№ 22231
гр. С., 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110133121 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 185986/06.06.2024г. на СРС,
подадена от „************“ ЕАД срещу „**************““АД.
Ищецът „************“ ЕАД чрез адв. Г. С.-Я. – АК-Благоевград, е предявил срещу
ответника „**************““ АД иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 1619,66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132334836 за нанесени вреди на автомобил
марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 12.12.2023г. около 14:30ч. в град С., на кръстовището на бул. „България“ и бул.
„Гоце Д.“, причинено виновно от водача на автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.
№ *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /06.06.2024г./ до окончателното ú
изплащане.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 12.12.2023г.
около 14:30ч. в град С., на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Д.“, водачът на
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********, виновно причинил пътно-
транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Хюндай“, модел
„Кона“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца
била сключена застраховка „Каско+“ по полица № *************/09.02.2023г. За
автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил
наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била
образувана ликвидационна преписка по щета. За отстраняване на щетите по увредения
автомобил застрахователят заплатил обезщетение в размер на 1604,66 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно
с 15,00 лева за ликвидационни разноски. Въпреки отправената покана плащане не
последвало. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява
от адв. М.В. – АК-С., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
1
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************““ АД чрез юрк. С.П. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 231664/15.07.2024г. на СРС, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Не се спори, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение. Сочи обаче, че не са налице елементите от фактическия състав на регресната
отговорност. Оспорва се механизмът на ПТП, както и че вина за него има застрахованият
при ответника водач. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване.
Изплатеното обезщетение било прекомерно и не съответствало на действителните вреди. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк.
Пашалийска, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представената на л. 10 застрахователна полица №
*************/09.02.2023г., за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег. №
**********, е налице сключена при ищеца застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, с
покритие от 12.02.2023г. до 11.02.2024г., по която вредите по автомобила, последица от
ПТП, съставляват покрит риск, съгласно представените общи условия. Ответникът не
оспорва /л. 90/ , че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила
„Форд“ е била застрахована при него.
Видно от представеното заверено копие, е съставен двустранен констативен протокол
за ПТП, според който на 12.12.2023г. в 14:30ч. в град С. на кръстовище на бул. „България“ и
бул. „Гоце Д.“, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег.
№ **********, и автомобил „Форд“, модел „Транзит“, рег. № *********.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото
като свидетели са разпитани водачите на двата автомобила. Показанията им съдът като цяло
кредитира като вътрешно и помежду си в общи линии непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено
пристрастно. Известните разминавания относно фактите съдът отдава на пресъздаването на
обективната действителност от свидетеля през призмата на собствената му преценка и
гледна точка.
Свидетелят Н. И. е управлявал автомобила „Хюндай“. Спомня си за процесното
2
произшествие. През м.12.2023г., следобедно време, управлявал автомобила „Хюндай“, като
се движел по бул. „Гоце Д.“ от мол Парадайз към ж.к. „Гоце Д.“ и ж.к. „Овча купел“. На
кръстовището с бул. „България“ имало две ленти за движение направо – едната само за
направо, а другата – за направо и наляво. Свидетелят спрял в тази за наляво и направо, а от
дясната му страна в тази само за направо спряла другата кола. Двете коли минали през
кръстовището с около 30 км/ч. Другата кола била малко по-напред. И двете коли спазвали
лентите си за движение, като се движели успоредно. На излизане от кръстовището в
продължението на другата лента обикновено имало паркирани коли и другият водач
трябвало да се престрои в лентата, в която се движел свидетелят. Той започнал да се
доближава до автомобила на свидетеля все по-близо. И. подал няколко пъти сигнал с
клаксона, като при третия сигнал другият водач ускорил, навлязъл в неговата лента и се
ударили. Дори и да бил подал мигач, свидетелят нямало как да го види, тъй като се движели
успоредно. Ударът бил на излизане от кръстовището.
Свидетелят С. Д. е управлявал автомобила „Форд“. Спомня си за процесното
произшествие. Движел се по бул. „Гоце Д.“ в посока от Южния парк към „Красно село“. В
неговата посока имало четири ленти за движение, като той бил във втората. Другата кола му
била вляво, като там лентата била за направо и наляво. Когато светнала зелена светлина на
светофара, двата автомобила потеглили, като всяка кола се движела в своята си лента.
Ударът станал на излизане от кръстовището, като там обаче лентата на движение на
свидетеля обективно ставала лява, а другата кола следвало да се престрои в неговата.
Твърди, че не той е трябвало да се престрои и да изчака, а това е трябвало да направи
другият водач. Дясната лента била спирката на автобусите. Схемата на движение в
двустранния протокол начертал другият водач. Свидетелят не бил много съгласен, но, тъй
като бил на работа и нямал време, подписал протокола.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Установено е, че на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Д.“
последният е с четири ленти в посока към кръстовището, като крайната лява е за движение
само наляво, лявата е за наляво и направо, средната е само за направо и дясната е само за
надясно. След кръстовището в посока към ул. „Дойран“ бул. „Гоце Д.“ е с две пътни ленти.
Установено е, че лекият автомобил „Хюндай“ е спрял в лентата, предназначена за движение
направо и наляво, а автомобилът „Форд“ – в лентата за движение направо. Двете пътни
ленти след кръстовището преминават в естественото им продължение по булеварда, като в
дясната лента е била обособена автобусна спирка, разположена на около 20м. от
кръстовището. Автомобилът „Форд“ е започнал отклонение вляво и е навлязъл в съседната
дясна лента. Мястото на удара е било на около 52м. след стоп линията на входа на
кръстовището и на около 5,15м. от десния бордюр на бул. „Гоце Д.“ след кръстовището
върху дясната половина на пътната лента, в която се е движел автомобилът „Хюндай“, на
около 50 см. в лентата му. Скоростта на движение на автомобилите е определена на около 37
км/ч към момента на удара. Нанесените щети на автомобила „Хюндай“ и дейностите по
ремонт и възстановяване са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като
действителната им стойност възлиза на 1588,69 лева.
Ответникът не оспорва изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на
автомобила "Форд", чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Той не е
изпълнил задълженията си по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 81, ал. 2 ППЗДвП при пълно
или частично навлизане в съседната пътна лента, включително престрояване, преди да
3
започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на превозните средства, движещи се в
лентата, в която се навлиза, както и да пропусне същите да преминат преди извършване на
маневрата, както и задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Съдът приема, че, навлизайки в лявата лента и без да се съобрази, че там, успоредно на него
се движи друг автомобил, който е следвало да бъде пропуснат, същият е създал опасност за
движението и е причинил процесното ПТП. Видно от заключението на вещото лице и
представените изображения на кръстовището, двете ленти, по които е възможно движението
направо и по които са се движели двата автомобила, продължават естествено в
продължението на бул. „Гоце Д.“. При положение, че водачът на автомобила „Форд“ е
следвало да смени лентата си на движение, включително за да заобиколи препятствие, той е
следвало да изчака автомобила „Хюндай“. Т.е. тук е налице и нарушение на чл. 91, ал. 3
ППЗдвП, според която водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва за
заобикалянето.
Не са налице обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове извод за
съпричиняване. Поведението на водача на автомобила „Хюндай“ е изцяло правомерно и в
съответствие с обективните възможности и пътната обстановка.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество
със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 1604,66 лева. Вещото лице е
установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
1588,69 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски от 15,00 лева, на 1603,69 лева. За тази сума предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния си предявен размер от
1619,66 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са представени и
списъци по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ищеца следва да се
присъдят 1062,57 лева, а в полза на ответника – 1,52 лева. В разноските на ответника е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена съобразно
изхода от делото на база от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „************““ ЕАД, ЕИК *************, със
седалище в град С., да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище
в град С., сумата от 1603,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132334836 за нанесени вреди на автомобил
4
марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 12.12.2023г. около 14:30ч. в град С., на кръстовището на бул. „България“ и бул.
„Гоце Д.“, причинено виновно от водача на автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.
№ *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /06.06.2024г./ до окончателното ú
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1603,69 лева до пълния
му предявен размер от 1619,66 лева.
ОСЪЖДА „************““ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1062,57 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 33121/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., да
заплати на „************““ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1,52 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 33121/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5