Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 12.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на осемнадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 2473 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД
Производството по делото е образувано след отделянето с Определение № 1383/08.04.2016г., постановено по гр.д.№ 1501/2016г.
по описа на РС-***
на подадена насрещна
искова молба ***, ЕГН**********,***
против ***., ЕГН**********,*** *** В исковата молба се твърди, че ищеца през 2014г. работил в *** като охранител. Твърди, че след като се получил конфликт между него и председателя на кооперацията ***., договора му бил
прекратен като при прекратяване на договора *** му
се заканил, че ще го унищожи. Твърди,
че в периода от м.септември до м.-ноември
2015г. където и да го срещнел *** го наричал боклук и идиот. Заканвал се, че ще го унищожи,
ще го запали него и неговото семейство, както и че ще му счупи
краката и ръцете за да го остави цял
живот сакат. Твърди, че
многократно на публични места /на центъра
/ в ***, *** като го срещнел му казвал
на висок глас, че е „боклук,,, „идиот",,
простак". Казвал му,
че в качеството си на председател
на ЗКПУ *** го
е уволнил дисциплинарно щото
е крадец и то в присъствието
на негови познати. Псувал го с думите
„Аз майката ще те еба, ще те очистя,, Твърди, че с тези свои действия ***
породил в ищеца постоянни негативни психически преживявания-страх,
накърняване на честта и
публично унижение. Твърди, че в центъра
на *** пред много хора и съседи на ищеца, както и в присъствието на кмета на общината го нарекъл,
боклук, идиот
и крадец. Моли, ответника
да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 5000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, създаване
на неудобства, по-големи от обикновените,
уронване на престижа и авторитета пред приятели, съседи и познати, загуба на уважение и възбуждане
на подозрения у съседи и познати,
болки и страдания в следствие на позорящи
и обидни и заканващи думи боклук,,, „идиот",,,простак" ,че е уволнен
дисциплинарно от кооперацията щото
е крадец с псувни „Аз майката ще те еба,
ще те очистя,, изречени от него, ведно със законната лихва от датата на увреждането подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника
по делото, в който взема становище, исковата претенция е допустима, но неоснователна
и твърдяното в нея не отговаря на истината.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
Служебна бележка № 18/05.04.2016г. и Заповед № 4/07.05.2016г, трудовото
правоотношение на ищеца със ЗКПУ *** е прекратено на основание чл.325, т.4 КТ,
считано от 07.05.2014г. поради завършване на определената работа.
По делото са се оформили 2 групи свидетели-
посочените от ищеца/***./ и от ответника/***./. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите, посочени от ищеца по делото, в частта в която свидетелстват за
осъществила се среща между ищеца и ответника в центъра на гр.***, в началото на
м.септември 2015г., когато ответникът изрекъл обидни думи и заплахи по
отношение на ищеца по делото. В тази си част показанията са логични,
еднопосочни и взаимнокореспондентни, като не са
опровергани от други събрани по делото доказателства. От тях се установява, че в
началото на м.септември 2015г., в центъра на ***, в присъствието на св.***,
ответника***. се е заканил да унищожи ищеца ***, напсувал го е и го е нарекъл
„простак“, „ идиот“, „боклук“. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, посочени
от ищеца по делото, в частта в която твърдят, че ***. е разпространявал невярна
и обидна информация, че е уволнил ищеца, тъй като е крадец и е крал нафта. Нито
един от свидетелите, не посочва като автор на тези твърдения ответника по делото,
а само изразяват предположения, че разпространената в *** подобна информация
изхожда от ответника по делото. От показанията на свидетелите, посочени от
ответника по делото не се установиха правно-релевантни факти, тъй като в част
от тях се съдържа информация за поведението на ищеца спрямо ответника, което не
е предмет на настоящия спор, а в друга част се цели да бъде доказано, че на
посочената дата- 10.09.2015г., ответникът П. не е бил на територията на гр.***
и не би могъл да изрече горепосочените заплахи и обиди. От показанията на св.***,
обаче се установи, че ***. *** до късния следобед на 10.09.2015г., след което е
отишъл в неговия дом в с.Беглеж- след 16
часа на посочения ден, като е пристигнал с личния си автомобил. От показанията
на свидетелите, посочени от ищеца, се установи, че процесните
обиди и заплахи са произнесени по обяд на дата 10.09.2015г. в центъра на гр.***.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл
е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
За да е основателен предявеният иск следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и
на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения
иск. С изключение на вината, който се предполага, в тежест на ищеца по делото
беше да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане- действия или бездействия на
ответника по делото, който да са противоправни, вреди
и причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и претърпените от ищеца вреди.
Съдът намира за доказано наличието на всички кумулативно изискуеми се
елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца.
От разпитаните
по делото свидетели се установи, че ответника ***. е изрекъл обидни думи «простак“, „ идиот“,
„боклук“ в присъствието на ищеца Г.Г. и на публично място. Деянието е противоправно. В исковата
молба се сочи, че от отправените
от ответника обидни думи ищецът се е почувствал обиден и засегнат поради уронването на авторитета му пред
приятели и познати.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
(имуществени и неимуществени). Обезщетението при деликтна отговорност е
парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са
винаги свързани с психични преживявания и морални ценности (неимуществена
ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В
настоящия казус е засегната неимуществената ценност - здравето на ищеца, както
и психичната му сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства,
които съдът следва да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца
неимуществени верди са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие.
Посочените обстоятелства са подробно,
конкретно описани, както в приетите по делото писмени доказателства, така и чрез депозираните по
делото свидетелски показания.Тези обстоятелства определят вида на засегната
неимуществена ценност и степента на нейното засягане (конкретността на случая)
и обосновават извода на съда относно размера на обезщетението, който съдът
определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със
задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление №
4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника
по делото ***. е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане
на чувството на лично достойнство
на ищеца и уронването на
авторитета на ищеца пред приятели и познати.
Причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството й за достойнство и чест, са пряка
и непосредствена последица
от противоправното поведение на дееца
и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Досежно размера на претенцията, съдът го счита
за завишен. Съдът намира, че по делото не бяха ангажирани доказателства, които да установят случилото се
да е оказало по-сериозно отражение върху душевния мир на ищеца, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за неговата личност. Ето защо и в съответствие
с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че искът за обезвреда следва да се уважи до размер от 700 лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени вреди
от ищеца.
Като съобрази горното, съдът
намира че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 700 лв., за
която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 5000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това
искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е
тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на
иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към
момента на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва
да бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца
сумата 700,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от деня на увреждането -10.09.2015г.
до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за ДТ и адвокатско възнаграждение в
размер на 98,00 лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 498,80 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковите
претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ***., ЕГН**********,*** 11 А да
плати на ***, ЕГН**********,*** сумата от 700,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се изразяващи
се в засягане
на чувството на лично достойнство
на ищеца и уронването на
авторитета на ищеца
пред приятели и познати, в резултат
на изречени публично обидни
думи «простак“, „ идиот“, „боклук“,
в гр.*** на 10.09.2015г., възприети лично от ищеца, ведно със
законната лихва от датата на увреждането/10.09.2015г./
до окончателно изплащане на
сумата, като за разликата до предявения размер от 5000,00
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***., ЕГН**********,*** 11 А да плати на ***, ЕГН**********,***
сумата от 98,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***, ЕГН**********,*** да плати на ***., ЕГН**********,***
11, А сумата от 498,80 лв.
направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: