№ 179
гр. Варна, 05.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500103 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на И. Д. Д., чрез процесуален представител адв.Б. против решение №
1231/27.10.2023г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 2377/2021г., в
частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против Н. Г. Д.
искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.57, ал.1 СК и чл.59
ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
така обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и
необсъждане на всички относими доказателства. Твърди се, че съдът не е
изложил мотиви защо извършва приспадане на сумата от 12 394.73 лева само
от направените от въззивника вноски по кредита в „Центрелна кооперативна
банка“ АД, при условие, че съгласно заключението на ССЕ по сметката, от
която е погасяван кредита са правени вноски и от въззиваемата, както и от
трети лица, и вещото лице е посочило, че не може да посочи за сметка на кои
вноски е разходвана тази сума. Не е отчетено, че с карта по тази сметка е
разполагала и Н. Д., неправилно е прието, че сумата, внесена от М. И.ова е в
изпълнение общо на бившите съпрузи задължение, неправилно е прието, че
заделената по разпределението на ЧСИ Захари Димитров сума за ЦКБ не е
послужила за погасяване на този кредит. Относно отхвърлената част от иска
по чл.57, ал.1 СК се сочи, че неправилно съдът е приел като приложима 3-
годишната погасителна давност, вместо общия 5-годишен срок. Излагат се
подробни доводи, с които се оспорват изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на иска по чл.59 ЗЗД
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искови претенции.
1
Във въззивната жалба е направено следното доказателствено искане –
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго
такова от ЧСИ Захари Димитров, от което да е видно дали към настоящия
момент Централна кооперативна банка е получила заделената и по
разпределение по изп.д. № 20208080400958 сума от 19 571.33 лева.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемата Н. Г. Д., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Така докладваната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията
за редовност, поради което и следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Не са налице хипотези, налагащи даване на указания вр. правната
квалификация на исковете, редовността на исковата молба, и разпределението
на доказателствената тежест.
Направеното във въззивната жалба доказателствено искане е за
установяване на относими към предмета на спора обстоятелства, евентуално
настъпили след приключване на устните прения пред окръжния съд, поради
което и следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДE на въззивника И. Д. Д., след представяне на
доказателства за заплатена държавна такса, поисканото с въззивната жалба
съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото за о.с.з. на 08.05.2024г. от 9:15 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2