РЕШЕНИЕ
№ 2733
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110164594 по описа
за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422
във вр.чл.415 ГПК, чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД от ищеца срещу двама ответника.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „Т -С ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление , срещу двама ответника Р.
АЛ. Г., ЕГН **********, и ответник В. Н. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес ап.53, с
предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца СОЛИДАРНО следните
СУМИ - обща сума в размер на 4806,29 лева, от които 4286,28 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2018г.-
30.4.2020г., ведно със законната лихва от 6.7.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 466,36 лева - дължима мораторна лихва за забава от 15.9.2019г. до 21.6.2021г.,
както и суми за дялово разпределение/ДР/ 44,81 лева – дължима главница за период
1.6.2018г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от 6.7.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, и 8,84 лева – лихва за забава за ДР за периода от 31.7.2018г. до 21.6.2021г.,
като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.София, район Триадица, жк.
Стрелбище, бл. 91, вх.Б, ет.9, ап.53, аб.№ 128883/инсталация № **********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
39620/2021г. по опис на СРС, 2 ГО, 163-ти състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/з а периода описан в ЗИ и в ИМ, за процесния
1
топлоснабден имот, находящ се на адрес - /инсталация № **********. Посочва, че съгласно
действащите през този период общи условия /ОУ/ от 2016г. на ищеца срокът за заплащане
от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45- дневен срок от
датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на Продавача-ищец, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е. след
изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди се, че двамата ответника не са изпълнили насрещното си
задължение, като не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски.
ДВАМАТА ОТВЕТНИЦИ са подали отговор на ИМ с вх.№ 5500/13.1.2022г.
Признават, че с представения нотариален акт с ИМ са продали на сина си Николай Г.
процесния апартамент №53, находящ се в , както и че със същия нотариален акт са си
запазили пожизнено правото на ползване върху апартамента.
Оспорват всичко друго изложено в ИМ, както твърдят, че апартамента е със свалени
радиатори и в него не се потребява топлоенергия.
Оспорват провеждането на общо събрание на етажната собственост/ОС на ЕС/ с
посочения в представения протокол дневен ред, както и вземането на обективираните в него
решения.
При условията на евентуалност, правят възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните главници и лихви.
Правят се искания ищеца да бъде задължен от съда да представи оригинали на
документи, които касаят спора с оглед оспорването им - договор с етажната собственост и
протокол и списък от проведено общо събрание на етажната собственост.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговорите на
ответниците. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
сторените разноски в заповедното и исковото производство, като представя списък с
разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание, двамата ответника, редовно призовани, не се явяват
лично и не се представляват от адвокат.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т С ЕООД, ЕИК редовно
призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с вх.№ 44432/8.3.2022г./л.72-76/
с доказателства за извършените отчети на процесния абонатен номер, за процесния период.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
2
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като
доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 23467
от 6.7.2021г. по което е образувано ЧГД № 39620/2021г. по описа на СРС/л.9-22/; Договор
между ЕС и Т С ЕООД № 3270/2.9.2002г./л.16-18/; Протокол от ОС на ЕС от 10.8.2002г.
ведно със списък на собственици на апартаменти, като за ап.53 е вписана отв. Р. АЛ. Г. с
положен лично подпис /л.19-22/; Съобщение към обща фактура от 31.7.2019г./л.23/; фактура
№ **********/31.7.2020г./л.24/; справка за дължими суми за аб.№ ********** за обща сума
от 4806,29 лева /л.25/; НА№ 136/23.12.2008г. на софийски нотариус/вписан в СлВп-София-
акт № 87, дело № 69558, вх.рег.№ 98638/23.12.2008г., като след продажбата на спорния имот
на сина им двамата ответника запазват пожизнено право на ползване заедно или
поотделно/л.26-27/; заявление за разсрочено плащане на дължими суми за спорния имот за
период месец март 2012г.-месец август 2017г. подадено от двамата ответника до ищеца с вх.
№ Г-24283/16.10.2017г./л.28/; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение /ДР/ от 3.6.2020г./л.29-36/; ОУ на ищеца публикувани в пресата на
11.7.2016г./л.38-39/; Молба с вх.№ 44432 от 8.3.2022г. от третото лице – помагач с
приложени доказателства/л.72-76/.
По делото е прието ЧДГ№ 39620/2021г. на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.77-87/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от третото лице
– помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. В
спорния имот, за спорния период е изчислена консумация на максимална мощност
служебно, защото не е осигурен достъп до имота за отчитане на уредите, но само за период
1.5.2019г.-30.4.2020г. В имота има 3бр.отоплителни тела, без монтиран водомер за отчитане
на топла вода, затова е начислена на максимален разход от 140 литра на един обитател за
денонощие. Общата сума за потребената топлинна енергия е 4211,91 лева, като извършените
измервания в АС/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване
на потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи
и цени на ТЕ, действащи през процесния период. В общата дължима сума не са включени
начислените лихви за забава или прихванати суми от предходен период, или суми за
отчитане на уредите.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.88-94/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са платени суми от ответниците за покриване на начислените суми за
процесния период. Общият размер на неплатените от ответниците суми за процесния период
възлизат на 4806,29 лева, от които 4286,28 лева за ТЕ-главница и лихва за забава от 466,36
3
лева, главница ДР – 44,81лв. и лихва за забава – 8,84 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу двама длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
двамата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
двамата ответника са ползватели на спорния имот, защото след продажбата на имота на сина
им по силата на НА№ 136/23.12.2008г. на софийски нотариус/вписан в СлВп-София-акт №
87, дело № 69558, вх.рег.№ 98638/23.12.2008г., си запазват пожизнено право на ползване
заедно или поотделно/л.26-27/. Ответниците твърдят, че не са абонати, но по делото са
събрани доказателства, че са абонати за процесния обект, поради което доколкото не са
променили титуляра на партидата то при ползване на ТЕ и ДР дължат заплащане.
В разглеждания конкретен случай, двамата ответника, в качеството си на ползватели
на имота със запазено вещно право на ползване за процесния топлоснабден имот, имат
качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме,
страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на
топлинна енергия през релевирания период. Няма спор между страните за собствеността на
апартамента описан в ИМ с административен адрес гр.София, район Триадица, жк.
Стрелбище, бл. 91, вх.Б, ет.9, ап.53, с аб.№ 128883, а именно, че след 2008г. е собственост на
сина на двамата ответника, но същия не може да го ползва, защото се ползва от родителите
му. Следователно възраженията на двамата ответника, че не е имал валидно облигационно
отношение с ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
4
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на ползване на двамата ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на единия от тях и начисляването
на суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на двамата ответника за изтекла погасителна
давност на задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да
се разгледа. Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца
пред съда, в настоящия случай ЗИ е подадено на 6.7.2021г., в който момент е била
прекъсната давността. Давността следва да се изчисли за три години назад. В този смисъл и
вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е погасено за дължими суми с падеж на
плащания преди 1.5.2018г., т.е. няма период погасен по давност в настоящия случай. С оглед
изложеното съдът достига до извод, че погасена по давност не са главниците за доставена
ТЕ и ДР.
5
При така установеното съдът намира исковете са основателни за главница за ТЕ и ДР.
По отношение на лихвите следва да се уважи тази за забава върху главница ТЕ
изцяло, защото изискуемостта на фактурите за ТЕ настъпва в първия ден след издаването
им. А за лихвата върху ДР доколкото ответниците не са били поканени преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК с вх.№ 23467/6.7.2021г. да я заплатят, то за първи път са
поканени с получаването на ЗИ, т.е. лихва за забава преди покана не може да се начислява,
следователно може да се начисли лихва за забава за ДР след 6.7.2021г. но не по-рано,
следователно лихвата за забава от 8,84 лева подлежи на отхвърляне. Останалите суми следва
да се уважат, защото не са погасени по давност.
Суми погасени по давност няма.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото двамата ответника, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид
кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице по
ССЕ.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу двамата ответника са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и
частично отхвърляне само за мораторна лихва за ДР, следователно на уважаване подлежи
обща сума от 4797,45 лева за главници за ТЕ и ДР и за мораторна лихва върху ТЕ, за които
суми е издадена ЗАПОВЕД № 5338 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по
чл. 410 от ГПК от 14.7.2021г. по Частно гражданско дело № 20211110139620/2021г. на СРС.
Само сумата от 8,84 лева за мораторна лихва върху ДР за период от 31.7.2018г. до
21.6.2021г. подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски 927,11 лева в исковото производство, от които 127,11
лева за доплатена ДТ, 500 лева депозити за експертизи, 300 лева за юр.к.възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете следва за исковото производство да се уважат
разноски в полза на ищеца от 925,40лв. Възражение срещу размера на юр.к.възнаграждение
ответниците не са направили. От заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете ответниците дължат – 145,86 лева от общата сума от 146,13 лева.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК/ лист 95/. Списък по чл.80 ГПК не е
представен от двамата ответника. На двамата ответника разноски не се присъждат, защото
6
не са представени писмени доказателства за такива в двете производства/исково и
заповедно/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „Т -С ЕАД, ЕИК със
седалище и адрес на управление и двама ответника Р. АЛ. Г., ЕГН **********, и ответник
В. Н. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес че двамата ответника ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума в размер на 4797,45 лева, от
които 4286,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за период 1.5.2018г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от 6.7.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 466,36 лева - дължима мораторна лихва за забава от
15.9.2019г. до 21.6.2021г., както и суми за дялово разпределение/ДР/ 44,81 лева – дължима
главница за период 1.6.2018г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от 6.7.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като сумите са начислени за топлоснабден имот с
адрес гр.София, район Триадица, жк. Стрелбище, бл. 91, вх.Б, ет.9, ап.53, аб.№
128883/инсталация № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 39620/2021г. по опис на СРС, 2 ГО,
163-ти състав, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователен и недоказан предявения иск за мораторна лихва от
8,84 лева – лихва за забава върху главница за ДР за периода от 31.7.2018г. до 21.6.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
ОСЪЖДА Р. АЛ. Г., ЕГН **********, и ответник В. Н. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес , ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Т С ЕАД, ЕИК със седалище и адрес
на управление СУМАТА от 925,40 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство, както и СУМАТА от 145,86 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по ЧГД № 39620/2021г.
на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на двамата ответника, а на третото лице
помагач и на ищеца по електронен път на и-мейл!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7