№ 7201
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110102279 по описа за 2022 година
Предявени са искове от ИВ. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ул.“Клокотница“ № 17А, подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.София, ж.кКС бл.189,
вх.Б, ап.11, насочени срещу „КИИ” ЕАД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”ПВ” № 21, представлявано от ЗД, за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника следните суми: сумата от 6336.58 лв., представляваща главница по
договор за кредит, сключен между ищеца и „БНП“ ЕАД, ведно със законната лихва от
29.04.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 1416.11 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.11.2008 г. до 10.02.2010 г., сумата от 1684.01 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.12.2008 г. до 15.04.2011 г., както и сумата от 288.73
лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, за които е издаден на
08.08.2012 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, 65 състав и е
образувано изп.дело № 20198410401552 по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ.
С исковата молба са представени съобщение за образуване на изп.дело №
20198410401552 по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ, изпълнителен лист от
08.08.2012 г., издаден по гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, 65 състав, молба да
образуване на изп.дело от ответника до ЧСИ НМ от 23.04.2019 г., договор за цесия от
15.05.2015 г., разпореждане за налагане на запор и запорно съобщение по изп.дело №
20198410401552 по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-01242361/08.08.2008 г., договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., част от Приложение № 1 към него, пълномощно
от „БНП” ЕАД в полза на ответника, потвърждение за цесия, уведомление за цесия до
длъжника, ведно с известие за доставяне.
Иска се да бъдат изискани изп.дело № 9814/2011 г. и изп.дело № 1552/2019 г. и двете
по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
1
На първо място, във връзка с направеното в отговора на исковата молба искане, съдът
намира, че следва на основание чл.127, ал.4 от ГПК да задължи ищцата най-късно в първото
съдебно заседание да посочи своя банкова сметка.
На следващо място, доколкото исковата молба не е подписана, следва да се дадат
указания на ищеца да я подпише, ако поддържа предявените с нея искове.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат
приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея
документи като относими към предмета на спора с изключение на Приложение № 1 към
договора за цесия, който не е депозиран в цялост, а в отделни, избрани от ответника части.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се изискат преписи от
посочените изп.дела.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от ИВ.
АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Клокотница“ № 17А, подадена чрез адв.Т.,
със съдебен адрес гр.София, ж.кКС бл.189, вх.Б, ап.11, насочени срещу „КИИ” ЕАД, ЕИК
22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”ПВ” № 21, представлявано от ЗД, за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от
6336.58 лв., представляваща главница по договор за кредит, сключен между ищеца и „БНП“
ЕАД, ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от
1416.11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2008 г. до 10.02.2010 г.,
сумата от 1684.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.12.2008 г. до
15.04.2011 г., както и сумата от 288.73 лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№ 18133/2011 г. по
описа на СРС, за които е издаден на 08.08.2012 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 18133/2011
г. по описа на СРС, 65 състав и е образувано изп.дело № 20198410401552 по описа на ЧСИ
НМ, рег.№ 841 от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 18133/2011 г. по
описа на СРС, ответникът е образувал пред ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ изп.дело №
20198410401552, в което се е легитимирал като кредитор с договор за цесия. Ищецът
твърди, че не е уведомяван за прехвърляне на задължението му към нови кредитор.
Отбелязва се, че към момента на образуване на изп.дело присъдените вземания са
били вече погасени по давност. Отделно от това ищецът оспорва тяхната дължимост поради
липсата на качеството кредитор на взискателя. С оглед на това от съда се иска да се
установи тяхната недължимост.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
По същество ответникът признава, че между неговия праводател и ищцата е сключен
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01242361/08.08.2008 г.,
вземанията по които кредиторът му е прехвърлил с договор за цесия. Също така ответникът
признава, че по молба на „БНП“ ЕАД на 23.11.2011 г. е образувано изп.дело № 9814/2011 г.
по описа на ЧСИ НМ, по което взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ. В отговора се прави хронология на извършените изп.действия, като се обосновава
становище, че с тях е прекъсната течащата погасителна давност. Освен това, ответникът
обръща внимание, че след изпратените запорни съобщения от 27.01.2012 г. и от 12.03.2012
г., на 20.08.2015 г. е конституиран нов взискател, който на 03.12.2015 г. е подал молба с
2
искане за насрочване на опис на движими вещи. Отбелязват се извършени изп.действия и
през 2016 г. Признава се прекратяването на това изп.дело и образуването на ново на
23.04.2019 г. Ответникът се позовава на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение от
24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., ГК, ІV г.о., в което се приема, че след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ, като единствената последица от перемпцията е че следва по новото искане да се
образува ново изп.дело, като независимо дали съдебният изпълнител е направил това,
новото искане прекъсва давността.
Като допълнителен аргумент се излага обстоятелството, че първото изп.дело е
образувано и изп.действия са извършвани преди 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР
2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТКВКС/, когато в сила е Постановление на Пленума
на ВС № 3/18.11.1980 г., с което се приема, че погасителната давност не тече по време на
висящ изп. процес.
С оглед на така изложеното се обосновава неоснователност на предявените искове и
се иска от съда да ги отхвърли като присъди на ответника направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира липсата на задължения към ответното дружество;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ответникът трябва да докаже, че е
кредитор на ищцата, както и че предприемал изп.действия по образуваното изп.дело през
период;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото съдебно заседание следва да посочи своя
банкова сметка, по която ответникът да й заплати евентуално присъдени по настоящето дело
суми, както и да подпише исковата си молба, ако поддържа предявените с нея искове.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: съобщение за образуване на изп.дело №
20198410401552 по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ, изпълнителен лист от
08.08.2012 г., издаден по гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, 65 състав, молба да
образуване на изп.дело от ответника до ЧСИ НМ от 23.04.2019 г., договор за цесия от
15.05.2015 г., разпореждане за налагане на запор и запорно съобщение по изп.дело №
20198410401552 по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ, договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-01242361/08.08.2008 г., договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г., пълномощно от „БНП” ЕАД в полза на ответника, потвърждение
за цесия, уведомление за цесия до длъжника, ведно с известие за доставяне.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмено доказателство на
Приложение № 1 към договор за за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че поддържа искането си за приемане като
писмено доказателство на Приложение № 1 към договор за за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г., следва най-късно в първото съдебно заседание да го представи в
цялост.
ДА СЕ ИЗИСКАТ преписи от изп.дело № 9814/2011 г. и изп.дело № 1552/2019 г., и
двете по описа на ЧСИ НМ, рег.№ 841 от КЧСИ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2022 г. от
10.15 ч., за която дата да се призоват страните.
3
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, на ищеца да се
връчи препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4