РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1099
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и
участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1010 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.А.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника си адвокат П., против
Решение № 321 от 21.02.2023 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен
състав, постановено по а.н. дело № 5853 по описа на същия съд за 2022 г., потвърждаващо
Електронен фиш серия К № 5440124 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100
лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Със същото решение К. е
осъден да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се обжалваното решение на
Пловдивския районен съд и издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.в
писмено становище по делото счита касационната
жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от М.А.К., срещу Електронен фиш серия К № 5440124 на
ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100
лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Обективираните в ЕФ констатации се
свеждат до следното:
На 24.09.2020 г. в 15:38 ч., в с. Стряма,
ул. „Христо Ботев“ до № 39, при ограничение на скоростта за населено място 50
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, е заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М № 648 движението
на МПС - лек автомобил „РЕНО МАСТЕР“, с рег. № ***, със скорост от 72 км/ч при
разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 22
км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител
е вписано лицето М.А.К., на чието име е регистрирано посоченото по-горе МПС. Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г., Протокол № 2-33-80/10.04.2020 г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М с идент. № 648/14 и Протокол
за използване на АТСС от 24.09.2020 г.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от .
ІV.
За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният
съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалбата, са
идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението
си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
9. Обосновано при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ,
първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В конкретния случай,
оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа
данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредбата,
"дата на съставяне" не е сред изчерпателно изброените реквизити на
електронния фиш (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично, доколкото
се касае за нарушение, установено с техническо средство. Ето защо изискванията
за съставянето на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, а датата на неговото
съставяне (която е различно от физическото му разпечатване) съвпада с тази на
установяване на нарушението чрез неговото заснемане и запаметяване в системата,
както правилно е приел и районният съд. При това положение, липсата на дата на
съставяне на електронния фиш не може да се възприеме като съществено нарушение
на процесуалните правила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, според което електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш
и са свързани само и единствено с производството по издаване на НП, започващо
със съставянето на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и
при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
производството по неговото издаване и обжалване. Казано с други думи, в случаи
от категорията на процесния последно посоченият законов текст е неприложим. С
оглед изложеното, възраженията на касационния жалбоподател в тази насока,
настоящия съдебен състав намира за неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението за липса на
доказателства, че конкретно посоченото АТСС от вида „TFR 1-M“ с № 648 е от одобрен тип. В тази
насока, каза се, РС е изложил подробни мотиви, (които се споделят напълно от настоящата съдебна
инстанция и няма да бъдат преповтаряни) в допълнение на
които следва да се посочи само, че от представения по делото Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол ТFR-1М № 2-33-80/10.04.2020 г. недвусмислено се установява, че
проверката е извършена на мобилна система за видеоконтрол тип ТFR-1М № 4835 с идент. № 648/14, която именно е и
използваната за установяване на процесното административно нарушение.
10. Тези съображения налагат да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
11.
При този изход на спора, на
основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от Закона за административните нарушения и
наказания, на ответната организация се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивира,
Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 321
от 21.02.2023 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав,
постановено по а.н.дело № 5853 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА М.А.К., с ЕГН **********, да заплати
на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, сумата в
размер на 80 лв., представляваща разноски за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.