№ 4559
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100508750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. Ч. Т., ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Л., срещу
решение № 9678 от 07.06.2023 г. по гр. дело № 6581/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 43-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от К. Ч. Т., ЕГН **********, иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Електроразпределителни мрежи
запад“ АД, ЕИК *********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 11749,25 лева, начислена по
фактура № ********** от 12.01.2023 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
решението. Не били установени предпоставките за
преизчисляване на електрическата енергия, предвидени в
ПИКЕЕ. Искането към СГС е решението да бъде отменено
като предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
жалбата от въззиваемият „Електроразпределителни мрежи
запад“ АД чрез юрк. Т.. В него са изложени доводи за нейната
неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК
настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е
постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна правна норма и когато е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните (така
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, с който ищецът иска от съда да признае за установено,
че не дължи на ответника сумата от 11749,25 лева,
представляваща преизчислено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ количество електроенергия, за която сума
електроразпределителното дружество е издало фактура №
********** от 12.01.2023 г. При този иск в тежест на
ответника е да докаже, че съществува правно основание за
начисляване и дължимост на корекционната сметка,
обективирана в процесната фактура.
В мотивите на решението районният съд е приел
2
фактически положения и направил правни изводи, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва
повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт.
Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.
По възраженията в жалбата настоящият съд прие
следното:
С доклада по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
между страните е обявено за безспорно, че през процесния
период ищецът е бил потребител на електрическа енергия,
доставяна до недвижимия имот с адрес гр. София, ул.
„*********.
По делото е представен констативен протокол № 1028127
от 23.12.2022 г., в което е отразено, че 23.12.2022 г.
служителите на ответника Н.Г.К. и Е.Н. И. извършили
проверка на електромер с фабричен № 18093592, обслужващ
къща, находяща се в гр. София, ул. „*********. В протокола е
посочено, че в резултат на проверката е установено, че
липсвала пломба на щита на електрическото табло.
Констатирана е промяна в схемата на свързване чрез
присъединени проводници тип ALIR – 2х25 кв. м., на фази R
(първа) и S (втора), преди средството за търговското
измерване. Присъединението преди него в единия си край е
присъединено към захранващата линя на електрическото
табло, посредством клеми, а другият край на
присъединението захранва част от електрическата
инсталация на обекта. В протокола е отбелязано, че
проверяващите са премахнали присъединението като са
възстановили правилната схемата на свързване.
В случая, е приложена нормата на чл. 49, ал. 3 ПИККЕ,
съгласно която при отсъствие на ползвателя, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа
3
и свидетел, който не е служител на оператора. При
проверката не е присъствал ищеца, нито негов представител,
като протоколът е подписан от свидетеля Е.М.Ф., който не е
служител на дружеството. Служителите на ответника са
предприели предвидените в чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ действия
като са възстановили правилната схема на свързване, без да
демонтират средството за търговско измерване, а на
основание чл. 58 ПИКЕЕ са уведомили МВР чрез обаждане
на телефон 112.
В съдебно заседание на 16.05.2023 г. са разпитани Н.Г.К. и
Е.М.Ф.. Те потвърждават истинността на обстоятелствата,
отразени в констативния протокол. В това съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил, че
доверителят му живее на адрес ул. „*********, а в протокола
било записано, че проверката била извършена на адрес ул.
„*********. Свидетелите са заявили, че проверяваният обект
е бил именно с адрес ул. „*********, което обстоятелство е
отразено и в протокола. Показанията на свидетелите са ясни,
логични и информативни като в тях не се откриват
протИ.речия. В жалбата няма релевирани оплаквания срещу
тяхната достоверност и съдът не намери основание да не ги
кредитира.
В обобщение, СГС прие, че така съставеният констативен
протокол отговаря на изискванията, уредени в чл. 49 ПИКЕЕ,
а бланкетното възражение на въззивника в протИ.положен
смисъл е неоснователно.
По делото е ангажирана съдебно техническа експертиза.
Противното на твърдението на ищеца, СГС установи, че
вещото лице В.Е.Б. има нужната компетентност да извършва
експертиза като процесната, тъй като той има специалност
електроенергетика и е бил включен в списъка на вещи лица
по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Софийския
градски съд за 2023 г. Експертът потвърждава, че описаната в
протокола промяна на схемата на свързване води до
4
неотчитане на доставената до обекта електрическа енергия.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване на количествата
електрическа енергия, операторът на електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-
краткия период между периода от датата на констатираното
неизмерване до последната извършена проверка и периода от
три месеца, предхождащ датата на констатиране на
неизмерването. Преизчисляването се извършва на базата на
половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа,
при ежедневно 8-часово натоварване. Вещото лице е заявило,
че преизчислението от 18044 KWh е направено в
съответствие с методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ като при
проверка при ответника не е установил данни за
предхождащи за период от три месеца преди 23.12.2022 г.
проверки на процесния обект. Заключението не е оспорено от
ищеца в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Ето защо, възражението
в жалбата, че не било ясно как е определен периодът, за който
е извършено преизчислението (от 24.09.2022 г. до 23.12.2022
г.), е неоснователно.
По въведения в жалбата довод, че няма нарушение на
правилата за измерване на количеството електроенергия в
изпълнение на законова делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2,
изр. второ ЗЕ, е налице трайна съдебна практика на ВКС.
Разпоредбите на чл. 50-56 ПИКЕЕ не уреждат договорните
отношения по продажба на електрическа енергия, а само
правото на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, при установяване на несъответствия между
измерените количества електрическа енергия и заплатените
такива, да преизчислява количествата електрическа енергия
по реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността
по пренос на електрическа енергия на оператора на
електропреносна мрежа включва и събирането на всички
5
вземания, свързани с преноса, част от които са и сумите,
преизчислени по реда Раздел IX от ПИКЕЕ. Крайният клиент
дължи заплащане на потребената електрическа енергия,
преизчислена при условията на ПИКЕЕ, именно на оператора
на електроразпределителната мрежа (така Определение № 76
от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. дело № 2682/2024 г., IV г. о., и
цитираната в него практика на ВКС).
Въззивникът се позовава на допуснато нарушение на чл.
20 и 28 от ПИКЕЕ. Тези разпоредби уреждат изискванията
към измервателните системи. В случая, доколкото
преизчислението се основава на неправомерно
присъединяване, а не по причина на несъответствия в
измервателната система, това възражение е неотносимо към
предмета на делото.
По-нататък, в жалбата се твърди, че била извършена
частна експертиза, която установявала, че начисляването на
допълнителни количества енергия било станало в разрез с
ПИКЕЕ. Подобно доказателство не е представено по делото,
поради което СГС няма възможност да го обсъди.
Ответникът няма задължение да доказва, че установеното
от него неправомерно присъединяване е извършено виновно
от потребителя. Корекционната процедура по Раздел IX от
ПИКЕЕ цели въстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя (така Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по
търг. дело № 961/2016 г., II т. о.). Ето защо, оплакването на
въззивника в този смисъл следва да се остави без уважение.
Твърденията в жалбата, че съдията, постановил
обжалваното решение, бил заинтересован от изхода на
делото, не се установяват от материалите по делото. В
съдебно заседание от 16.05.2023 г. съдът се е произнесъл
мотивирано по направеното искане за отвод и настоящият
състав не намери данни, които могат да бъдат основание за
такъв.
6
Правилно СРС е отбелязал, че отговорът на въпроса, кой е
бил титулярят на другите три електромера, които са били в
проверявано електрическо табло, не би допринесъл за
изясняване на делото от фактическа страна. С определението
си по чл. 267, ал. 1 ГПК от 15.09.2023 г. СГС е оставил без
уважение доказателственото искане на ищеца в тази насока.
Неоснователно е и възражението, че районният съд не бил
открил производство по чл. 193 ГПК по направеното
оспорване на процесния констативен протокол. Законът не
предвижда задължителна доказателствена сила на
изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ,
какъвто е процесният констативен протокол. При оспорване
на верността на такъв документ не се открива процедура по
чл. 193 ГПК, а доказването на посочените в документа факти
се провежда в хода на съдебното дирене. Съдът преценява
частния документ с оглед всички обстоятелства по делото.
Изводът на СГС е, че ответникът е провел дължимото от него
пълно и главно доказване, защото констатациите в протокола
се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства
средства и заключението по СТЕ. Ищецът не е представил
никакви доказателства, които да им опровергават, нито е
оборил тяхната доказателствена стойност.
В обобщение, по въведените в жалбата възражения, СГС
намери обжалваното решение за правилно, предявеният иск
се явява неоснователен, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
право на разноски има въззиваемият. Своевременно е
претендирано възнаграждение за юрисконсулт, който е
представлявал ответника в производството пред СГС. Съдът
определи размера на възнаграждението на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
7
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9678 от 07.06.2023 г. по гр.
дело № 6581/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Ч. Т., ЕГН
**********, да заплати на „Електроразпределителни мрежи
запад“ АД, ЕИК *********, сумата от 100 лева,
представляваща разноски по въззивно гр. дело № 8750/2023
по описана Софийски градски съд, IV-Д състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК
в едномесечен срок от получаване на препис от същото.
На страните да се връчи препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8