РЕШЕНИЕ
№ 1748
гр. Русе, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520103019 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Заложна
къща Монарх кредит груп“ ЕООД срещу С. И. Т., в която се твърди, че на
22.04.2023г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, обективиран в Заложен билет №*** от
22.04.2023г. и Разходен касов ордер № *** от същата дата. За обезпечаване на
предоставения паричен заем, заемателят по договора е предоставил като залог
своя движима вещ, мобилен телефон ***+, ведно с кутия и захранващ кабел.
Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да върне получената
в заем сума, ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № *** от 2024г. по описа на Районен съд - Русе и издадена заповед за
сумите от 1110лв. главница; 317.46лв. договорна лихва за периода от
22.04.2023г. до 01.02.2024г., както и законната лихва от 02.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението. Присъдени били и направените
разноски за държавна такса в размер на 28.55 лева. Заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът дал указания на кредитора за предявяване на
1
установителен иск за вземането си. По тези съображения се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което по отношение на С. И. Т. да бъде
признато за установено, че дължи на „Заложна къща Монарх Кредит Груп"
ЕООД следните суми: 1110лв. главница; 317.46лв. договорна лихва за периода
от 22.04.2023г. до 01.02.2024г., както и законната лихва от 02.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявеният иск. Оспорва същия по основание и размер,
включително и възразява срещу това, че не са предприети мерки за
реализиране на оставената в залог движима вещ. Правни се и възражение за
нищожност на клаузата за договорна лихва като накърняваща добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. По изложените съображения се моли
исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че между страните по делото е сключен договор за
заем, обективиран в заложен билет №*** от 22.04.2023г. и разходен касов
ордер, неразделна част от него, удостоверяващи предоставянето в заем на
ответника сумата от 1110лв., която същият следвало да върне в срок от 30 дни,
заедно с договорената лихва от 0,1% на ден. Като залог по договора
ответникът е предоставил движима вещ – мобилен телефон *******, ведно с
кутия и захранващ кабел. С декларация по чл. 14, ал.3 Наредбата за дейността
на заложните къщи, ответникът е декларирал, че е собственик на оставената в
залог вещ.
Няма твърдения и доказателства, че предоставената от ищцовото
дружество в заем сума е върната от ответника.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед
№***/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
дължими суми по процесния договор, а именно: 1110лв. главница, ведно със
законна лихва за период от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, 317,46лв.,
2
договорна лихва за период от 22.04.2023г. до 01.02.2024г. и 28,55лв. заплатена
държавна такса.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът
по заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество заявява, че дадената в залог по договора движима вещ не е
продадена и се намират в държане на дружеството.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдените в исковата молба облигационни
правоотношения между страните по договор за заем, сключени по реда на
Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), размерът на
предоставените в заем парични средства, срокът на договора, уговорената
възнаградигелна лихва и обезпечението, което е дадено по договора.
Съгласно НДЗК, след изтичането на срока за връщане на взетата сума,
ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено, заложната къща
задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този срок съхранява
вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен
срок заложната къща може сама да продаде заложената вещ, ако заложната и
̀
цена е под 5 000 лв. и да се удовлетвори предпочтително от цената и, както и в
̀
настоящия случай. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата изрично е
предвидено, че заложният кредитор не може да придобие собственост върху
заложените вещи независимо от това каква е тяхната стойност. Продажбата на
заложената вещ обаче е само една от възможностите на кредитора да
удовлетвори вземането си по договора. Неосъществяването на продажба на
заложените вещи не лишава заложния кредитор от правото да претендира
изплащане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна
лихва. Поради това неоснователно се явява възражението на особения
представител в обратния смисъл.
3
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за
договорна лихва, като накърняваща добрите нрави. Съгласно чл. 18, ал.1 от
НДЗК, Заложната къща не може да уговаря месечен размер на лихва по
заемите, по-голям от три на сто за заеми в левове. В конкретния случай
уговорената в т.4 от заложния билет договорна лихва не надвишава този
нормативно разрешен размер на договорна лихва, поради което не би могла и
тази уговорка от договора между страните да се приеме за нищожна като
накърняваща добрите нрави.
Съдът при извършена служебна проверка, каквото задължение има по
договорите с потребител, не установява предпоставки за прогласяване
недействителността на договора между страните или на отделни негови
клаузи и на различно от посоченото в отговора основание.
С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат изцяло
уважени.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство, които възлизат на 71,53лв. държавна такса 400лв. адвокатско
възнагреждение, 300лв. депозит за особен представител.
За заповедното производство по ч.гр.д.№***/24г. по описа на РС –
Русе, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 28,55 лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. Т. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ****, дължи на „Заложна къща Монарх кредит
груп“ ЕООД, ЕИК202277628, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Рила“ №44, представлявано от управителя Цветелина Светославова
Стоилова, сумите: 1110лв. главница, ведно със законна лихва за период от
02.02.2024г. до изплащане на вземането, 317,46лв., договорна лихва за период
от 22.04.2023г. до 01.02.2024г., за които суми е издадена Заповед
№***/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА С. И. Т. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, **** да
заплати на „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД, ЕИК202277628,
4
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Рила“ №44, представлявано
от управителя Цветелина Светославова Стоилова, сумата от 771,53лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 28,55лв. разноски по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5