Р Е Ш Е Н И Е
260907/12.3.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав,
гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4934 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Петър Николов Колев
срещу К.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***, партер – вътрешен двор за заплащане
на сумата 370.00 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на
пълномощник на ищцовото дружество сума по Договор за прехвърляне на вземане
между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера
„Интейк“ ЕООД, присъдено с решение по в.гр.д.№ 1159/2015 г. на ВОС в исково производство
срещу „Енерго Про Продажби“
АД. Вземането представлява разноски за
двете инстанции и е прехвърлено на 19.05.2015 г. от цедента, действащ чрез
пълномощник адв.Кр.Т. на ищцовото дружество като цесионер. Съгласно т.3 от договора
сумата е заплатена изцяло на адв.Т. в качеството му
на пълномощник на ищцовото дружество „К.Г.“ ЕООД, но
до момента същата не е отчетена.
Заявява, че е налице нарушение на чл.40 от ЗЗД и пълномощника е действал във
вреда на упълномощителя при подписване на
анекса.
Ищецът моли за уважаване на иска
и заплащане на разноските за производството. Посочил е банкова сметка ***ето.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба с който се оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Ответникът адв.Кр.Т.
оспорва твърдението, че е получил от „Интейк"
ЕООД процесната сума. В т.3 от процесния договор е записано, че сумата е
платена от цесионера "Интейк"
ЕООД на цедента "К.Г." ЕООД, но не и че сумата
е е получена
от пълномощника на цедента - адв. К.Т.. В този смисъл
и Решение № 1216 от 25.03.2019г. по гр. д. № 12008/2019г. описа на Районен съд
- Варна, ГО, IX състав, постановено по идентичен спор между същите страни, което
не е обжалвано от загубилата страна „К.Г." ЕООД.
С анекс от 19.05.2015 г.
договорът е изменен. Съгласно същия „К.Г.“
ЕООД е върнало обратно на цесионера „Интейк“ ЕООД паричната сума, предмет на
настоящия иск. Същият представлява т.н. „обратно писмо“ за реалните уговорки
между страните, вкл. и за цената на цесията и нейното плащане.
С представеното с исковата молба
пълномощно е учредена на адв. Т. представителна
власт с правото пълномощника да се разпорежда
с вземанията на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да
сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. При налична
представителна власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на
вземания пълномощникът несъмнено разполага и с представителна власт за
по-малкото - да изменя сключени договори за цесия. След приключване на делото
именно адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на К.Г. ЕООД е върнал сумата на
„Интейк" ЕООД.
Оспорва се наличието на договор за поръчка
между К.Т. и К.Г. ЕООД. Ищецът не е
представил доказателства за установяване
на факта на сключване на договора за поръчка, неговите клаузи и т.н.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
молбата и отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба не са
наведени твърдения за сключен договор за
поръчка между „К.Г.“ ЕООД и адв. К. Тородов относно договора за цесия от 19.05.2014 г., от който ищцовото дружество
черпи права. Твърди се, че адв.Т. е получил процесната сума като пълномощник на
“К.Г.” ЕООД и не е отчел същата на дружеството. Съобразявайки изложените от
ищеца твърдения в исковата молба, съдът
приема, че в случая не са приложими правилата на договорните правоотношения, от
което следва, че предявеният иск следва
да се разгледа като такъв на
извъндоговорно основание. Доколкото са налице твърдения, че между страните „К.г.“ ЕООД и адв. К. Тородов не е налице
престация на процесната сума, която е предмет на осъдителния иск и не е
налице хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД, то
съдът намира, че предявеният иск е такъв
по чл.59 ЗЗД. Ако се приеме, че исковата
претенция е такава на осн.чл.55, пр.1 ЗЗД в производството ще се изследват същите факти, водещи до идентични
изводи от правна страна, което не би довело до постановяване на недопустим или
немотивиран съдебен акт.
По така
предявения иск ищецът следва
да установи твърденията си, че е сключен
договора за цесия чрез пълномощника му адв.Т. и получаването от последния на цената по същия договор.
В
тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора за недължимост на
процесната сума, действителност на допълнителното споразумение от същата дата –
19.5.2015 г., представляващ “обратно
писмо” на цесионера за действителните уговорки между страните, в това число и
цената на цесията и нейното плащане. Това се потвърждава и от тристранното
споразумение от 19.05.2015 г. относно главницата по в.гр.д.№ 1159/2015 г. На
ВРС.
Между страните няма спор по факта, че решението по гр.д.№ 1159/2015 г. на ВОС е
влязло в сила и със същото е присъдена сумата в размер на 400 лева,
представляваща присъдени в полза на ищцовото дружество “Интейк” ЕООД разноски
срещу длъжника “Енерго-Про Продажби” АД, което вземане е прехвърлено с договора
за цесия от 19.5.2014 г. на “Интейк” ЕООД.
Спорът
се свежда до действителността на тристранното споразумение от 19.05.2015 г. на
следните основания за нищожност, а именно договаряне във вреда на представлявания
– основание по чл.40 ЗЗД като “К.Г.” ЕООД
е прехвърлено безвъзмездно на “Интейк” ЕООД вземането по договор за
цесия от 19.05.2014 г. Договорът съдържа
клаузи и вътрешни противоречия, изцяло договорени във вреда на представлявания
и със знанието както на пълномощника, така и на насрещната страна “Интейк”
ЕООД.
Между
страните няма спор, че датата на договора за цесия, който е приложен на лист
6 от делото е 19.05.2015 г., но в същия погрешно е посочена година 2014 г. Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдението, че датата на договора е 19.05.2015 г., съгласно
протоколно определение след изявление на страните. Със същия договор за цесия страните са се договорили в т.3, че сумата на цесията в размер на 370.00
лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на
договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане. Същото
изявление представлява признание за
изпълнение, а не изявление на
пълномощника на страна, че парите са получени лично от него, в случая от адв. К.Т..
Към датата на подписване на
договора цедентът К.Г.” ЕООД има законен
представител Петър Николов Колев, който
в конкретния случай е действал чрез
пълномощник адв.К.Т.. Към договора е
подписан анекс от същата дата 19.05.2015 г. съгласно която се променя цената на
договора на 5 лева.
С
оспореното споразумение от 19.05.2015
г. страните по него Илчо Василев Омайски
с ЕГН **********, К.Г. ЕООД и Интейк
ЕООД са се споразумяли, че първата страна Илчо Омайски чрез пълномощника си
адв.Кр.Т. е прехвърлила на втората страна К.Г. ЕООД вземането си от Енерго-про
продажби АД за сумата 1505.35 лева. Съгласно договора за прехвърляне на вземане
от 29.04.2014 г. “К.Г.” ЕООД следва да
заплати на първата страна цената в
размер на 1405.35 лева в срок от 6 месеца, считано от датата па подписване на
договора. Поради невъзможност за изпълни задължението си по договора, “КНМ
Груп” приема третата страна “Интейк” ЕООД да го замени като длъжник по
задължението и да плати на кредитора – първата страна на падежа 29.10.2014 г.,
като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от
“Енерго-про продажби” АД по гореописания договор цесия, както и да уведоми “Енерго-про
продажби” АД за прехвърлянето в полза на “Интейк” ЕООД. Посочено е, че към
23.10.2014 г. Сумата не е заплатена, като падежът настъпви на 29.10.2014 г. Съгласно
същото споразумение адв.Кр.Т. в качеството му на пълномощник на К.Г. ЕООД връща
/предава/ на “Интейк” ЕООД сумата от 1405.35 лева за което страните са се
съгласили, че е платена изцяло и в брой от адв.Т. на “Интейк” ЕООД при
подписване на споразумението като същото служи за разписка за извършеното
плащане.
С нотариална покана, връчена чрез нотариус Борис Василев ищцовото дружество е поканило ответника в
тридневен срок от получаване на поканата да му предаде оригиналите или заверени
копия на сключените от адв.Т. в качеството му на упълномощено лице от К.Г. ЕООД
297 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г. Поканата е редовно
връчена на адресата на 18.12.2018 г.
Събраните
в хода на производството доказателства водят до извод, че сделките, дейността и отношенията между дружествата „К.Г.“
ЕООД, „Интейк“ ЕООД и техни законни и
упълномощени представители от 2014 г. насам, които
са организирани по реда Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и Закона за адвокатурата помежду им и с трети лица са привидни и
такива между свързани юридически и физически лица. Договорът за прехвърляне на
вземане от 19.05.2015 г. с грешно
посочена година 2014 г., сключен между ищцовото дружество, представлявано
от адв.Кр.Т. и “Интейк” ЕООД и
споразумението към него са съставени и
подписани на една и съща дата. Поради липсата на доказателства за поредността
на съставянето и подписването на всеки от двата частни документи, съдът приема,
че те са подписани едновременно като първия договор – цесията е привидна и е сключена с цел да се черпят
права и се поемат задължения пред всички
трети лица, в т.ч. пред съд и официални органи, а втория договор – анекса
урежда действителните отношения между
страните и техните вътрешни отношения и
представлява “обратно писмо”. “Анексът” не разкрива белезите на този вид сделка, а е contrа lettre с което се
прикрива друго действително целено от страните съглашение като в този случай е
налице относителна симулация. Уговорено е безвъзмездно вземане между търговци в
нарушение на разпоредбата на чл.327 ТЗ. Налице
е симулация, която има за краен резултат привидното безвъзмездно прехвърляне на
вземане, което обаче се представя пред съд и други органи за възмездно.
При така установеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че
процесните два договора, уреждащи отношенията между страните по делото, а
именно цесия и анекс, двата с дата 19.05.2015 г. са в противоречие със закона
и добрите нрави. Съгласно актуалната съдебна
практика, съдът може да следи служебно
за нарушението на императивни правни норми, поради което никоя страна не следва да черпи права от нищожни сделки. Това важи и за сделките
и правоотношения между страните по делото и представляваните от тях
лица, както и трети лица за времето преди промяната в управлението на ищцовото
дружество “К.Г.” ЕООД. Поради недействителността на договора за цесия и анекса
към него, двата от 19.05.2015 г. в цялост на посоченото основание, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по размер и същият
следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При отхвърляне на иска
ищецът дължи на ответника разноски за производството по молбата му, на осн.чл.78, ал.3 ЗЗД.
Съгласно представените доказателства от
ответника – договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г. и списък по
чл.80 ГПК, съдът следва да определи възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл.3
от ЗА на процесуалния представител на ответника в размер не по-нисък от
предвидения минимален размер по Наредбата
по чл. 36, ал. 2, а именно 300 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Петър Николов Колев срещу К.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***,
партер – вътрешен двор за заплащане на сумата 370.00 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцовото
дружество сума по Договор за прехвърляне на вземане от 19.05.2015 г., погрешно
посочена в договора година 2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера
„Интейк“ ЕООД, присъдено с решение по в.гр.д.№ 1159/2015 г. на ВОС срещу длъжника
„Енерго Про Продажби“ АД.
ОСЪЖДА
„К.Г.“ ЕООД, *** да заплати на адвокат адв.Ивелин Петров Ганчев с ЕГН **********, служебен
адрес ***, партер – вътрешен двор
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗА за процесуално
представителство на ответника в производството пред РС в размер на 300 /триста/
лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: