РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№404
Град Пловдив, 22 февруари 2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и
седемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2299 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Е.Г.С., ЕГН: **********, с
посочен адрес: ***, против решение № 347 от 07.08.2017г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане
изх. № С170024-137-0006736 от 17.07.2017г., издадено от Станимир Христакиев - публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 24090003970
от 2009г.
Посочва се в жалбата, че решението е
незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане неправилно не е уважено
направеното от лицето искане за погасяване по давност публичните задължения
глоба по 9 броя наказателни постановления, издадени през 2012г. и 2013г. Според
него, разпорежданията за присъединяване на задължения по вече образувано в
предходен момент изпълнително дело не са действия на публичния изпълнител,
които прекъсват давността, съответно наложеният запор на банкова сметка ***.03.2015г.
не е спряло давността. Като се позовава на Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017г. на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3 от 2016г. се иска
отменяне на обжалваното решение и погасяване по давност на публичните
задължения по 9 влезли в сила наказателни постановления.
В съдебното заседание на 22.11.2017г. жалбоподателят
се представлява от адв. Б., назначен за служебен защитник. Процесуалният
представител изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, но по аргументи, различни от изложените в жалбата. Според
неговите твърдения, жалбоподателят не е уведомен за извършваните изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело № 3970 от 2009г., тъй като
наказателните постановления, които са посочени като титули на публичните
задължения, издадени през 2008г. и 2009г., не са съобщени на жалбоподателя,
съответно не са влезли в сила. Дори да се приеме, че изпълнителното дело е
образувано правомерно, С. не е уведомен за нито едно действие по принудителното
изпълнение, включително за „покана за доброволно изпълнение от 25 януари“,
което е изпратено на адрес, различен от неговия постоянен и настоящ адрес. Това
означава, че независимо, че разпорежданията за присъединяване към образувано
изпълнително дело са издадени преди изтичане на 2-годишния срок по чл. 82, ал.
2 от ЗАНН, същите не са надлежно съобщени на лицето, не е съобщено по надлежния
ред и „поканата за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК“. Поради тази
причина не е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН и към 2017г. е
изтекла 3-годишната абсолютна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.
В случай, че жалбата бъде отхвърлена като
неоснователна, моли да не бъде присъждано в тежест на жалбоподателя
възнаграждение за осъществената от процесуалния представител на ответника
юрисконсултска защита, тъй като жалбоподателят е представил доказателства за
социалното си положение (липса на материални средства), поради което и му е
назначен служебен защитник.
Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. А., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – гр. Пловдив в настоящия си състав, намери за установено следното.
Жалбата е
подадена направо пред съда от надлежна страна и в преклузивния седемдневен срок
на 14.08.2017г., видно от представения пощенски плик на л. 8. В същото време
решението на директора е връчено на С. по електронен път на 07.08.2017г., което
налага извода за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С Разпореждане изх. № С 170024-137-0006736 от 17.07.2017г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис **, е отказано
прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност
за събиране вземанията, произтичащи от девет броя наказателни постановления,
издадени по реда на ЗАНН, подробно описани в него (л. 38 и л. 40). В
разпореждането публичния изпълнител е приел, че глобите по посочените НП са
присъединени за събиране към образувано изпълнително дело в двугодишния срок. С
постановление изх. № 3970/209/000010 от 20.03.2015г. е направен запор на
банкова сметка *** С. в ТБ „Алфа банка – клон България“ АД, като с това
действие погасителната давност по изброените 9 броя изпълнителни титули е
спряна и публичните задължения не следва да бъдат погасени по давност.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, за да остави
без уважение жалбата е приел за установено следното:
- НП № 1807/09.02.2012г. на ГД „Охранителна
полиция“ – **, влязло в сила на 18.05.2013г. – с Разпореждане за
присъединяване с изх. № 3970/2009/000007/19.11.2014г. наказателното
постановление е присъединено към ИД № 3970/2009г., с оглед на което,
давностният срок е прекъснат с присъединяването на НП към ИД и от 19.11.2014г.
е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 19.11.2016г. Преди
изтичане на новия давностен срок с постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 3970/2009/000010/20.03.2015г. (л. 49), е наложена обезпечителна мярка
за принудително събиране на този титул. Запорът на банковата сметка, посочена в
постановлението, е наложен от 21.03.2015г. със запорно съобщение на основание
чл. 202, ал. 1 от ДОПК. Според директора, от тази дата давностният срок се
счита за спрян по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приложим по силата на
чл. 163, ал. 1 от с.к., тъй като в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН не е
предвиден изричен ред за спиране на давността. Посочено е, че по силата на
препращащата норма на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН общата погасителна давност не е
тази по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК – 10
години, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение. Предвид на това е приел, че общата погасителна
давност за този титул не е изтекла и поради спирането на срока, не са налице
основания за прилагането на искания институт на давността.
- НП № 79/22.01.2013г. на ГД „Охранителна
полиция“ – ****, влязло в сила на 18.05.2013г., НП № 80/22.01.2013г. на ГД
„Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 18.05.2013г., НП № 1619/13.06.2013г.
на ГД „Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 07.09.2013г., НП № 1621/16.06.2013г.
на ГД „Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 07.09.2013г., НП № 2206/05.08.2013г.
на ГД „Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 07.09.2013г., НП № 2207/05.08.2013г.
на ГД „Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 07.09.2013г.- с
Разпореждане за присъединяване с изх. № 3970/2009/000008/26.01.2015г.
наказателните постановления са присъединени към ИД № 3970/2009г., с оглед на
което, давностният срок е прекъснат с присъединяването на НП към ИД и от 26.01.2015г.
е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 26.01.2017г. Преди
изтичане на новия давностен срок, с постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 3970/2009/000010/20.03.2015г. (л. 49), е наложена обезпечителна мярка
за принудително събиране на този титул. Запорът на банковата сметка, посочена в
постановлението, е наложен от 21.03.2015г. със запорно съобщение на основание
чл. 202, ал. 1 от ДОПК. Според директора, от тази дата давностният срок се
счита за спрян по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приложим по силата на
чл. 163, ал. 1 от с.к., тъй като в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН не е
предвиден изричен ред за спиране на давността. Посочено е, че по силата на
препращащата норма на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН общата погасителна давност не е
тази по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК – 10
години, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение. Предвид на това е приел, че общата погасителна
давност за този титул не е изтекла и поради спирането на срока, не са налице
основания за прилагането на искания институт на давността.
- НП № 3014/25.09.2013г. на ГД „Охранителна
полиция“ – ****, влязло в сила на 04.01.2014г., НП № 3015/25.09.2013г. на ГД
„Охранителна полиция“ – ****, влязло в сила на 04.01.2014г. - с
Разпореждане за присъединяване с изх. № 3970/2009/000009/18.03.2015г.
наказателните постановления са присъединени към ИД № 3970/2009г., с оглед на
което, давностният срок е прекъснат с присъединяването на НП към ИД и от 18.03.2015г.
е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 28.03.2017г. Преди
изтичане на новия давностен срок, с постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 3970/2009/000010/20.03.2015г. (л. 49), е наложена обезпечителна мярка
за принудително събиране на този титул. Запорът на банковата сметка, посочена в
постановлението, е наложен от 21.03.2015г. със запорно съобщение на основание
чл. 202, ал. 1 от ДОПК. Според директора, от тази дата давностният срок се
счита за спрян по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приложим по силата на
чл. 163, ал. 1 от с.к., тъй като в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН не е
предвиден изричен ред за спиране на давността. Посочено е, че по силата на
препращащата норма на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН общата погасителна давност не е
тази по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК – 10
години, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение. Предвид на това е приел, че общата погасителна давност
за този титул не е изтекла и поради спирането на срока, не са налице основания
за прилагането на искания институт на давността.
В хода на съдебното
обжалване са представени следните писмени доказателства, в хронологичен ред:
административната преписка по изпълнително дело № 24090003970/2009г. (л. 117 –
177); административната преписка по издаването на НП № А-1101/16.06.2008г. по
описа на Първо РУ на МВР – **** (л. 178 – 186); справка за постоянен адрес и
настоящ адрес на Е.Г.С. (л. 187 – 189).
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
По направените в жалбата възражения и по направените
допълнителни възражения от служебния защитник на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира следното: неправилно е твърдението, че изпълнително дело
№ 3970/2009г. е образувано неправомерно, въз основа на невлезли в сила титули
за принудително събиране. Видно от известие за доставяне/обратна разписка (л.
175) наказателно постановление № 396 от 08.06.2009г. на Община ** е изпратено
на адрес: ****, ***и е получено на 19.06.2009г. лично от адресата. Доколкото не
се спори НП да е обжалвано по съдебен ред, същото е влязло в сила и е изпратено
за принудително събирани до АДВ – РД Пловдив на 31.08.2009г. Това обстоятелство
е достатъчно да се приеме, че е налице титул за събиране на публично вземане,
подлежащо на принудително изпълнение, по повод на което е образувано
изпълнително дело.
По отношение НП № А-1101 от 16.06.2008г. не са
представени доказателства за връчване на наказаното лице, като вместо подпис е
изпълнен текст „чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“. Дори да се приеме, че НП е нередовно
връчено на лицето, съответно не е влязло в сила към датата на изпращането му в
АДВ – РД Пловдив, фактът, че С. е надлежно уведомен за издаденото му НП № 396
от 08.06.2009г. е достатъчен да се приеме, че изпълнителното дело е образувано
въз основа на титул влязло в сила НП.
Основателни са направените възражения за ненадлежно
уведомяване на жалбоподателя за образуваното срещу него изпълнително дело №
3970/2009г. За образуваното изпълнително дело е изготвено съобщение за
доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК изх. № 3970/2009/000001/25.01.2010г.
(л. 155), което е изпратено на два адреса за кореспонденция: ****, ул. „Хан
Тервел“ № 50, ет. 8, ап. 29 и ****, *** (л. 156 – 157). В двете обратни
разписки за връчено съобщение е налице отбелязване „пратката не е потърсена от
получателя“, съответно е положен подпис на пощенски служител. По делото не са
представени доказателства за връчване на съобщението за доброволно изпълнение
по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, както и за предприемане на действия по
принудително изпълнение, предвид което правилно е прието в разпореждането на
публичния изпълнител, че тези публични вземания са погасени по давност и следва
да бъдат отписани.
Аналогична е ситуацията по съобщаването на
жалбоподателя С. на издадените разпореждания за присъединяване на публични
задължения към вече образувано изпълнително дело №№
3970/2009/000008/26.01.2015г. и 003970/2009/000009/18.03.2015г., които са
изпратени до адрес за кореспонденция ****, ***, но са върнати с отметка
„непотърсен“ и подпис на съответния пощенски служител (л. 149 и л. 147). По
отношение съобщаването на длъжника на други актове на публичния изпълнител –
разпореждане за присъединяване изх. № 3970/2009/000007/19.11.2014г. (л. 150) и
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
3970/2009/000010/20.03.2015г. по делото не са представени доказателства за
уведомяване на жалбоподателя за издаването им.
С. е уведомен за образуваното против него изпълнително
дело и предприетите действия на публичния изпълнител на 17.05.2017г., в отговор
на негово искане вх. № С170024-000-0326628/11.05.2017г. за предоставяне на
документи по изпълнително дело № 24090003970/2009г. и направен запор на банкова
сметка. ***пълнително дело жалбоподателят е направил
възражение/искане за погасяване по давност на публични задължения по 11 броя
изпълнителни титули вх. № С170024-000-0464233/13.07.2017г. (р. 137 – 139). Във
връзка с искането публичният изпълнител е издал обжалваното разпореждане, с
което е отказал погасяването по давност на публични задължения по 9 бр.
изпълнителни титули и е предприел действия за спиране на давността чрез
издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170024-022-0040742/17.07.2017г., за което отново не са представени
доказателства за връчване на С..
На следващо място, спорът по делото се свежда до
въпроса изтекла ли е погасителна давност по отношение на публичните вземания,
произтичащи от 9бр. наказателни постановления, издадени през 2012г. и 2013г.,
по отношение на които не се спори, че са надлежно връчени на наказаното лице и
са влезли в сила на различни дати през 2013г. и 2014г.
Административният орган е изложил аргументи за
извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се
прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл. 82, ал.
4 от ЗАНН.
По изложените в жалбата възражения настоящият съдебен
състав намира следното:
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2,
т. 7 от ДОПК вземанията от наказателни постановления са публични вземания.
Събирането на публични вземания като процедура и давностни срокове е
регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления е
налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която урежда предпоставките за
приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените
административни наказания) – чл. 82 от ЗАНН.
Тази норма е специална по отношение на общата – чл. 171
от ДОПК, и за това относно наказателните постановления следва да се прилага
давността, регламентирана в ЗАНН. Именно
ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно установяването на
административното нарушение и налагане на съответното административно
наказание, както и неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва
приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на
погасителната давност, при положение, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК,
последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда по-кратък
срок, какъвто е и срокът по чл. 82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а“ от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Според ал. 2 на същата разпоредба, давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършването на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Съгласно ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по алинея първа.
Съгласно ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
Нормата на ал. 4 изключва приложението единствено и
само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на предходната
алинея – ал. 3 на чл.82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновава извод, че при
образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН, от тази
дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.
171 ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 ЗАНН (чието приложение не е
изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага
единствено предходната алинея, а не целият текст на чл. 82 ЗАНН), от тази дата
давността е прекъсната и започва да тече нова давност, без съмнение се касае за
сроковете по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН.
Следва в тази връзка да се има предвид, че с
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II колегия, на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и
чл. 125 от ЗСВ, ОС на колегиите във ВАС реши, че след прекъсване на давността в
хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното
наказания „глоба“ се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
В настоящия случай, видно от изложеното по-горе в
настоящото решение е, че жалбоподателят е уведомен за образуваното изпълнително
дело и извършените от публичния изпълнител действия едва на 17.05.2017г.,
когато е получил копие от изпълнителното дело.
Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36,
ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски
колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия
им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за
препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно
чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски
колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите
в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите,
а според чл. 15, недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат
да бъдат върнати на подателите, се третират съгласно общите условия на договора
с потребителите.
Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не
може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено".
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски
клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има
препоръчано писмо още повече в случая при ясен и точен адрес) не освобождава
пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че
съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от приложимите Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава
административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по
правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата пощенска
станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от
пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане,
че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат.
Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на
пощенски пратки и колети, съдът намира, че в този случай не може да се приеме,
че изброените по-горе в настоящото решение административни актове, издадени от
публичния изпълнител, са връчени редовно, поради което и не би могло да се
приеме, че давността е спряна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Следва да се отбележи още, че не е спорен между
страните по делото фактът, че всички 9бр. наказателни постановления са влезли в
сила.
В тази връзка, принципно правилно е твърдението на
ответника, че издадените разпореждания за пресъединяване прекъсват давността и
започва да тече нова такава, която изтича на посочените в решението на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив дати. Не е спорно и обстоятелството, че
преди изтичането на новия давностен срок е издадено постановление за налагане
на обезпечителни мерки от 20.03.2015г., което обаче не е връчено на лицето и
същото не е узнало за налагането й. Поради тази причина съдът приема, че след
като то не е доведено да знанието на С., не е налице спиране на давностния
срок, още повече че от страна на публичния изпълнител не са положени никакви
усилия за връчването на неговите актове по надлежния ред.
Или иначе казано, предвид разпоредбите на чл. 82, ал. 1,
б. „а“ от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. за всички спорни НП
давностният срок е изтекъл през 2016г. и 2017г., след изтичане на 3 години от
влизането им в сила. Това означава, че към момента на издаване на Разпореждане
изх. № С 170024-137-0006736/17.07.2017г. на публичния изпълнител и Решение № 347/07.08.2017г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, този срок е изтекъл.
По изложените аргументи, жалбата се явява основателна
и като такава следва да бъде уважена, а преписката следва да бъде изпратена на
административния орган, който следва да изпълни указанията, съобразно
тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото
решение.
От страна на жалбоподателя не е заявена претенция за присъждане на разноски
по делото, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид посоченото и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Г.С., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***
решение № 347 от 07.08.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане изх. №
С170024-137-0006736 от 17.07.2017г., издадено от Станимир Христакиев - публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 24090003970
от 2009г.
ВРЪЩА преписката на директора на
ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по жалбата на Е.Г.С. против
Разпореждане изх. № С 170024-137-0006736 от 17.07.2017г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис **, съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на
настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: