РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Златоград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100249 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от З. Р. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр.
Н., ул. „А. С.“ № ; М. С. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н.,
ул. „А. С.“ № ; Б. А. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Д.
Ч.“ № и Р. А. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Д. Ч.“
№ ,чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № , срещу
Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „В. Л.“
№ ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. , ап. ; К. Р. В., ЕГН **********,
адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. ; С. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ № и П. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ №
, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищците, чрез пълномощника си сочат, че Поземлена комисия град Н. е
издала Решение № 1049/06.04.1999 г., по силата на което се възстановява в
полза на Р. И. Л. ЕГН ********** правото на собственост на върху Поземлен
имот 51319.14.132, област С., община Н., гр. Н., м. „А.“; вид собственост –
Частна; вид територия – Земеделска; категория – осем; начин на трайно
ползване – Нива; площ - 3006 кв. м., стар номер - 005636, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.14.134;
51319.14.133; 51319.14.105; 51319.14.131.
1
Възстановяването на горния имоти е с план за земеразделяне и
възстановените имоти са били индивидуализирани с идентификатори по
плана и граници.
Въпреки, че процесният имот в цялост е възстановен на Р. И. Л., ЕГН
**********, то същият, включая и неговите наследници не са собственици на
целия имот.
В границите на процесния имот ищците притежават и са собственици
на реална част от него с площ от 1300 кв. м., която реална част от 1300 кв. м.
се намира в западната част в имот с идентификатор 51319.14.132 по КККР на
Н..
Собствеността ищците, придобили въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, тъй като тази реалната част от 1300 кв. м. е
владяна явно необезпокоявана от никого от тяхна страна, а преди това от
техните праводатели -родители повече от 40 години. Нещо повече, сочат, че са
оградили процесната реална част от горния имот с бетонови и дървени колове
и мрежа.
Тази реално част винаги се е владяла от тях от 1982 г., още преди да
бъде възстановен процесния имот, а и след възстановяването през 1999 г.
Същият се е владял и продължава да се владее явно, непрекъснато и
необезпокоявано от никого, от тях, показвайки на всички останали, че считат
процесната реална част от имота за техен.
От 1982 година, включително и след 1999 г. до настоящия момент в
период по-дълъг от 10 години ищците са упражнявали фактическата власт по
отношение на процесната реална част от имота с площ от 1300 кв. м. без
противопоставяне от страна на ответниците по спора, както и от който и да е
било другиго. Горните действия са доведени до знанието на ответниците по
спора.
Процестната реална част от 1300 кв. м. от имота, ищците от 1982 г.
ежегодно в период повече от 40 години са обработвали единствено и само те и
техните родители, като ежегодно са засаждали различни през годините селско
стопански растения - тютюн, картофи, пшеница, овес, ръж.
Ищците, а преди това и техните родители са започнали да владеят
имота - предмет на настоящото дело, без да иска съгласието на ответниците по
спора, имотът има ограда от бетонови и дървени колове и мрежа, като по този
начин са демонстрирали явно, трайно и несъмнено своене на имота.
Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в тяхна полза, без същата да е
била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика
да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищците от
имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване на фактическа
власт върху имотите от ответниците по настоящото дело или от когото и да е
другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на
права за имота по съдебен ред от другиго.
В случая е налице оригинерен способ на придобиване на собственост
от ищците на реална част от 1300 кв. м. находяща се в западната част в имот с
2
идентификатор 51319.14.132, по КККР на Н..
В законодателството, според адв. В., не съществува забрана за
придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, като такава
забрана не е предвидена дори за имот, който не отговаря по площ на
минималните размери за площта на земеделските имоти - ниви, ливади, лозя и
овощни градини, предвидени в чл. 72 ЗН (чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ).
С оглед на гореизложеното ищците сочат, че е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск, като молят съда да постанови съдебен акт, с
който да признае за установено спрямо ответници по делото, че те ищците са
собственици, основание давностно владение на реална част с площ 1300 кв.
м., находяща се в западната част на процесния земеделски имот, при
посочените граници.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържат
предявения иск.
В съдебно заседание на 12.03.2025 г. е допуснато изменение на
предявения иск, като същият се счита предявен за площ в размер на 1797 кв.м.
вместо първоначално предявената площ от 1300 кв.м.
В срока по чл. 131, ал.2 ГПК от ответниците не е постъпил отговор, не
се явяват и в съдебно заседание.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Ответниците по делото са законни наследници на Р. И. Л., ЕГН
**********, бивш жител на Н., починал ******* г., видно от Удостоверение за
наследници, изх. № 94-00-779/27.08.2024 г., издадено от Общинска
администрация Н..
С Решение № 1049/06.04.1999 г., влязло в сила на 13.12.2001 г. , ПК –
Н. е възстановила правото на собственост на наследници на Р. И. Л.
съществуващи стари реални граници на общо 10 земеделски имоти, един от
които процесния – под номер 9, а именно: нива в местността „А.“ с площ от
3.005 дка; категория – осем; стар номер - 005636, по картата на землището,
при граници (съседи) : 003063 – Нива на Ш. Х. Л.; 003062 – Нива на Е. Ж. Л.;
005637 – Нива на насл. на Д. О. А. и 003076 – Местен път на Община Н..
За процесния имот по делото е представена скица от СГКК гр. С.: №
15-944723-18.09.2024 за поземлен имот с идентификатор 51319.14.132, с
площ 3006 кв.м., вид територия: „Земеделска“;категория „девет“; НТП
„Нива“, с предходен номер 000540, по КККР на Н., местността „А.“
Като собственик, по данни от КРНИ са записани В. Р. Л. и Р. И. Л.,
съгласно Решение № 1049/06.04.1999 г., издадено от ПК – Н..
Като свидетели по делото са разпитани М. В. Х. и А. С. К..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като не влизат в
противоречие помежду си и със събраните по делото писмените
доказателства. От същите съдът приема за установено, че процесният имот се
3
намира в местността ,,А.“, с площ е около два декара. От източната страна на
имота има бетонови колове и мрежа, а от западната страна има синори. Над 30
години ищците обработват имота, като в последно време го засаждат с
картофи. Свидетелите не са чували ищците да имат спорове за граници със
съседи или други, или някой друг да им оспорва имота, че е техен. Не са чули
съседи да твърдят, че са собственици на имота. Не са чули и не са виждали
някой друг да е влизал и да ползва имота. Познават ответниците и не са ги
виждали в имота. Ответниците имат съседни ниви, но нямат спорове с
ищците. Между имотът на ищците и на тези ответници има синори.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице инж. А. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно
От заключението съдът приема за установено, че процесната част от
Поземлен имот с идентификатор 51319.14.132, област С., община Н., гр. Н. е
нанесена на Комбинирана скица М 1:500 - Приложение № 1. На тази скица,
върху извадка от действащата Кадастрална карта на гр. Н., Община Н. ВЛ е
нанесъл заснетите от него и показани от ищците граници на претендираната
част от процесния имот.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така изготвеното
заключение. Прави поправка на явна техническа грешка, като на стр. 2 от
заключението, където е записана ,,..тази част от поземлен имот 51319.14.132,
обл. С., общ. Н., гр. Н., оцветена в жълт цвят“, да се счита ,,оцветена в зелен
цвят‘‘. Повдигнатото в жълт цвят, касае произнасяне на РС - Златоград по
друго дело.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесните имоти, с непрекъснато владение,
продължило над 20 години.
Установява се, че процесният имоти е владян непрекъснато от ищците,
още след възстановяването му от ПК – Н.. В тази насока са свидетелските
показания на разпитаните свидетели.
4
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително.
От гласните доказателства се установява, че нито ответниците, нито близки на
ищците, нито други жители на Н. са установявали владение върху процесния
имот, така че да прекъснат владението на ищеца.
Владението на ищците е било явно – те са обработвали и обработват
имота, ползват го, засаждали са различни през годините селско стопански
култури - тютюн, картофи, пшеница, овес, ръж. Демонстрирали са
намерението си открито пред всички, в това число и ответниците. Владението
им е било спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано.
Практически владението им обаче започва от възстановяването на процесната
част, като част от целия имот, след постановяване на решение на ПК – Н. през
1999 г., влязло в сила на 13.12.2001 г., но 10-годишната давност е налице.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците като владелци са държали вещта като своя, защото няма
доказателства, че са я държали за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и
в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на решението на
ПК-Н. по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като като съсобственици са били в
състояние да възприемат действията на ищците по своене на имота, но не са се
противопоставяли. В случая липсва самото предаване на имота от
ответниците на ищците, но явно липсва и противопоставяне, т.е. налице е
съгласие с владението на ищците.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало след
възстановяване на имота с решението на ПК – Н., което е влязло в сила на
13.12.2001 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да се
придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесен имот, може да тече давност.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
5
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
останалите наследници, но няма и реакция по оспорване на владението.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и
забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о. В
случая обаче не се претендира част от земеделски имот.
Скицата към заключението на вещото лице на стр. 104 от делото,
приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част
от решението по делото.
Ищците не претендират съдебно-деловодни разноски, поради което
такива не им се следват.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес:
гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. ,
ап. ; К. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. ; С. Р. Л.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № и П. Р. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № , че З. Р. В., ЕГН ********** с адрес обл.
С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № ; М. С. В., ЕГН ********** с адрес обл. С.,
общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № ; Б. А. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ.
Н., гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № и Р. А. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н.,
гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № ,чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул.
„А. С.“ № са собственици на основание давностно владение от 2001 г. на
реална част от 1797 кв.м. находяща се в западната част в имот с
идентификатор 51319.14.132, по КККР на Н. съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.14.134; 51319.14.133;
51319.14.105; 51319.14.131.
Изготвената скица от в.л. инж. А. С. на лист 104 по делото, на която
6
процесният имот е отразен в зелен цвят, приподписан от съдия-докладчика,
следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
7