Решение по дело №2099/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

18/9.1.2020г.

 

09.01.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

    

при секретаря Мария Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2099 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по иск от Г.А.Д. срещу  Д.Г.Д. за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Посочва основанията за това и иска да бъде прекратен гражданския брак с произнасяне по вината. Желае възстановяване на предбрачното фамилно име. От брака страните имат две деца, които не са навършили пълнолетие. Желае местоживеенето на децата да бъде определено при майката, с определяне на стандартните лични контакти и издръжка за бъдеще време. Ищцата не претендира за издръжка.

Ответната страна в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище. 

Ищецът,  в открито съдебно заседание, лично и чрез представителя си, поддържа исковата молба. Повтаря фактите от същата. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Изменя становището си като по същество иска, да се предоставят упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, а непълнолетното на бащата, със съответната издръжка, като в този смисъл не поддържа молбата си в тази част. Предлага свободен режим на лични отношения. Желае възстановяване на предбрачното име. Не претендира издръжка.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства, както и изготвените социални доклади.  По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна, както и е изслушано непълнолетното дете Г..

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори между страните:

Страните сключили граждански брак на 04.03.2002 г. От брака си имали родени две деца.  Мъжът злоупотребявал с алкохол, поради което страните се разделили и всеки живеел при своите родители. По-големият син Г., роден на ***г. живеел при бащата, а по-малкият А., роден на ***г. живее при майката.  По време на брака страните не са придобивали недвижими имоти. Страните не оспорват, че бракът е изпразнен от своето съдържание и съществува само формално.

В хода на делото са разпитани като водени от ищцовата страна: К.М. и С.И.. Същите споделят своите впечатления от страните, които се покриват с посоченото в исковата молба. Изслушано е и детето Г.Д.Д., което споделя, че желае да живее при баща си, където е бил до сега и обстановката му е позната.

 Съдът не намира основание да не приеме и кредитира, тези показания, както и  приобщеният социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените  фактически констатации,  съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

По делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки  установеното категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът  приема, че  с  поведението  си именно ответникът допринесъл за разстройството на  брачните  отношения, поради  което той следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. Същият злоупотребявал с алкохол, не проявявал уважение към семейството си, както и демонстрира недобросъвестно отношение в процеса. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има ответника.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето и личните отношения, съдът формира мнение, че в интерес на децата е, да не се променя съществуващото фактическо положение. Налице е и при двамата родители съществуваща  възможност и  добри условия  за  отглеждане на  децата, като същите са подкрепяни от близките си роднини.

На родителите, при гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава.  Децата не са ограничавани до момента да контактуват с двамата родители. Същите живеят в близост един до друг, което предполага, че  връзката на децата с родителите  не  следва да бъдат ограничавана и формализирана. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде определен като свободен.  Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

По отношение на предявените искове за издръжка във връзка с чл.143 и чл.149 от СК, съдът приема следното:

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да определи размер на издръжката в съответствие с възможностите на родителите да дават такава.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за всяко едно от децата детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 386,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ през 2019г., за календарната 2018г. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно страните, съдът намира, че родителят, при който детето не живее, следва да участва в издръжката със сумата от 170,00 лева,  който размер е съобразен с възможностите. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на завеждане на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Тъй като вина за развода има ответника,  то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1-во от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат  в негова тежест.

Предвид изхода на спора и представените доказателства за извършените разноски съдът намира, че следва да присъди на ищцата разноски в размер на 325,00 лв., съобразно уважената част от исковете.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 216,00 лева.

 Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 216,00 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

         Водим от горното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 04.03.2002г., между Г.А.Д. с ЕГН ********** и Д.Г.Д. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Г..

         КОНСТАТИРА, че страните нямат семейно жилище.

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка по между си.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Д.Д.  с  ЕГН ********** на бащата  Д.Г.Д. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г.Д.Д. с  ЕГН **********, при бащата Д.Г.Д. с ЕГН **********. 

ОПРЕДЕЛЯ  свободен режим на лични отношения на майката Г.А.Д. с ЕГН **********, с детето Г.Д.Д. с  ЕГН **********.

 ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК да заплаща в полза на детето Г.Д.Д. с  ЕГН **********, чрез бащата Д.Г.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д.Д. с  ЕГН ********** на майката Г.А.Д. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. Д.Д. с  ЕГН **********, при майката Г.А.Д. с ЕГН **********. 

ОПРЕДЕЛЯ  свободен режим на лични отношения на бащата Д.Г.Д.  с ЕГН **********, с детето А. Д.Д. с  ЕГН **********.

 ОСЪЖДА бащата Д.Г.Д. с ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК да заплаща в полза на детето А. Д.Д. с  ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.А.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ в останалата им част исковете предявени с исковата молба.

          ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за допускане на развода, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00 лева, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на Г.А.Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 325,00 лева, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00 лева, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: