РЕШЕНИЕ
№ 1216
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501851 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 452 от 01.02.20203г., постановено по гр. д. № 11627 по
описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, се отхвърля предявеният от
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление - гр.*****, чрез юрисконсулт М. против А. В. Г.,
ЕГН:********** с адрес: гр.***** иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 16 441,02 евро, от които: 7 590,64 евро
просрочена главница; ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до
изплащане на вземането; 1478,41 евро просрочена договорна лихва от
17.04.2015 г. до 17.10.2017г.; 7 371,97 евро наказателна лихва от
18.04.2014г.до 20.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението – 21.11.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.г.д. 19028/2019 г. на ПРС.
Във въззивната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД се излагат
оплаквания, че решението е неправилно поради противоречие с материалния
закон, необоснованост, постановено при съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че изводите на районния съд са неправилни, като въззивникът
1
счита процесните вземания за валидно възникнали, установени по основание
и размер и непогА.и по давност. Поддържа се, че ответникът следва да обори
изявлението си, обективирано в подписания от него договор за кредит и да
докаже, че разпоредбите на договора, Общите Условия или Тарифата не са му
представени и не се е запознал и съгласил с тях. Възразява се, че съдът е
приложил отменения Закон за потребителския кредит от 2006г., а
приложимите норми са тези от 2010г., тъй като договорът е сключен през
2012г. Според жалбоподателя съдът е следвало да вмени като доказателствена
тежест представянето на преддоговорна информация, като този пропуск счита
за съществено процесуално нарушение. Твърди се, че не са налице клаузи от
договора за кредит, Общите Условия или Тарифата, които да са неясно или
двусмислено формулирани. Твърди се, че жалбоподателят е предоставил
кредит в размер на 9 500 евро, с който са рефинансирани задължения в общ
размер на 17 965 лева или 9 185,35 евро, а не както е посочил районният съд –
само 5 475,11 евро. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат
изцяло предявените искове. Претендира се присъждането на направените
пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. В. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат А. Д.. Поддържа, че задължението, поето от А. Г. и А. Г., не е
солидарно. Твърди се, че фактът дали представените към исковата молба
Общи Условия са същите, действали при подписване на договора за кредит,
остава недоказан. Споделят се изводите на районния съд за това, че липсва
яснота в начина на изчисляване на годишната лихва по кредита и
наказателната лихва. Сочи се наличие на неравноправна и нищожна клауза
относно формиране на отговорността за неизпълнение и определеяне на
начина на обезщетение. Моли да се постанови решение, с което да се
потвърди първоинстанционният акт. Претендира присъждането на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен
акт съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, и
чл. 86 от ЗЗД от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД против А. В. Г. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 441,02
евро, от които: 7 590,64 евро просрочена главница; ведно със законната лихва
от 21.11.2019 г.до изплащане на вземането; 1478,41 евро просрочена
договорна лихва от 17.04.2015 г. до 17.10.2017г.; 7 371,97 евро наказателна
лихва от 18.04.2014г. до 20.11.2019г, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението – 21.11.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията. Вземането произтича от договор
за банков кредит № 17.10.2012 г, по силата на който банката е отпуснала на
ответника и А. Г. сумата от 9 500 евро за погасяване на съществуващи
задължения. Сумата е усвоена на 17.10.2012 г. Дължимият ГПЛ е в размер на
БЛП на банката за евро, увеличен е надбавка от 10, 01 пункта. Базовият
лихвен процент за евро към датата на сключване на договора е в размер на 7,
99 % годишно. При забава на плащанията се дължи наказателна надбавка в
размер договорения лихвен процент плюс законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е неработен ден. Крайният срок за погасяване на кредита е
17.10.2017 г. На 21.11.2019г. е подадено завление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. По издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано заповедното производство - ч. г. д. №
19028/2019 г ПРС. В срока е постъпило възражение от А. Г., поради което и
от страна на банката е предявена установителната искова претенция.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са представени
всички необходими документи за неговото уважаване. Твърди, че не е налице
солидарна отговорност. Претендира изтекла давност по отношение
главниците, досежно изтекла такава по отношение лихвите. Моли съдът да
3
прекрати производството като недопустимо, а ако няма основание за това – да
се отхвърлят исковите претенции. Претендира направените по делото
разноски.
Не се спори и от представените писмени доказателства-договор
за потребителски кредит № 0066LD-R-***** от 17.10.2012г и погасителен
план към него се установява, че на 17.10.2012 г. между страните е постигната
договорка за отпускане на потребителски кредит в размер 9500 евро от ищеца
на ответника А. Г. и А. Г.. Предмет на договора за кредит са погасяване на
съществуващи задължения на А. Г. по договор за кредитна карта № 06 РКО-
*****/01.09.2007г. и задължения по договор за кредитна карта DINER Club
Classic, клиентски № *****, както и погасяване на задължения на А. Г. по
договор за кредитна карта № 06РКО-Б-*****/11.02.2008г. Срокът за
погасяване е до 17.10.2017 г., на 60 вноски от по 242, 56 лв. съобразно
одобрен от страните погасителен план. Годишната лихва е формирана от
базовия лихвен процент в евро и надбавка от 10,01 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП е 7,99%. ГПР е 21,06 %. Общо дължимата сума е
14756,14 евро. Предвидено е заплащане на еднократна такса за разглеждане
на искането от 25 лв. заплаща се и комисионна за отпускане на кредита в
размер от 2 % от кредита. При неусвояване на сумата в срок до 31.10.2012 г.
се дължи и такса ангажимент от 2% върху неусвоената част.
В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебно-
счетоводна експертиза, въз основа на която районният съд приема, че
кредитната сума е усвоена на 17.10.2012 г. чрез нареждането й по сметка на
ответника. Извършени са плащания на суми в периода 05.12.2012-
18.09.2015г., които са погасили 1909,36 евро –главница; 3574,75 евро-
възнаградителна лихва и 603,60 евро – наказателна лихва.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключение от 17.10.2022 г. по
изготвената допълнителна ССЕ, като е приел, че от преведените в сметката на
ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД суми по кредита са погА.и
задължения по договор за кредитна карта от 01.09.2007 г. в общ размер от
5475,11 евро.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно това дали
задълженията по процесния договор за кредит са поети солидарно от А. Г. и
А. Г.. В тази насока въззивният съд приема следното:
На 17.10.2012г. е сключен договор за банков кредит между „Първа
инвестиционна банка“ АД, от една страна, и А. Г. и А. Г., от друга страна. С
процесния договор на двамата се отпуска кредит в размер на 9 500 евро за
погасяване на задължения по лично сключени от всеки от тях индивидуални
предходни договори - задължения на А. Г. по договор за кредитна карта № 06
РКО-*****/01.09.2007г. и задължения по договор за кредитна карта DINER
4
Club Classic, клиентски № *****; задължения на А. Г. по договор за кредитна
карта № 06РКО-Б-*****/11.02.2008г. За претендираните вземания ищецът е
подал заявление по чл. 417 от ГПК на 21.11.2019г., в което като длъжници са
посочени ответникът А. Г. и А. Г.. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение № 10228/22.11.2019г. и изпълнителен лист № 10531/25.11.2019г.,
съдържащ разпореждане по отношение кредитополучателите А. Г. и А. Г.
солидарно да заплатят на ищеца: 7 590,64 евро просрочена главница; ведно
със законната лихва от 21.11.2019 г. до изплащане на вземането; 1478,41 евро
просрочена договорна лихва от 17.04.2015 г. до 17.10.2017г.; 7 371,97 евро
наказателна лихва от 18.04.2014г. до 20.11.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението –
21.11.2019г. до окончателното й погасяване, както и разноски по делото в
размер на 643,12 лева.
Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарността възниква само когато е
уговорена и когато е предвидена в закон, т.е. екс леге. Нормата е императивна
и не подлежи нито на стеснително, нито на разширително тълкуване. Видно
от приложения договор за кредит липсва уговорка за солидарност относно
задълженията по предоставената сума. Двамата кредитополучатели погасяват
с процесния кредит лични задължения по индивидуално сключени от всеки
от тях предходни договори. Следователно ответникът и А. Г. отговарят в
условията на разделност за задълженията по договора за кредит.
Видно от приложеното ч.г.д. 19028/2019 г. на ПРС А. Г. не е подала
възражение в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което
заповедта за изпълнение по отношение на нея е влязла в сила в условията на
солидарност, т.е. тя отговаря за целия дълг, за който е издадена заповедта за
изпълнение. Исковата претенция в настоящия случай е предявена по повод
постъпилото възражение с вх. № 31164/10.06.2020г. от ответника А. Г..
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция констатира, че
въпреки наличието на разделност на задълженията на двамата
кредитополучатели по процесния договор, А. Г. отговаря за цялата сума, за
която е издадена заповед за изпълнение, поради влизането на същата в сила.
Ето защо това е пречка да се установи по отношение А. Г. съществуването на
изискуемо парично вземане в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД при
условие на разделност, т.е. само за погА.ите негови лични задължения по
двата договора за кредитна карта. При уважаване на процесния иск ищецът
би могъл да се обогати неоснователно, претендирайки веднъж цялата сума от
А. Г. и втори път – част от нея от А. Г.. Поради това, въззивната жалба следва
да се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1500 лева.
5
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 452 от 01.02.20203г. постановено по
гр. д. № 11627 по описа за 2020г. на Районен съд.
ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, да заплати на А. В. Г.,
ЕГН:**********, гр.***** сумата от 1 500 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6