№ 18530
гр. С, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110132011 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Г. М., с ЕГН **********,
от гр. С, с адрес: ж.к. Н, бл. ..., вх...., чрез адв. И. Н., със съдебен адрес: ж.к. Л, бул. П.В., №
... срещу „Т“ ЕАД, с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, с която се иска да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в
размер на 3 921, 46 лв., от които: главница 2 393, 35 лв. и неолихвяема сума в размер на 1
528, 11 лв. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че посочените суми се претендират от ответника по изп.д. № 5809/2009г.
по описа на ЧСИ М Б, което е образувано по изпълнителен лист, издаден на 02.11.2009г. по
гр.д. № 9058/2009г. по описа на СРС. В исковата молба ищецът описва изпълнителни
действия, предприети по изп.д. № 5809/2009г. и счита, че давността за принудително
събиране на процесните вземания е изтекла, поради което не ги дължи.
Ответникът оспорва иска по основание и размер и също прави искане за присъждане на
разноски при отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
На 02.11.2009г. по ч.гр.д. № 9058/2009г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист, с
който Ю. Г. М. е осъден да плати на „Т“ ЕАД сума в размер на 2393, 35 лв. – главница за
употребена топлинна енергия, сума в размер на 688, 04 лв. – лихва за забава от 01.01.2006г.
до 27.07.2009г. и законна лихва от 20.08.2009г. до изплащане на вземането, както и за
разноски. Въз основа на този изпълнителен лист и молба от кредитора, ЧСИ М Б е образувал
изпълнително дело № ..., копие от което е прието като доказателство по делото. Видно от
документите по него, първото действие по принудително изпълнение е осъществено на
08.02.2010г., когато е наложен запор на вземания по сметка на Ю. М., открита в ТБ „И“ АД.
1
След като на 12.02.2010г. длъжникът М. е депозирал молба, с която е признал дълга, е
направил 17 вноски с различни суми, като първата от тях е направена на 19.03.2010г. и е в
размер на 50 лв., а последната е направена на 05.01.2015г. като също е в размер на 50 лв.
Доброволно внесените суми са в общ размер на 1200 лв. На 05.12.2013г. с писмо изх. №
85142, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, а на 06.12.2013г. е наложил възбрана върху
1/6 ид.ч. от ап. ..., находящ се в гр. С, ул. М, бл. ..., собствени на длъжника Ю. М.. На
07.02.2020г. е наложен запор върху вземания по сметка на длъжника, открита в „У“ АД.
При така установеното съдът счита предявения иск за неоснователен, поради следното:
Процесното вземане е станало изискуемо след влизане в сила на заповед № 533, издадена
на 25.09.2009г. по ч.гр.д. № 9058/2009г. по описа на СРС. Макар по делото да няма данни
кога изпълнителното основание е влязло в сила, това не е станало по – късно от 02.11.2009г.,
когато е издаден процесния изпълнителен лист. При липса на данни за по – ранна дата,
съдът приема, че на осн. чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността е започнала да тече от 02.11.2009г.,
когато по делото има данни, че вземането е станало изискуемо. Образуването на изп.д. № ...
по описа на ЧСИ М Б не е прекъснало давността. Давността се прекъсва с действия по
предприето принудително изпълнение на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, както и с признаване на
вземането от длъжника, на осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Съгласно приетото в т.10 на ТР №
2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
кое да е принудително изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/налагане на запор, на възбрана; присъединяване на кредитор; възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещта; насрочването и
извършването на публична продан и др./. Издаването на изпълнителен лист, образуването на
изпълнително дело, търсенето и изготвянето на справки за имотното състояние на длъжника
не са сред тях.
В настоящият казус следва да се приложи правилото за 5-годишната погасителна давност,
на осн. чл. 117, ал.2, във вр. с чл. 110 от ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК има сила на съдебно решение относно дължимостта на присъдените с нея
задължения.
На 12.02.2010г. с молба до ЧСИ длъжника М. е признал задължението. Вземането е
признато и на всяка една от датите, на които длъжникът е внасял суми, с които е погасявал
задължението – на 19.03.2010г. – 50 лв., на 23.04.2010г. – 50 лв., на 31.05.2010г. – 50 лв., на
26.11.2010г. – 50 лв., на 15.10.2010г. – 100 лв., на 29.07.2010г. – 100 лв., на 08.04.2011г. –
150 лв., на 07.01.2011г. – 100 лв., на 30.05.2011г. – 100 лв., на 10.08.2011г. – 100 лв., на
24.01.2014г. – 50 лв., на 17.02.2014г. – 50 лв., на 19.03.2014г. – 50 лв., на 25.04.2014г. – 50
лв., на 15.05.2014г. – 50 лв., на 09.07.2014г. – 50 лв., на 05.01.2015г. – 50 лв.
В разглежданият по делото казус следва да се приложат и задължителните разрешения,
дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС,
съгласно които докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е и изп.д. № ... по описа на ЧСИ М Б, давност за тези
2
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
По настоящото дело, от датата, на което е направено последното плащане – 05.01.2015г.
до налагането на запор върху вземания по сметки на длъжника в „У“ АД на 06.02.2020г.,
съгласно запорно съобщение изх. № 9943, не са предприемани действия по принудителното
изпълнение. Затова 5-годишната погасителна давност, която е започнала да тече на
26.06.2015г. е била прекъсната на 06.02.2020г., на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, т.е. преди да
изтече на 26.06.2020г. Настоящото дело е образувано на 14.06.2022г., поради което с оглед
на изложените мотиви, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника.
Той със списък по чл. 80 от ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв., които следва да се присъдят.
Предвид изложеното, доказателствата по делото и на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от Ю. Г. М., с ЕГН **********, от гр.
С, с адрес: ж.к. Н, бл. ..., вх...., чрез адв. И. Н., със съдебен адрес: ж.к. Л, бул. П.В., № ...
срещу „Т“ ЕАД, с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че Ю. Г. М. не дължи на „Т“ ЕАД сума в размер на 3 921,
46 лв., от които: главница 2 393, 35 лв. и неолихвяема сума в размер на 1 528, 11 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3