О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ,
10.08.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2. КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 377 по описа за
Производството е по чл. 413, ал. 2
във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Разпореждане № 1304 от
20.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 704 по описа за
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 22.06.2020 г., а жалбата е подадена на 29.06.2020 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 11 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея
частично е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното ч.гр.д. № 704/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
намира за установено следното:
Със заявление с вх. № 5094/10.06.2020
г., по което е образувано производството пред Районен съд – Ловеч, заявителят
„Профи Кредит
България“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
Красимир М.Р. за следните суми: 1176,12 лв., представляваща главница; 373,8 лв.
– договорно възнаграждение за периода 20.12.2018 г. – 28.08.2019 г.; 1344,4 лв.
– възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги; 30 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода 05.07.2018
г.-28.08.2019 г.; и 67,1 лв. – лихва за забава за периода 21.06.2018 г.-28.08.2019
г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост-28.08.2019 г., до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски – 59,83 лв. за държавна
такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
неизпълненено задължение по Договор за потребителски кредит с № ********** от 23.03.2018 г., по
силата на който на Красимир Р., в качеството му на кредитополучател, му е била
отпусната сума, като последният се задължил да върне ведно с договорената лихва
и възнаграждение за допълнителни услуги, неизменна част от договора, на 36
равни месечни вноски с размер на 109,2 лв. всяка. В изпълнение на договора на 23.03.2018
г. заявителят е превел по банкова сметка *** Р. така договорената сума. Сочи,
че кредитополучателят е платил само шест месечни вноски, поради което на
28.08.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като Р. бил надлежно
уведомен за това. Твърди, че във връзка с неизпълнението е направил
допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането за периода
05.07.2018 г.-28.08.2019 г., а за периода 21.06.2018 г.-28.08.2019 г. Р. дължи
лихва за забава.
С Разпореждане № 1304
от 20.06.2020 г. първоинстанционният съд е уважил заявлението по отношение на следните суми: 1176,12
лв., представляваща главница; 373,8 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.12.2018
г. – 28.08.2019 г.; и 67,1 лв. – лихва за забава за периода 21.06.2018 г.-28.08.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020 г. – датата на подаване на
заявлението, до окончателното ѝ заплащане, както и направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 59,37 лв.,
съразмерно уважената част на заявлението, като по отношение на сумите 1344,4
лв. – възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, 30 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода 05.07.2018
г.-28.08.2019 г. и разноски над уважената част от 59,37 лв., го оставил без
уважение. В мотивите си районният съд приел, че клаузите, на основание на които
са начислени вземанията за допълнителни услуги и за такси за извънсъдебно
събиране се явяват нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с
мотивите на проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по
следните съображения:
Въззивната
инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на
заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
конкретния договор - договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало
процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Настоящият съдебен състав изцяло се съгласява със
съждението на проверяваната инстанция, че клаузите, неизменна част от сключения
договор за потребителски кредит, уреждащи допълнителни услуги, се явяват нищожни
поради противоречие със закона и добрите нрави. Претендираното възнаграждение по тях е уговорено
във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално потребено благо-услуга, което
изключва възможността същото да бъде разглеждано като предоставена допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Но дори да се възприеме подобна
теза уговарянето му по този начин е в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са
ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените
допълнителни услуги - „намаляване на вноски, отлагане на плащане на вноски и др.“, по своят същност представляват
действия по управлението на кредита. Това е в противоречие с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Посочените пакети противоречат и на добрите нрави, доколкото уговореното
възнаграждение за допълнителните услуги е в размер близък до размер на
главницата и близо четири пъти стойността на възнаградителната лихва.
Съдебният състав счита за
правилни и съжденията на проверяваната инстанция касателно нищожността на
клаузата, на база която е начислено вземането за такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземанията. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е
предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право
единствено на лихва за времето на забавата. В същия момент съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не следва да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от
конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски,
направени поради
неизпълнението (напр.
извънсъдебно обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково производство,
или в производство по принудително изпълнение). Видно от твърденията в заявлението възникването
на вземането за такси за извънсъдебно събиране на вземането е обусловено
единствено от изпадането в забава на длъжника, поради което същото не може да
се разглежда като реално направен разход във връзка с неизпълнението на
длъжника и следва да се характеризира като обезщетение за забавено изпълнение.
Ето защо уговорката, от която произтича същото, противоречи на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор, може да се разглежда и в светлината на неравноправните
клаузи, доколкото представлява заобикаляне на императивно предвидено
ограничение – чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
С
оглед изводите за нищожност на уговорките за вземанията за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането поради противоречие с добрите
нрави и закона съдът намира, че за произтичащите от тях вземания следва да се
откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК). В този
случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск
в общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на
страните. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с чл.
411, ал. 2, т. 2 и от ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията за възнаграждение за
закупени пакети от допълнителни услуги и за такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. В този смисъл обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
С
оглед оставянето без уважение на жалбата, се явява неоснователна и претенцията
за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1304 от 20.06.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 704 по описа за
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..