Решение по адм. дело №340/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от В. В. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], чрез адв. Г. Г. – АК Благоевград, със съдебен адрес: [населено място], [жк] [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0285-000072/05.06.2024 г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП.

Жалбоподателят претендира отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна - издадена в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните норми, в разрез с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Според изложеното в жалбата, от съдържанието в АУАН, въз основа на който е била издадена и обжалваната заповед, с акта не са били иззети като доказателства контролен талон и регистрационните табели на автомобила, като издаването на ЗППАМ се твърди, че е извършено с цел „узаконяване“ на незаконосъобразни действия на автоконтрольора.

По направено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ настоящият съдебен състав се е произнесъл с Определение № 1778/30.09.2024 г., което е оставено в сила с Определение № 452/17.01.2025 г. по адм. д. № 199/2025 г. по описа на ВАС.

В съдебно заседание жалбоподателят В. В. Ш. се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата, като излага доводи по същество, представя писмени бележки, в които доразвива доводите си. Претендира разноски съобразно приложен списък.

Ответникът началника група към ОДМВР – Плевен, РУ - Кнежа не се явява и не се представлява. В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, е направено възражение за прекомерност по отношение на претендирания адвокатски хонорар.

Окръжна прокуратура – Ловеч – редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

От доказателствата по делото се установява, че на 05.06.2024 г. на М. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1269353 от същата дата /л. 9/ за това, че на 05.06.2024 г. в 11:29 ч. в [населено място], по [улица]в посока към [населено място] управлява лек автомобил О. К. с рег. № [рег. номер], като същият не носи свидетелство за управление на МПС.

Видно от съдържанието на акта, са иззети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели на автомобила. АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето му.

Изготвена е и справка за нарушител/водач /л. 10/.

За горното нарушение началник на група към ОДМВР – Плевен, РУ - Кнежа издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо В. Ш. на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца /л. 8/. Заповедта е обоснована с обстоятелството, кореспондиращо с описаното в АУАН серия GA № 1269353 от 05.06.2024 г., а именно, че притежаваното от Ш. ППС е било управлявано от неправоспособен водач.

По делото са представени доказателства за компетентност на издателя на ЗППАМ /л. 11 и л. 19/.

Представено е и заверено копие от наказателно постановление № 24-0285-000390 от 01.07.2024 г., издадено въз основа на АУАН от 05.06.2024 г. /л. 46/, както и заверено копие от свидетелство за управление на МПС на оспорващия В. Ш. /л. 90/.

Видно от приложената справка от информационните масиви на МВР /л. 83/, лек автомобил О. К. с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя В. Ш..

По делото е разпитан като свидетел полицейският служител, съставил АУАН, въз основа на който е издадена и процесната ЗППАМ – Р. Л. А.. Според изложеното от същия, при извършената проверка по спирането на процесния лек автомобил свидетелят установил, че водачът не притежава СУМПС, за което съставил АУАН, свалил табелите на автомобила и го спрял от движение. Сочи, че водачът не е бил сам в колата, като при него е бил собственикът на автомобила, който бил предоставил автомобила, за да може К. да покара малко. След свалянето на табелите разрешили на собственика да прибере автомобила, като се придвижи до [населено място].

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечащи, кореспондиращи и с останалите доказателства по делото, като съобрази, че свидетелят е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОДМВР – Плевен /л. 11-12/.

Обжалваната заповед е издадена на 05.06.2024 г., поради което и като съобрази т. 1.4. на Заповед № № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОДМВР – Плевен /л. 11-12/, с която са оправомощени да прилагат ПАМ служители на изчерпателно посочени в заповедта длъжности, конкретно – началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Плевен, съдът намира, че издателят на заповедта е бил надлежно оправомощен към датата на издаването на обжалваната заповед по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно и от удостоверение с рег. № 316000-30856 от 23.07.2024 г. на ОД на МВР - Плевен /л. 19 от делото/, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.

Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Посочени са датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от неправоспособен водач, собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението, довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво – управление от неправоспособен водач на МПС, собственост на друго лице.

Ето защо, предвид достатъчно подробните с оглед предмета на ЗППАМ мотиви /фактически основания/ съдът намира, че не е нарушена формата на административния акт.

Достатъчно конкретно е индивидуализиран и собственикът на ППС както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на заповедта, като няма съмнение, че жалбоподателят В. В. Ш. е посочен като собственик по см. на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като самата норма изрично сочи – прекратяване на регистрация на ППС на собственик. Жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, което не се оспорва от него, потвърждава се от всички доказателства по делото и в това му качество е приложена процесната ЗППАМ.

В допълнение следва да се посочи, че всички състави на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в приложимата редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ са относими към „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик”, независимо от отделните разновидности на конкретни изпълнителни деяния в б. „а” и б. „б”, поради което и като съобрази, че няма спор и е установено от всички доказателства, че жалбоподателят е собственик, а също и че конкретното изпълнително деяние е описано достатъчно подробно с думи в обстоятелствената част на ЗППАМ, съдът намира, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо, не е налице и това отменително основание.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че в процесната заповед не е цитиран номера на АУАН не е нарушение от категорията на съществените, което до обоснове отмяна на акта поради накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Описаните факти в ЗППАМ не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.

Съдът извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед съответства на материалния закон.

С Определение № 1639 от з.с.з. от 30.08.2024 г. съдът е указал на страните доказателствената тежест, като на ответника е указано на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването ѝ.

От представените писмени доказателства се установява, че е налице фактическият състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Съдът е допуснал до разпит като свидетел актосъставителя Р. Л. А., който в съдебно заседание на 24.09.2025 г. потвърди констатациите в съставения от него АУАН, като допълнително сочи, че в автомобила е бил и неговият собственик, което от своя страна, макар субективното отношение на собственика на превозното средство да не е елемент от фактическия състав, е индиция, че автомобилът е бил управляван от неправоспособния водач дори със знанието на оспорващия.

Ето защо съдът намира, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка се доказа в хода на съдебното следствие както от писмените доказателства, така и от разпита на свидетеля - очевидец Р. А., чиито показания съдът кредитира, като безпристрастни, точни и подробни. Събраните гласни доказателства кореспондират и с писмените такива.

При това положение съдът приема за установено, че е осъществен съставът, посочен в обстоятелствената част на обжалваната заповед, като се доказа описаната в същата част фактическа обстановка, а именно: притежаваният от В. Ш. лек автомобил О. К. с рег. № [рег. номер], на 05.06.2024 г. в [населено място], по [улица]в посока към [населено място] е бил управляван от водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…

Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Видно е, че процесната ПАМ е издадена на основание изричната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което и по изложените по-горе мотиви е законосъобразна. С процесната ПАМ не се налага административно наказание, поради което и неотносим е въпросът за реализирането на административнонаказателна или наказателна отговорност, поради което е ирелевантно дали за същото деяние жалбоподателят и/или друго лице е привлечено към административнонаказателна и/или наказателна отговорност.

ПАМ се налагат независимо от наложеното административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. ПАМ се налага с издаването на индивидуален административен акт, какъвто е обжалваната заповед, за разлика от „административните наказания” по чл. 13 от ЗАНН, за които се издава наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на наказателните постановления, като различен е и редът за тяхното обжалване.

Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна и съответства на материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

В допълнение, следва да се посочи, че противно на твърденията, изложени в жалбата, видно от съдържанието на приложения по делото АУАН /л. 9/, са иззети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели на автомобила. АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето му.

Действително, видно от приетото по делото заверено копие от свидетелство за управление на МПС на В. В. Ш., оспорващият е правоспособен водач, но не той е управлявал процесния лек автомобил, като липсват доказателства водачът М. К. да притежава СУМПС.

Адресат на ПАМ от вида на процесната е собственикът на управляваното превозно средство както в случая, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Доколкото по делото са безспорно доказани управлението на процесното МПС от неправоспособен водач и собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минималния законов срок, а именно за 6 месеца.

В случая, посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от неправоспособно лице.

Съдът констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът намира, че противоречи на целта на закона да се допусне ППС да се управляват от неправоспособни лица.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0285-000072/05.06.2024 г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсулт, каквито не са и направени, поради което и съдът не следва да се произнася „плюс петитум”.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. В. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], чрез адв. Г. Г. – АК Благоевград, със съдебен адрес: [населено място], [жк] [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0285-000072/05.06.2024 г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП.

Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

Да се изпрати препис от решението на страните.