№ 21648
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110110321 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез
адв. Х. И. срещу С. Р. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 323, 86 лв. – главница, представляваща
незаплатена цена за мрежови услуги съгласно фактура № **********/17.07.2023 г. за обект
на потребление, находящ се в *********** с абонатен номер *********** и клиентски
номер **********, 5, 90 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023 г.
до 12.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. №
56032/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно отношение за продажба
на електроенергия. Сочи, че ответникът е собственик на обект на потребление, находящ се в
*********** с абонатен номер *********** и клинетски номер **********, като на това
основание и съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ притежава качеството потребител. Твърди, че
ответникът бил титуляр на посочената партида до 05.02.2023 г., когато е депозирал
заявление за прекратяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, както и искане за
намаляване на предоставената мощност. Твърди, че ответникът му дължи цена на
доставената електроенергия, както и за осигурения достъп до мрежови услуги, както и лихва
за забава.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г. са се явили процесуалните
представители на страните адв. Г. за ищеца и адв. Ч. за ответника и са поискали да не бъде
даван ход на делото, поради готовност на ответника да плати търсените суми.
Постъпила е молба от 28.10.2024 г. от адв. Ч. в качеството й на процесуален
представител на ответника, в която е заявено, че всички претендирани суми от С. Р. Р. са
1
погасени, включително и претендираните съдебни разноски, за което представя писмени
доказателства – платежни нареждания.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2024 г. ищецът чрез процесуалния си
представител заявява, че към датата на заседанието всички търсени задължения към
„Енергопродажби“ АД от С. Р. Р. са погасени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Предявените искове са за признаване за установено на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на електроенергия и мораторн лихва. Ответникът
не оспорва дължимостта на търсените суми, не възразява, че е потребител на електроенергия
за процесния имот и за процесения период. От тук съдът намира за установено по делото
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на електроенергия в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника. Налице е ликвидно
и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
По делото са представени 3 бр. платежни нареждания от 21.10.2024 г. за заплащане по
сметка на „Електроразпоределение север“ АД на следните суми: 323, 86 лв. с основание
главница гр.д. №10321/2024 г., СРС, 88 с-в, 55, 44 лв. с основание лихва гр.д. № 10321/2024
г., СРС, 88 с-в и 630 лв. с основание разноски гр.д. № 10321/2024 г., СРС, 88 с-в.
В открито съдебно заседание ищецът признава факта на погасяване на посочените
суми от страна на ответника чрез плащане, като изрично посочва, че всички търсени суми
по делото са погасени, но с оглед стабилитета на заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 56032/2023 г. има интерес от поддържането на исковите претенции.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях. Не следва да се постановява решение при
признание на иска, доколкото към момента ищецът няма изискуеми вземания към ответника
във връзка с незаплатена цена за мрежови услуги съгласно фактура № **********/17.07.2023
г. за обект на потребление, находящ се в *********** с абонатен номер *********** и
клиентски номер **********. Задълженията на ответника са погасени в хода на процеса,
поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай.
Ответникът обаче е погасил и вземанията за разноски както за заповедното, така и за
исковото производство, поради което и такива не следва да бъдат присъждани с решението.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ************* срещу С. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в
************ искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 422 вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД следните суми: 323, 86
лв. – главница, представляваща незаплатена цена за мрежови услуги съгласно фактура №
**********/17.07.2023 г. за обект на потребление, находящ се в *********** с абонатен
номер *********** и клиентски номер **********, 5, 90 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.07.2023 г. до 12.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 56032/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в, като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3