№ 4722
гр. София, 16.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110160396
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на З. Л. С. да заплати на „Т С“
ЕАД следните суми: сумата от 818.33 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8,
находящ се в гр. София, ул. „Г.“ № 2, вх. 1, ет. 3, сумата от 130.11 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 26.10.2022г., сумата от 49.01 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 10.37
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 08.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период
до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Изяснява, че съгласно тези общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
1
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове поради извършено в хода на
процеса плащане на сумите, техен предмет. Претендира разноски, като счита, че разноските
в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не бил уведомен
за задълженията до момента на получаване на препис от исковата молба, като освен това
погасил същите веднага след узнаване за съществуването им.
В проведеното на 25.10.2023г. първо открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е оспорил твърденията на ответницата, че с
извършените от нея плащания, за които към отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства, са погасени процесните задължения, като е изложил твърдения, че с
платените в хода на процеса суми за заплатени задължения за периоди извън процесния.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя му, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
С оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения и на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безпсорни
и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи спорното
материално право обстоятелства.
Така, от името на ответницата не е оспорено съществуването през исковия период на
облигационно отношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за
процесния имот. Напротив, с отговора по чл. 131 ГПК изрично се признава, че ответницата е
наследник по закон на клиент на топлофикационното дружество- обстоятелство, което се
установява и от приобщените и неоспорени писмени доказателства- заявления до ищеца за
откриване на партида за имота на името на Б. С. Д. и удостоврение за наследници на същата.
Ответницата не е оспорила и реалното предоставяне на соченото с исковата молба
количество топлинна енергия, както и реалното извършване от третото лице- помагач на
ищеца на услугата по разпределние на потребената топлинна енергия между абонатите в
процесната етажна собственост, стойността на ресурса и услугата, предоставени през
релевантния за спора интервал от време, както и обстоятелството, че цената им не е
заплатена в сроковете, предвидени в приложимите в случая общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., а с това- че е
допусната забава при погасяването на процесните задължения.
Единственият спорен между страните въпрос касае погасителния ефект по отношение
на процесните задължения на извършените от ответницата в хода на процеса плащания в
2
общ размер на 1821.55 лева.
Установява се от представените с отговора на исковата молба фискални Б.е- всички от
дата 19.06.2023г., че на тази дата ответницата е извършила плащания в полза на „Т С“ ЕАД,
като съгласно отразеното в тези фискални Б.е сумите по тях са заплатени за погасяване на
цена на топлинна енергия и на услугата дялово разпределение по фактури, касаещи периоди
на потребелние преди или след исковия период. В последния смисъл са и неоспорените
доказателствени (фактически) изводи в заключението на съдебно- счетоводната експертиза,
което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно
изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно
което сумите по представените от ответницата фискални Б.е счетоводно са отнесени за
погасяване на задълженията по посочените във всеки от платежните документи фактури-
всички, касаещи периоди извън исковия. В заключение вещото лице е установило
стойността на неплатените за процесния период задължения за цената на топлинната енергия
и услугата дялово разпределение, както следва: 818.33 лева- цена на топлинна енергия, и
49.01 лева- цена на услугата топлинно счетоводство.
С оглед на това, доколкото по делото не са ангажирани надлежни доказателства за
погасяване на горните суми, вкл. в срока съобразно регламентиращите съдържанието на
продажбеното правоотнощение общи условия на ищеца от 2016г., следва да се приеме за
установена дължимостта и на претендираните обезщетения за забава за исковия период,
чиито размери, определени от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните в
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, възлизат именно на претендираните
суми.
При тези мотиви предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 450.00 лева, включваща заплатени държавна такса за разглеждане на
исковете, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от
100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка- така, както са
извършени, като за пълнота и прецизност следва да се изясни, че ирелевантно за възлагане
на отговорността за разноските е обстоятелството кога и по какъв начин ответницата
фактически е узнала за процесните задължения, доколкото същата не оспорва, а и се
установява, че през исковия период, който е изцяло след смъртта на праводателите й, същата
на самостоятелно основане е била клиент на топлофикационното дружество и с това е била
носител на задължението да заплаща дължимите суми в срок съобразно съдържанието на
договорното правоотношение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД З. Л. С., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., следните
суми: сумата от 818.33 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.
София, ул. „Г.“ № 2, вх. 1, ет. 3, сумата от 130.11 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
3
26.10.2022г., сумата от 49.01 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 10.37 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 08.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 450.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4