№ 13075
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100505670 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 13015/02.07.2024 г., постановено по гр.д. №36707/2023 г. на СРС,
ГО, 74 състав, е признато за установено и признато за незаконно и отменено
уволнението на Н. А. Б., с ЕГН **********, извършено със Заповед № ОТОС – НО17
от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните, БУЛСТАТ *********, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено
трудовото му правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. А. Б., с ЕГН
********** е възстановена на длъжността „главен специалист“ в отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при Българска агенция по
безопасност на храните, БУЛСТАТ *********. Със същото решение Българска агенция
по безопасност на храните, с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15-А, е осъден да заплати на Н. А.
Б., с ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в
размер на 7815 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за
периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., както и на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата
в размер на 4689 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г, като е
отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за
разликата над уважения размер от 7815 лева до пълния предявен размер от 9378 лева и
за периода от 03.04.2023 г. до 02.05.2023 г. Със същото решение Българска агенция по
безопасност на храните, с БУЛСТАТ *********, е осъден да заплати на Н. А. Б., с ЕГН
********** и адрес гр. Крумовград, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 747,50 лева – разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила
въззивна жалба от Българска агенция по безопасност на храните. В жалбата на
последната страница /т.5/ въззивникът е изразил несъгласие с размера на присъденото
адвокатско възнаграждение. Така инкорпорираното във въззивната жалба представлява
искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като искането за
1
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските не е мотивирано с
евентуална отмяна на обжалваното решение, а с твърдение за липса на доказателства
за извършените разноски.
С разпореждане № 55639/02.04.2025 г., постановено по гр.д. №36707/2023 г. на
СРС, ГО, 74 състав, първоинстанционният съд е указал на въззивника Българска
агенция по безопасност на храните в едноседмичен срок от съобщението да посочи,
дали посоченото в т. 5 от въззивната жалба несъгласие с размера на присъдените
разноски е адресирано до въззивния съд с оглед осъществяване на инстанционнен
контрол по постановеното по настоящото дело решение от 02.07.2024 г. или съставлява
искане по чл. 248 ГПК, отправено до първоинстанционния съд.
С молба от 17.04.2025 г. въззивникът е посочил, че молбата му е адресирана с
оглед осъществяването на инстанционен контрол. В молбата отново е посочил, че
претенцията на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение е недоказана поради
несвоевременно представяне на списък по чл.80 ГПК.
Въззивният съд намира, че още с въззивната жалба въззивникът ясно и
безпротиворечиво е формулирал искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, което не е обуславено от произнасянето по въззивната жалба, с
оглед на което и дадените указания от първоинстанционния съд с разпореждане №
55639/02.04.2025 г. са ненужни и неправилни. В молба от 17.04.2025 г. въззивникът е
потвърдил оплакванията си по отношение наличието на основание за присъждане на
сторените от ищеца разноски, като е без значение посоченото в молба, че искането е „с
оглед осъществяването на инстанционен контрол“ – съществено е единствено какво е
действително искането на страната.
По изложените съображения въззивният състав намира, че е налице искане за
изменение на решението в частта за разноските, по чието отстраняване компетентен да
се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.248
ГПК, което налага и повторно прекратяване на въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 5670 по описа за 2025 г. на СГС,
ГО, II-Д въззивен състав.
BРЪЩА гр. д. № 36707 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 74 състав, за
извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по
реда на чл. 248 ГПК.
След извършване на преценка по реда на чл. 248 ГПК и описаните процесуални
действия, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по жалбата, като бъде
разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3