№ 802
гр. Пазарджик, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100002 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Г. АНГ. К. от гр. Пазарджик срещу
„Марица-2007“ ООД – гр. Пазарджик, с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за ползване без основание от страна на ответника на земеделски имот,
собственост на ищеца, през календарната 2015 г.
Първоначално искът е бил предявен в размер от 1 лв, частично от 38,70 лв., и "при
съответното приспадане на сумата от 2 лева по предходния частичен иск по гражданско дело
№ 1474/2020 г.".
С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано изслушване на
техническа експертиза, с която цели да установи идентичността на имота, ползван от
ответника, и имота, собственост на ищеца, както и да установи размера на годишния
пазарен наем.
Ответникът е представил отговор, с който заявява, че счита иска за недопустим - между
страните има образувано друго дело със същия предмет - 1474/2020 г. на същия съд, към
момента на отговора приключило с невлязло в сила решение на първата инстанция. В
случай, че съдът счете иска за допустим, ответникът го намира за неоснователен - през
стопанската 2015/2016 г. ответникът не е ползвал и обработвал процесния имот, нито го е
заявявал за подпомагане.
Искът е с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото се установява следното:
1
Гр. дело 1474/2020 г. към момента на устните състезания по настоящото дело е приключило
с влязло в сила решение - Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на районния
съд, който от своя страна е присъдил обезщетение в размер 1,35 лв., отнасящо се само за
втората половина на 2015 г. (така е бил предявен искът и така е разгледан), като е приел, че
"втората половина на годината" е периодът от 01.07.2015 г. до края на календарната година.
Искът е отхвърлен за разликата над 1,35 лв. до 2 лв.
По делото е изслушано вещо лице, което е дало заключение, че средният годишен пазарен
наем за процесния имот, представляващ нива с площ 1400 кв.м. в с. Юнаците е в размер
37,80 лв. Имотът е с идентификатор 86074.103.26 и е собственост на ищеца по делото.
Вещото лице не е могло да установи дали имотът се застъпва със заявените за подпомагане
от ДФ "Земеделие" и ползвани от ищеца имоти пред стопанската 2014/2015 г., тъй като
данните за тази година не се пазят във фонда към 2021 г. (пазят се само данните за годините
от 2015/2016 г., т.е. за период от пет години назад). За 2015/2016 г. процесният имот не е бил
очертан и заявен за подпомагане от ответника.
В таблиците към представеното от ДФ "Земеделие" по искане на ищеца копие от
заявлението на ответника за подпомагане за стопанската 2015/2016 г., намиращо се по
делото (с което и вещото лице се е запознало), също не се откриват данни за такъв имот
По сигнали на ищеца през 2019 и 2020 г. обаче са били извършвани проверки от Окръжна
прокуратура – Пазарджик и Районна прокуратура – Пазарджик. Окръжната прокуратура е
отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК – за
подаване на невярна декларация пред ДФ “Земеделие” за това, че имотът на ищеца се ползва
на правно основание. Прокуратурата е приела, че дори това невярно деклариране да е
умишлено, вредни последици няма или ако има, те са незначителни и деянието е
незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ПК. От мотивите на постановлението се
установява, че част от същата нива в землището на с. Юнаците е била ползвана
(обработвана) от дружеството ответник през 2014 и 2015 г. заедно с друга, отдадена му под
наем съседна нива, собственост на трето лице. Проверките са установили, че обработваната
част от нивата на ищеца е с площ 200 кв.м. (0,02 ха), а за ползването на същите тези 200
кв.м. през 2014 г. дружеството е осъдено с решение на районния съд от 2020 г. да заплати на
ищеца обезщетение в размер 0,86 лв.
По гр. дело 1474/2020 г. районният съд в същия състав като по настоящото дело въз основа
на данните от прокурорските постановления, представени като писмени доказателства както
по настоящото дело, така и по дело 1474/2020 г., е приел, че са ползвани отново 200 кв.м. от
нивата на ответника и ползването на такава реална част от имота е присъдил обезщетението
в размер 1,35 лв. Въз основа на същите доказателства и по същите съображения съдът
приема и по настоящото дело, че през целите календарни 2014 и 2015 г. участък от нивата на
ищеца с площ 200 м. е бил фактически ползван от дружеството ответник поради погрешно
установяване на границите на място, без този участък да е очертаван и заявяван за
подпомагане пред ДФ "Земеделие".
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
2
За фактически ползваната от дружеството ответник реална част от имота с площ 200 кв.м. то
дължи на ищеца обезщетение в размер пазарния наем. От значение е само обективното
ползване - ирелевантно е дали този участък е бил очертаван и заявяван за подпомагане.
За втората половина на календарната 2015 г. това обезщетение е присъдено с влязло в сила
решение по гр. дело 1474/2015 г., което отхвърля иска за този период за разликата над 1,35
лв. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителната част на решението се отнася и за
непредявената по онова дело част от вземането, затова и предявеният по настоящото дело
иск за същия период е недопустим. Допустим е иск за присъждане на обезщетение
единствено за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., за който няма друг предявен иск или
влязло в сила решение.
Обезщетението, дължимо за първата половина от годината, пропорционално на ползваната
площ, е в размер 2,70 лв. - половината от 200/1400 от 37,80 лв.
Тъй като ищецът не е конкретизирал по месеци претендирания частичен размер на иска от 1
лв., би следвало да се приеме, че той се отнася поравно за всеки ден от периода от една
година, или - че за втората и половина се претендират 0,50 лв. и за първата половина - също
0,50 лв. Така производството следва да се прекрати за сумата от 0,50 лв., отнасяща се за
втората половина от 2015 г., а искът да се уважи за сумата 0,50 лв., отнасяща се за първата
половина на 2015 г. Разноските по делото следва да се разпределят в съответствие с този
изход на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик, ул. “К. Величков” 101, ЕИК
*********, да заплати на ищеца Г. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. *************, сумата
0,50 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на пропуснат наем, за ползването без
правно основание за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., включително, на участък от 200
кв.м. от следния имот, собственост на ищеца: нива, цялата с площ 1400 кв.м., съставляваща
имот № 103026 по плана за земелазделяне, на с. Юнаците, общ. Пазарджик, (към момента с
идентификатор 86074.103.26), заедно със законната лихва върху сумата, считано от
31.12.2020 г. до изплащането ѝ, като прекратява като недопустимо производството за
разликата над 0,50 лв. до пълния предявен размер от 1 лв., частично от 38,70 лв., при
съответното приспадане на сумата от 2 лева, предявени по предходния частичен иск по
гражданско дело № 1474/2020 г.
Осъжда “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на Г. АНГ. К. сумата 409,93 лв.,
представляваща съразмерна част от направени от него разноски по делото.
Осъжда Г. АНГ. К. да заплати на “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик сумата 300 лв.,
представляваща съразмерна част от направени от дружеството разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
3
считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4