Решение по дело №1802/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от юрисконсулт Милена М., в качеството й на пълномощник на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", срещу Решение № 766/28.07.2023 г. по АНД № 1253/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № В030092022/3000/Р8-490/22.02.2023г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на З.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 вр. ал.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски и представя съдебна практика.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира отговор на касационната жалба, в който цитира съдебна практика.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 766/28.07.2023 г. по АНД № 1253/2023 г. състав на Районен съд - Бургас е отменил Наказателно постановление № В030092022/3000/Р8-490/22.02.2023г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на З.Т.К., на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв.

За да постанови този резултата от фактическа страна съдът е приел за установено, че на 30.09.2022 г., в 11.30 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно- пропускателен пункт "Капитан Петко Войвода", пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № Х2572ВТ, вид: влекач, марка и модел "ДАФ ФТ 95 ХФ 430", с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, ОСИ-5, категория на екологичност ЕВРО 3, управлявано от З.К.. След извършена проверка от страна на контролните органи се установило, че на 26.09.2022 г. в 06.43 ч. горепосоченото ППС е засечено по път №99, км 6+156, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгл.чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата- тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение №101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция "Митници", сред които свид. Григор Калбурджиев, главен инспектор в териториална дирекция на агенция „Митници“ към отдел ПТРР, Териториална дирекция "Митница Пловдив". В нейния ход било установено, че на 26.09.2022 г. в 06.43 ч. управляваното от К. ППС, с рег. №Х2572ВТ било заснето да се движи в Крайморие по път №99, отсечка 6+156, включен в обхвата на платената пътна мрежа, заснет с контролно устройство с идентификатор №40991 АПИ, като за посоченото ППС е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При тези дадености след извършена служебна проверка било констатирано, че движението на ППС с рег. №Х2572ВТ е било отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била получена тол декларация за сегмент №**********, но декларираните данни са за ППС с категория над 12 тона с 2 оси, а от снимковия материал приложен към нарушението от рамка 40991 било видно, че ППС се е движило с 5 оси. На място З.К. заплатил максималната такса по чл.10б. ал.5 от ЗП в размер на 334, 00 лева, за което му била издадена квитанция за платени пътни такси в Република България от 30.09.2022г. /л.51 от делото/. При тази фактология свид. Григор Калбурджиев преценил, че е налице извършено нарушение по чл.179,ал.3а ЗДвП, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение срещу З.Т.К., в присъствието свидетеля Красимир Криворов. Актът бил подписан лично от К. и копие от него му било връчено на място. Въз основа на съставения АУАН Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр.София издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка от РС-Бургас е прието, че актосъставителят, упражняващ правомощията си в териториалния обхват на контролната дейност на ТД Митница „Пловдив“ не е разполагал с териториална компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго населено място, попадащо в териториалния обхват на контролната дейност, осъществявана от друго административно звено, каквото е ТД „Митница Бургас“. Посочено е, че в случая актът за установяване на административното нарушение е съставен за нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, който текст съотнесен към препращащото съдържание на разпоредбата на чл.189е, ал.1 от ЗДвП, предписваща, че актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3 – 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност по ЗДвП, предпоставя извод за нарушение на императивното изискване за стриктно съблюдаване на правилата за разпределение на териториалната компетентност на съответните контролни органи. Цитирана е разпоредбата на чл.167, ал.3б от ЗДвП, като е посочено, че в конкретния случай актосъставителят - свид. Григор Недялков Калбурджиев /главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим - ТД Митница- Пловдив/ е имал функционална компетентност, но е съставил АУАН извън пределите на териториално включените в компетентността си правомощия, тъй като не са представени доказателства за наличие на овластителен нарочен акт за изрично делегиране на този актосъставител на правомощия да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на ТД Митница - Бургас.

В допълнение съдът е анализирал и устройствения правилник на Агенция „Митници“ /Обн. в ДВ, бр.59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.; изм. и доп., бр. 82 от 14.10.2022 г., в сила от 01.11.2022 г./, вкл. чл.36, т.1, където е записано, че служителите в териториалните дирекции провеждат и изпълняват на териториално ниво политиката на агенцията, както и т.9, че осъществяват контрол върху пътните и винетните такси и разрешителните режими за международни превози в рамките на компетентностите, определени с нормативни актове като отново е заключил, че компетентността на служителите на териториалните дирекции е поначало ограничена в рамките на територията, обслужвана от съответната дирекция, като за да се приеме, че е налице компетентност и относно осъществили се на територията на друга дирекция факти, следва да е налице изричен овластителен акт - за командироване на дадения служител, за делегиране на специални правомощия, надхвърлящи териториалния обхват на съответната административна структура. Предвид изложеното е направен извод, че с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен от държавен служител, който е нямал териториални правомощия, то чрез него са дерогирани разпоредбите на чл.167, ал.3б ЗДвП, чл.56,ал.2, т.1 от ЗП и общата разпоредба на чл.37 ЗАНН , което по естеството си е съществен и радикален порок от категорията на абсолютните процесуални нарушения, дискредитиращ процесуалната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и съставляващ самостоятелно основание за неговата отмяна. Извън посоченото, съдът е констатирал и наличие на несъответствие между фактическо и правно обвинение, формулирано, както в АУАН, така и в НП, насочващо и към допуснато нарушение на нормите на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57. ал.1. т.6 от ЗАНН, което подробно е описал в решението си. Обсъдил е и материалноправната законосъобразност на НП, като е приел, че описаният фактически състав на нарушението, изразяващ се в неплащане на дължимата пътна такса съгл. чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не корелира с индивидуализираната правна рамка по чл.179, ал.3а от ЗДвП, с оглед обстоятелството, че тази разпоредба инкриминира форма на пасивно негативно поведение, различно от неплащането на пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а именно неизпълнение на задължение на водач на ППС за установяване изминато разстояние и липсата на закупена маршрутна карта. В решението е посочено, че според съда за описаните като съставомерни факти - изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране отговорността на качествено различен субект - собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, който в случая е „Гого-Транс-09“ ЕООД, а не на водачът на превозното средство З.Т.К.. Предвид изложените съображения, НП е било отменено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

С касационната жалба, адресирана до настоящата инстанция не се представят нови писмени доказателства, въз основа на които съдът би могъл да приеме, че актосъставителят - свид. Григор Недялков Калбурджиев /главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим - ТД Митница-Пловдив/ е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН и за деяния, извършени на територията на ТД Митница – Бургас, като този извод не може да бъде изведен и от посочените в касационната жалба Заповед № 3АМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“, Устройствен правилник на Агенция „Митници“ и Инструкция, които РС детайлно е обсъдил и анализирал, стигайки до заключението за липса на териториална компетентност, което настоящата инстанция изцяло споделя.

В допълнение към мотивите на РС-Бургас, касаещи процесуалната незаконосъобразност на съставените АУАН и НП, настоящата инстанция намира за нужно да посочи, че задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и съответна на нея императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която е посочена едва в депозираната пред настоящата инстанция касационна жалба. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.

Предвид всичко изложено по-горе и като е достигнал до извод за отмяна на оспореното наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила. Що се касае до представената от процесуалния представител на касатора съдебна практика, то следва да се посочи, че същата не се споделя от настоящата инстанция и няма обвързваща съда сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766/28.07.2023 г. по АНД № 1253/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: