№ 2027
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330202906 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Й. В., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. ***
чрез адв. М. Я. и адв. В. Б. против Електронен фиш серия К № 5383994 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата
отмяна. Претендират се направените по делото разноски. С допълнителна
молба от адв. М. Я., с пълномощно по делото, се поддържат възраженията по
жалбата и искането за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 % в
1
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Й. В., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
03.04.2022 г., установено от справката от АИС АНД, приложена по
преписката, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 06.04.2022 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като
атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.10.2021 г. в 11:34 часа на републикански път II-86, км 19+150 в
посока към гр. Асеновград жалбоподателят П. Й. В. управлявал собствения си
лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4Матик“ с рег. № *** със скорост на
движение от 111 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 115 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 111 км/ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с
21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя В. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
с № 5383994, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
(лист 30 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип
ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност
до 07.09.2027 г. Същите обстоятелства се установяват и от справката от
Регистъра на одобрените типове средства за измерване, поддържан от
2
Български институт по метрология, относно вписване под № 5126 в регистъра
(лист 16 от делото).
От Протокол от проверка № 40-СГ-ИСИС/29.09.2021 г. (лист 28 от
делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743CA е преминало последваща метрологична проверка на дата
29.09.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са
налични всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване
на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-30159/27.10.2021 г. (лист 29 от делото) се установява,
че на дата 23.10.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH
CAM S1 с фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на
работа 09:30 ч. и краен час на работа 17:30 ч. и с място на контрол
републикански път II-86, км 19+150 в посока от север към юг, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 90 км/ч.
От снимка № 0584487 от радар с № 11743CA се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 115 км/ч, а заснемането е извършено на 23.10.2021 г. в
11:34 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя П. Й. В..
От писмо с вх. № 45653/06.06.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 20 от делото) се изяснява, че не е
подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за обжалвания
Електронен фиш серия К № 5383994.
От писмо с вх. № 44656/02.06.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 17 от делото) се установява, че пътният участък
на км 19+150 от път II-86 попада извън границите на населено място и
разрешената максимална скорост към 23.10.2021 г. е 90 км/ч, която се
определя по правилата на чл. 21 от ЗДвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
86, км 19+150 в посока към гр. Асеновград; датата – 23.10.2021 г.; точният час
на извършване на нарушението – 11:34 часа; регистрационният номер на
МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят П. Й. В.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 111 км/ч при максимално разрешена
скорост от 90 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП;
3
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Непосочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица
неговата отмяна. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено
към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на
обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателя В., който своевременно е подал жалба против електронния
фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за
процесуално допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за
допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на
ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021
г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. Следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Възраженията за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на
електронния фиш, също са неоснователни. Задължителните реквизити са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП.
Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на съставяне на ЕФ, не
попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установеното задължително съдържание на електронния фиш, не
представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително
основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е
издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е
издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение №
1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не
4
могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата
по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г.
по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. При наличието на изрична
правна уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните
фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е становището
по тълкувателен път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя
реквизити за електронните фишове.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
По този начин не е препятствана преценката за спазване на давностните
срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца. Съдът служебно следи за спазването на този срок и в случая давността
не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 23.10.2021 г. При
осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен
фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение №
2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване
на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на
общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане
на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от
датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е
ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и
бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
Не се споделя и възражението съществено процесуално нарушение да
представлява обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали
използваното АТСС е мобилно или стационарно. Това обстоятелство отново
стои извън изчерпателно регламентираните реквизити на съдържанието на
електронния фиш с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същевременно
съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП в съпроводителното писмо, с което
директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните
работи изпраща жалбата на районния съд, следва да посочи определена
информация, сред която и разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. В случая
в съпроводителното писмо с вх. № 41104/23.05.2022 г. изрично е посочено, че
използваното техническо средство ARH CAM S1 е мобилно. Със Заповед
№8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е одобрен
образец на електронния фиш за налагане на глоба по ЗДвП. Същият
5
предвижда единствено посочване на номера на техническото средство,
използвано за установяване на нарушението. В обжалвания електронен фиш
са посочени както видът, така и фабричният номер на използваното АТСС.
Тази информация е достатъчна за охраняване на правото на защита на
жалбоподателя, а и за упражняването на съдебния контрол. От събраните по
делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че
използваното АТСС е мобилно. Съдът има задължение служебно да изследва
дали е спазена процедурата по установяване на нарушението посредством
използването на мобилно техническо средство, като при тази дейност пороци
не бяха констатирани. След като не са допуснати нарушения на процедурата
по използване на АТСС, заснемане и установяване на нарушението с него, то
липсва правно основание ЕФ да бъде отменен.
Неоснователно е и възражението, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с цитираното в
жалбата Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни
фишове могат да се издават само ако нарушението е установено със
стационарно АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата
регламентация към момента на приемане на тълкувателното решение. След
постановяването му е налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015
г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение –
обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на
Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата №
454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е
вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред
обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от
Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с
данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на
чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Следователно с изменението на
ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни
правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват, с което на
практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение
6
№ 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на даденото със
същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на извършване
на процесното деяние /23.10.2021 г./ е налице детайлна нормативна уредба за
използването на мобилни технически средства, както и процедура,
регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни
технически средства, поради което нарушенията от този вид могат да се
установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез
използване на стационарни, а и на мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на
касационната инстанция по аналогични казуси – така Решение № 565 от
16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2695/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от
06.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 60/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Обратното становище,
застъпено от жалбоподателя, не се споделя от съда. То е преодоляно от
години в съдебната практика и почива на разрешения, постановени при
действието на различна нормативна уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
7
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0584487 от радар № 11743CA. От протокола за използване
на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван на път II-86, км
19+150 в посока от север към юг, посоката на задействане на радара е при
приближаване на МПС към него, а работата с техническото средство е
започнала на 23.10.2021 г. в 09:30 часа и е приключила в 17:30 часа на същата
дата. През този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение № 0584487 от АТСС тип ARH CAM S1 с
№ 11743CA.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 23.10.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По твърденията на жалбоподателя, че влажността на въздуха и
атмосферното налягане са могли да повлияят на резултата от измерването на
скоростта следва да се посочи, че по делото е приложено Ръководство за
работа с този тип автоматизирано техническо средство. От него се установява
да са спазени всички необходими гаранции за правилното боравене с АТСС.
Съставен е и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в
който е удостоверено, че е извършен процесът по разполагане и настройване
на средството за измерване. Видно от съдържанието на протокола е, че то е
функционирало в продължение на 8 часа и е заснемало годни статични
изображения и видеозаписи, поради което не възникват съмнения, че АТСС е
сработило и на конкретната дата. Използването на техническото средство на
датата на деянието е извършено в рамките на успешно премината от него
метрологична проверка. Като гаранция за правилно измерена скорост е
отчетена и максималната допустима грешка от радара. По тези съображения
нито атмосферното налягане, нито влажността на въздуха не са опорочили
8
резултата от измерването.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят В. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение. От обективна страна на 23.10.2021 г. в 11:34
часа на републикански път II-86, км 19+150 в посока към гр. Асеновград
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ
250 Д 4Матик“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 111 км/ч при
максимално разрешена скорост от 90 км/ч, с което е превишил с 21 км/ч
разрешената стойност на скоростта в процесния пътен участък.
Така направеното описание еднозначно определя част от земната
повърхност, която попада на територията на страната, и позволява мястото на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно
е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение.
Правилно в електронния фиш са определени времето и мястото на
извършване на нарушението. От приетия снимков материал, представляващ
веществено доказателствено средство, се доказва, че от обективна страна
деянието е извършено на посочените в ЕФ дата и точен час, а от протокола за
използване на АТСС се установява и че правилно е определено мястото на
извършване на нарушението, което съвпада с мястото на осъществявания
видеоконтрол за спазването на правилата за движение.
Отново от снимковия материал се доказва, че правилно с ЕФ е
определено превозното средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***,
което се движи с установената превишена скорост от 111 км/ч. Посоката на
движение на автомобила съвпада с посоката на задействане на радара, а в
момента на измерването на скоростта процесният автомобил е единственото
ППС, което попада в кадър. Самото автоматизирано техническо средство тип
ARH CAM S1, с което е установено нарушението, е с вградено разпознаване
на номера и комуникации съгласно писмените доказателства. От
приобщеното по делото ръководство за работа с АТСС се установява, че
принципът на работата му е основан на лазерен модул, който възпроизвежда
стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото МПС.
Системата може да наблюдава няколко превозни средства, като чрез
предаваните няколко лазерни импулса се изчислява скоростта на автомобила.
След всички измервания и направени изчисления от устройството се
предоставя една валидно измерена текуща скорост. Ако е налице некоректно
измерена скорост, самата система игнорира измерването. Всички заснети
МПС с регистрирана превишена скорост се съхраняват в системата с
разпознати рег. табели и данни. В случая това е важимо на още по-силно
основание, тъй като от приложения снимков материал не се установява да са
заснети повече от едно МПС, поради което не възниква съмнение чия е
измерената скорост. В този смисъл са Решение № 469 от 04.03.2021 г. по
9
к.а.н.д. № 78/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2422/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. По тези съображения съдът приема, че
по делото по несъмнен начин е доказано, че деянието е извършено при
управлението на лекия автомобил с рег. № ***, за който се установява да е
собственост на жалбоподателя В., а разгледаното възражение е
неоснователно.
Надлежно в ЕФ от обективна страна е определена и стойността на
скоростта на движение на автомобила от 111 км/ч. Тя е установена в
съответствие с правилото по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., след отчитане на максимално допустимата грешка от средството за
измерване (т.нар. толеранс в полза на водача), която в случая е 3 % от
стойността на измерената скорост.
Възражението за недоказаност на авторството на деянието от страна на
жалбоподателя съдът приема за неоснователно. С електронния фиш
наказанието глоба е наложено на жалбоподателя В. в качеството му на
собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението и който не
е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило
нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне
понасянето на отговорност за чуждо поведение. От справката на лист 20 от
делото се установява, че жалбоподателят Висилиос не е подавал писмена
декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
именно неговата отговорност като собственик на превозното средство. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
Несподелимо е твърдението, че ОДМВР – Пловдив е следвало да
задължава жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила да
попълва нарочна декларация преди издаването на електронния фиш. С
правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се предоставя субективно право на лицето
по чл. 188 от ЗДвП да подаде писмена декларация пред териториалната
10
структура на МВР, а не се въвежда правно задължение за наказващата
администрация да изисква във всеки случай попълването на такава
декларация. Правната норма предоставя на лицето по чл. 188 от ЗДвП право
на избор за това дали да подаде декларация с данни за лицето, извършило
нарушението. Упражняването на това право винаги зависи единствено и само
от собствената воля на неговия носител, а в случая това е жалбоподателят
В.. Той е получил екземпляр от електронния фиш, но след това не е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а вместо това е решил да търси защита
чрез жалба пред районния съд. По този начин процесуалните права на
жалбоподателя не са ограничени. Не е нарушена и процедурата по издаване
на електронния фиш, тъй като не съществува изискване преди издаването му
задължително да бъде попълвана декларация от собственика на превозното
средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение
извън населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в
съответен размер на разрешената максимална скорост за движение, но
въпреки това е осъществил деянието си. Формирал е съзнание и за
обстоятелството, че е собственик на процесния лек автомобил.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
правилно в електронния фиш е определена разрешената стойност на
скоростта за движение на МПС от категория В в процесния пътен участък, а
именно 90 км/ч. Въз основа на тази стойност правилно е изчислена и
стойността на превишената скорост от 21 км/ч. Въпреки това съдът приема,
че в случая стойността на разрешената скорост от 90 км/ч се определя според
общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като движението е осъществено
извън населено място, а не е била сигнализирана с пътен знак. В тази връзка с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в табличен вид е определена
максималната стойност на скоростта на движение според категорията на ППС
и мястото, където се осъществява движението, която стойност водачите не
трябва да превишават при избирането на скоростта. В случая жалбоподателят
В. е нарушил именно тази стойност, определена за движение на леки
автомобили извън населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Нарушението следва да се квалифицира по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в
случаите, когато с пътен знак е въведена различна разрешена скорост спрямо
тази, определена от правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящата хипотеза
не е такава, тъй като скоростта, която жалбоподателят не е трябвало да
превишава, не е различна от тази, определена според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
11
На следващо място от приложения на лист 18 от делото проект за
организация на движението се доказва пътен знак В26 (90 км/ч) да е поставен
на км 19+035 от път II-86. Зоната на действие на този пътен знак се определя
съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Същото гласи, че въведената
забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до
следващото кръстовище. От схемата на лист 18 от делото се доказва, че
първото кръстовище след пътния знак на км 19+035 се намира преди км
19+075. Това кръстовището представлява факта от обективната
действителност, който осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. и така прекъсва забраната, въведена с пътния знак
В26 (90 км/ч). При посоката на движение по нарастването на километража на
пътя пътният знак В26 (90 км/ч) е разположен км 19+035, след него се
достига до посоченото кръстовище, което прекъсва въведената със знака В26
забрана, и едва след това – на км 19+150, е мястото, на което движението на
процесния автомобил е заснето от техническото средство с № 11743CA.
Следователно описаното място в обжалвания електронен фиш на км 19+150
от път II-86 обективно попада извън обхвата на действие на пътния знак В26.
Независимо от това правилно в електронния фиш е посочено, че
стойността на разрешената скорост в процесния участък на км 19+150 е 90
км/ч. Това е така, защото след преустановяване на действието на пътния знак
В26, поставен на км 19+035, приложимо е станало ограничението на
скоростта, определено по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тоест общото
ограничение за движение извън населено място, а както беше изяснено, то е
със същата стойност от 90 км/ч. Следователно независимо от прекъсването на
действието на пътния знак В26, то все пак движението на процесния лек
автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4Матик“ с рег. № *** е осъществено в
нарушение на правилата за движение. Извършено е обаче виновно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в превишаване с 21 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място от 90 км/ч. Това деяние е
наказуемо на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира описаното в ЕФ
изпълнително деяние, за което е наказан жалбоподателят В., тъй като не се
12
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/ и субективната страна на нарушението. По никакъв начин не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, а именно че на 23.10.2021 г. в 11:34 часа
на републикански път II-86, км 19+150 в посока към гр. Асеновград е
управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4Матик“ с
рег. № *** със скорост от 111 км/ч при разрешена максимална скорост от 90
км/ч. Следователно от обективна страна не се прибавя никакъв нов факт.
Единствено отпада факт от първоначалното обвинение – действащо
ограничение на скоростта от 90 км/ч да е сигнализирано с пътен знак В26. Не
се променя и стойността на разрешената скорост , срещу която се е
защитавал жалбоподателят. Съгласно Постановление на ВС № 7 от 1976 г.
съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон
за по-тежко наказуемо нарушение.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и да потвърди електронния фиш в останалата му част, включително относно
вида, размера и правното основание на наложеното наказание.
Съдебната практика последователно приема, че при аналогични факти
съдът следва да измени електронния фиш в частта относно правната
квалификация, като е допустимо да се премине от квалификация по чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 към такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - така Решение № 1298 от
04.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1024/2022 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
13
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 111 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 %“. Следователно установената
стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, за която по
делото се доказа да е 115 км/ч, се извадят 3 % максимално допустима грешка
(т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната
операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 111
км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на
разрешената скорост пък е 90 км/ч, поради което превишаването й е с 21
км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно индивидуализирано. По аргумент от чл. 27, ал. 5
от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за определяне на
наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност да е по-ниска спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Предвид преквалификацията на деянието в нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП възраженията на жалбоподателя срещу правната квалификация по ЕФ
са лишени от основание. За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че те са и принципно неоснователни, тъй като квалификацията по чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП е напълно допустима и редовна в случаите, когато
стойността на разрешената скорост е сигнализирана с пътен знак - така
Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1731/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 378 от 22.02.2021 г. по
к.а.н.д. № 3239/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2819/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1835 от 06.08.2013 г. по к.а.н.д.
№ 1572/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
14
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Й. В. П..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5383994 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на П. Й. В., ЛНЧ: **********, с адрес:
гр. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Й. В., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
15
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
16