РЕШЕНИЕ
№ 20868
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110174780 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от *** срещу Р. К. Г., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответницата дължи следните суми: сумата от 2436,05 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, за периода от 01.*** г. до 30*** г., ведно със законната лихва от *** г. до
изплащане на вземането, сумата от 397,59 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до
18.06.2024 г., сумата от 82,44 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.*** г. до 30*** г., ведно със законната лихва от *** г. до
изплащане на вземането, и сумата от 19,53 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
18.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
12.08.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42855/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на
ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
1
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. К. Г.,
чрез назначения особен представител адв. Х., с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че не е доказано, че общите условия, на които се позовава ищецът да са влезли в
сила и да обвързват ответника, като развива подробни съображения в тази насока. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
2
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай, не е спорно по делото, а и от приетия като писмено
доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***,
дело № 017 от 1999 г., се установява, че на *** г. ответницата Р. К. Г. е дарила на С. Ст. Б.
следния свой недвижим имот, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
ул. „***“, бл. ***, вх. ***, като е запазила правото на ползване до края на живота си по
отношение на същия. По делото не се твърди и не се установява правото на ползване,
учредено в полза на ответницата Р. К. Г. да е било погасено поради изтичане на 5-годишен
срок без същото да е упражнявано. С оглед изложеното, ответницата в качеството си на
вещен ползвател на топлоснабдения имот се явява потребител на топлинна енергия през
исковия период.
Видно от удостоверение,изх. № *** г., издадено от ***, район „***“ бл. ***, вх. ***,
***, ***, *** и ***, ж.к. „***“ е идентичен на блок със строителен № ***-***, ул. „***“, ж.к.
„***“, гр. ***.
Неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на доказателства за
влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и същите да не го обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба
на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в
сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен
всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на
ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от *** г., одобрени с
решение № 0У-1/*** г. на КЕВР, публикувани във вестник „***“ от *** г., в сила от *** г.,
които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 36 от делото/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
писменото приемане на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по
гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая по делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на правото на
собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между него и ищеца
е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
3
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложен към
него списък /в който под № *** фигурира ответницата Р. Г./, с който собствениците на
апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния
счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е
възложила на „*** да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между *** и „***.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, вкл. извлечение от
сметка и съобщения към фактури, съдът намира по делото да се установява дължимостта на
сумата в размер на 2436,05 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.*** г. до 30***
г.
По отношение на релевираното от ответницата възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към *** г.) клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след и на *** г. От страна на ищеца се претендират
вземания за цена за топлинна енергия за периода от м. *** г. до м*** г., като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от *** г., в
сила от *** г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Най-ранното месечно
задължение, включено в исковия период – това за м. *** г. е станало изискуемо на *** г.
Следователно процесните вземания не са обхванати от института на погасителната давност
и наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.
Ето защо, ответницата Р. К. Г. се явява задължена за сумата от 2436,05 лв., поради
4
което предявеният срещу нея главен иск за цена на топлинна енергия, се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.*** г. до м*** г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 82,44 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницата. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между *** и „*** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от *** одобрени с Решение № ОУ-1/*** г. на КЕВР клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде
поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Следователно в случая е налице
доказана забава на ответника за задължението за първия отчетния период, считано от *** г.,
и за втория отчетен период, считано от *** г. При изчисляване на дължимата законна лихва
по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 2436,05 лв. за периода от *** г. до 18.06.2024 г.
възлиза на сумата от 397,59 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
5
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда –*** г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 19,53 лв., начислена за периода от 16.07.2021 г. до
18.06.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
108,71 лв., от които 58,71 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 658,71 лв., от които 58,71 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. –
депозит за особен представител, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в размер на
107,99 лв. за заповедното производство и 654,33 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Р. К. Г. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Последната не е
сторила разноски, доколкото е представлявана от особен представител, назначен от съда по
реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Р. К. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. К. Г. дължи на
***, сумата от 2436,05 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.*** г. до 30*** г., ведно със
законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 397,59 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от *** г. до 18.06.2024 г., и сумата от 82,44 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.*** г. до 30*** г.,
ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 12.08.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
42855/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 19,53 лв.
за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г.
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 107,99 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 42855/2024 г.
по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 654,33 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7