№ 1052
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100906 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, против С.Е.С. от гр.В., в качеството й на съдружник в
ДЗЗД СИМ, ЕИК *********. В исковата молба е направено искане да се приеме за
установено между страните, че съществува вземане на ищеца за сума в общ размер от
4928.14 лв., представляваща сбор от сумите:
1. 1474,72 лв., дължима по Договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер *** и която е сбор от:
1.1. 507,47 лв.- цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за периода на изискуемост от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г.
(отчетен период от 07.04.2019 г. до 06.10.2019 г.), начислена съгласно условията на
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер ***, приложенията към него и Общите условия;
1.2. 967,25 лв.- начислени неустойки за едностранно прекратяване на договора по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите
за отговорност на Приложения № 1 към Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер ***.
2. 3453,42 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и три лева и 42 ст.), дължима по
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер *** и която е сбор от:
2.1. 1419,82 лв.- цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
1
съобщителни услуги за периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г.
(отчетен период от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена съгласно условията на
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер ***, приложенията към него и Общите условия.
2.2. 887,76 лв.- цената на вноските на изплащане за закупено устройство на
изплащане за периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г. (отчетен период
от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена съгласно условията на Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***,
приложенията към него и Общите условия.
2.3. 1145,84 лв.- начислени неустойки за едностранно прекратяване на договора
по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***., както и законната
лихва върху сборната сума 4928,14 лв. (четири хиляди деветстотин двадесет и осем
лева и 14 ст.), от датата на образуване на ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа на PC - Варна
до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по соченото дело.
Първоначално исковата молба е била предявена и против М. ЕНЧ. СТ., но
впоследствие ищеца е конкретизирал, че претендира единствено от С.С. сочените по-
горе суми, поради което съдът е приел, че ответник в настоящото производство е
единствено С.С. и само спрямо нея дължи произнасяне.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
навеждат общи твърдения за оспорване на претенциите по основание и размер. Сочи
се, че ищецът не бил титуляр на правото на вземане, както и че не бил предоставил на
ответницата сочените услуги за периода от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г. Заявява се, че
процесните фактури били оспорени от С. чрез връщането им на оператора. Навежда се
и общо възражение за нищожност на клаузите на договорите по смисъла на ЗЗП, както
и за нищожност на целия договор като противоречащ на добрите нрави. Твърди се, че
със смъртта на втория съдружник- М.С., на 28.02.2019 г. ДЗЗД „СИМ“ било
прекратено, за което ищеца бил уведомен по електронен път.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1,
всички от ЗЗД.
По делото няма спор, че между ищеца и ДЗЗД СИМ, БУЛСТАТ *********,
управлявано от М. ЕНЧ. СТ., са сключени описаните по- горе договор *********- ***
от 31.08.2017 г. и договор № *********- ***/20.12.2017 г., ведно с анекси и
приложения към тях. Видно от служебна справка в Регистър БУЛСТАТ, ДЗЗД СИМ е
2
създадено през 2006 г. с основна дейност- други образователни дейности,
некласифицирани другаде, с участието на двама съдружници, като на 08.09.2006 г.
като съдружник е вписана М. ЕНЧ. СТ., наред с ответницата. По делото са налице
данни, че на 28.02.2019 г. М.С. е починала, поради което и съобразно нормата на
чл.363, б.В от ЗЗД, поради липса на представен по делото дружествен договор с други
уговорки, следва да се приеме, че считано от тази дата ДЗЗД е било прекратено.
Предвид на това, че договорът за дружество е с оглед личността на участниците в него,
с прекратяването му се преустановява и действието на дружеството и се погасяват
правата и задълженията, произтичащи от реализирането на общата стопанска дейност.
Не се погасяват, обаче, а могат да бъдат претендирани задълженията спрямо трети
лица, произтичащи от общата стопанска дейност. В тази връзка няма пречка от
ответницата да се претендират сочените суми по описаните договори, в качеството й
на съдружник в ДЗЗД. Видно, обаче, от справката по партидата на дружеството, С. е с
50% участие в него, поради което и в този размер следва да носи евентуална
отговорност за задълженията.
Както бе посочено по- горе самите договорености не са оспорени от ответницата,
поради което съдът приема, че е била налице валидна облигационна връзка по тях.
Наведените твърдения от С., че договорите били нищожни поради противоречие с
добрите нрави, с оглед липсата на конкретика в тази насока, не се възприемат от
настоящата инстанция. Не се доказа по делото и соченото оспорване на процесните
фактури от страна на С..
По отношение на претенциите, касаещи неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответницата, съдът намира следното:
Действително в т.54.12 от Общите условия, съставляващи неразделна част от
договорите, приложени към делото, А1 има право едностранно да прекрати договора в
случай на забава в плащанията на дължимите суми от абоната в продължение на
повече от 124 дена. По делото няма представени доказателства, от които да се следва
извода, че мобилния оператор е предприел действия по прекратяване на отношенията,
които действия да са стигнали до знанието на абоната. В този смисъл съдът няма
основание да приеме за безспорно, че до ответницата е стигнало уведомление на ищеца
за желанието му да прекрати договорните отношение по нейна вина поради
неизпълнение на задължението за заплащане на суми, съставляващи месечни такси.
Това налага извода, че договора между страните не е бил прекратен, поради което и
клаузата за неустойка не е породила действието си, съответно С. не дължи
заплащането нито на сумата от 967,25 лв.- начислени неустойки за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и
начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***, нито
на сумата от 1145,84 лв.- начислени неустойки за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***. Предвид на това, че
договорите са със срок на действие по 24 месеца, и като се вземе предвид, че за първи
3
път ответницата следва да се счита за узнала за упражнено право на прекратяване от
ищеца, с връчване на препис от исковата молба през 2022 г., то съдът счита, че
облигационната връзка между страните не е била предсрочно прекратена, както твърди
ищеца, а е прекратена с изтичане на срока на договорите. Ето защо за ответницата не е
възникнало задължението да заплаща търсената неустойка, поради което тези
претенции не следва да бъдат уважени. В този смисъл е безпредметно да се изследва
въпроса дали клаузата за неустойката е нищожна или неравноправна. Съответно не се
дължат и претендираните законни лихви върху сумите, като акцесорни задължения,
имащи съдбата на главните такива.
По отношение на претенцията за сумата от 887,76 лв., представляваща цената на
вноските за изплащане на закупено устройство за периода на изискуемост от 24.04.2019
г. до 24.10.2019 г. (отчетен период от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена
съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер ***, приложенията към него и Общите условия:
От представеният по делото договор от 16.05.2018 г. е видно, че на ДЗЗД СИМ е
продаден на изплащане апарат Apple IPhone 8 64GB Gold, който с приемо-
предавателен протокол е получен от управляващата дружеството М.С.. Видно от
отговора на исковата молба, в същия няма оспорвания по отношение на това
съглашение, поради което съдът приема, че сумата се дължи съобразно дела на участие
на ответницата, а именно 50 %. Налице е валиден договор, по които посочения като
управител съдружник, е задължил валидно дружеството по него, поемайки
задължението да заплаща на уговорени в договора месечни вноски така полученото
мобилно устройство. Поради липсата на спор, че претендираната сума е платена, се
следва извода, че С. дължи връщането й в размер на 443.88 лв. В останалата част иска
се явява неоснователен.
По отношение на претенцията, касаеща сумата от 507,47 лв.- цената на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода на
изискуемост от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г. (отчетен период от 07.04.2019 г. до
06.10.2019 г.), начислена по Договор № *********- ***, както и сумата от 1419,82 лв.-
цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за
периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г. (отчетен период от 21.03.2019
г. до 20.09.2019 г.), начислена по Договор № *********- ***:
От страна на ответницата е наведено възражение, че на същата не са били
предоставени електронните услуги за периода от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г.
Доколкото е посочен конкретен период, който е относим единствено към вземането по
Договор № *********- ***, съдът намира, че по делото няма спор, че по Договор №
*********- *** услугите са били предоставени от ищеца. Обстоятелството дали реално
са използвани или не, е без правно значение в случая, доколкото между страните е
4
налице валидно облигационно правоотношение, по което ищеца е изпълнил
задължението си да предостави услугите, предмет на договора. Дали другата страна- в
случая ответницата, ще ги използва е въпрос на нейна лична преценка, но дори и да не
ги употреби, същата не е освободена от задължението си да заплати стойността им. В
този смисъл месечните такси са дължими от страна на С. отново в размер на 50%, а
именно за сумата от 709.91 лв.
Що се касае до претенцията в размер на 507,47 лв.- цената на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода на
изискуемост от 10.05.2019 г. до 25.11.2019 г. (отчетен период от 07.04.2019 г. до
06.10.2019 г.), начислена по Договор № *********- ***, съдът намира, че същата е
основателна отново за половината сума. Видно от приложените по делото фактури,
неоспорени от ответницата, по всяка от тях за сочения период е отразено различно
месечно потребление, респективно и дължимата сума за съответния месец е била
различна. В този смисъл съдът намира, че макар и прекратено ДЗЗД СИМ със смъртта
на единия съдружник, е било продължено използването на услугите, предоставяни от
ищеца, като поради липсата на друг съдружник е логично същите да са потребявани
именно от ответницата. В този смисъл същата дължи заплащането на сумата от 253.74
лв.
С оглед на така изложеното съдът намира, че в качеството си на съдружник в
ДЗЗД СИМ С. дължи сумите, за които е посочено по- горе, че претенциите следва да се
уважат, ведно със законните лихви върху тях, считано от 16.03.2021 г. до
окончателното им изплащане.
Настоящата инстанция не констатира наличието на неравноправни клаузи по
договорите, като поради липса на конкретни твърдения в тази насока от страна на
ответницата, следва да се приеме, че са налице валидни договорни отношения.
По отношение на разноските:
Видно от издадената заповед № 1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по
описа на РС- Варна, на заявителя- ищец е присъдена сумата от 98.56лв.- държавна
такса, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които с оглед частично уважената
претенция следва да бъдат присъдени само до размера на 42.23 лв.
По отношение на сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца, като искането следва да бъде уважено
за сумата от 70 лв., съобразно уважената част, вземайки предвид заплатената държавна
такса в размер на 158.23 лв. и определяйки юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да се присъди сумата от
563.30 лв. съобразно отхвърлената част. Видно от приложените доказателства, С. е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като предвид голямата
5
отхвърлителна част й се следва сочената сума.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на “А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, против С.Е.С. от гр.В., за сумата от 253.74 лв.,
представляваща половината от цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода на изискуемост от 10.05.2019 г. до
25.11.2019 г. (отчетен период от 07.04.2019 г. до 06.10.2019 г.), начислена съгласно
условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер ***, приложенията към него и Общите условия, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа на PC- Варна, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените до претендираните 507.47 лв., ведно
със законната лихва за разликата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното
й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на “А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, против С.Е.С. от гр.В., за сумата от 709.91 лв.,
представляваща половината от цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до
24.10.2019 г. (отчетен период от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена съгласно
условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер ***, приложенията към него и Общите условия, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа на PC- Варна, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените до претендираните 1419.82 лв., ведно
със законната лихва за разликата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното
й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на “А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, против С.Е.С. от гр.В., за сумата от 443.88 лв.,
представляваща половината от цената на вноските на изплащане за закупено
устройство на изплащане за периода на изискуемост от 24.04.2019 г. до 24.10.2019 г.
6
(отчетен период от 21.03.2019 г. до 20.09.2019 г.), начислена съгласно условията на
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер ***, приложенията към него и Общите условия, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа на PC- Варна, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените до претендираните 887.76 лв., ведно със законната
лихва за разликата, считано от датата на 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено съществуването на вземане на “А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район “Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, против С.Е.С. от гр.В., за сумата от 967,25 лв.-
начислени неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при
условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на
Приложения № 1 към Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер ***; за сумата от 1145,84 лв.- начислени неустойки за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12
от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на 16.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1382/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3765/2021 г. по описа
на PC- Варна.
ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1, да заплати на С.Е.С. от
гр.В., сумата от 563.30 лв., представляващи разноски съобразно отхвърлените
претенции.
ОСЪЖДА С.Е.С. от гр.В., да заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Илинден”, ул. “Кукуш”, № 1,
сумата от 42.23 лв.- разноски по заповедното производство, и сумата от 70 лв.-
разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7