№ 231 / 25.4.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.04.2018 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Д. Цветанов, като разгледа докладваното
от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 270 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл.41
от ЗС във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС.
Ищците Л.Г.З. и Д.С.П. твърдят, че с ответниците Г.А.Г.
и С.А.Г. са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: имот с
идентификатор № 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № Р. година на Изпълнителния директор на АК, с административен
адрес - град Монтана, ул.”С.” № 10, разположен в поземлен имот с идентификатор
№ 4. с площ 109 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна. Твърдят, че са собственици на втория етаж от двуетажната жилищна
сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 4..2 с площ от 112
кв.м., предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, при съседи: на същия
етаж-няма, под обекта-самостоятелен обект с идентификатор № 4..1, над
обекта-няма, ведно с прилежащите му три мазета-източно, южно и западно, и два
броя коридори между тях; таван със светла площ от 89.04 кв.м. и 1/2 идеална
част от общите части на цялата жилищна сграда и от правото на строеж. Ищците
твърдят също така, че имотът е придобит на 19.12.2014 година на основание
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 1., том V., рег.№ 1., дело
№ 8. година на нотариус В. Т.. Поддържат, че ответниците са собственици на
първия етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с прилежащото избено помещение
и 1/2 идеална част от общите части на цялата жилищна сграда и от правото на
строеж. Ищците заявявят и това, че когато придобили правото на собственост
върху втория етаж, покривът на двуетажната жилищна сграда бил стар и
амортизиран, което наложило същият да бъде ремонтиран. Твърдят, че на
22.05.2015 година ответниците дали съгласие за извършване на всички необходими
строителни и ремонтни дейности във връзка с поддържането на общите части на
съсобствената двуетажна жилищна сграда, изразяващи се в реконструкция на
покрива, увеличаване на надзида на тавана, покриване на тераса, изливане и
укрепване на плочата, както и други съпътстващи дейности. Твърдят и това, че на
17.10.2016 година сключили с Д. М. Д. договор за изработка с предмет основен
ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда, като всички материали за
ремонта на покрива, средствата за тяхното транспортиране и възнаграждение на Д.
М. Д. за свършената работа били предоставени единствено и само от нея. Ищците
твърдят и това, че направените разноски възлизат на 11 329,44 лева.
Поддържат и това, че до момента ответниците не са им заплатили дължимата част
от ремонта на покрива, поради което за тях е налице правен интерес да поискат
ответниците да им заплатят припадащите им се части от направените разноски за
ремонта на покрива, съразмерно с притежавания от тях дял в общите части.
Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което на основание
чл.41 от ЗС във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС да осъди Г.А.Г. и С.А.Г. да им
заплатят всеки един от тях по 2 832,36 лева за извършени
строително-ремонтни дейности на общите части на съсобствената им сграда с
идентификатор № 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № Р. година на Изпълнителния директор на АК, с административен
адрес - град Монтана, ул.”С.” № 10, разположен в поземлен имот с идентификатор
№ 4. с площ 109 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Г.А.Г. и С.А.Г.,xxx
са представили писмен отговор на исковата молба, в който изразяват становище
за неоснователност на предявените
искове. Твърдят, че действително с ищцата са съсобственици на описания в
исковата молба недвижим имот, но ищцата е придобила в съсобственост заедно със
съпруга си този имот и затова не отговаря на действителното положение, че тя е
негов изключителен собственик. Поддържат също така, че ищцата не е описала в
молбата си какви точно дейности е извършила подробно по количества,
номенклатури на материалите и стойност. Ответниците заявяват също, че през
лятото на 2015 година също извършили ремонтни дейности, като всички материали
на този ремонт и труда на работниците били заплатени от тях и възлизали на
10 000 лева. Поради това заявяват, че правят възражение за прихващане за
сумата в размер на 6 000 лева, в това число 5000 лева разноски за
извършените ремонтни дейности през 2015 година и 1000 лева – дължима им се част
от продадените от ищцата керемиди, с цената на предявения иск в размер на
5 664,72 лева, до размера на по-малката сума, ведно със законната лихва от
момента на подаване на настоящото възражение, като им присъди и направените
разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изслушани са и са приети заключения на
вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на
чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото
доказателства, че страните по делото са съсобственици на имот с
идентификатор № 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № Р. г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес -
град Монтана, ул. „С." № 10, разположен в поземлен имот с идентификатор № 4.,
с площ - 109 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда,
еднофамилна. Ответниците по делото Г.А.Г. и С.А.Г. са съсобственици на първия
етаж от сградата с идентификатор № 4..1 ведно с прилежащите мазета, състоящи се
от две помещения и коридор, намиращи се в южната част на сградата и 1/2 идеална
част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото по силата
на Нотариален акт № 1., том I.., дело № 1. г. на МРС. Ищците Л.З. и нейният
съпруг Д.С.П. са собственици на втория етаж от двуетажната жилищна сграда,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 4..2, ведно с прилежащите
му три мазета - източно, южно и западно, и два броя коридори между тях; таван
със светла площ от 89.04 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на цялата жилищна сграда и от правото на строеж
по силата на Нотариален акт № 1., том V., per.
№ 1., дело № 8. г. на нотариус В. Т.. Установено е по делото, че ответниците са
дали съгласие за извършване на строителни и ремонтни дейности по общите части
на сградата. Видно е, че на 17.10.2016 година между Л.Г.З. и Д. М. Д. е сключен
договор за изработка с предмет
основен ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда. От приложените към
исковата молба писмени доказателства се установява, че общият размер на
действително извършените по приложените документи разходи е 10 972,44 лева,
която сума е изплатена от Л.Г.З.. От приетото по делото заключение на
вещото лице Л.П. /л.102 – л.111/ се
установява, че общата стойност на вложените от ответниците материали, труд и
печалба на строителя за извършените строително-ремонтни дейности за
отстраняване на дървен гредоред и дюшоме, отливане на стоманобетонна плоча,
полагане на изравнителна замазка възлиза в размер на 1 379,46 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и заключенията на
вещите лица.
По предявените искови претенции
на Л.Г.З. и Д.С.П.:
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗС при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици покривите са общи на
всички собственици. Разпоредбата на чл. 41 от ЗС гласи, че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими
за поддържането или за възстановяването им, а чл.48, ал.6 от ЗУЕС постановява, че
всеки собственик може да извършва със собствени средства, материали и/или труд необходим
ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
За да се уважи предявения от ищците иск, следва да се установи, че са
извършени разноски, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части на съсобствената с ответниците сграда с идентификатор № 4.. Следва да се
установи и обстоятелството, че ремонтът на покрива е бил необходим.
От данните по делото е видно, че когато ищците са придобили правото на
собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда през 2014 г., покривът
на същата е бил стар и амортизиран - имало е теч, поради което същият не е
изпълнявал предназначението си и това е наложило да бъде ремонтиран. Първоначално
свидетелят Д. Б. е бил ангажиран да
направи ремонта на покрива, но същият не е успял да го направи, а негов колега
реално е извършил ремонта. Свидетелят твърди в показанията си, че по този повод
той е напрвил оглед на покрива и е констатирал, че съшият се нуждае от ремонт.
Това обстоятелство се установява и от свидетелката Д. К., която живее в къща
съседна на процесната и е запозната много добре с нейното състояние, тъй като е
разполагала с ключове за нея в продължение на няколко години преди Л.З. и
съпругът й да закупят втория етаж през 2014 година. Свидетелката твърди, че
имала възможност да оглежда къщата, влизала често в нея, тъй като поддържала
връзка и със собствениците
По делото е установено, че във връзка с лошото състояние на покрива и във
връзка с течовете, с нарочна молба вх.№ 3. от 30.05.2017 година ищцити са
представили писмо на Община Монтана до ответника Г.А.Г. - изх.№ И. г., в което
са направени констатации за съществуването на течовете. С оглед на
гореизложените съображения се налага извод, че покривът не е изпълнявал
основното си предназначение и е създавал значителни неудобства за нормалното
използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Поради това е било
наложително извършването на ремонт, без който покривът не би могъл да изпълнява
основната си функция. Оттук следва извод, че извършеният ремонт на покрива
на сградата от ищците представлява необходим ремонт, по смисъла § 1. т.8 ДР
ЗУЕС.
След закупуването на втория етаж, с декларация от 22.05.2015 година,
ответниците са дали изричното си съгласие Л.З. да извърши всички необходими
строителни и ремонтни дейности във връзка с поддържането на общите части на
съсобствената им двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 4., изразяващи се в
реконструкция на покрива, увеличаване на надзида на тавана, покриване на
тераса, изливане и укрепване на плочата, както и други съпътстващи дейности.
Поради това на 17.10.2016 г. Л.З. е сключила с Д. М. Д. договор за изработка с
предмет основен ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда. От
представените по делото писмени доказателства към исковата молба се установява,
че всички материали за ремонта на покрива, средствата за тяхното транспортиране
и възнаграждението на Д. М. Дихмитров за свършената работа са били предоставени
единствено и само от ищцата - Л.З.. В тази насока са и показанията на
свидетелката Д. К. и свидетеля на ответниците - Г. Борисов, който заяви в
показанията си, че ремонтът е правен от новите собственици. Крайният извод,
който се налага е, че всички разноски по ремонта на покрива са направени от
ищците. Размерът на претенциите на ищците, с оглед допуснатото изменение, е за
сумата 5 486,22 лева или по 2 743,11 лева за всеки от двамата ответници.
За установяне размерът на вложените труд и материали
ищците са представили неоспорени от ответниците писмени доказателства - договор
за изработка, стокови разписки, касови бонове и други, като общият размер на
направените за ремонта разноски възлиза на сумата 10 972,44 лева. С оглед
на това съдът намира, че заявените от ищците искови претенции като основателни,
следва да бъдат уважени в посочените по - горе размери.
В тази връзка съдът не кредитира заключението на
вещото лице Л.П. в тази му част, тъй като оценката, която е направена от нея, е
извършена повече от половин година след ремонта и вещото лице не е имало
възможност да наблюдава процесите по ремонта. Експертът е отчел количества
материали - например керемидите и дървения материал, въз основа на установените върху покрива
количества и намарените половин година по-късно отпадъци, което не означава, че
при завършване на ремонта отпадъците не са били по-голямо количество, което би
увеличило броя на керемидите/дървения материал, до размера на закупените по
документи.
С отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение за прихващане със заявените от ищците за
сумата от 6000 лева, от които 5000 лева - разноски за извършен ремонт,
изразяващ се в подмяна на гредореда над мазетата на жилищната сграда с
идентификатор № 4. и изграждане на нова железобетонна плоча на негово място и 1000
лева от продажбата на керемиди на сграда с идентификатор № 4..
От приетото по делото
заключение на вещото лице Л.П. /л.102 –
л.111/ се установява, че общата стойност на вложените от ответниците материали,
труд и печалба на строителя за извършените строително-ремонтни дейности за
отстраняване на дървен гредоред и дюшоме, отливане на стоманобетонна плоча,
полагане на изравнителна замазка възлиза в размер на 1 379,46 лева.
В тази връзка по делото е представено Писмо изх.№ И.
г. на Община Монтана, от което се установяват причините за ремонта на гредореда
над мазето на сградата и на самото мазе, за който ремонт Г.А.Г. и С.А.Г. са
направили възражение за прихващане за сумата от 5000 лева. Процесното писмо е
по повод жалба на предишната собственичка преди праводателката на ищците - Л. А.
Г. срещу ответника по настоящото дело Г.Г.. В резултат на тази жалба е извършена
проверка и е установено, че „в мазето под
Вашата баня, което е собственост на жалбоподателката в резултат на теч е изгнил
гредореда", включително
Г.Г. е предупреден, че носи отговорност при условията на чл.45 от ЗЗД за
неправомерните си действия. От тук може да се направи извод, че причините за
подмяна на гредореда между първия етаж и избеното помещение, за което Г. и С.Г.
претендират заплащане се дължи само на тяхното поведение. Това обстоятелство се
установява и от показанията на свидетеля Д. Б., който е правил ремонта на
гредореда. Свидетелят твърди, че течовете от тавана не са довели до подмяната на гредореда, тъй като те не
могат да стигнат до основата на сградата. Свидетелят заявява категорично в
показанията си, че причината, която е предизвила ремонта е бил теч от
банята на ответниците. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Д. К.,
която твърди, че причината за това е бил теч от банята на ответниците.
При това положение ответниците нямат право да
претендират заплащане на направените от тях разноски и същите следва да останат
за тяхна сметка.
По отношение на сумата
от 1000 лева от продажбата на керемиди на
сграда с идентификатор № 4., съдът намира, че и това възражение е
неоснователно. По делото не се установи старите керемиди да са били продадени, съответно какъв
е бил броят на продадените керемиди и на каква цена са били продадени същите.
По делото не се събраха и доказателства за това, дали е имало годни за продажба
керемиди и ако е имало такива, какъв е бил техният брой, както и цената за
единица бройка. Нещо повече по делото бе установено, че старите керемиди не са
били годни за продажба. В тази насока са показанията на свидетеля Д. Б..
По отношение на заявеното възражение
за прихващане
с претенцията на ищците и свързано с водопроводната
инсталация, съдът намира, че такова възражение за прихващане не е заявено, поради което
същото не следва да бъде обсъждано.
Съобразно този изход на делото ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата по делото сумата от 2 948,45 лева -
реализирани в настоящото производство разноски, съобразно приложения на лист 237
от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Л.Г.З.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2 743,11 /две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и единадесет стотинки/ лева – за извършени
строително-ремонтни дейности на общите части на съсобствената им сграда с
идентификатор № 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № Р. година на Изпълнителния директор на АК, с административен
адрес - град Монтана, ул.”С.” № 10, разположен в поземлен имот с идентификатор
№ 4. с площ 109 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна, ведно със законната лихва от 02.02.2017 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.А.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Л.Г.З.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2 743,11 /две хиляди
седемстотин четиридесет и три лева и единадесет стотинки/ лева – за извършени
строително-ремонтни дейности на общите части на съсобствената им сграда с
идентификатор № 4. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № Р. година на Изпълнителния директор на АК, с административен
адрес - град Монтана, ул.”С.” № 10, разположен в поземлен имот с идентификатор
№ 4. с площ 109 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна, ведно със законната лихва от 02.02.2017 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx и С.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
да заплатят на Л.Г.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2 948,45 /две хиляди деветстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :