважената част на заявлението.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за
изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен
лист.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25369 от 29.11.12.2021г. на
Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по ч.гр.д. №10604/2021г.
по описа на ВРС, в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника В. Г. К., ЕГН
**********51002, с адрес в гр. Варна, за сумите 2 122,88 лева, 252,20 лева и
257,24 лева - мораторни лихви върху главницата за периода 25.06.2019 -
07.07.2021 година.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за изпълнение, чрез
издаване на заповед за изпълнение, по утвърдения с НАРЕДБА №6 от
20.02.2008г. образец и на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6