О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../24.07.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско дело № 1109
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19 срещу решение № 1802/25.04.2019 год. на ВРС – 20-ти състав, постановено по
гр.д. № 7603/2018 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
въззивника срещу срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с
адрес ***, кумулативно-обективно
съединени искове за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д.
№ 15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № 8244/05.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., а именно: сумата от 9747,61 лв., представляваща главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 10.08.2016 г.;
сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за
периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата
от 27,16 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г.
до 04.10.2017 г. и сумата от 120,00 лв.,
представляваща такса изискуемост, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените в евентуалност осъдителни искове за разликата над присъдената
главница до пълния претендиран размер от 9747,61 лв., за сумата от 860,25 лв.
(осемстотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., за
сумата от 27,16 лв. (двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.,
както и за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса
изискуемост.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно,
немотивирано, вътрешно противоречиво, неясно и незаконосъобразно. Конкретните
оплаквания са свързани с изводите на съда за нищожност на клаузата на чл.8 от
договора предвид установеното по делото, че договорната лихва е намаляване в
посока намаляване на нейния размер поради което и не може да се говори за
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се
неяснота на изовдите на съда за нищожност на клаузата на чл.5 от договора
досежно погасяване на кредита на месечни вноски, съгласоно погасителен план,
както и неяснота относно приетата за нищожна договорна лихва в размер на 69 %,
каквато в договора не е налице. Излага се и излизане извън предмета на
диспозитивното начало, доколкото съдът има право да следи за нищожността, но
отгледна точна на нейните формални основания, а не ако същата произтича от
договора. Излагат се доводи и за неправилност на съдебното решение в частта
относно сумата от 120 лева, като се твърди, че не наименованието, а естеството
определят вземането. В случая се сочи, че процесната такса не попада в
ограничителния режим на чл.10а от ЗПК,
поради което и същата е дължима. Настоява за отмяна на съдебното решение и
присъждане на разноски.
В срока по
чл.263 ГПК, въззиваемата страна, чрез назначен особен представител,
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства и за платена държавна такса.
Настоящият състав
констатира, че липсват представени доказателства за възнаграждение за особен
представител пред въззивна инстанция, за което на ищецът /сега въззивник/
следва да бъдат дадени указания с предупреждението, че при неизпълнение на това
му задължение въззивното производство ще бъде прекратено.
Съобразно преценката
за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу решение № 1802/25.04.2019
год. на ВРС – 20-ти състав, постановено по гр.д. № 7603/2018 год., В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу срещу Д.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно-обективно съединени искове за установяване на
дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № 15183/2017 г. по
описа на PC-Варна е издадена Заповед № 8244/05.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с
Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., а именно: сумата от 9747,61 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
10.08.2016 г.; сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна
лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата от 27,16 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.
и сумата от 120,00 лв., представляваща такса изискуемост, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане и евентуално - В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените в евентуалност осъдителни искове за
разликата над присъдената главница до пълния претендиран размер от 9747,61 лв.,
за сумата от 860,25 лв. (осемстотин и шестдесет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017
г. до 04.10.2017 г., за сумата от 27,16 лв. (двадесет и седем лева и
шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., както и за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет
лева), представляваща такса изискуемост.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Банка ДСК“
ЕАД, в едноседмичен срок от уведомяването да представи
доказателства за внесен по сметка на ВОС депозит в размер на 300 лева - за възнаграждение за
особен представител пред въззивна инстанция.
УКАЗВА на въззивника на „Банка ДСК“ ЕАД,, че при неизпълнение в срок на това му задължение,
въззивното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по делото за 23.10.2019 год. от 14.00 ч., за която
дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно
с препис от настоящото определение, а на въззивника се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :