Решение по дело №1854/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260960

 

гр.Бургас, 30.12.2020г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на чет-върти ноември през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                             Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1854 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, а при условията на евентуалност и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от “Кредитреформ България“ ЕООД, гр.С, против П.Ж.П. ***.

От Съда се иска да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да запла-ти на ищеца сумата от общо 456.65 лв., дължима по Договор за кредит с № **********/21. 11.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР с “4финанс“ ЕООД, вземанията по който – за главница от 350 лв. и 106.65 лв. – лихва за забава за периода от 13.03.2017г. до 13.03.2020г. са били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за цесия с № BGF-2018-033/ 23.11.2018г., а при условията на евентуалност – да върне първата от тях, като получена без основание. Претендират се законната лихва и деловодните разноски.

Назначеният особен представител на ответницата – адв. Б., оспорва исковете. Излага съображения, че между страните не е възникнало соченото в исковата молба облигационно правоотношение, а евентуално и че цесията не е надлежно съобщена на Пет-кова от първоначалния кредитор. Иска от Съда да отхвърли претенцията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за установено следното:

Въз основа на представените по делото разпечатка от Договор за кредит № ********** от 21.11.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР /без подписи на страните/ – л.21, Общи условия към него /л.17-20/ и Разписка от същата дата /с подпис на П. и посочен като основание за паричния превод горният номер/ – л.62, може да се направи обоснован извод, че между “4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска мар-ка ”Вивус”, и ответницата е възникнало твърдяното в исковата молба заемно правоотноше-ние, по силата на което дружеството й е предоставило сумата от 350 лв., а тя се е задължи-ла да я върне в срок до 21.12.2015г.

С Договор за цесия № BGF-2018-033 от 23.11.2018г. /л.14-15/ “4финанс“ ЕООД е пре-хвърлило вземанията си по процесния договор за кредит, а именно: 350 лв. – главница, на-казателни лихви към горната дата – 523.32 лв. и 30 лв. – такси за събиране, съобразно При-ложение № 1 към него /л.12/, на “Кредитреформ България“ ЕООД.

Договорът е валиден и е породил правно действие между сключилите го страни.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в който пре-хвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е била съобщена от “4финанс“ ЕООД на П, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо нея – ал.4. Уведомлението за прехвърляне на вземането /л.10/ не е получено от ответницата, видно от обратната раз-писка, в която е отразено, че адресатът се е преместил от адреса /л.9/.

С исковата молба ищцовото дружество е представило писмено потвърждение за извър-шената цесия от прехвърлителя /л.7/, както и пълномощно, с което последният го е упъл-номощил да уведоми от негово име длъжника за нея /л.8/.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по де-лото ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия съобразно разпоредби-те на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постано-вяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК и към настоящия момент ищецът се явя-ва неин кредитор.

Тук следва да се посочи, че П. е била търсена на отразения в договора – неин по-стоянен и настоящ адрес, но не е била открита, поради което й е бил назначен особен пред-ставител по делото, приел книжата за нея. Макар и да не ги е получила лично, тя не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължение-то си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На второ място, не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит на посочения от него в до-говора адрес, както и на тези – по адресната му регистрация, да се третира по-благоприят-но от длъжниците, които са изрядни в това отношение. На следващо – обективната невъз-можност да бъде открит длъжникът, при положена максимално за това грижа, не следва да се отразява на правото на кредитора да се разпореди с вземането си, съответно на приобре-тателя да събере същото. И най-накрая – изискването за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити длъжника срещу ненадлеж-но изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, когато длъжникът не твърди да е изпълнил вече задъл-жението си на стария кредитор, той не може да иска отхвърлянето на предявения от новия иск срещу него.

При доказателствена тежест за ответницата, тя не е ангажирала доказателства да е из-пълнила задължението си по договора за заем в уговорения срок, респективно – да е върна-ла на “Кредитреформ България“ ЕООД дължимата главница от 350 лв.

Искът за тази сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Основателна е и претенцията за заплащане на мораторна лихва, която за периода от 13. 03.2017г. до 13.03.2020г. е в размер на 106.65 лв., изчислена с онлайн калкулатор.

Върху главницата се дължи законната лихва от 15.05.2020г. до окончателното й изпла-щане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени напра-вените по делото разноски – 100 лв. платена ДТ и 150 лв. за особен представител, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.Ж.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“, сумата от об-що 456.65 лв., дължима по Договор за кредит № **********/21.11.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР с “4финанс“ ЕООД, вземанията по който, а именно – за 350 лв. главница и 106.65 лв. мораторна лихва за периода от 13.03.2017г. до 13.03.2020г. са били прехвърле-ни от последното на дружеството с Договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020г. до окончателното плаща-не; направените по делото разноски – 250 лв. за ДТ и особен представител, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: /п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М.