Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви брачен
състав, в публично съдебно заседание на шести
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна Григорова и
в присъствието на прокурор Ива Цанова от Софийска
градска прокуратура, като разгледа докладваното от председателя гр.дело
№ 13921 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искът е с правна квалификация чл. 5 от ЗЛС.
Ищцата М.Х.В. е предявила иск за поставянето на ответника Ю.Х.С.
под запрещение. В исковата молба се твърди, че ответникът Ю.С. няма образование
и не е работил никога, тъй като от малък има заболяване, изразяващо се в ниски
интелектуално-паметови възможности до степен на средна или тежка имбецилност и
еретични прояви. С експертно решение на ТЕЛК е признат за нетрудоспособен и е
прието, че не може да се обслужва. Определена му е инвалидност първа група е
чужда помощ, пожизнено. Поставена му е диагноза олигофрения /тежка олигофрения
средна към тежка имбецилност, еретичен тип/
Ответникът не е в състояние да се грижи за себе си и за
своите работи. Не може да се оправя без чужда помощ, не разбира свойството и
значението на своите действия и постъпки. С напредване на възрастта неговите
близки все повече се притесняват как ще се справя е житейските ситуации, предвид
обстоятелството, че и майка му е вече на възраст, почти на 75 години, родена на
12 януари 1946г.
Моли се да се постанови решение, с което да се постави под запрещение Ю.Х.С., ЕГН **********, адрес:
***, кв. „********ет. ********Ответникът Ю.Х.С., не е изразил становище по
допустимостта и основателността на иска.
Представителят
на СГП изразява становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Ищцата е сестра на ответника, видно от
Удостоверение изх. № УГ01-6251/24.08.2020 г., изд. от СО район „Красно село“ за
наследници на Х. С. А. ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 20.08.2020г.,
както и от служебно изискани справки от НБДН относно ищцата и ответника.
Представено е Експертно решение на ТЕЛК от 26.07.1989г. на Ю.Х.С.,
от което се установява, че ответникът е инвалид първа група с чужда помощ, с
посочена диагноза „Друга уточнена олигофрения/тежка олигофрения – средна към
тежка имбецилност. Еретичен тип.“
Съдът, след като разпита лично
ответника в открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2021
г. по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК,
констатира, че контакт с него не може да бъде осъществен, на
поставените въпроси не отговаря.
От
показанията на разпитания по делото свидетел А.Н.А.а, майка на страните, се
установява, че ответникът още от четвъртия месец след раждането бил с проблеми
в двигателните способности, проходил на две години, не можел да говори, не
можел да се храни самостоятелно, като и понастоящем тя го храни, къпе, чисти и
поддържа, той не може да говори, да пише, да чете, не може да се обслужва сам,
не познава дати и пари, когато починал родният му баща, ответникът изобщо не
разбрал какво се е случило, не можел да разбере какво е смърт, не му направило
впечатление, че баща му го няма у дома.
Видно е, от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
психиатричната експертиза, представена по делото на 29.03.2021 г., изготвена на 26.03.2021
г. и подписана
от вещо лице д-р Р.К. - психиатър, че „Ю.Х.С.,
на 52 г., ЕГН **********,***, кв. „********ет. *******, страда от Умерена умствена изостаналост, което заболяване се
приравнява към слабоумие по смисъла на закона. Напълно е неспособен за
самостоятелно функциониране и се нуждае от непрекъснат надзор и ежедневно
обгрижване, не е в състояние да разбира свойството и значението на действията
си и да ръководи постъпките си. При тази степен на умствено изоставане отв. не
можи лично да полага грижи за себе си, да се самообслужва и да преценява и
защитава личните си и и имуществени интереси. Налице са медицинските критерии
за поставяне под пълно запрещение.“.
Предмет на
иска по чл. 5 от ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността
му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие
(медицински критерий) и невъзможността на страдащият от такава болест или
слабоумие да се грижи за своите работи (юридически критерий). Двете изисквания
трябва да са налице, за да се постанови ограничаване на дееспособността или
обявяване пълната недееспособност на лицето.
Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът страда от „ Умерена умствена изостаналост “, което
заболяване се приравнява към слабоумие по
смисъла на закона, поради което и в резултат на посоченото заболяване и
състояние не може да се грижи за своите работи.
При направените констатации съдът намира, че
ответникът не може да се грижи сам за себе си
и да защитава своите интереси, което обосновава и извода, че е напълно
недееспособен, поради което следва да бъде
поставен под пълно запрещение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ю.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, кв. „*******, ет. *******, по
иска на М.Х.В.,
ЕГН **********, адрес: гр.
София, район „Витоша“, ул. „**************
След влизане
в сила на решението, препис от него да се изпрати на органа по настойничество и
по попечителство по местоживеене на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: