Решение по дело №1402/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., с изх. № 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, в която са наложени намаления в размер на: 759.31 лв. по СЕПП, 226.14 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 666.51 лв. по СПП, 190.71 лв. по ЗДП, 448.28 лв. по Подмярка 13.3/HP 3 (неправилно посочено като Подмярка 13.2/НР 2), както и в частта, в която е извършено прихващане в размер на 1 544.21 лв. по СПП.

В жалбата са развити доводи за нищожност и неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден от орган без материална компетентност, без надлежно мотивиране, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Най-напред се твърди, че в него не било посочено основанието за издаването му от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, а дори и да била налице делегация на права, това не ставало ясно от текста на УП. На следващо място се сочи, че не бил спазени чл. 26 и чл. 35 АПК, тъй като адресатът не бил уведомен за началото на административното производство, не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и не били обсъдени обясненията и възраженията на страната. В УП липсвали мотиви за наложените намаления и прихващане, като нямало позоваване на извършени проверки от ДФЗ или на издадени от Министерството на земеделието и храните административни актове, нито ставало ясно какво рефлектира върху размера на подпомагането за заявените площи и в кои части от тях били установени несъответствия. Освен това не било посочено ясно дали блоковете на земеделското стопанство (БЗС) не отговаряли на изисквания за подпомагане, нито какви били те, от кого било установено това, чрез какви методи, в кой период. Липсвали и номер на идентифициран БЗС, площта, приета за неотговаряща на изискванията за подпомагане, както и позоваване на законови основания за извършените намаления.

Предвид изложеното се иска да се обяви нищожността на УП изх. № 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ в оспорените му части, евентуално същото да се отмени, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Т. В., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2022 г. от „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД е подадено общо заявление за подпомагане вх. № 19785271/29.04.2022 г., УИН 26/200522/30396, с УРН 550334 (л. 18), съответно на 11.05.2022 г. и заявление за подпомагане 2022, форма за ЕТ/Юридически лица, за подпомагане за кампания 2022 г. (л. 37) по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания), Мярка 10 (Агроекология и климат), Мярка 12 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), Подмярка 13.3/HP 3 (Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2021 г. и ще се използват през 2022 г., в землищата на селата Кондово, Костилково, Плевун, със съответните земеделски култури на тях (по кодове), както и животните, които са били отглеждани през 2021 г. и ще се отглеждат през 2022 г. в животновъден обект №: ********** (6593В-0008).

С подадено на 30.05.2022 г. заявление за подпомагане 2022, форма за ЕТ/Юридически лица – за редакция на схеми/мерки (л. 58, л. 71), са извършени корекции на първоначално заявени схеми/мерки върху част от парцелите. Видно е от приложената Таблица на използваните парцели 2022, че парцели №№ 55748-106-3-1, 55748-106-4-1 и 55748-301-6-1, всички в землище на [населено място], с площи съответно 1.52, 1.47 и 0.57 ха, вече са заявени за подпомагане и по Мярка 12, вместо първоначално посочената схема/мярка за подпомагане Агроекология и климат (Мярка 10).

На 11.05.2022 г., съответно на 30.05.2022 г., са попълнени Приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ (л. 46 и 63, л. 75 гръб).

Във връзка с подадените заявления са извършени автоматични проверки на въведените данни (л. 33, 35, 69, 70), като резултатите от тях са представени по делото и дружеството - жалбоподател е било запознато с тях.

По делото е представен и Доклад за проверка на площи (л. 101) на заявени от кандидата за подпомагане „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД парцели, в който са отразени резултатите от проверка на място чрез ДК, извършена на 13.10.2022 г. и от Б. проверка на място, извършена на 31.10.2022 г. Видно от обобщените резултати, представени в доклада в табличен вид (с посочване на съответната схема/мярка, декларираната и установената площ), по Подмярка 13.3/НР 3 декларираната площ е 15.7 ха, а установената площ е 14.23 ха; по СЕПП декларираната площ е 15.7 ха, а установената площ е 14.23 ха; по ЗДП декларираната площ е 15.7 ха, а установената площ е 14.23 ха; по Мярка 12/Натура 2000:BG0002019- Бяла река декларираната площ е 10.47 ха, а установената площ е 9.27 ха; по Мярка 12/Натура 2000:BG0001032-Родопи-Източни декларираната площ е 3.56 ха, а установената площ е 3.51 ха, като е отбелязано и разораване с декларирана и установена площ 0. В доклада е вписана забележка, че по време на проверката на място са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката.

По административната преписка са приложени също така Заповед № 470694/24.10.2022 г. и Заповед № 475932/24.10.2022 г. за извършване на проверка на място, както и Доклад за проверка на място „Натура-2022“ (л. 94 гръб, л. 100 гръб и л. 95).

С УП с изх. № 01-262-2600/1139 от 04.11.2022 г. на ДФЗ ОД - Хасково, дружеството – жалбоподател е уведомено, че по подаденото заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, като резултатите са детайлно описани в приложения доклад. В писмото е указана възможността да се направят забележки и възражения в писмен вид, в 14-дневен срок от получаване на писмото.

От представеното по делото известие за доставяне (л. 121) се установява, че писмото е получено на 30.11.2022 г.

По делото не се твърди и не се установява да е подадено възражение срещу това УП.

С процесното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., изх. № 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са наложени намаления по подаденото от „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД заявление в размер, както следва: 759.31 лв. по схема/мярка СЕПП; 226.14 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 666.51 лв. по СПП; 190.71 лв. по ЗДП; 448.28 лв. по Подмярка 13.3/НР 3, видно от Таблица 1. На стр. 3 от УП, в Таблица 2: Извършени плащания (в лева), са отбелязани оторизирана сума и дата на оторизация, прихваната сума и/или удържан данък общ доход и изплатена сума поотделно за всяка схема/мярка, а именно: по СЕПП е оторизирана и изплатена сума 2297.48 лв.; по Подмярка 13.3/НР 3 е оторизирана и изплатена сума 1367.98 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана и изплатена сума 789.14 лв.; по СПП е оторизирана сума 1544.21 лв., прихваната сума и/или удържан данък общ доход 1544.21 лв. и съответно изплатена сума 0; по ЗДП е оторизирана и изплатена сума 1741.02 лв.; по СЕПП е оторизирана и изплатена сума 19.63 лв. и за възстановяване от ФД е оторизирана и изплатена сума 27.11 лв.

В УП е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Описани са и конкретните ставки за кампания 2022 по различните схеми/мерки. По отношение съдържанието на Таблица 1 е пояснено, че за колона 3 „Намаления“, се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“ (ФД), определена съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За Кампания 2022 е определен процент нула (0 %), т.е. не е налагана корекция ФД; - линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова; - линейно намаление съгласно член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова. В пояснения към Таблица 2, колона 4 е отбелязано относно „прихваната сума“, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход (отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, се удържа и внася от ДФ „Земеделие“ в качеството му на администратор на съответната помощ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода). Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от ЕФГЗ, от ЕФРСР и от държавния бюджет.

От представената по делото извадка от СЕУ (л. 17) се установява, че процесното УП е изтеглено от управителя на дружеството – жалбоподател на 27.11.2024 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 10.12.2024 г.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства по делото са приети още: Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/2908#3/28.11.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ по отношение на дружеството-жалбоподател, както и заверено копие на писмо с изх. №01-2600/2908#6/12.02.2025 г. на ДФЗ, от което се установява, че АУПДВ № 01-2600/2908#3 от 28.11.2022 г. на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, връчен на 02.12.2022 г., е влязъл в сила на 17.12.2022 г.; счетоводна справка (хронологичен опис); CD – 2 броя, съдържащи снимки от проверка на място; Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 - 2022 година, ведно с приложения.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203#1/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 12. 6. от Протокол № 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, П. С. е назначена за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. При това положение наведеното в жалбата оплакване за нищожност на акта поради издаването му от некомпетентен орган се явява неоснователно.

Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, но според настоящия съдебен състав частично не отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно което административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Това е така, защото за част от схемите и мерките, описани в него, не са посочени фактически и правни основания за извършване на намаления на полагащата се на адресата на акта субсидия, съгласно поисканото от него със заявлението за подпомагане, както и за направеното прихващане. По-конкретно, за намаленията по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, както и относно извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП, в процесното писмо не са посочени каквито и да е причини, обосноваващи от фактическа страна крайният извод на ответника за формирания размер на съответното финансово подпомагане на дружеството. По отношение намаленията по тези схеми и мерки и извършеното прихващане не се съдържат и относими нормативни разпоредби, от съдържанието на които да може еднозначно да се заключи какви са правните основания за тях.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика и в правната теория, че изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни съображения за издаването му, а не някакви общи съждения.

В случая на първо място е отбелязано, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Този текст обаче е идентичен при значителна част от всички уведомителни писма, като в акта не е посочено какви конкретни факти са установени при проверките на дружеството - жалбоподател, които са мотивирали органа да извърши намаление на полагащите се суми по всяка една от посочените схеми/мерки, както и прихващане, нито се съдържа дори само позоваване на извършените проверки.

На следващо място, в Таблица 1 са посочени единствено размерите на исканата сума, на намалението и на оторизираната сума в лева, но от обяснителната бележка за колона 3 „Намаления“ е видно, че те биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да бъдат осъществени заедно или поотделно няколко хипотези. Тук отново липсва каквато и да било конкретизация, поради което остава неизяснено коя от тези хипотези е относима за индивидуалния случай на кандидата и съответно защо е било извършено намаление по посочените схеми/мерки.

Същото се отнася и за извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП, отразено в Таблица 2, доколкото по отношение на него отново няма конкретни фактически установявания, вкл. и за начина на изчисляването, а е направено общо позоваване на различни хипотези, при които се формира.

Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Прието е и че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.

В случая това разрешение не намира приложение, защото в административната преписка липсват документи, от които биха могли да се извлекат данни за реалните причини за намаляване на субсидиите по визираните по-горе схеми и мерки и за извършеното прихващане. Такива причини не са описани в представените доклади за проверка на площи, тъй като те се отнасят за констатации от служители на ДФЗ за площи, заявени от жалбоподателя. В тях липсват фактически основания за извършените в оспореното УП намаления по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, както и относно извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП. Фактически основания за тези намаления и прихващане не са налице и в други документи от административната преписка, вкл. в представените генерирани резултати от автоматични проверки на въведените данни от подаденото от кандидата заявление за подпомагане. От съдържанието на последните не може да се направи извод за относимостта им към някакъв вид фактически съображения за намаляване на полагащата се на дружеството субсидия по споменатите схеми и мерки или за извършеното прихващане. Тези данни няма как да бъдат съотнесени към конкретна схема/мярка, тъй като липсва каквато и да е конкретизация на площи и относимост на такава към конкретна мярка/схема.

По отношение на представеното по делото писмено Становище с изх. № 02-260-2600/2318#4 от 08.01.2025 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, следва да се има предвид, че то не е част от административната преписка по издаване на оспореното УП, както и че мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за неговата законосъобразност, а и не може същият да допълва или изменя волята на административния орган. Недопустимо e преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. В тази връзка, няма как едва с представянето на посоченото становище, в хода на съдебното производство за пръв път да се въвеждат твърдения, че в резултат на извършените административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2022 по заявление с УИН 26/200522/30396, съответно, че в конкретния случай, след преминаване на процедурата за разрешаване на двойно заявените площи по заявление с УИН 26/200522/30396, площта в размер на 0.23 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земи на кандидата, поради липса на еднозначно доказано право на ползване за тях. Видно от представените в становището изчисления относно недопустимата/наддекларирана площ по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП (която е с различни стойности от посочените в доклада за проверка на площи), крайната сума за оторизация е пресметната именно след като е отчетено, че площта в размер на 0.23 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земи на кандидата. Съображения в тази насока обаче не са описани нито в оспореното УП, нито в представените доклади за проверка на площи, нито в останалите документи по приложената административна преписка, съответно и дружеството не е било уведомено за това обстоятелство и е нямало как да знае, че същото е взето предвид при определяне на размера на финансовото подпомагане. Следва да се посочи, че след извършено от настоящата инстанция аритметично пресмятане при вземане предвид на посочените в доклада за проверка на площи обобщени резултати относно декларирана и установена площ по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, получената крайна сума за оторизация е съвсем различна от посочената в оспореното УП.

Предвид горното съдът намира, че неяснотата относно недопустимостта на парцелите, съответно относно начина, по който е определен размера на крайната сума за оторизация, представлява липса на мотиви на оспореното УП в тази част, а излагането на такива е гаранция както за правото на защита на адресата на акта, така и за възможността за извършване на съдебен контрол за законосъобразността на акта. Безспорно е, че липсата на фактически и правни основания за издаването на акта винаги води до неговата отмяна, като без особено значение е, че в съдебната практика има различно виждане за вида на този порок – дали е такъв по чл. 146, т. 2 или по т. 3 АПК.

Изложеното се отнася и до извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП, отразено в Таблица 2 на процесното УП. Едва в представеното в хода на съдебното производство становище се посочва, че прихванатата сума по СПП за кампания 2022, в размер на 1544.21 лв., е удържана на база влязъл в сила АУПДВ, представляващо изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 с изх. № 01-2600/2908 от 28.11.2022 г., който не е бил обжалван в законоустановения 14-дневен срок. Както се отбеляза по-горе, подобен начин за мотивиране е недопустим, като по-същественото в случая е, че установеното с АУПДВ публично държавно вземане е в размер на 3806.74 лева, а с оспореното писмо е прихваната сумата от 1544.21 лева, т.е. не е прихваната пълната сума. На следващо място, от представения хронологичен опис за прихващания, всички извършени на 09.03.2023 г., не може да бъде установено на какво основание е осъществено прихващане и по кое направление. Следователно, размерът на прихванатите с процесния акт суми не кореспондира по никакъв начин с тези, посочени в АУПДВ и хронологичния опис, поради което остава неизяснен въпросът защо с УП е прихваната конкретно сумата от 1544.21 лева и на какво основание почива това прихващане.

С оглед гореизложеното се налага и изводът, че в коментираните части - относно намалението по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП и относно извършеното прихващане, актът е издаден и при неспазване на чл. 35 АПК, тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Касае се за нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, доколкото неизясняването на относимите факти и обстоятелства би могло да повлияе върху съдържанието на оспорения административен акт и ако не беше допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друго решение.

Съдът намира обаче, че УП в частта на намалението по Мярка 12/Натура 2000 отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвид изложеното в Доклада за проверка на площи (л. 101 и сл.) и съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.

На първо място, то е мотивирано от фактическа страна с данните в документите, предшестващи издаването на обжалвания акт, като е установено, че заявените за подпомагане парцели по тази мярка са с общо декларирана площ 14.03 ха, а установената площ е общо 12.78 ха. Следва да се посочи, че при извършената проверка са изготвени Доклад за проверка на площи (л. 101) и Доклад за проверка на място „Натура-2022“ (л. 95), като с оглед направеното от жалбоподателя оспорване на истинността им относно верността на отразените в тях констатации и изявлението на ответната страна, че ще се ползва от същите, е открито производство по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Тук е уместно да се посочи, че те представляват официални удостоверителни документи и имат обвързваща доказателствена сила относно констатираните обстоятелства, свързани с размера на установената на място допустима/недопустима площ от извършилото проверката длъжностно лице и състояние на културите в тях. От оспорващия не са ангажирани никакви доказателства по делото, които да опровергаят фактическите установявания в тях, въпреки дадените му изрични указания, че носи доказателствената тежест и че не сочи доказателства (л. 146). При това положение следва да се приеме, че оспорването не е проведено успешно, респ. доказателствената сила на докладите не е оборена и тяхното съдържание съответства на действителното фактическо положение. На следващо място, от данните в докладите се установява, че от дружеството - жалбоподател не са спазени всички необходими условия за подпомагане по отношение на заявените парцели по посочената мярка, съотв. не отговарят на изискуеми условия за допустимост и правилно административният орган е приел, че следва да бъде наложено намаление. След извършено обикновено аритметично пресмятане, при вземане предвид на посочените в доклада за проверка на площи обобщени резултати относно декларирана и установена площ по посочената мярка, се установява, че крайната сума за оторизация е правилно определена от административния орган в оспореното УП. Ето защо извършеното намаление на финансовото подпомагане по мярката в размер на 226.14 лв. се явява законосъобразно.

По тези съображения съдът счита, че обжалваното УП следва да се отмени в частта, в която са наложени на дружеството - жалбоподател намаления в размер на: 448.28 лв. по Подмярка 13.3/HP 3, 759.31 лв. по СЕПП, 666.51 лв. по СПП, 190.71 лв. по ЗДП, както и в частта, в която е прихваната сума в размер на 1544.21 лв. по СПП, и доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в тази ѝ част, при съобразяване с указанията в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Жалбата в останалата част – относно намалението в размер на 226.14 лв. по Мярка 12/Натура 2000, е неоснователна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В разпоредбите на чл. 143 АПК не е предвидено как се разпределят разноските при частично уважаване на жалбата, каквато е и настоящата хипотеза, поради което по силата на чл. 144 АПК, за този неуреден изрично въпрос следва да се приложи субсидиарно ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според ал. 3 на с.з. ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо съдът намира, че с оглед частичната основателност на жалбата в случая и двете страни имат право на разноски, като на жалбоподателя следва да се присъдят такива в общ размер от 799.88 лева за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата, които съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган - Държавен фонд „Земеделие“. Своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, защото е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него. На ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 5,90 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и с оглед липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. № 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която са наложени намаления в размер на: 759.31 лв. по СЕПП, 666.51 лв. по СПП, 190.71 лв. по ЗДП и 448.28 лв. по Подмярка 13.3/HP 3, както и в частта, в която е извършено прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, с вх. № 19785271/29.04.2022 г., с УИН 26/200522/30396, с УРН 550334, за кампания 2022 г., в частта по следните схеми/мерки: Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, както и в частта, в която е прихваната сума в размер на 1544.21 лв. по СПП, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. № 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е наложено намаление в размер на 226.14 лв. по Мярка 12/Натура 2000.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: гр.София, [улица], да заплати на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, ***, сумата от 799.88 лева, представляваща направени разноски по делото за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: [населено място], [улица], сумата от 5.90 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.