Р Е Ш Е Н И Е
№452
гр.
Хасково,
13.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурора от ОП – Хасково Цвета Пазаитова, разгледа докладваното от съдия Костова исково адм.
дело №338 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба М.А. ***, подадена чрез пълномощник
адв. М.Б., против Националния осигурителен институт, с която се претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред
на разпореждане №**********/2140-26-523/16.05.2022г. на ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Хасково, потвърдено с Решение № 1012-26-283-1/20.07.2022г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково, отменени с влязло в сила на 06.01.2023г. Решение
№ 873/21.12.2022г., постановено по адм. дело №755/2022г. по описа на Административен
съд Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното и заплащане. В исковата молба се сочи, че
претендираната сума съставлява пряка и непосредствена вреда, причинена от тези назаконосъобразни
административни актове, поради което съдът следва да постанови решение, с което
осъди ответника да я възстанови, като се претендира и заплащане на разноските
по настоящето производство.
Ответникът по иска, чрез своя процесуален представител, заявява,
че иска е неоснователен и недоказан, тъй като заплатените от ищеца разноски в
производството по административно оспорване не съставляват пряка и
непосредствена вреда, причинена от отменените административни актове. С оглед
на това моли съда да го отхвърли, ведно със следващите от това законни
последици.
Прокурорът заключава, че искът е основателен и доказан по размер,
като сочи, че са налице всички законови предпоставки да се ангажира
отговорността на ответника.
Административен съд Хасково, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при
наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като с него се
претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменени административни
актове.
Разгледан по същество този иск се явява основателен и доказан по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че ищеца е подала заявление
вх.№ 2113-08-1396/24.09.2021г. на ТП на НОИ – Кърджали и вх. № 2113-26-1883/30.09.2021г.
на ТП на НОИ – Хасково, с което е поискал да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/2140-26-523/16.05.2022г.
на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл. 69б, ал.2, ал.5 и чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне
исканата ЛПОСВ. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Хасково
по реда на чл. 117 КСО, който със свое Решение №1012-26-283-1 от 20.07.2022 г.
е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни
изводи, изложени в разпореждането. В административното производство ищеца е
представляван от адвокат Д. К., за което и е заплатил в брой възнаграждение в
размер на 100 лв., видно от представените пълномощно и договор за правна защита
и съдействие (л. 117 от адм. дело №755/2022г. на ХАС, представено в оригинал от
ответника л.37 от настоящото дело).
Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано по реда на чл. 118
от КСО пред Административен съд Хасково. С влязлото в сила Решение
№873/21.12.2022год., постановено по адм. дело № 755/ 2022г. съдът е отменил
Решение №1012-26-283-1 от 20.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него разпореждане №**********/2140-26-523/16.05.2022г. на
ръководителя на „пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково и върнал
преписката за ново произнасяне на административния орган.
С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в
размер на 100 лв., които съставляват заплатени разноски в производството по
административно обжалване.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е
пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с
незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни
лица или административни органи при или по повод изпълнението на
административна дейност (по арг. на чл.4 от ЗОДОВ). Административната дейност в
теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със
съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт.
Изпълнителната дейност има различни форми на проявление. Тя може да бъде
нормотворческа, когато се издават подзаконови нормативни актове;
разпоредителна, когато се издават индивидуални или общи административни актове
и правозащитна, когато се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на
администрацията или с установяване на нарушения на установения ред на държавно
управление и налагане на санкции за това. В казуса е безспорно, че отменените
решения на ръководителя на ТП на НОИ Хасково и разпореждане на ръководителя по
пенсионно осигуряване съставляват индивидуални административни актове по своя
характер и са форма на проявление на административната дейност на тези органи.
Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната
в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея
разноски в това производство. Съдебната практика трайно и непротиворечиво
приема, че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на
чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на
разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима (в този смисъл са Решение №
9686/24.06.2019 г. по адм. д. № 13951/2017 г. на ВАС, Решение № 8198/04.07.2016
г. по адм. д. № 8411/2015 г. на ВАС и др.). Следователно единственият начин да
се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в
производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.
Основният спор по делото е дали заплатеното възнаграждение,
претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния и отменен от съда административен акт.
В мотивите си към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по т. д. № 2/2016 г., Върховният административен съд не е възприел
виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се
дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за
нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да
се защитава сам. Напротив, там изрично е посочено, че след като гражданинът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара,
платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход. Ищеца не би заплатил адвокатско възнаграждение
и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не
беше издадено оспореното по административен ред разпореждане на ръководителя по
пенсионно осигуряване.
Адвокатската защита, макар и не задължителна, се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите, представляващи заплатеното за нея възнаграждение, се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени с цитираното по –горе Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ВАС.
Претендираният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е
под минималния, предвиден в закона и съответен на правната и фактическа
сложност на спора, поради което се явява съразмерен и не следва да бъде
намален.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения
съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за да се ангажира
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от
ищеца имуществени вреди, причинени от издаденото незаконосъобразно
разпореждане. Предявеният иск се явява допустим, основателен и доказан по
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото
искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху тази сума, която е дължима от дата на предявяване
на исковата молба – 27.03.2023г. до окончателното и заплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това
съдебно производство разноски в размер на 610 лева, от които 10 лв. платена
държавна такса и 600 лв. - възнаграждение за един адвокат, договорено и
заплатено в брой, съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие. Същите са своевременно предявени и доказани по размер.
Водим
от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националният осигурителен
институт – София, със седалище и адрес на управление гр.София 1303,
бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представляван от управителя И. Ц. И., да
заплати на М.А.А., ЕГН ********** ***, сумата от 100 (сто) лева, обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 01.07.2022г. за производството по
обжалване по административен ред на разпореждане №**********/2140-26-523/16.05.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково, което
разпореждане, ведно с потвърдилото го Решение №1012-26-283-1 от 20.07.2022г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково са отменени с влязло в сила Решение №
873/21.12.2022г., постановено по адм. дело № 755/2022г. по описа на
Административен съд Хасково, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 27.03.2023г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Националният осигурителен
институт – София, със седалище и адрес на управление гр.София
1303, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представляван от управителя И. Ц. И.,
да заплати на М.А.А., ЕГН ********** ***, деловодни разноски в
размер на 610 (шестстотин
и десет)
лева, от които държавна такса – 10.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 600.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: