№ 3391
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204898 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД, с ЕИК: ***, представлявано от А.П. - изпълнителен
директор, чрез юрк. И.А. срещу Наказателно постановление № ***, издадено от
председателя на КЕВР, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Навеждат се аргументи за липса на извършено нарушение и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че описаното в НП деяние е несъставомерно,
тъй като на Комисията са били представени отчетна информация и справки по видове
дейности към годишния финансов отчет, които съдържат в това число и приходите от
продажба на природен газ и приходи от достъп и пренос. Наведено е възражение, че няма
годен индивидуален административен акт, който би могъл да бъде нарушен от енергийното
предприятие. Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на
Решението на КЕВР, за неизпълнение на което е санкционирано дружеството. Наведено е и
оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради липса на преценка
на възражението на дружеството-жалбоподател срещу АУАН. Моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт И.А., която поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощени
юрисконсулти – Р.Б. и С.П.. В хода на съдебните прения юрк. П. моли съда да постанови
решение, с което да остави жалбата без уважение, като релевира към изложеното в
депозирани писмени бележки. Възразява за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт в минимален размер.
В депозирана писмена защита въззивамата страна излага съображения за липса на допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН и обжалваното НП, като счита, че същото е
издадено и при спазване на материалния закон.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
Дружеството „***” АД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, община Столична, област София,
район Лозенец, ул. „***, представлявано от А.Г.П., в качеството на член на Съвета на
директорите на дружеството. Дружеството е титуляр на лицензия № Л-441-12 от 30.03.2015
г. за дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за територията на обособена
територия „Дунав“ и за територията на общините Русе, Горна Оряховица, Велико Търново,
Лясковец, Попово, Разград, Исперих, Ловеч, Павликени и Левски.
КЕВР, с решения по т. 2 и т. 3 по Протокол № 206 от 28.06.2023 г., е указала на дружествата,
титуляри на лицензия за дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител“
ежегодно при изготвяне на справката за определяне на годишна лицензионна такса за тази
дейност да включват в частта „приходи от лицензионна дейност“ всички приходи от
извършваната от тях лицензионна дейност, включително приходите от продажбата на
природния газ и приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа и в срок до 14.07.2023
г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на годишна лицензионна такса за
2023 г. в съответствие с указанието по т. 2.
С писмо с изх. № Е-15-60-21 от 04.07.2023 г. на КЕВР, изпратено на електронен адрес: *** и
чрез „Български пощи“ ЕАД, „***“ АД - титуляр на лицензия № Л-441-12 от 30.03.2015 г. за
дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за територията на обособена
територия „Дунав“ и за територията на общините Русе, Горна Оряховица, Велико Търново,
Лясковец, Попово, Разград, Исперих, Ловеч, Павликени и Левски, е уведомено за
посочените по-горе решения на КЕВР.
Писмо с изх. № Е-15-60-21 от 04.07.2023 г. на КЕВР е получено от „***“ АД на 06.07.2023 г.,
видно от известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.
„***” АД не е представило в КЕВР в срок до 14.07.2023 г. коригирана справка по лицензия
№ Л-441-12 от 30.03.2015 г. за определяне на годишна лицензионна такса за 2023 г., която в
частта „приходи от лицензионна дейност“ да включва всички приходи от извършваната от
дружеството лицензионна дейност, включително приходите от продажбата на природния газ
и приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа.
2
С оглед на това и след като е прието, че Решението на КЕВР по Протокол № 206 от
28.06.2023 г., по т. 2 и т. 3 от дневния ред, е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, срещу „***“ АД е съставен АУАН № Г-КРС-4 от 14.12.2023 г. за
това, че е нарушило индивидуален административен акт - Решение на Комисията по
Протокол № 206 от 28.06.2023 г., по т. 3 във връзка с т. 2, за осъществен състава на
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Прието е, че нарушението е извършено на 15.07.2023 г. в
гр. София.
АУАН № Г-КРС-4 от 14.12.2023 г. е съставен, предявен и връчен на „***“ АД, ЕИК ***, чрез
А.Г.П. - представител на дружеството.
Срещу АУАН № Г-КРС-4 от 14.12.2023 г. „***” АД е подало възражение с вх. № Е-15-57-54
от 20.12.2023 г., в което дружеството е посочило, че счита за нищожни решенията на КЕВР
по Протокол № 206 от 28.06.2023 г., по т. 2 и т. 3, като излага и по същество съображенията
си относно незаконосъобразността на решенията на КЕВР по Протокол № 206 от 28.06.2023
г. по т. 2 и т. 3. Възражението е прието за неоснователно, с оглед на което въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Обжалваното НП е връчено на „***” АД чрез упълномощен представител на 21.02.2024 г., а
жалбата против него е подадена в КЕВР на 06.03.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка не е спорна между страните и същата се установява
еднопосочно от приетите по делото доказателства. Цялостният анализ на всички
доказателствени материали според съдебния състав изяснява по несъмнен начин
фактическата обстановка, възприета от съда. Настоящият състав намира, че доказателствата
са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, поради което не се налага обсъждането им
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните аргументи.
При извършена служебна проверка настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, уредени в ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им, видно от
приложените по делото Заповед № З-Е-290/15.09.2023 г., и Заповед № З-Е-1218/28.10.2023 г.,
издадени от председателя на КЕВР. На следващо място, съдът намира, че АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42,
съответно чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. АУАН и НП са
надлежно връчени на жалбоподателя.
Настоящият състав намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение, отнасящо се до необсъждането на
3
възраженията срещу АУАН в обжалваното наказателно постановление. От съдържанието на
обжалваното наказателно постановление е видно, че възражението, макар и не много
подробно, е било обсъдено и преценено от наказващия орган като неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът не намери формални процесуални основания за отмяна на
обжалваното НП.
Обжалваното НП обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон и на
това основание следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за това, че в указания от КЕВР срок
(14.07.2023 г.), не е представил пред Комисията коригирана справка за определяне на
годишната лицензионна такса за 2023 г., която в частта „приходи от лицензионна дейност”
да включва всички приходи от извършваната лицензионна дейност, вкл. приходите от
продажби на природния газ и приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа, каквито
са изискванията на т. 2 и т. 3 на Решение по Протокол № 206/28.06.2023 г. по т. 3 на КЕВР,
като според органите на КЕВР последното представлявало индивидуален административен
акт по смисъла на АПК.
Решението на КЕВР по Протокол № 206 от 28.06.2023 г., по т. 2 и т. 3, за неизпълнение на
което е санкционирано дружеството-жалбоподател обаче, обратно на приетото от
наказващия орган, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК. Същият не обективира властническо волеизявление на административния
орган.
Налице е законово задължение на лицензираните дружествата да водят отделна счетоводна
отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон и други дейности, за
всеки клон и предприятие и дейности при регулирани и свободно договорени цени - арг. чл.
37, ал. 1 ЗЕ.
Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: годишните си
финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно ЗСч и годишните
одиторски доклади; отчетна информация по видове дейности; енергийните предприятия са
длъжни при поискване от комисията, от Комисията за защита на конкуренцията и от
Европейската комисия в изпълнение на техните правомощия да предоставят документация,
счетоводна, техникоикономическа и друга информация, включително за сключени договори
- арг. чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЕ.
Според разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, на енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията
на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.
В случая отговорността на дружеството-жалбоподател „***” АД, в качеството на енергийно
предприятие, е ангажирана именно за нарушаване на индивидуален административен акт -
Решение на Комисията по т. 3 от Протокол № 206 от 28.06.2023 г., по т. 3 във връзка е т. 2, с
4
което е прието, че е осъществен съставът на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
По отношение на характера, обжалваемостта и изпълняемостта на решенията на КЕВР по
протокол № 206/28.06.2023 г. е налице влязъл в сила в съдебен акт, а именно определение №
13950820.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9197/2024 г. по описа на Върховния
административен съд, поради което и същите не подлежат на преразглеждане. Мотивите,
изложени във визираното определение са в насока, че процесното Решение на КЕВР не
съставлява индивидуален или общ административен акт по смисъла на АПК, тъй като не
съдържа властническо волеизявление и не поражда пряко правни последици, които да са
предпоставка за съдебно обжалване. В тази връзка неоснователно е твърдението, че
Комисията се произнася единствено с индивидуални или общи административни актове.
Действително, нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЕ постановява, че Комисията се произнася с
мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове, но същата
не изключва правомощието на Комисията да се произнася и с актове, които не притежават
белезите на административни актове. Този извод следва от нормата на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от
Правилника за дейността КЕВР, където изрично е посочено, че Комисията упражнява
правомощията си, определени със ЗЕ, ЗЕВИ и ЗРВКУ и другите нормативни актове, като
издава индивидуални, общи и нормативни административни актове (ал. 2) и Комисията
приема вътрешни правила и други решения за осъществяване на дейността си, включително
и правила за реда при провеждането на открити заседания и обществени обсъждания (ал. 3).
Решенията по т.3, т. 4 и т. 5 по Протокол № 206/28.06.2023 г. имат характера на решения по
чл. 5, ал. 3 от Правилника на КЕВР, като същите са приети в съответствие и в изпълнение на
задължението на Комисията по чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, във връзка с чл. 3 от Тарифа за
таксите, които се събират от КЕВР по ЗЕ. Същите имат организационна-указателен характер
относно съдържанието на подаваните справки за годишни приходи от лицензия (в този
смисъл мотивите на определение № 13950820.12.2024 г., постановено по адм. дело №
9197/2024 г. по описа на Върховния административен съд). С оглед на всички гореизложено,
съдът намира, че деянието, за което е наказано дружеството-жалбоподател е несъставомерно
от обективната страна, поради това, че Решението на КЕВР, което се поддържа, че е
нарушено, няма качеството на индивидуален административен акт. Това означава, че с
неговото нарушаване или неизпълнение не е осъществен съставът на чл. 206, ал. 1 ЗЕ,
противно на посоченото в обжалваното наказателно постановление. Това налага правния
извод, че обжалваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон
и подлежи на отмяна, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН.
При това, след като решението на КЕВР по Протокол № 206/28.06.2023 г., в частта по т. 3
във вр. с т. 2, не представлява общ или индивидуален административен акт, неговото
неизпълнение от страна на "***" АД, не може да бъде основание за налагане на
административно наказание "имуществена санкция" по реда на чл. 206, ал. 1 ЗЕ
С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление и направеното изрично искане
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, то на осн. чл.63д, ал. 3 ЗАНН
в полза на дружеството-жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско
5
възнаграждение. Съдът, като съобрази представения списък с разноски от дружеството-
жалбоподател, размера на претендираното възнаграждение, като съобрази разпоредбата на
чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, фактическата и правна сложност на
делото и направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, намира, че в полза на дружеството-жалбоподател следва
да бъде присъдена сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СРС, НО, 21-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***., издадено от председателя на КЕВР, с което на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, на „***“ АД, с ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергично и водно регулиране ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, с ЕИК:
***, сумата в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - гр. София, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6