№ 351
гр. София , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на "З..ДЕ." АД срещу постановление от 28.07.2021 по
изп. д. № 20218390400438 по описа за 2021 г. на ЧСИ *******, рег. № 839 в КЧСИ, с
район на действие СРС, с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело до сумата от 200 лeва, за сумата от 10 лева – разноски за издаване
на ИЛ.
Твърди се, че претендираният адвокатски хонорар от 489 лева не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че извършените по
изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат
определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от
пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Предвид гореизложеното се иска от съда да отмени обжалваното
постановление и да намали размера на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лева. Оспорва се
начисления размер на таксата по т. 26, като неотговаряща на изискването на т.27а.
Липсвал и изпълнителен титул за сумата от 10 лева – по 5 лева за всеки изпълнителен
лист.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя, в което се сочи, че жалбата е неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Приетият размер на адвокатското възнаграждение
съответствал на минимума по Наредба 1.
1
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл.
437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20218390400438 по описа за 2021 г. на ЧСИ
*******, рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано въз основа
на подадена на 20.07.2021 г. молба от адв. М. като пълномощник на ЗАД Б.В.И.Г. АД.
С посочената молба взискателят е поискал от частният съдебен изпълнител да образува
изпълнително дело, като било посочено да се направи проучване на имуществото на
длъжника, и да се връчи покана за доброволно изпълнение и да се наложи запор върху
банковите сметки. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 489 лева 200 лева – за образуване на ИД и
289 лева – процесуално представителство. Претендира се и събиране на сумата от 5
лева за издаване на ИЛ.
Към молбата са приложени два ИЛ за сумата от общо 3904,37 лева – главница
по застрх. преписка 4703181801441, разноски по исковото и заповедното производство
1019,17 лева.
На 20.07.2021 г., на длъжника "З..ДЕ." АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумите, вкл. и 489 лева – за адвокатско представителство,
5 лева – такса за издаване на ИЛ и и 626,54 лева – такса по т. 26.
Поканата е надлежно връчената на длъжника на 21.07.2021 година.
На 28.07.201 г. е извършено пълно плащане от длъжника по ИД.
На 26.07.2021 г. е подадено възражение за определените разноски.
На 28.07.2021 г. е издадено постановление за разноски по ИД, с което искането
за изменение на определените разноски е оставено без уважение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая характер на такова постановление има разпореждане за разноските от
28.07.2021 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя
(аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба,
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
/Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева.
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително
дело е подадена от взискателя чрез упълномощения адвокат за чиято представителна
власт са ангажирани надлежни доказателства.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 489 лева.
Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи
при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че същото е основателно. Взискателят е
представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на
изпълнително производство, посочен е изпълнителен способ – изпълнение върху
вземания на длъжника от банки.
По делото е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед действително
предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия процесуален представител
по делото по образуване на делото на 20.07.2021 г., не може да се обоснове, че по
конкретното делото пълномощникът на взискателя е извършил действия извън
3
образуване на делото. Посочването на начина на изпълнението в молбата е
елемент от действията по образуване на изпълнителното производство /арг. чл.
426, ал. 2 ГПК/. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в случая не
са осъществени други действия от адвоката по процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.
Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обективирано в съобщение от 28.07.2021 г. до длъжника, като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 489 лева на 200 лева.
Относно искането да се намали и определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното
вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските
на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в
т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното
вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в
изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото на принудително
изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на
изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които
подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в
изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и за
събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от
това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете
вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата,
приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на
вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението
на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния
лист. (в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която
при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от
4
Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Неправилно при определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е включил и
обикновените авансови такси по т.1,т.5 и т.9 от тарифата (нарушение на забележка
4 към т.26 от Тарифата във връзка с Раздел IV от Тарифата), както и разноските,
направени от взискателя в производството по издаване на изпълнителен лист.
Действително, производството по издаване на изпълнителния лист, вкл.
въз основа на влязло в сила съдебно решение, теоретично се разглежда като
поставящо началото на изпълнителното производство, тъй като в това
производство се издава титула, който овластява изпълнителния орган, който да
започне принудителното изпълнение, ако бъде сезиран. Същевременно обаче,
молбата за издаване на изпълнителен лист не се свързва с прекъсване на
давността относно вземането (аргумент чл. 116, б „в“ от ЗЗД и разясненията,
дадени в т. 10 на ТР № 2/2013 г. ОСГТК), т.е това действие не може да се разглежда
като същинско действие по започване на принудителното изпълнение. Поради
това и макар част от изпълнителния процес, компетентен орган да се произнесе по
искането е съдът. И тъй като се касае за производство, което се развива пред съда,
настоящата съдебна инстанция намира, че разноските в това производство не
следва да се съотнасят като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79 от
ГПК, които се определят в същинския изпълнителен процес от съдебния
изпълнител. Противното разбиране би довело до резултата, че по въпроса за
дължимостта на разноски в производство пред съд, следва да се произнася
съдебният изпълнител. Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че
компетентен да се произнася по искането за разноски в производството по чл. 405
от ГПК е съдът, а не съдебния изпълнител.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от
Тарифата следва да се определи на основа събраните суми, посочени в сметката за
размера на дълга (като се изключат авансовите такси – забележка 4), съобразно
правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от 289 лева и сумата от 5
лева. Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от
ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 498,6 лева, който размер отговоря на
ограничението на т. 27а от ТТРЗЧСИ.
Относно искането за разноски в настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
становището си по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на
производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол
на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно
актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото
производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото
(така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС)
Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, Съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "З..ДЕ." АД, ЕИК *******, съдебен адресс:гр. София,
бул. ******* постановление от 28.07.2021 по изп. д. № 20218390400438 по описа за
2021 г. на ЧСИ И. М. - К., рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СРС, с което е
отказано искането на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело до сумата
от 200 лeва, на таксата по т. 26 от ТТРЗСИ и за сумата от 5 лева – такса за издаване на
ИЛ, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 20.07.2021 г. по изп. д. № 20218390400438,
инкорпорирано в ПДИ, в частта относно разноските като: НАМАЛЯВА присъденото
адвокатско възнаграждение в полза на ЗАД Б.В.И.Г. АД по изпълнителното дело до
сумата от 200 лева, неолихвяемата сума с 5 лева (разноски за издаване на ИЛ) и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 626,54 лева на 498,60 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6