Решение по дело №43/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 112
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20204410100043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.07._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шести юли_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_43_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Р.Е.С., роден на *** г., че поради влошаване на отношенията им от около 2 години родителите на детето живеят разделени, като ищцата, заедно с малолетното дете живее в с.А., общ. Л., обл.П., а ответникът живее в гр.Р. в дома на родителите си. Твърди се, че с решение № 459/2018 г. на Мадридски първоинстанционен съд № 29, Кралство Испания, упражняването на родителските права е предоставено на бащата и че към онзи момент двамата родители са живели в Испания. Твърди се, че към момента на подаване на настоящата искова молба, малолетното дете живее при своята майка в дома на нейните родители в с.А. и че въпреки оказваното психическо и физическо насилие върху ищцата от страна на ответника, майката успява да обгрижва детето с усърдие. Твърди се, че ищцата има необходимите условия за отглеждане на малолетното дете, че детето посещава детска ясла, има личен лекар, започнали са необходимите имунизации и осъществява редовно контакти със служители от социалната служба в Община Левски, с цел постигане на най-добрите условия за отглеждане на детето.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 59 ал. 9 от СК да й предостави упражняването на родителските права – като майка на малолетното дете Р.Е.С., да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в законоустановения размер и да определи лични отношения на бащата с малолетното дете. Претендира направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил писмен отговор, не изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на Р.Е.С. е, че същия е роден на *** г. и има за свои родители З.Б.С. – майка и баща Е.С.А..

Представено е разпореждане № 1321/25.09.2019 г. на Плевенски окръжен съд по ч.гр.дело № 628/2019 г. от което се установява, че със същото  на основание чл. 621 ал.2 от ГПК и чл. 623 от ГПК се признава на територията на Република България и се допуска изпълнението на съдебно решение № 459/2018 г. от 20.12.2018 г. на Мадридски първоинстанционен съд № 29, Кралство Испания по семейно дело № 478/2018 г. в частта относно местоживеенето, родителските права и определения режим на лични отношения спрямо малолетното дете Р.Е.С., с което съдът е постановил малолетното дете да се възпитава и отглежда от своя баща Е.С.А., родителските права върху Р.Е.С. и е постановено да се упражняват единствено от баща му Е.С.А..

По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да е видно да са налице съществени изменения във фактите и обстоятелствата от предходното решаване на спора между страните кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на детето.

Въпреки изрично дадените указания на съда с определение  № 292/14.04.2020 г. по настоящото дело, че ищцата следва да докаже обстоятелствата, които налагат изменение на взетото решение от испанския съд, в частта относно кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на детето, както и да представи доказателства от кога е настъпила фактическата раздяла, кой от двамата родители, как и през какъв период полага грижи за детето, доказателства за възможностите си да се грижи за детето, за социалното обкръжение и битовите си условия, за доходите си, за помощ от трети лица, както и доказателства относно наличието на добри родителски, морални и възпитателски качества, ищцата не е представила нито едно доказателство в тази насока.

Предвид липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

На основание изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от З.Б.С. ***, ЕГН ********** против Е.С.А. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на с решение № 459/2018 г. на Мадридски първоинстанционен съд № 29, Кралство Испания, като й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.Е.С. – като негова майка, и бъде осъден бащата Е.С.А. да заплаща месечна издръжка в законоустановения размер и да определи лични отношения на бащата с малолетното дете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: