Определение по дело №169/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 66
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20214410200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. ЛЕВСКИ, 08.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в закрито заседание на осми октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200169 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 63,
ал.3 от ЗАНН.
В РС – Левски е постъпило искане от адв. Р.Р., от АК–Плевен -
пълномощник на М.В.И. – жалбоподател по а.н.д. №169/2021г. по описа на РС
– Левски.
Направено е искане съдът да постанови определение, с което да
допълни решението, постановено по а.н.д. №169/2021г. по описа на РС –
Левски в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение на
адв. Р.Р. в минимално нормативно определения размер от 370 лв.
Твърди се в искането, че е направено своевременно искане до съда за
присъждане на разноски, като липсва произнасяне по същите. Позовава на
разпоредбата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
На другата страна е връчено съобщение за постъпилото искане. В срока
за отговор не е постъпило становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване.
Съдебното производство е образувано по жалба от М.В.И. срещу
издаденото по отношение на него наказателно постановление, с което са му
наложени административни наказания: на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП
1
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца; на основание чл. 183,ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно издаденото
срещу жалбоподателя наказателно постановление
С жалбата адв. Р.Р. е направила искане на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер, определен в Наредба №1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК
и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на
АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на
разноските от юридическото лице в структурата на което е
административният орган.
В случая е предоставена е безплатна правна помощ. Правото на
адвоката да окаже безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал.2 от ЗА е
установено със закон. Съдът е приел, че е предоставен сключен със страната
договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба
срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 на базата на
половината от размера на санкцията, но не по – малко от 50 лв.
В чл. 18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
2
Като съобрази изложеното и нормата на чл. 18, ал.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие, при интерес от 1000 до
5000 лв. дължимото адвокатско възнаграждение е 300лв.+ 7% за горницата
над 1000лв., молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като на
адв. Р. Р. следва да бъде присъдена сумата от 370 лв.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 63,
ал.3 от ЗАНН решение №73/06.08.2021г. постановено по а.н.д.№169/2021г. по
описа на РС – Левски в частта за разноските, като ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв. Р.Р. от АК – Плевен
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
3