№ 22178
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110170476 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на Д. Й. Д. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води
изп. дело 2024***0401116 на ЧСИ ***, въз основа на изпълнителен лист от
06.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. 48020/2020 г., СРС, 42 с-в., за следните суми:
4987,51 лв. - главница, представляваща неиздължен остатък по договор за
потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила
предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на
уговорените вноски, 2553,31 лв. - надбавка, представляваща печалба на
дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема,
1291,23лв. - мораторна лихва за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,64 лв. -
разноски по делото, от които 176,64 лв. - държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, като поддържа, че сумите по изпълнителния
лист са погасени по давност. Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д.
48020/2020 г., СРС, 42 с-в е издаден в полза на ***, за задължения по договор
за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила
предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на
уговорените вноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист
през м. май 2024 г. е образувано изп. дело 2024***0401116 по описа на ЧСИ
***. Навежда, че към момента на образуване на посоченото изпълнително
дело е изтекла погасителна давност за вземането, обективирано в
изпълнителния лист от 06.01.2012 г., доколкото в периода от влизане в сила на
1
изпълнителния лист - 06.01.2012 г. до образуване на изпълнителното дело въз
основа на него - м. май 2024 г., кредиторът не е предприел действия за
събиране на вземането си, не е извършил действия, с който да спре или
прекъсне давността. Посочва, че с изтичане на 5-годишен давностен срок се
погасяват всички установени по съдебен ред вземания, поради което ищецът
счита, че вземанията са погасени по давност. Наред с това посочва, че не е
уведомяван за извършената цесия от 19.01.2009 г. между *** и ***, по силата
на която *** е придобил процесните вземания. При тези твърдения моли съда
да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на
ответника ***, сумата от 9385,45 лв., посочена в съобщението по чл. 410 ГПК
по № 2024***0401116 при ЧСИ *** с рег. № *** на КЧСИ, от които: 4987,51
лв. - главница, представляваща неиздължен остатък по договор за
потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила
предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на
уговорените вноски, 2553,31 лв. - надбавка, представляваща печалба на
дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема,
1291,23лв. - мораторна лихва за периода 19.06.2009г. до 14.10.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 276, 64 лв. - разноски по делото, от
които 176,64 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
както и начислени разноски по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, поради
погасяване на посочените суми по давност. Претендира разноски, в това число
и направените разноски за адвокат.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва,
че възможността за позоваване на давността до датата на връчване на
заповедта за изпълнение е преклудирана, тъй като това може да стане или с
подаване на възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, с отговора на исковата
молба по иска по чл. 422 ГПК или с отрицателен установителен иск в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Поддържа, че искът по чл. 439 ГПК може да се основава
само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия на
изпълнение съдебен акт, а възможността за позоваване на изтеклата
погасителна давност до изтичане на срока за подаване на възражение се
погасява със срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.
Посочва, че в процесния случай преписът от заповедта за изпълнение е връчен
на длъжника-ищец през 2024 г., като същият не е подал възражение в
законоустановения срок, поради което поддържа, че длъжникът не може да се
позове на давността с исковата молба. Наред с посоченото се позовава, че
давностните срокове за периода 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат. Посочва, че доколкото исковата молба се основава
единствено на давността, се оспорва не съществуването на самото вземане, а
правото на принудително изпълнение. Поддържа, че уведомлението за цесията
не е елемент от фактическия състав, а единствено условие за
противопоставимост на цесията спрямо длъжника, а длъжникът може да се
позовава на липсата на уведомяване само ако заедно с това посочва, че е
изпълнил задължението на стария кредитор преди уведомяването. Въз основа
на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
2
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист
от 06.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 48020/2020 г., СРС, 42 с-в., както следва:
4987,51 лв. – главница, представляваща неиздължен остатък по договор за
потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила
предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на
уговорените вноски, 2553,31 лв. – надбавка, представляваща печалба на
дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема,
1291,23лв. – мораторна лихва за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,64 лв. -
разноски по делото, от които 176,64 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и лихвите и разноските по
изпълнителния лист, за събиране на които е образувано и висящо
изпълнително дело № 2024***0401116 г. по описа на ЧСИ ***.
По делото като безспорни поради това ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства: 1) по ч.гр.д. № 48020/2011 г., СРС, 42 с-в, е
издаден изпълнителен лист от 06.01.2012 г., за следните суми: 4987,51 лв. –
главница, представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски
паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна
изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски,
2553,31 лв. – надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща
разходите по подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. - мораторна лихва
за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 276,64 лв. - разноски по делото, от които 176,64
лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение; 2) въз основа
на посочения изпълнителен лист през м.май 2024 г. е образувано изп. дело
2024***0401116 на ЧСИ ***, което към настоящия момент е висящо; 3)
вземането по изпълнителния лист от 06.01.2012 г. е прехвърлено (цедирано) на
*** с договор за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение
на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416
ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този
смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС,
ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят
3
приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.
С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а приложено към процесния случай – след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок, който води до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с
изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма
право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за
изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в
двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.
ГПК (нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), възможност за жалба срещу заповедта в
частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното
изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това
произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава
ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи
специфични права (съответно задължения), относими само към страните по
вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради
характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби
на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника
и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен,
защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна
(дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде
заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в
чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита
води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание
да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в
заповедното производство (така Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС
по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010
г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от
27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК).
Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по
реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на
заповедта за изпълнение.
Фактите относно съдържанието и хода на делото, въз основа на което е
издаден изпълнителния лист, доколкото същото е водено пред СРС, е
служебно известен на съда факт – чл. 155 ГПК, тъй като служебно известни са
факти относно правораздавателната дейност на съда, макар и несвързани със
правораздавателната дейност на настоящия съдебен състав, а на друг съдебен
състав на същия съд. Доколкото страните се позовават на факт, осъществен
пред съда и между тях е налице спор относно съдържанието и вида на
4
съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, предмет на
настоящото дело и доколкото посочените факти безспорно имат правно
значение за настоящото дело, съдът намира, че следва служебно да провери
наличието и вида на този съдебен акт. Съдът след извършена служебна
справка съда установи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 21.11.2011 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
48020/2011 г., СРС, 42 с-в. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.46,
ал.2 ГПК на 29.11.2011 г., като в действащата към този момент редакция на
чл.414, ал.2 ГПК (ДВ – бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) срокът за
подаване на възражение е 2-седмичен, при което съдът намира, че заповедта за
изпълнение е стабилизирана окончателно на 14.12.2011 г.
По възражението за настъпила погасителна давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.
116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Доколкото, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение
3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал
до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по
давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително
производство.
От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно
документите, съдържащи се в копие на изп.д. № 2024***0401116 по описа на
ЧСИ ***, рег. № ***, се установява, че същото е образувано въз основа на
молба с вх. № 30861/15.04.2024 г. по описа на ЧСИ ***, подадена от ***, в
качеството на кредитор по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 48020/2011 г. по описа на СРС, 42-ти състав. Между страните е
безспорно, че не е образувано предходно изпълнително дело.
Спорно между страните е единствено дали давността е изтекла след
влизане в сила на заповедта за изпълнение или преди връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника.
Давността по издадената заповед за изпълнение започва да тече от
момента, в който същата е влязла в сила – 14.12.2011 г. Това е така, тъй като с
изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК заповедта придобива
стабилитет и възраженията на длъжника относно ликвидността и
изискуемостта на вземането, в това число и възражения за погасяване по
давност, се преклудират. Този стабилитет е идентичен на преклудиращото
действието на влязло в сила съдебно решение по отношение на установеното с
него право, което е основание за прилагане по аналогия на правилата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и за влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
При хипотезите на чл. 416 ГПК неподаването на възражението в срока по
чл.414, ал.2 ГПК (респ. – на отрицателен установителен иск в същия срок) или
5
оттеглянето му след това води именно до влизане в сила на заповедта и от
този момент започва да тече новата давност. След това длъжникът може да
основава защита единствено на факти, настъпили след изтичането на срока по
чл. 414 ГПК.
На следващо място, съдът споделя трайната практика на ВКС, изразена
в Решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по
гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, Решение по гр. дело №
1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС, Решение № 50009 от 17.06.2025 г. по
гр. д. № 3865/2021 г. на III г. о. на ВКС, в които се посочва, че изискването по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение,
тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
Задължителната практика на ВКС е в смисъл, че при всички хипотези на чл.
416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно,
тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид горното, съдът намира, че погасителната давност по отношение
на процесното задължение е започнала да тече на 14.12.2011 г. и давностния
срок е 5-годишен за всички вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, поради което давността е изтекла на
15.12.2016 г. Давността е правна последица на бездействието на кредитора,
поради което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече.
След издаване на заповед за изпълнение давност тече за заявителя, защото той
може да избира дали да извади изпълнителен лист за удостоверените в
заповедта за изпълнение вземания и дали да образува изпълнително
производство въз основа на него или не. Ответникът, в чиято доказателствена
тежест е разпределено да докаже спиране и прекъсване на давностния срок
доказва, че първото действие, което е в състояние да прекъсне давността, е
молбата от 15.04.2024 г. за образуване на изп. дело № 2024***0401116 по
описа на ЧСИ ***, с която е поискано извършване на изпълнителни действия
срещу длъжника. Посоченото действие обаче е извършено 7 години, след като
вземанията по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., са погасени по давност.
Давността може да бъде спирана и прекъсвана до изтичане на установения
давностен срок, но след изтичането му вземането е вече погасено по давност.
Ето защо след изтичане на давностния срок вземането може да бъде
доброволно изпълнено (чл. 118 ЗЗД) или длъжникът може да направи
волеизявление, с което доброволно да се откаже от последиците на изтеклата
давност (чл. 113 ЗЗД), но погасеното по давност вземане не може да бъде
изпълнявано принудително, а евентуално предприето принудително
изпълнение не може да има за последица прекъсване на вече изтеклата
6
давност.
Следователно в настоящия случай, погасителната давност е изтекла
на 15.12.2016 г., като преди изтичане на давността ответникът или неговият
праводател не доказват извършване на действия, с които да спрат или
прекъснат давностния срок, поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК, е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 2 376 лв. от които 376 лв. –
заплатена държавна такса за производството и 2 000 лв. – заплатено изцяло и в
брой адвокатско възнаграждение, съобразно представен Договор за правна
защита и съдействие (л. 36 по делото). Процесуалният представител на
ответника е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съдът като взе предвид, цената на предявения иск,
ниската правна и фактическа сложност на делото, както и приключването е му
в рамките на две съдебни заседания, намира че възражението за прекомерност
е основателно, като за извършената по делото работа справедливият размер на
възнаграждението възлиза на сумата от 600 лв., която следва да бъде
възложена в тежест на ответника. Предвид посоченото, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 976 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Д. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи заплащане на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на сумата от 4987,54 лева – главница,
представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски паричен
кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост
поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски, 2553,31 лв. –
надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща разходите по
подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. – мораторна лихва за периода
19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 276,64 лв. – разноски по делото, от които 176,64 лв. - държавна
такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 06.01.2012 г., по ч.гр.д. № 48020/2011 г. по описа на
СРС, 42-ри състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 2024***0401116
по описа на ЧСИ ***, рег. № ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, да заплати на Д.
Й. Д., ЕГН **********, сумата от 976 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8