Решение по дело №1362/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 435
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20191630201362
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 435 / 8.11.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 08.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 09 октомври..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и деветнадесета година....…….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова................…………………..и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………......АН дело 1 362 по описа

за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18-0996-004414/ 16.11.2018г. на Началника на С. „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.    

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.В.В., който обжалва същото в частта на пункт 1 и 2 с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Не оспорва констатациите в АУАН и НП, а единствено навежда доводи, че не е имал умисъл за извършване на нарушението, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което отмени в атакуваната част НП, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Представя и писмена защита.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателя В. на 30.10.2018г. в 14.00 часа град Монтана, ж.к. „Пъстрина”, до СБА, като водач на автобус „М.” с рег.   XXXX  при маневра движени на заден ход блъска метална ограда на автокъща „А.  xxxx  ”. Реализирано е ПТП с материални щети. Водачът напуснал  ПТП и не е изчакал пристигането на органите на МВР. Не е представил контролен талон към СУ на МПС.

         Актосъставителя Н.К. и свидетеля по установяване на нарушението Ц.И. приели, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП-движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението- ПТП, нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП, както и нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП-не носи контролния талон от свидетелството за управление.

         При предявяването на акта на жалбоподателя не направил възражения. Направил такива в срока по чл.44 от ЗАНН-арг.л.9 от делото, като вписал, че не е разбрал за настъпилото ПТП.

         Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

         Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. Няма спор по фактите, а е налице спор по правото. Пълномощника на жалбоподателя навежда доводи, че липсва умисъл за извършеното нарушение по чл.123 от ЗДвП, както и че са допуснати процесуални нарушения при издаването на НП-същото е аднидатирано.

         При извършената цялостна проверка за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство съдът не установи наличие на такива. Атакуваното наказателно постановление е издадено в законоустановените срокове в ЗАНН. Деянието е извършено на 30.10.2018г, а НП е издадено на 16.11.2018г. Обстоятелството, че същото е връчено на наказаното лице на 05.08.2019г. не го прави антидатирано.

         Съдът намира, че жалбоподателя, като водач на МПС при управлението на същото е бил длъжен при движение на заден ход да прецени съответната ситуация, както и налице ли е опасност от причиняване на ПТП. По същество жалбоподателя не оспорва този факт. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно е възведено поведението му като нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП и му е вменена административно наказателна отговорност на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.

         Съдът намира, че в тази си част атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

         По отношение на второто нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира следното:

          За съставомерността на деянието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл.123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие.

          От субективна страна е необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи, в т.ч. субективния елемент на нарушението, което може да бъде извършено само при пряк умисъл.

          Според дефиницията, дадена с нормата на  § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл.123 от ЗДвП, след като е възприел настъпилия противоправен резултат, изразен в някоя от посочените от  § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици. От данните по делото е видно, че в случая жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието. Самият той твърди, че не е разбрал, че е имало съприкосновение между неговия автомобил и метален кол от оградата на автокъща, предвид тежестта на управлявания от него такъв - автобус. Настоящият съд намира, че това е част от вътрешните възприятия на водача на МПС.  Горните обективни данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието на водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл са и саморъчно написаните обяснения непосредствено след съставянето на АУАН. Жалбоподателят не оспорва факта на настъпилото ПТП, а това, че не е разбрал за него. Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят неоснователно е санкциониран, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-0996-004414/ 16.11.2018г. на Началника на С. „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-004414/ 16.11.2018г. на Началника на С. „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          НП в частта на наложеното наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила на основание чл.64 от ЗАНН.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: