РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500379 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 379/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, съответно от М. В. Е. и
П. П. С. и една насрещна въззивна жалба от З. П. В. срещу части от решение
№ № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд и по частна въззивна жалба на М. В. Е. срещу определение №
1424/11.04.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на Варненския окръжен
съд, както следва:
-По въззивна жалба на М. В. Е., подадена чрез адв. Г. и уточнена с
молба от 11.10.2022 г., против решение № № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д.
№3640/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които
съдът:
- е отхвърлил предявените от М. В. Е. в условията на пасивно
субективно кумулативно съединяване искове за приемане за установено по
отношение на ответниците П. П. С., /легитимиращ се като собственик на
16/36 ид.части/, Г. Ж. Г., /легитимиращ се като собственик на 3/36 ид.части/,
1
Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, Ж. П. Г.,
/легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, З. П. В., /легитимиращ се
като собственик на 8/36 ид.части/, О. П. Х., /легитимиращ се като собственик
3/36 ид.части/ и Л. П. Г., /легитимиращ се като собственик на 3/36 ид.части/,
че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ
от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“ № 9, ет.4,
ап.5, при твърдения за придобиване на собствеността въз основа на
оригинерно основание – придобивна давност вследствие осъществена трайно,
явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение
за своене в периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г., на основание чл.124, ал.1
от ГПК;
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу П. П. С. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
133,33 лева до претендираните 253,33 лева включващи и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.; - за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /16/36 ид.части/ от общия
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 3668,84 лева до
пълния претендиран размер от 9688,96 лева включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; - както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения в размер на 8297 лева –
частичен иск от общо 82967,56 лева; - е осъдил М. В. Е. да заплати на П. П. С.
сумата от 500 лева - частичен иск от 13000 лева явяваща се пропуснати ползи
от нереализиран доход от отдаване по наем на имота с ид.10135.1507.100.1.6
по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 108 кв.м., находящ
се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4 за периода от
12.05.2016г. до 12.05.2021г., съобразно квотата в съсобствеността на ищеца в
2
процесния имот /16/36 ид.части/, на основание чл.73, ал.1 от ЗС и е извършил
СЪДЕБНА КОМПЕНСАЦИЯ до този размер с установените и признати с
осъдителен диспозитив насрещни парични вземания на П. П. С..
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу Г. Ж. Г. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
25,00 лева до претендираните 47,55 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.; -за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/36 ид.части/ от общия
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 687,91 лева до
пълния претендиран размер от 1816,68 лева, включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; - както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения заявени в частичен размер 1556
лева от общо 15556,41 лева.
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу Г. П. Б. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
12,50 лева до претендираните 23,78 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.;- за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/72 ид.части/ от общия
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 343,95 лева до
3
пълният претендиран размер от 908,34 лева включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; - както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения в частичен размер 778 лева от
общо 7778,21 лева.
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу Ж. П. Г. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
12,50 лева до претендираните 23,78 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.; -за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/72 ид.части/ от общия
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 343,95 лева до
пълният претендиран размер от 908,34 лева включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; - както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения в частичен размер 778 лева от
общо 7778,21 лева.
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу З. П. В. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
66,66 лева до претендираните 126,80 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.; -за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /8/36 ид.части/ от общия
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
4
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 1834,42 лева до
пълния претендиран размер от 4844,48 лева, включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; -както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения в частичен размер 4148 лева от
общо 41483,76 лева.
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу О. П. Х. осъдителни
искове: - за заплащане на припадащата се част съобразно квотата на
ответника в съсобствеността /3/36 ид.части/ от общия размер на сторените от
ищеца разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през
2002г., изразяващи се в изграждане на нов водопровод и канализация; нова
вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване на стени; полагане на теракот и
фаянсови плочки; полагане на паркет и ламперия «вагонна шарка», както и
монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на основание чл.74, ал.1
от ЗС за разликата над 687,91 лева до пълния претендиран размер от 1816,68
лева, включваща и припадащата се стойност от извършени подобрителни
дейности изразяващи се в монтиране през 2002г. на 3 броя климатици /2 бр.
климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/; - както
и за присъждане на увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения, заявени в частичен размер 1556 лева от общо
15556,41 лева,;- за осъждане за сумата от 47,55 лева, представляваща
припадащата се част съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/36
ид.части/ от сторените от ищеца необходимите разноски за запазване на
вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в
която се намира имота ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на
гр.Варна през 2002г. и през 2010г. , на основание чл.73, ал.2 от ЗС.
- е отхвърлил, предявените от М. В. Е. срещу Л. П. Г. осъдителни
искове: - за заплащане на сторените от ищеца необходими разноски за
запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на
сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г. на основание чл.73, ал.2 от ЗС за разликата над
25,00 лева до претендираните 47,55 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г.; -за заплащане на припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/36 ид.части/ от общия
5
размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по
процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов
водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване
на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна
метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС за разликата над 687,91 лева до
пълния претендиран размер от 1816,68 лева, включваща и припадащата се
стойност от подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г.
на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/; - както и за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения заявени в частичен размер 1556
лева от общо 15556,41 лева.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му част, поради постановяването му в
противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост, като е
молила за отмяната му в същата част с уважаване на исковете й, респ. – с
отхвърляне на насрещния иск и присъждане на сторените по делото разноски.
От ответниците, само П. П. С., чрез адв. Б., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата с подробно изложени
съображения по всяко от оплакванията и такива за правилността на
обжалваната част от решението на окръжния съд. Молил е за отхвърляне на
жалбата и за потвърждаване на частта от решението с присъждане на
разноските. Противопоставил се е на доказателственото искане заради
липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, като в случай на допускане
на нова експертиза е молил за съобразяване на ново доказателство –
уведомление за възлагане на недвижим имот и постановление от 14.02.2022 г.
за възлагане на съседния апартамент № 6 при цена 730 евро/кв.м.
-По въззивна жалба на П. П. С., подадена чрез адв. Б., против
решение № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които съдът: - след извършена
съдебна компенсация на установените и признати с осъдителен диспозитив
насрещни парични вземания на П. П. С. за сумата от 500 лева (частичен иск
от 13000 лева явяваща се пропуснати ползи от нереализиран доход от
отдаване по наем на имота за периода от 12.05.2016г. до 12.05.2021г.,
съобразно квотата в съсобствеността на ищеца в процесния имот /16/36
ид.части/ на основание чл.73, ал.1 от ЗС) и на М. В. Е. за сумата от 3668,64
лева (представляваща припадащата се част съобразно квотата на ответника в
6
съсобствеността /16/36 ид.части/ от общия размер на реално сторените от
ищеца разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през
2002г., изразяващи се в изграждане на нов водопровод и канализация; нова
вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване на стени; полагане на теракот и
фаянсови плочки; полагане на паркет и ламперия «вагонна шарка», както и
монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на основание чл.74, ал.1
от ЗС) до размера на по-малкото задължение, е ОСЪДИЛ П. П. С. ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. Е. сумата от 3168,64 лева, представляваща припадащата
се част съобразно квотата на ответника в съсобствеността /16/36 ид.части/ от
общия размер на реално сторените от ищеца разходи за подобрителни
дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане
на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на
паркет и ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова
входна метална врата; - е ОСЪДИЛ П. П. С., ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Е.
сумата от 133,33 лева, представляваща припадащата се част съобразно
квотата на ответника в съсобствеността /16/36 ид.части/ от сторените от
ищеца необходимите разноски за запазване на вещта, изразяващи се в
извършването на ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г. на
основание чл.73, ал.2 от ЗС;
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част
от решението на окръжния съд по съображения за допуснати от решаващия
състав процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
необоснованост. Молил е за отмяна на решението в посочените части, за
отхвърляне на исковете срещу, него и за присъждане на сторените по делото
разноски. Заявил е евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
М. В. Е., чрез адв. Г., е подала писмен отговор, с който е оспорила
възивната жалба и по съображения за нейната неоснователност, е молила за
оставянето й без уважение и за присъждане на разноските.
-По насрещна въззивна жалба на З. П. В., подадена чрез адв. Б.,
против решение № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които тя е осъдена да заплати на
М. В. Е.: - сумата от 66,66 лева, представляваща припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /8/36 ид.части/ от
сторените от ищеца необходими разноски за запазване на вещта, изразяващи
7
се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота
с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г., на
основание чл.73, ал.2 от ЗС; - сумата от 1834,42 лева представляваща
припадащата се част съобразно квотата в съсобствеността на ответника /8/36
ид.части/ от общия размер на сторените от ищеца разходи за подобрителни
дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане
на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на
паркет и ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова
входна метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в посочените осъдителни части, като постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Молила е за
отмяната му и за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените по
делото разноски.
М. В. Е., чрез адв. Г., е подала писмен отговор, с който е оспорила
възивната жалба и по съображения за нейната неоснователност, е молила за
оставянето й без уважение и за присъждане на разноските.
-По частна въззивна жалба на М. В. Е., подадена чрез адв. Г., против
определение № 1424/11.04.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата й с вх. № 5755/09.03.2022г. с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 205/18.02.2022г.,
постановено по гр. дело № 3640/2020 г. по описа на ВОС. С оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното определение, жалбоподателката е
молила за отмяната му и за уважаване на искането й с включване на
разноските за адвокатско възнаграждение от 7 500 лв.
Отговори на частната жалба, чрез адв. Б., са подали ответниците П. П. С.
и З. П. В.. Те са оспорили частната жалба и със съображения за
неоснователността й са молили за оставянето й без уважение.
С определение от съдебно заседание на 16.11.2022 г., съдът на осн. чл.
229,ал.1, т.4 ГПК, е спрял производството по настоящото в.гр.дело № 379/
2022 г. по описа на ВАпС по всички искове с изключение на
установителния иск за правото на собственост на М. В. Е. по чл. 124 ГПК
до приключването с влязло в сила решение на гр.д. № 1845/2022 г. по
описа на ВОС, като е даден ход по същество и делото е приключило само
8
по отношение на установителния иск за собственост.
Така, настоящото решение е с предмет въззивната проверка на
решение № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д. №3640/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд по въззвната жалба на М. В. Е., подадена чрез
адв. Г. и уточнена с молба от 11.10.2022 г., само в ЧАСТТА, с която
окръжният съд е отхвърлил предявените от М. В. Е. в условията на
пасивно субективно кумулативно съединяване искове за приемане за
установено по отношение на ответниците П. П. С., /легитимиращ се като
собственик на 16/36 ид.части/, Г. Ж. Г., /легитимиращ се като собственик
на 3/36 ид.части/, Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на 3/72
ид.части/, Ж. П. Г., /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, З.
П. В., /легитимиращ се като собственик на 8/36 ид.части/, О. П. Х.,
/легитимиращ се като собственик 3/36 ид.части/ и Л. П. Г., /легитимиращ
се като собственик на 3/36 ид.части/, че ищцата е собственик на
недвижим имот – апартамент с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна със застроена площ от 108 кв.м., находящ се в
гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“ № 9, ет.4, ап.5, при твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на оригинерно основание –
придобивна давност вследствие осъществена трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение
за своене в периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г., на основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът П. П. С. и З.
П. В., чрез адв. Б., са поддържали отговорите срещу възивната жалба на Е. и
са претендирали разноски по приложени списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата - ответница Г. Ж. Г. е изразила становище за неоснователност
на въззивната жалба на Е..
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в частта по иска за
собственост по чл. 124 ГПК, като по правилността му в същата част и като
съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Пред окръжния съд М. В. Е. е предявила искове по чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответниците П. П. С. /легитимиращ
се като собственик на 16/36 ид.части/, Г. Ж. Г. /легитимираща се като
собственик на 3/36 ид.части/, Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на
3/72 ид.части/, Ж. П. Г. /легитимираща се като собственик на 3/72 ид.части/, З.
9
П. В. /легитимираща се като собственик на 8/36 ид.части/, О. П. Х.
/легитимиращ се като собственик 3/36 ид.части/ и Л. П. Г. /легитимираща се
като собственик на 3/36 ид.части/, че ищцата е собственик на недвижим имот
– апартамент с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със
застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9, ет.4, ап.5, при твърдения за придобиване на
собствеността въз основа на оригинерно придобивно основание – давностно
владение чрез осъществена трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт
по отношение на имота с намерение за своене в периода от 20.08.2001г. до
30.11.2020г.
В исковата молба, учочнена в хода на производството, ищцата е
твърдяла, че на 30.11.2001г. с договор, обективиран в нот.акт № 35, том 6,
дело № 956/2001г. на нотариус А.Г., закупила от К.Ж.М. процесния
недвижим имот - апартамент № 5 находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион
Макариополски“ № 9, ет.4 с площ от 108 кв.м. Владението на имота й било
предадено от продавачката преди това, на 20.08.2001г. по силата на сключен
предварителен договор за него. През 2004 г. узнала, че през м.05.2001г. е била
вписана искова молба за делба на процесния имот, по която било образувано
гр.д.№ 980/2001г., а след години и че то е завършило с допускане и
извършване на делба на процесния апартамент между ответниците.
Понастоящем имотът бил предмет на публична продан по изп.дело №
1331/2019г. по описа на ЧСИ Хр.Г.. Поддържала е, че осъществява трайно,
явно и необезпокоявано владение по отношение на процесния имот в периода
от 20.08.2001г. (предаването на владението по предварителния договор) - до
30.11.2020г., поради което е придобила собствеността му, като е молила за
установяване на правото й на собственост спрямо ответниците.
Ответникът П. П. С., чред адв. Б., е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му предвид липсата на изтекла в полза на ищцата придобивна
давност. Изложил е съображения, че давност по време на висящността на
производството по съдебната делба на имота не е текла, считано от
предявяване на иска за делба до приключване на производството във втората
му фаза – до 20.12.2017г., както и че ищцата не е добросъвестна, тъй като
поради вписването на исковата молба за делбата към момента на покупката на
имота е знаела за спора за собственост.
Установени са от доказателството по делото и страните не спорят
относно следните факти:
На 20.08.2001г. М. В. Е. е сключила с К.Ж.М. предварителен договор, с
10
който К.Ж.М. й е обещала да й продаде процесния имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№ 9,
ет.4 със застроена площ от 108 кв.м., като в същия ден е предадено и
владението му. На 30.11.2001г., с нот.акт № 35, том 7, рег. № 11866, дело №
956/30.11.2001г. на нотариус А.Г., е сключен договора за продажбата на
апартамента, описан като №5, находящ се в гр.Варна, ул. „Иларион
Макариополски“ №9, ет.4, със застроена площ 108 кв.м., при граници: ул.
„Иларион Макариополски“, калкан №11, двор и стълбище, ведно със
съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, съставляващо парцел VIII -11,12,5, кв. 14, осми
микрорайон на гр.Варна, представляващ понастоящем имот с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна. Към момета на
сключването на договора за продажба, ищцата (тогава с фамилно име
Бояджян) е била в граждански брак с А.Г. Б., като бракът е бил прекратен с
развод с влязло в сила решение на 29.05.2014г. Преди сключването на
договора за продажба, за имота е било заведено дело за делба - гр.д.№
980/2001г. по описа на ВРС по вписана на 22.05.2001 г. в СлВп искова молба.
С решение на ВОС от 11.01.2010 г. по в.гр.д.№ 833/2007г. делбата на
процесния апартамент № 5 е била допусната между съделителите и при квоти
както следва: 16/36 ид.части за П. П. С., 3/36 ид.части за Г. Ж. Г., 3/36
ид.части за Г. Ж. Б.а, 8/36 ид.части за З. П. В., 6/36 ид.части за С. Х. Х. и е
оставено в сила решението на ВРС, постановено по гр.д.№ 980/2001г., с което
от делбата на процесния апартамент № 5 е изключена праводателката на
ищцата по договора за продажба - К. Ж. Решението на окръжния съд в частта
на отхвърлянето на иска за делба на ап.5 по отношение на съделителката К.
Ж. е било обжалвано пред ВКС, който с решение № 413/25.07.2012г. по гр.д.
№ 1076/2010г. го е оставил в сила. С решение № 2457 от 16.06.2017г. по гр.д.
№ 980/2001г. по описа на ВРС, влязло в сила на 20.12.2017г., е приключила
втората фаза на делбата, като е постановено изнасянето на процесния
апартамент на публична продан по реда на чл.348 от ГПК и разпределянето
на получената от продажбата сума между съделителите при посочените в
решението по допускане на делбата квоти. По решението е бил издаден
изпълнителен лист на П. С. за изнасянето на имота на публична продан и въз
основа на него е образувано изп.дело № 1331/2019 г. по описа на ЧСИ
Хр.Г.ев, рег № 892 КЧС, което към момента не е преключено.
Междувременно съсобствениците Г. Ж. Б.а и С. Х. Х. са починали, като техни
наследници по закон са съответно Г. Б. и Ж. Г. с квоти по 3/72 ид.части и О.
Х. и Л. Г. с по 3/36 ид.части от имота).
11
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е средство за придобиване на правото на собственост след
изтичане на известно време и при определени условия. Съгласно чл. 79, ал.1
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68, ал.1 ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал. 2, държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя.
В случая, процесното жилище е закупено от ищцата на 30.11.2001г., по
време на висящо делбено производство за имота с участието на
праводателката й К. М. и при вписана към този момент (а и преди
предварителния договор от 20.08.2001 г.) искова молба за делба (на
22.05.2021 г.). Затова и съгл. чл.226, ал.3 от ГПК постановеното по делото за
допускане на делбата решение, с което е отречена собствеността на К. Ж. с
изключването й от делбата за този имот, съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателката М. Е.. Именно защото разпореждането е станало в хода на
висящото съдебно производство, ищцата като частен правоприемник е
обвързана от правното положение на праводателката си Красимира Желева.
Постановеното срещу последната решение по делбата има СПН и за
приобретателката – ищец сега. Кога фактически тя е разбрала (предвид
твърденията й, че това е станало през 2004 г.) за воденото срещу
праводателката й дело, е без значение. Отречена е собствеността на
праводателката й и това е задължително и за неучаствалата в делото
приобретателка съгл. чл.266, ал.3 ГПК, като неоснователно е оплакването й за
непротивопоставимост на решенията по делбата заради неучастието й по
делото, включително и защото не била оспорена от ищците Н. и П. С.и по
делбата собствеността на К. Ж. за 1/6 ид.част от имота. По делото за делба,
съдът е обвързан само с искането за ликвидиране на съществуващата
съсобственост без оглед на твърденията в исковата молба за съсобствениците
на конкретния имот и за квотите им в съсобствеността, което означава,
предвид действието на решението по делбата, че са без значение твърденията
на ищците по делбата в тази връзка. С вписването на исковата молба за
делбата е дадена гласност за наличието на спор относно собствеността на
имота. По време на висящия процес за имота по делото за делбата му до
влизане в сила на решението по допускане на делбата на 25.07.2012г.,
придобивна давност не е текла по силата на чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД (давност не
12
тече през време на съдебния процес). След влизане в сила на решението за
допускане на делбата, започва да тече нова придобивна давност за владелеца.
Както е прието със задължителното за настоящия съд решение по чл. 290
ГПК № 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о., ГК,
висящността на делото във втората фаза не означава висящност на делото във
връзка с установяване наличието на съсобственост. По този въпрос делото не
е вече висящо (спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо). Това обуславя
и възможността след влизане в сила на решението по допускане на делбата
съделител да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Новото
придобивно основание не следва да се счита преклудирано от силата на
пресъдено нещо. Позоваването на изтекла придобивна давност чрез
упражнявано владение десет години след влизане в сила на решението по
допускане на делбата и при липса на данни в този период делбата да е била
извършена, представлява ново обстоятелство. Силата на пресъдено нещо не
препятства възможността позовалото се на изтекла придобивна давност лице
да поиска установяване по съдебен ред на настъпилата промяна в
принадлежността на правото на собственост. Предвид обаче в случая, че
ищцата владее имота след влизане в сила на решението по допускане на
делбата и след отричане на собствеността на праводателката й със силата на
пресъдено нещо от която тя е обвързана, то владението й е недобросъвестно и
за придобиване на имота следва да е изтекъл дългият десетгодишен давностен
срок. В този смисъл съображенията за добросъвестност и за приложимостта
на кратката петгодишна давност са неоснователни. Дори без да се изследва
дали тази десетгодишна давност е била прекъсната впоследствие, този срок
към посочения в исковата молба период 30.11.2020 г. не е изтекъл. Това
налага извода за неоснователност на исковете по чл. 124 ГПК и същите
подлежат на отхвърляне.
До същия правен извод е достигнал в тази част на решението си
окръжния съд, поради което то следва да бъде потвърдено (досежно
отхвърлянето на исковете по чл. 124 ГПК).
Разноските за първоинстанционното производство, които Е. е осъдена да
плати на С. само по отхвърления срещу него иск по чл. 124 ГПК са 1 150 лв.
за адвокатско възнаграждение (посочено е в мотивите на
първоинстанционното решение) и в тази част решението също следва да бъде
потвърдено.
За възивното производство, развило се само в частта по иска по чл. 124
ГПК и с оглед изхода му, Е. следва да заплати на П. С. сумата от 2 300 лв.,
13
представляваща заплатени разноски само за адвокатското възнаграждение по
иска по чл. 124 ГПК (посочено отделно по иска по чл. 124 ГПК в договора за
правна защита и съдействие от общо посочените в списъка по чл. 80 ГПК
3 500 лв. за всички висящи претенции), чието уговаряне и заплащане са
доказани с приложения договор за правна защита и съдействие от 14.04.2022
г. и изявлението на адв. Б. в него. Разноските на ответницата З. В. са общо в
размер на 900 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, което обаче видно от
депозирания договор за правна помощ от 12.03.2022 г. е уговорено общо за
изготвяне и депозиране на въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и/или
писмен отговор на въззивна жалба срещу решението и процесуално
представителство по делото, поради което и съдът намира, че само за частта
на защитата по иска за собственост възнаграждението е в размер на 600 лв. и
то следва да бъде присъдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д.
№3640/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които
съдът: - е отхвърлил предявените от М. В. Е. в условията на пасивно
субективно кумулативно съединяване искове за приемане за установено по
отношение на ответниците П. П. С., /легитимиращ се като собственик на
16/36 ид.части/, Г. Ж. Г., /легитимиращ се като собственик на 3/36 ид.части/,
Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, Ж. П. Г.,
/легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, З. П. В., /легитимиращ се
като собственик на 8/36 ид.части/, О. П. Х., /легитимиращ се като собственик
3/36 ид.части/ и Л. П. Г., /легитимиращ се като собственик на 3/36 ид.части/,
че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ
от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“ № 9, ет.4,
ап.5, при твърдения за придобиване на собствеността въз основа на
оригинерно основание – придобивна давност вследствие осъществена трайно,
явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение
за своене в периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г., на основание чл.124, ал.1
от ГПК; - е осъдил М. В. Е. да заплати на П. П. С. сторени разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по отхвърления срещу него иск за
собственост по чл. 124 ГПК в размер на 1 150 лв.
14
ОСЪЖДА М. В. Е., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 да заплати на П. П. С., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9 сумата от 2 300 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение за защита по отхвърления срещу него иск за собственост по
чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Е., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 да заплати на З. П. В., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ул.»Дебър» № 1 сумата от 600 лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение за
защита по отхвърления срещу нея иск за собственост по чл. 124 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15