Решение по дело №1056/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 247
Дата: 30 юни 2021 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20212230101056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Сливен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101056 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на недвижим
имот - дворно място в с. Изгрев, общ. Сливен, ведно с жилищна сграда и
други постройки в него, с площ от 4800 кв. м., по силата на договор за
покупко-продажба от 1995 г., сключен във формата на нотариален акт. Към
момента на покупката имотът имал пл. № 76 по плана на с. Изгрев, като с по-
късен регулационен план имотът получил пл. № 35 и за него били отредени
УПИ XVI-35, УПИ XV-35 и УПИ XIV-35.
Ищците излагат, че едва през 2020 г., по повод обява на Община
Сливен, са установили, че част от собствения им имот е нанесен в
кадастралната карта като ливада, собственост на Община Сливен, с
идентификатор **********, с площ от 3,647 дка. Твърдят, че по неясни
причини в Картата на възстановената собственост, влязла в сила през 1998 г.,
УПИ XIV-35, УПИ XV-35 и част от УПИ XVI-35 са записани като ПИ
******, с площ от 3,647 дка, с начин на трайно ползване „ливада“ в местност
„До къщата“, въпреки че цялата площ е в регулационните граници на селото.
1
Въз основа на КВС имотът с ПИ ****** бил нанесен в КККР като имот с
идентификатор **********, със същите характеристики извън
урбанизираната територия и като собственост на Община Сливен. Ищците
твърдят, че от Община Сливен и СГКК - Сливен отказали да коригират
допуснатата грешка по административен ред, поради което молят съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
на имота с идентификатор ********** от одобрената КККР на
неурбанизираната територия на с. Изгрев, общ. Сливен, с площ от 3,647 дка, с
начин на трайно ползване „ливада“, както и че имотът неправилно е вписан в
Картата на възстановената собственост, влязла в сила през 1998 г., като
ливада, собственост на Община Сливен.
Ищците претендират и направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, с
твърдения, че ПИ ****** с площ от 3,647 дка, с начин на трайно ползване
„ливада“ в местност „До къщата“, бил предоставен на Община Сливен по
силата на Приложение 1 към раздел 1.1 от протоколно решение № 6-СЛ от
23.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, а със Заповед № ОД-51 от
03.10.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Сливен било одобрено
протоколно решение № 9-СЛ от 26.05.2009 г. Имотите, посочени като земя по
чл. 19 ЗСПЗЗ и данните относно собствеността на тези имоти били
предоставени с посочената заповед, след получаване на която Община Сливен
изпълнявала задълженията си по ЗСПЗЗ. Излага, че липсват доказателства
ищците да са възразили при изготвяне на плана за земеразделяне и да са
предявили претенция за собственост на ПИ ******. Ответникът твърди, че
управлява и стопанисва ПИ ****** по силата на Заповед № ОД-51 от
03.10.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Сливен, с която имотът е
предоставен на Община Сливен като земя от остатъчен фонд. Оспорва
твърдението на ищците за идентичност на имота, описан в нотариалния акт,
представен по делото и ПИ *******. Прави и възражение за придобиване на
ПИ ******* по давност, тъй като от предоставяне на имота в полза на Община
Сливен до датата на предявяване на иска е изминал период от над 10 години,
през който ответната Община е владяла имота за себе си и го е своила. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
2
С Определение от 29.04.2021 г. по делото съдът е конституирал
Областна Дирекция „Земеделие“ - Сливен като трето лице - помагач на
страната на ответника.
В съдебно заседание ищцата Д. Д., редовно призована, не се явява
лично. Ищецът Г. Д., редовно призован, се явява лично. Двамата ищци се
представляват от пълномощник - адвокат, чрез който поддържат предявения
иск, молят да бъде уважен и претендират направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от
пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност
на иска и моли да бъде отхвърлен, като също претендира направените по
делото разноски. Прави възражение за недължимост на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците поради липсата на
доказателства за заплащането му.
Третото лице - помагач на страната на ответника, редовно призовано,
не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
следното:
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *********, на 04.04.1995 г.
ищецът Г. Д. закупил от М. Ж. М. по време на брака си с ищцата Д. Д. следния
недвижим имот: дворно място от 4800 кв. м., застроено и незастроено - общо,
представляващо имот пл. № 76 по плана на с. Изгрев, общ. Сливен.
По регулационен план от 2009 г., имотът получил пл. № 35 и за него
били отредени УПИ XVI-35, УПИ XV-35 и УПИ XIV-35 в кв. 1.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните се установява, че в Картата на възстановената
собственост, влязла в сила през 1998 г., УПИ XIV-35, УПИ XV-35 и част от
УПИ XVI-35 били записани като ПИ *******, с площ от 3,647 дка, с начин на
трайно ползване „ливада“ в местност „До къщата“.
3
Заключението е категорично, че имотът с идентификатор **********
от одобрената КККР на неурбанизираната територия на с. Изгрев, общ.
Сливен попада изцяло в границите на имота с пл. № 76 по плана от 1964 г.,
описан в НА № **********. Неточно нанесеният в КККР (КВС)
околовръстен полигон на махала Изгрев изкуствено разделя имота на две
части, едната от които с площ от 1060 кв. м. попада в контура на махалата -
пл. № 35, а другата съвпада с имот ********** - с площ 3646 кв. м., вид
територия по предназначение - земеделска, НТП - ливада, собственост - земи
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Общата площ на двете части от имота е 4706 кв. м.
Разликата в площта на имота по НА № ******** и сумарната площ от двете
части по действащите планове (КККР и регулационен) е в допуска за точност
при определяне на площи по различни методи съгласно Наредба № РД-02-20-
5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР - чл. 19.
Със Заповед № ОД-51 от 03.10.2008 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ - Сливен, процесният имот с идентификатор ********* бил
предоставен за ползване на Община Сливен като земя от остатъчен фонд.
По делото са разпитани и свидетелите Д. А. М. и И. Ш. И., чиито
показания съдът кредитира изцяло като незаинтересовани, обективни и
логични.
От показанията им се установява, че ищецът е закупил имота с площ
от около 4,5 - 5 дка през 1995 г. и оттогава насам владее и ползва целия си
имот в границите, в които е закупен.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2
ЗКИР.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или
грешката на кадастралната карта и регистри е свързана със спор за
4
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,
изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта. В този смисъл разпоредбата предвижда правилото, в
случаите когато кадастралната карта и регистър не съответстват на
действителните граници на собствеността и страните спорят по това,
съответно не могат да извършат поправката по взаимно съгласие, то спорът да
се отнесе за разрешаване от гражданския съд. Постановеното със съдебното
решение е обвързващо Агенцията по геодезия, картография и кадастър да
извърши или не извърши съответните поправки.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен
установителен иск за собственост. В тежест на ищците по него е да докажат,
че спорният имот с идентификатор ********* е част от имота, чиято
собственост са придобили с договор за покупко-продажба, сключен във
формата на Нотариален акт № **********, както и че тази част е неправилно
записана в КВС през 1998 г. като ПИ ******* с площ от 3,647 дка, с начин на
трайно ползване „ливада“ в местност „До къщата“ и оттам неправилно е
записана в КККР като имот с идентификатор *********, собственост на
Община Сливен.
От заключението на изготвената по делото СТЕ се установиха по
безспорен начин подлежащите на доказване от ищците обстоятелства, а
именно, че имотът с идентификатор ********* от одобрената КККР на
неурбанизираната територия на с. Изгрев, общ. Сливен попада изцяло в
границите на имота с пл. № 76 по плана от 1964 г., описан в НА № ********
От друга страна, недоказано остана твърдението на ответната Община
Сливен, че е владяла ПИ *******/имотът с идентификатор ********* явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на твърдените срокове от
5/10 години с намерение за своене. Напротив, това твърдение бе категорично
оборено от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, от
които се установи, че ищците владеят и ползват целия си имот в границите по
нотариалния акт от 1995 г.
Действително ползването на процесния имот е предоставено на
ответната Община Сливен със Заповед № ОД-51 от 03.10.2008 г. на
Директора на ОД „Земеделие“ - Сливен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, но
включването на имота в земите от остатъчния фонд е извършено неправилно.
Заснемането в КВС от 1998 г. и в КККР на неурбанизираната
територия на с. Изгрев, общ. Сливен на процесния имот с идентификатор
******, като ливада, собственост на ответната Община Сливен представлява
грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Относно разноските:
5
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото
в общ размер на 780,26 лв., от които 80,26 лв. заплатена държавна такса,
300,00 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 400,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответната Община Сливен за
недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците
поради липсата на доказателства за заплащането му, тъй като видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (л. 54 от делото),
възнаграждението от 400 лв. е платено в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по
отношение на ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, че Д. Р. Д. , ЕГН:
********** и Г. Ж. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес **************, са
собственици на имот с идентификатор ****** по одобрената КККР на
неурбанизираната територия на с. Изгрев, общ. Сливен, с площ от 3,647 дка, с
начин на трайно ползване „ливада“, показан в розов цвят на комбинираната
Скица № 3 от Заключение с вх. № 2968/31.05.2021 г. на инж. Ж. П. Ж.,
представляваща неразделна част от решението /л. 51 от делото/, който е
неправилно вписан в Картата на възстановената собственост, влязла в сила
през 1998 г. и в КККР, като ливада, собственост на Община Сливен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА - СЛИВЕН,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д. , ЕГН: ********** и Г. Ж. Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес *********** сумата от 780,26 лв.
/седемстотин и осемдесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Сливен, със
6
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Генерал Столипин“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7