Р Е Ш
Е Н И Е
№ 163
гр.Кюстендил, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар . С. и с участието на
прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова АНД №145/2020г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на Раздел VIII “Възобновяване на административнонаказателните
производства” от ЗАНН.
Д. М. – прокурор в Районна прокуратура Дупница
е депозирала предложение за възобновяване на административнонаказателното
производство по влязло в сила НП №348а-239/17.02.2020г. на началника на РУ
Дупница и отмяна на същото. Мотивите се изразяват в това, че деянието, предмет на
НП съставлява престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за което е повдигнато
обвинение на Г.Б.Ф. по д.п.№353/2020г. по описа на ДРП, поради което е налице
хипотезата за възобновяване по чл.70, б.”д” от ЗАНН.
Представителят
на КОП намира предложението за основателно и моли същото да бъде уважено.
Ответникът
РУ Дупница не изразява становище по предложението.
Ответникът
Г.Ф. предоставя на съда да извърши преценка за основателността на
предложениието.
Кюстендилският
административен съд, след като се запозна с предложението, становищата на
страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
С
НП №348а-239/17.02.2020г. на началника на РУ Дупница е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г.Ф. за извършени нарушения по чл.64,
ал.1 от ЗМВР и по чл.264, ал.1 от ЗМВР, като са му наложени две административни
наказания “глоба” в размер на 500 лв. Формулираното в НП обвинение е за това,
че на 04.02.2020г. около 20.10ч. в гр.Бобошево, на ул.“Св.Иван Рилски“, в
близост до бензиностанция „У“, при извършване на полицейска проверка, не се е
подчинил на полицейско разпореждане, като е осуетил полицейската проверка и
противозаконно е пречил на извършването й, побягвайки в посока ул.“Изгрев“.
НП
е влязло в сила на 06.05.2020г., с оглед отбелязаната дата от АНО и липсата на
доказателства за оспорването му по съдебен ред.
Образувано
е наказателно производство срещу Г.Б.Ф. – д.п.№353/2020г. по описа на ДРП, като
с постановление от 05.02.2020г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.270, ал.1 от НК за това, че на 04.02.2020г. в гр.Бобошево, на ул.“Св.Иван
Рилски“ в близост до бензиностанция „У“ противозаконно е пречил на орган на
властта – служители на РУ Дупница, да изпълнят задълженията си по чл.70, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като е избягал.
С
оглед така установената фактическа обстановка, КАС намира предложението за допустимо,
като подадено от легитимиран от закона правен субект по см. на чл.72, ал.1,
пр.2 от ЗАНН, до компетентния за разглеждането му административен съд, който е
съответен по смисъла на общите правила за подсъдност на административните
спорове по чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 от АПК. По аргумент от чл.71 от ЗАНН
подаването на предложението не е свързано с изтичане на определен преклузивен
срок.
Разгледано
по същество, предложението е основателно по следните съображения:
Фактическият
състав за възобновяване на административнонаказателното производство на
основанието по чл.70, б.”д” от ЗАНН включва следните две кумулативни предпоставки:
1/влязло в сила НП с наложено административно наказание и 2/данни, че деянието,
съставляващо административно нарушение е и престъпление.
От събраните писмени доказателства безспорно
се установява, че НП №348а-239/17.02.2020г. е влязло в законна сила на
06.05.200г. и с него на Г.Ф. е наложено административно наказание за нарушение
по чл.264, ал.1 от ЗМВР и административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Установено е и че лицето е привлечено като обвиняем по д.п.№353/2020г. по описа
на ДРП за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Съотношението
между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от
нормите на чл.32, ал.1 и 2, чл.33, ал.1 и 2 от ЗАНН. Те уреждат принципа, че в
случаите когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с един и същ обект на защита, по-тежката
наказателна отговорност поглъща по-леката административнонаказателната. При
засягане на един и същ кръг обществени отношения, точното прилагане на закона
предпоставя реализация на отговорност или за административното нарушение, или
за престъплението, но не и за двете едновременно. Това положение изключва и
опасността от нарушаване на правилото ne bis in idem
по чл.4, §1 от Протокол №7. В сочената норма е уреден международния принцип на
правото за невъзможност за повторно осъждане или наказание. Съгласно него,
никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателната процедура на тази държава. Протокол №7 е ратифициран със
Закон за ратифициране на Протокол №4 и Протокол №7 към Конвенцията, обнародван
в ДВ бр.87/24.10.2000г., в сила от същата дата. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България този международен договор е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното право,
които му противоречат.
В настоящия случай съдът счита, че с деянието,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Ф. и с
деянието, за което е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ
характер по д.п.№353/2020г., се засягат едни и същи обществени отношения и имат
еднакво фактическо съдържание, поради което може да приеме, че има двойно
наказване и същото да се преодолее по установения в чл.70, б.“д“ от ЗАНН ред –
арг. и от ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС. Видно от доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка и тези, съдържащи се в досъдебното
производство, както и анализът на деянието - административно нарушение и
деянието - престъпление, обуславят извода, че между двете е налице фактическа
идентичност. Съпоставката на съществените елементи от обективната им страна –
изпълнително деяние, време и място на извършване, показва идентичност.
Административнонаказателната отговорност на Г.Ф. е ангажирана за неизпълнение
на полицейско разпореждане и противозаконно пречене на орган на МВР да
изпълнява функциите си. При престъплението по чл.270, ал.1 от НК, за което
нарушителят е привлечен като обвиняем, изпълнителното деяние се изразява в
противозаконно пречене на орган на власт да изпълнява задълженията си. В този
смисъл съдът приема, че с поведението си на 04.02.2020г. в гр.Бобошево Г.Б.Ф. е
осъществил административно нарушение по
чл.257, ал.1 и по чл.264, ал.1 от ЗМВР, което покрива от обективна страна
състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Констатираното
от съда двойно санкциониране от наказателноправно естество нарушава принципа по
чл.4, т.1 от Протокола №7 към КЗПЧОС. Съгласно правилата на чл.33, ал.1 и 2 от ЗАНН наказателната отговорност има приоритет пред административнонаказателната
такава. Изложеното налага извода, че при реализация и на двата вида
отговорност, на възобновяване подлежи административнонаказателното
производство. Влязлото в сила НП следва да се отмени без да се обсъжда по
същество неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а
административнонаказателното производство да се прекрати.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното
производство по влязлото в сила НП №348а-239/17.02.2020г. на началника на РУ
Дупница, с което на Г.Б.Ф. ***, на основание чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗМВР
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв.
ОТМЕНЯ НП №348а-239/17.02.2020г. на началника
на РУ Дупница и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: