РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Девня, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100718 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
Съдът е сезиран с искова молба от Р. Д. С., ЕГН ********** и И. А. И.,
ЕГН **********, чрез адв. Г. З. от ВАК, против техния низходящ по права
линия Р. И. И., ЕГН **********.
Молителите твърдят, че ответникът е техен внук и син, с когото живеят
съвместно на адрес в гр. С., ул. „ Р. К. „ №**. Излагат, че ответникът
многократно се е държал грубо с тях, нанасял им е безпричинно побой,
заплашвал ги, търпели това насилие до последното насилие над тях
Излагат, че на 30.06.2022г. вечерта около 22.00 часа ответникът се
прибрал вкъщи, отишъл в стаята на И. А. И. и започнал без повод да му
крещи, псува и да му се кара. След като ищецът го му направил забележка и
помолил, да се успокои, ответника започнал да го псува и да се заканва , „ ще
ви убия „ , да го удря в гърдите и да го бута. В този момент Р. Д. С. отишла
при тях и ответникът започнал да я бие с юмруци по главата и гърба. Р. Д. С.
успяла да избяга навън боса на улицата. Около 22.20 ч. И. А. И. се обадил на
съпругата си да се обади тя на тел.112.
Твърди се също, че на 08.07.2022г. около 09.00 ч. сутринта Р. Д. С.
1
отишла да магазина да напазарува, като била заплашена от ответника, че ако
не се върне до обяд, ще се случи нещо лошо. Тя отишла до магазина и се
завърнала около 12.00 часа , но тъй като била уплашена извикала при себе си
снаха си. Тогава вкъщи се прибрал ответника, влязъл при майка си в стаята й
, хванал я за левия крак и дясната ръка и я задърпал от леглото. Тя се
развикала, при което взела телефона и се обадила на полицията, тогава
ответника я оставил и напуснал стаята.
С оглед изложеното е формурирано искане за налагане на конкретна
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал.1, т1., т.2 и т. 3 на ЗЗДН -
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие, забрана на извършителя да доближава постР.лите лица, жилището,
местата за социални контакти и отдих на постР.лите, както и да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище и искане за издаване на заповед
за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН. В деня на постъпване на
молбата в ДРС, с Определение №455/18.07.2022 г. на основание чл.18, ал.1
ЗЗДН съдът съобразно изложените в нея данни за системност на описаното
поведение, като е приел, че е налице пряка или непосредствена опасност за
живота или здравето на постР.лото лице, е издал Заповед за незабавна защита
№5/18.07.2022 г., с която по отношение на ответника Р. И. И. са наложени
мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1, чл.5, ал.1, т.2 и чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН.
В открито съдебно заседание молителите се явяват лично и с проц.
представител адв. Г. З. от ВАК, като поддържат молбата и молят за
постановяване на съдебно решение.
Ответникът в съдебно заседание оспорва обстоятелствата, изложени в
молбата, твърди, че наполовина не е истина случилото се на 30.06.2022 г. ,
случвало се е да крещи 5-6 пъти, но след като бил предизвикан, иначе никога
не би направил нещо подобно
Представен по делото е акт за раждане на ответника Р. И. И., видно от
който баща на същия е молителя И. А. И. и удостоверение за раждане на И.
А. И., видно от което майка на същия е молителката Р. Д.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителите, в която
потвърждават под страх от наказателна отговорност верността на изложените
в молбата факти относно осъщественото спрямо тях от Р. И. И. домашно
насилие.
2
По делото са представени от РУ Девня, ОД на МВР Варна два броя
докладни записка. Обстоятелствата, описани в първата докладна записка от
01.07.2022г. се отнасят до подаден сигнал на тел. 112, неотносими към
делото., за други лица, за които Р. И. е заявил, че е имал спречкване.
Обстоятелствата, описани във втората докладна записка от 08.07.2022г. се
отнасят до подаден сигнал за скандал в гр. С., ул. “ Р. К. “ №** около 15,45
часа. Служителите на РУ Девня, ОД на МВР Варна установили на адреса П.
И.а - майка на ответника, която заявили, че синътй редовно употребява
наркотици и предизвиква скнадали и Р. И., за когото разбрали, че на
07.07.2020г. му е било писано разпореждане. Съставен бил АУАН и Р. И.
заявил, че няма да се повтаря и ще напусне този дом, като излезе на квартира.
Изискано е копие от АУАН №125295 по ЗМВР, съставен за Р. И. И., за
това че на 08.07.2022г. около 16, 00 часа в гр. С., ул. “ Р. К. “ №**, Р. И. не
спазва полицеско разпореждане от 07.07.2022г.
Представени по делото са записи на CD носител, предоставен от
„Районен център 112 – Варна“ при дирекция „Национална система 112 МВР“,
който аудио запис е прослушан в о.с.з. на 17.08.2022г. Съгласно същия
обажда се Петка И.а от гр. С., ул. Р. К. №**. с искане за посещение на
полицията във връзка с нанесен побой от сина на П. И.а Р. И. на баба си,
отказват линейка.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на молителите
Петка И.а И.а – майка на ответника, излага, че на 30.06.2022 г. около 22.00 ч.
Р. се прибрал, слязъл долу при баща си и започнал да вика и крещи, след като
баща му му казал, да говори по-тихо Р., започнал, да го блъска с ръце, бабата
чула отгоре шума и слезла долу, той оставил баща си и взел да удря баба си
по главата и гърба с юмруци, след което бабата се отскубнала и излязла по
чорапи на улицата. Твърди, че мъжът й й се обадил по телефона и тя се
обадила на номер 1417 от Девня. Твърди, че не е видяла как ответника псува,
не била очевидец, тъй като по същото време била при съседи. Излага, че на
08.07.2022 г. около 09.00ч. бабата на ответника щяла да тръгва за центъра и Р.
й е казал, ако не се върне на обяд, ще й се случи нещо много лошо. Твърди, че
след като бабата се прибрала, тъй като й било лошо, я накарала, да се качи с
нея. Явстна, че ответника се прибрал към 3 часа и тъй като свидетелката била
легнала на леглото, взел да я дърпа за левия крак и дясната ръка, бабата му
3
каза да я остави на мира и когато Р. излязъл от стаята, свидетелката се
обадила на 112. Яства за други случаи на насилие и заплахи, при които се
наложило да викат полиция.
В своите показания пред съда свидетелите Й. Д., Ц. Т. и Ж. Ч.,
служители на РУ Девня, ОД на МВР Варна, излагат , че на 30.06/ към края на
месец Юни според свидетеля Д. / посетили адрес в гр. Суворово по подаден
сигнал, на адреса установили постР.лите, по техни данни синът на едната от
постР.лите имал забрана да посещава дома и да притеснява родителите си, по
данни на пострадилите той е влязъл в имота и се е качил в таванското
помещение, после слязъл и започнал да ги тормози, да се саморазправя с тях,
момчето не било на адреса, свидетелите го търсили, но не могли да го
установят. Свидетелят Ч. излага, че майката имала охлузвания, но не желаели
медицинска помощ, свидетелят Т. излага, че по информация на страните
ответника ударил баща си по главата, но нямало видими белези, същия не
желаел, да пуска жалба.
Съгласно чл.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на
домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкрИ.е поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на постР.лия да събере убедителни и неопровержими доказателства
за преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани
по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти,
което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това
производство съдът разполага с разширен инструментариум от
доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса
на други доказателства съдът може да се произнесе и само въз основа на
приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона – така чл.13,
ал.3 ЗЗДН.
4
От представените писмени доказателства и при съобразяване на
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, а.3 ЗЗДН може да се
направи извод, че спрямо И. А. е извършен на 30.06.2022г. акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН в жилището на на адрес гр. Суворово, ул.
„ Райна Княгиня „ № 15, изразяващ се във вербално насилие – крещене и
псуване, съответно спрямо Р. С. е извършен акт на домашно насилие на
08.07.2022г., изразяващ се в отправяне на закана и заплаха. В случая следва да
се има предвид и изложеното по- горе, че съгласно чл.13 ЗЗДН декларацията
по чл. 9, ал. 3 представлява доказателствено средство, което е основание за
издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за
извършено насилие. Дали обаче ответника, евентуално афектиран, е започнал
да удря молителите на 30.06.2022г. е факта, който остана недоказан по делото
по безсъмнен и категоричен начин. Няма писмени доказателства за
причинени на молителите травматични увреждания от удари, няма и
ангажирани категорични гласни доказателства за пепосредствено възприети
от свидетелите такива действия. За бутане и дърпане на свидетелката И.а от
леглото от ответника на 08.07.2022г. е следвало да подаде молба постР.лата. В
доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно доказване, което
да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната
доказателствена сила. В конкретния казус ответникът не проведе такова
насрещно доказване. С оглед така събрания доказателствен материал съдът
приема, че отношенията между молителите и ответника са силно обтегнати,
поради което при контакта си с тях на 30.06.2022г. той е обиждал молителя, а
на 01.07.2022г. е заплашил молителката. Обстоятелството, че липсват
очевидци на конфликтите в семейството, не може да обоснове извод, че
конфликтите не са ставали, няма такова правило скандалите в семейството
непременно да са шумни, продължителни или извършени пред друго лице
Допълнително от представения по делото АУАН също може да се направи
обоснован извод, че ответникът по делото е във влошени взаимоотношения с
близките си. Дори и с оглед влошените взаимоотношения между страните
обаче начина по който се изразява поведението на ответника спрямо
молителите съставлява акт на домашно насилие, който е обществено
неприемлив. Възникналите противоречия между страните следва да се
разрешават чрез диалог и противопоставяне на аргументи, а не чрез налагане
чрез заплахи и крещене.
5
При това положение, следва на молителите да бъде дадена защита чрез
налагане спрямо ответника на подходящи мерки по чл. 5 ЗЗДН. Съгласно
разпоредбата на чл.16 ЗЗДН съдът налага една или повече мерки за защита,
като преценката следва да е съобразена с вида на оказваното домашно
насилие и последиците от същото за здравето, живота, психиката на
постР.лото лице,т.е съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя
от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо
извършителя. Посочените в молбата мерки за защита по чл.5 ЗЗДН са
наложени от съда и действат понастоящем като временни мерки за незабавна
защита - така чл.19 от ЗЗДН. Съдът намира, че същите продължават да са
адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като
окончателни мерки. Останалите поискани мерки съдът намира за
неподходящи, доколкото първо не са конкретизирани местата за отдих и
социални контакти и налагането на същите във вида, в който са поискани с
молбата, вероятно би довело да невъзможност ответника да продължи да
обитава същото населено място, в което живее съвместно с молителите. По
отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по
ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от четири
месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на
заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита от
четири месеца е подходящ и съобразен със степента и интензитета на
извършеното от ответника насилие както и ос обстоятелството, че с
определение от 18.07.2018г. същите са бил наложени и са действали спрямо
ответника за период над 1 месец, така определеният срок дава и възможност
на извършителя да преосмисли своето отношение към молителите.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ДРС глоба в размер на 200лв. Налагането на тази санкция не е предоставено
на преценката на съда.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ДРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р. К.” №**,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу И. А. И., ЕГН
********** и Р. Д. С., ЕГН **********;
ОТСТРАНЯВА Р. И. И., ЕГН **********, за срок от 4 /четири/ месеца,
считано от постановяване на решението и издаване на заповедта от съвместно
обитаваното жилище с молителите И. А. И., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
**********, находящо се в гр. С., ул. „Р. К.” №15;
ЗАБРАНЯВА за срок от 4 /четири/ месеца, считано от постановяване на
решението и издаване на заповедта на Р. И. И., ЕГН **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА постР.лите лица И. А. И., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
**********, на по – малко от 50 метра, както и на същото разстояние
жилището, в което живеят постР.лите лица, находящо се в гр. С. , ул. „Р. К.”
№**, като ОТХВЪРЛЯ молбата на И. А. И., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
**********, в останалата й част;
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 200
/двеста / лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
УКАЗВА на Р. И. И., ЕГН **********, че при липса на представено
доказателство за доброволно плащане на дължимата сума в размер на 25 /
двадесет и пет / лева за държавна такса на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и
на дължимата сума от 200 /двеста лева/ - глоба на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН по сметка на РС- Девня - BG22UBBS88883120431801 - Банкова сметка
за съдебни такси (държавни такси за образуване на дело, свидетелство за
съдимост, съдебни удостоверения, преписи от решения и др.), в седемдневен
7
срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към
принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи,
включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените
изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни
такси за служебно издадените изпълнителни листи няма да бъдат
присъждани.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. И. И., ЕГН **********, за последиците по чл.21,
ал.3 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на Прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ
съгласно чл. 16 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на
решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8