Решение по дело №324/2023 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 121
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Цветелина Недкова Харалампиева
Дело: 20231410100324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Б.С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц. Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Гражданско дело №
20231410100324 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. И. И.,
ЕГН:********** от с.М., общ.Б., обл.В. ул.” .“Георги Бързаков ” №37, чрез
адв.А. А., ВАК със съдебен адрес: гр.В. 9000, ул.“ Хан Аспарух ” №№24, ет.1
и от И. Г. К., ЕГН:********** от с.Б., общ.Б., обл.В., ул.“Цар Асен“ №7 чрез
адв.Т. Н. от АК-В., против Ц. И. Б., ЕГН:********** от с.Б., общ.Б., обл.В.,
ул.“ Любен Каравелов „ №9 е предявен иск с правно основание чл.30, ал.3 от
ЗС, вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците
следните суми, представляващи незаплатено арендно плащане, а именно по
сума в размер на 235.55 лева / двеста тридесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки /, представляваща сбор от сумите:
-189,55лв. сбора от дължимите ренти, изплатени от арендатора лично на
ответницата и незаплатени от нея на съсобственика припадащата му се част от
гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните
поземлени имот с идентификатор № 05548.34.27 и поземлени имот с
идентификатор № 05548.76.1 по КККР, за стопанските години 2017-2018г.,
2018-2019г., 2019-2020г., 2020-2021г., 2021-2022г. по Договор за аренда на
земеделска земя от 03.02.2015г., вписан в СВ-Б.С. под вх.р.797/05.03.2015г.;
-46,00лв., сбора от мораторните лихви, върху всяка една от главниците,
изчислена от 01-ви ноември всяка година, след изтичане на стопанската
година, за която се дължат до датата на подаване на исковата молба.Сумите
дължими по сключен между ответницата в качеството й на арендодател и
КСРСП“Б.“ с ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К., със седалище и
адрес на управление с.Б., обл.В., в качеството му на арендатор, по силата на
който договор са отдадени под аренда възстановената с Решение
№80Б/07.07.1997г. за възстановяване правото на собственост върху
1
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Б., обл.В.
на ОСЗ – Б.С. земеделска земя на наследодателя на страните И. ПП.Г., а
именно – нива от 17,393 дка, трета категория, в местността „ Тихов лъг „, имот
№034027, както и нива от 8,602 дка, трета категория, в местността „ Барата „,
имот №076001.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства: Решения
№80Б/07.07.1997г. на ОСЗ – Б.С.; удостоверение за наследници
№547/21.10.2022г. на община Б.; договор за аренда на земеделска земя акт
№233, том 2 по описа на СВ при РС – Б.С. и скица на поземлен имот-
2/два/броя, относно процесните имоти.
В исковата молба се твърди, че с ответницата Ц. И. Б. са наследници на
И. ПП.Г. – б.ж. на с.Б., починал на 23.08.1952г.
Сочи се, че с Решение №80Б/07.07.1997г. по преписка №1123Б/1997 г. на
ОСЗ – Б.С. са били възстановени на наследниците на И. ПП.Г. – б.ж. на с.Б.,
следните поземлени имоти:
- нива от 17,393 дка, трета категория, в местността „ Тихов лъг „ в
землището на с.Б.;
- нива от 8,602 дка, трета категория, в местността „ Барата „ в землището
на с.Б..
Сочи се, че на 03.02.2015г. ответницата Ц. И. Б. е сключила договор за
аренда на процесните земи с арендатор КСРСП“Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, с
ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К., със седалище и адрес на
управление с.Б., обл.В..Договорът бил с нотариално удостоверяване на
подписите и вписан в Служба по вписванията при РС – Б.С. и регистриран в
ОСЗ -Б.С..Срокът на договора е за 10/десет/ стопански години, а именно от
01.10.2015г. до 01.10.2025г., с уговорена сума в размер на 35.00 лева на декар
годишно.
В исковата молба се твърди, че ответницата е получавала дължимите
арендни вноска, за период от 5/пет/ стопански години, сума в размер на
909,86лв., годишно, респективно сумата от 4549,30лв. за 5те стопански
години, дължима на собствениците без да е предоставяла на ищците
полагащата им се част от рентата, като сочат, че техния дял от земеделската
земя е 2,5/60 ид.ч. в имотите.
Прави се искане да бъде присъдена законната лихва, върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените в процеса
разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му
представител адв.Ц. Й. от АК - В. е постъпил писмен такъв, с който отговор
се оспорва предявения иск.
Счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана, като моли
същата да бъде отхвърлена като такава.
2
Счита, че ищците претендират неизплатено арендно плащане по
договор за аренда от нея, като същата твърди, че тяхното твърдение не
кореспондира с истината, тъй като тя не е получавала дължимото на ищците
плащане за което прилага документи за претендираните години.
В депозирания отговор ответникът е направил искане на основание
чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице – помагач на страната на
ответника, а именно КСРСП“Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, с ЕИК:""""""""""""" –
представлявана от Д.Н.К., със седалище и адрес на управление с.Б., обл.В., в
качеството му на арендатор.

Иска се от съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли
исковата претенция. Претендират се и направените в процеса разноски.
В депозирания отговор ответникът е направил и искане на основание
чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице – помагач на страната на
ответника, а именно „КСРСП Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, с ЕИК:""""""""""""" –
представлявана от Д.Н.К., със седалище и адрес на управление с.Б., обл.В..
Към отговора са представени заверени копия от следните писмени
доказателства – Копия от ведомости Кооперация „ КСРСП Б.“, за изплащане
на пари и натура за търсените периоди.
По делото на основание чл.219, ал.1 от ГПК „КСРСП Б.“ ул.“И. Вазов“
№1, с ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К., със седалище и адрес на
управление с.Б., обл.В., е канституиран като подпомагаща страна в процеса на
страната на ответника Ц. И. Б., ЕГН:********** от с.Б., общ.Б., обл.В., ул.“
Любен Каравелов „ №9.
Приет с протоколно определение от 27.01.2025г. на основание чл.233 от
ГПК е отказ от иска от ищците по отношение на ответницата Б..
С протоколно определение от същото заседание, съдът е допуснал
направеното искане от ищцата И. за конституиране на „КСРСП Б.“ ул.“И.
Вазов“ №1, с ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К., със седалище и
адрес на управление с.Б., обл.В. като ответник в процеса.
На основание чл.228, ал.1, ответника Б. е заменена с ответник „КСРСП
Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, с ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К., на
който е връчена в съдебно заседание насочената към него искова молба и
прилежащи писмени доказателства, като му е предоставен срок за отговор по
същата.
На основание чл.233 от ГПК, производството е прекратено по отношение
на първоначалните страни, като същото с оглед встъпването на нов ответник в
процеса и съгласно разпоредбата на чл.228 от ГПК, производството е
продължило със страни : Г. И. И. – ищец и „КСРСП Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, с
ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К. – ответник.
В съдебно заседание ответника Д.Н.К., представляващ „КСРСП Б.“
признава изцяло исковата претенция. Заявява, че претендираната сума се
3
дължи на ищцата, желае съда да се произнесе с решение съобразно
признанието на иска и желае да му бъде предоставена банкова сметка на
ищцата, за да й бъде преведено дължащото съгласно постановено решение.
Ищцата, чрез процесуалния си представител адв.А., изпраща писмено
становище по хода на делото с което поддържа исковата претенция. Излага
подробни съображения по същество на спора и признанието на иска от
ответника.
Прилага списък за разноски съгласно чл.80 от ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Решение №80Б/07.07.1997г. на ПК гр.Б.С. за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.Б., ЕКАТТЕ:05548, на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ и преписка № 1123Б за определяне категориите на земеделските
земи е възстановено правото на собственост на наследниците на И. ПП.Г., б.ж.
на с.Б. върху нива от 17.939 дка, трета категория, в местността „ Тихов лъг „,
имот №034027, в землището на с.Б.; върху нива от 8.602 дка, трета категория,
в местността „ Барата „, имот №076001, в землището на с.Б.;
Видно от удостоверение за наследници изх.№547/21.10.2022г., издадено от
община Б., след смъртта си И. ПП.Г. , б.ж. на с.Б., починала на 23.08.1952г. е
оставили следните наследници – И.ка Ненкова Г. – съпруга, починал на
17.03.1987г. и техните три деца, които също са починали, като така са се
образували три наследствени колена.
Ищцата Г. И. И. е правнучка на И. ПП.Г., на когото е възстановено правото
на собственост на процесните имоти, като съгласно квотите в съсобствеността,
И. притежава по 2,5/60 ид.части от процесните ниви.
Между сестрата на ищцата Ц. Б. в качеството си на съсобственик и
ответника „КСРСП Б.“ ул.“И. Вазов“ №1, представлявана от Д.Н.К. в
качеството му на арендатор, бил сключен договор за аренда на земеделска
земя, вписан под акт №233, т.2, дв.вх.р.№79705/05.03.2015г. на Служба по
вписванията при РС – Б.С.. Предмет на договора са горепосочените
наследствени земеделски земи, със срок на договора 10/десет/ стопански
години от 01.10.2015г. до 01.10.2025г.
В договора размерът на уговореното арендно възнаграждение било зърно
и олио в натура, или в пари при 35.00 лева на декар.
Съгласно раздел IV, т.4 от договора за аренда, размерът на арендното
плащане било увеличено за 1.083 декара, както следва: за стопанското 2019-
2020г.- 48.73 лева; за стопанското 2020-2021г.- 54.15 лева; за стопанското 2021-
2022г.- 64.98 лева.
От ответника към отговора на исковата молба са приложени препис-
извлечения от протоколи на УС, за определяне на рентата с твърдение, че
4
ищцата не е проявила никакъв интерес към собствеността си от 1.083 дка,
както и към дължащото й се плащане, което не се оспорва и се дължи.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик е длъжен
да участва в ползите и тежестите на съсобствената вещ, съобразно квотата си.
Това означава, че всеки от съсобствениците има право на част от гражданските
плодове от вещта, пропорционално на своя дял от съсобствеността.
В случая правоотношението между страните е породено от скючен
договор за аренда. Договорът за аренда е облигационен договор по повод
ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за
земеделско производство съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 от ЗАЗ,
като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а
арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане.
По делото безспорно се установи, че страните по делото са
съсобственици на посочените недвижими имоти, като ищцата е с квота в
съсобствеността 2,5/60 идеални части.
От представения договор за аренда се установи, че същият е сключен от
сестрата на ищцата в качеството й на арендодател с „КСРСП Б.“, ул.“И.
Вазов“ №1, с ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К. – ответник, в
качеството му на арендатор, по силата на който договор ищцата е отдала под
аренда за срок от 10 стопански години процесните земеделски имоти. Към
датата на сключването на договора за аренда ищцата е била съсобственик на
отдадените под аренда земеделски земи, тъй като е била придобила правото на
собственост върху тях по силата на наследствено правоприемство и
реституция по ЗСПЗЗ.
Видно от самия договор за аренда, същият е сключен в изискуемата от
закона форма - писмена форма, с нотариална заверка на подписите на
страните, като е изпълнено и изискването договорът да е вписан в Службата
по вписванията.
Сключването на договор за аренда съставлява управително действие по
отношение на вещта, поради което и съгласно чл.3 от ЗАЗ, в действалата към
момента на сключването му редакция, този договор може да бъде сключен от
всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо, т.е. без противопоставяне
съгласие на останалите съсобственици, като отношенията по повод
получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.Тази
възможност, следваща от нормите на чл.30 и сл.от ЗС е била изрично уредена
с ал.4 на чл.3 от ЗАЗ в редакцията към датата на сключване на
договора.Именно поради това за ответницата е възникнало правото като
страна по договора за аренда да получи арендното плащане.Изводимо от
чл.30, ал.3 от ЗС, когато само един от съсобствениците е сключил арендния
договор за целия обект, само този съсобственик има вземане по договора
5
срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер, а правото на
останалите съсобственици върху припадащите се части от арендното плащане
се изразява във вземане срещу арендодателя, упражняващ като ползвател
правото на собственост на другите съсобственици.
По съществото си искът с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС е вид иск
за неоснователно обогатяване между съсобственици / Решение
№155/15.01.2015г. на ВКС по ГД №3518/2014г., 2-ро г.о. /. Във всички случаи,
когато арендния договор, сключен с трето лице е противопоставим на
съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските
плодове, събрани изключително от съсобственика – арендодател, като и от
арендатора. По този иск в тежест на ищеца е да докаже както своето право на
собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. В практиката се
приема, че нормата на чл.30, ал.3 от ЗС е конкретно проявление на принципа
за забрана на неоснователното обогатяване, а такова е налице при всяко
нееквивалентно имуществено разместване на блага. Ето защо, когато
съсобственик не получава ползите от общата вещ съразмерно с частта си, му
се дължи обезщетение съобразно дяловете.
В случая в хода на производството се поддържат в исковата молба,
наведените твърдения за дължимост на процесната сума, насочени вече към
„КСРСП Б.“, че ответника като арендатор не е заплатил на ищцата добивите,
съобразно дяла й в съсобствеността.
С депозирания писмен отговор, както и в съдебно заседание ответника
признава исковата претенция.
От събраните по делото доказателства се установява, че полагащата се
на ищцата Г. И. рента, съгласно дела й в наследствената маса е в размер на
375.11 лева, общо. Сумата представлява сбора от дължимите ренти за
стопанските години 2019-2020г., 2020-2021г., 2021-2022г., 2022-2023г., 2023-
2024г., както и сбора от мораторните лихви, върху всяка една от главниците,
от 01-ви ноември на всяка година до подаване на исковата молба.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и
с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да
постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът
следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в
мотивите, че решението се основава на признание на иска - чл. 237, ал. 2 ГПК.
В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
6
от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
450.00 лева / четиристотин и петдесет лева /, както следва – 50.00 лева /
петдесет лева / – държавна такса и 400.00 лева / четиристотин лева / -
адвокатско възнаграждение.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищцата.

Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация „КСРСП Б.“, ул.“И. Вазов“ №1, с
ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И.,
ЕГН:********** от с.М., общ.Б., обл.В. ул.” .“Георги Бързаков ” №37
незаплатено арендно плащане, дължимо по договор за аренда на земеделска
земя, сума в размер на 375.11 лева /триста седемдесет и пет лева и 11
стотинки/, представляваща сбора от дължимите ренти за стопанските години
2019-2020г., 2020-2021г., 2021-2022г., 2022-2023г., 2023-2024г., както и сбора
от мораторните лихви, върху всяка една от главниците, от 01-ви ноември на
всяка година до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 27.01.2025г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Кооперация „КСРСП Б.“, ул.“И. Вазов“ №1, с
ЕИК:""""""""""""" – представлявана от Д.Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И.,
ЕГН:********** от с.М., общ.Б., обл.В. ул.” .“Георги Бързаков ” №37 сумата
общо в размер на 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
направените от ищцата разноски.
ЗАДЪЛЖАВА Г. И. И., ЕГН:********** от с.М., общ.Б., обл.В. ул.”
.“Георги Бързаков ” №37, да представи лична банкова сметка по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7