РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Благоевград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100479 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „**** чрез адв. А. Б. против И. Г. С., ЕГН **********, гр. *****, Б. Г. П.,
ЕГН **********, гр. ****, П. К. Г., ЕГН ****, гр. *****, В. Г. Н., ЕГН **********, гр. *****
и В. М. У., ЕГН **********, гр. ****.
Ищцата е предявила против ответниците иск за допускане да изкупи при условията,
договорени в нотариален акт за покупко-продажба № 64, том 1, рeг. № 2083, дело № 53 от
2020 год. по описа на Нотариус ****ва, нотариус с район на действие РС-Благоевград,
вписан с рeг. № 415 в регистъра на НК, сключен между И. Г. С., ЕГН **********, Б. Г. П.,
ЕГН **********, П. К. Г., ЕГН ********** и В. Г. Н., ЕГН ********** - като продавачи и В.
М. У., с ЕГН **********, като купувач, на 2878,75/3290 ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66460.152.4 /шестдесет и шест хиляди
четиристотин и шестдесет, точка, сто петдесет и две, точка, четири/ находящ се в град
Симитли, община Симитли, област Благоевград, по КК и КР, одобрени със Заповед РД № 18-
472/16.07.2019 год., на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: местност „Горен равнак“ с
площ от 3290 кв.м. /три хиляди двеста и деветдесет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на
земята 5 /пета/, който имот по документ за собственост представлява: ЛИВАДА - V /пета/
категория, цялата с площ от 3.290 /три цяло и двеста и деветдесет/ декара, заснета като имот
№ 152004 /едно, пет, две, нула, нула, четири/, по картата на землището на град Симитли, с
ЕКНМ 66460 /шест, шест, четири, шест, нула/, находяща се в местността „ГОРЕН РАВНАК“,
при граници /съседи/: имот № 152002 - ливада на Общинско кметство, имот № 059018 -
складов терен на ДС - стопанисвана от КЕЧ, имот № 152009 - ливада на наследници на ****,
имот № 152005 - ливада на наследниците на ВА. ****, за цена от 3000 лв. /три хиляди лева/.
Ищцата твърди, че на основание нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост /констативен за извършена земеделска реституция на наследници на ****,
починал на 21.01.1991г./, с №188, том III, peг. № 8190, дело №528/30.12.2010 год. по описа
на Нотариус ****ва, вписана в peг. на НК под № 451, с район на действие PC-Благоевград, и
по наследство от **** /починал на **** г./, била съсобственик на следният недвижим имот,
както следва: 411,25/3290 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 66460.152.4 /шестдесет и
шест хиляди четиристотин и шестдесет, точка, сто петдесет и две, точка, четири/ находящ се
1
в град Симитли, община Симитли, област Благоевград, по КК и КР, одобрени със Заповед
РД № 18- 472/16.07.2019 год., на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: местност „Горен
равнак“ с площ от 3290 кв.м. /три хиляди двеста и деветдесет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на
земята 5 /пета/, който имот по документ за собственост представлява: 411,25/3290 ид.ч. от
ЛИВАДА - V /пета/ категория, цялата с площ от 3. 290 /три цяло и двеста и деветдесет/
декара, заснета като имот № 152004 /едно, пет, две, нула, нула, четири/, по картата на
землището на град Симитли, с ЕКНМ 66460 /шест, шест, четири, шест, нула/, находяща се в
местността „ГОРЕН РАВНАК“, при граници /съседи/: имот № 152002 - ливада на Общинско
кметство, имот № 059018 - складов терен на ДС - стопанисвана от КЕЧ, имот № 152009 -
ливада на наследници на ****, имот № 152005 - ливада на наследниците на ВА. ****.
Заявява, че останалите 2878,75/3290 ид.ч. от описания имот са собственост на първите
четирима ответници на основание земеделска реституция и наследство от Георги Ковачки,
както и по наследство от ****. Сочи, че в противоречие на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобствениците
на недвижимия имот, а именно: И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г., и В. Г. Н. са продали своите части
от недвижимия имот на трето лице, а именно ответника В. М. У., без същите да бъдат
предложени на ищцата, като съсобственик. Тъй като повече от 20 години ищцата живеела в
****, не е знаела за извършената от тях покупко-продажба, материализирана в нотариален
акт № 64, том 1, per. № 2083, дело № 53 от 2020 год. по описа на Нотариус ****ва, нотариус
с район на действие РС-Благоевград, вписан с per. № 415 в регистъра на НК, като за същата е
била информирана от своя брат ответника П. Г., който в средата на месец януари 2024 г. й се
обадил и поискал пълномощно и декларации по чл. 25 ЗННД и по чл. 264 ДОПК, за да
продал и нейната част от имота на същото лице - В. У.. Поддържа, че сделката в полза на
ответника У. била осъществена в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закон за
собствеността, тъй като имотът изобщо не бил предложен на ищцата за изкупуване, нито
пък по друг начин тя била уведомявана за подготвяната сделка. С оглед момента на узнаване
за сделката - средата на месец януари 2024 г., смята, че за нея не е настъпила преклузия и е
налице правен интерес и възможност на основание чл. 33, ал. 2 ЗС да поиска изкупуване на
частите на съсобствениците при същите условия, при които те са продали на третото лице В.
У., а именно срещу продажна цена в размер на 3000 лв.
Ответникът В. У. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Сочи, че спорната сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на идеална
част от съсобствен недвижим имот № 64, том I, рег. № 2083, дело № 53 от 21.02.2020 г. на
Нотариус ****ва - Нотариус с район на действие Районен съд - Благоевград, вписан с рег. №
415 в регистъра на НК на Р.България. Оспорва фактическите твърдения и изложеното в
обстоятелствената част на иска, поради същинската липса на предпоставките за допустимост
на исковата претенция и при знанието и съгласието на ищцата за общото разпореждане с
имота към 21.02.2020г. Излага, че на посочената дата между ищцата Д. Н., действаща чрез
пълномощника си по нотариално заверено пълномощно рег. № 6123/27.11.2017 г. с
удостоверяване на подпис и с рег. № 6124/27.11.2017 г., том 3, акт № 58 от пом.нотариус
*****, при нотариус *****, рег. 34 по регистър на Нот.камара с район на действие СРС,
нейният брат – ответникът П. Г. и него като купувач бил сключен Предварителен договор за
покупка-продажба, с предмет собствената й идеална част от спорния имот, изразена като
411,25/3290ид.ч. от него. Сочи, че в клаузите му били договорени и краен срок за
сключването на окончателен договор до 30.09.2020г., а тълкувайки волята на страните по
него самата ищца е изразила намерение за излизане от съсобствеността при посочените
условия и за продажната цена, в размер на 400 лв. за нейния дял, респективно надхвърляща
стойността на дяла при оспорваното общо договаряне. Заявява, че още към момента на
предварителното договаряне с него - 21.02.2020г. било изразено и съгласие за цялостното
разпореждане с имота, който момент съвпада с деня на процесната продажба, следователно
и от този момент следвало да се зачете и двумесечният срок за реализиране на съответната
правна защита, т.е правото било погасено към 21.04.2020г. Поддържа, че по данни на
пълномощника й П. К. Г. окончателният договор със сестра му Д. Н. не можел да бъде
сключен поради липсата на декларации към пълномощното му и затова било необходимо
2
нейното завръщане в България, като в тази връзка бил определен и евентуален момент за
неговото изповядване - „през почивката й през лятото или когато тя е в страната“, тъй като
заверките на документите в ****, ще й струвала 200 евро и молбата й била да се изчакало
завръщането й. Навежда, че така изготвеният проект на документи от нотариус **** /новите
декларации и др./ не били нотариални удостоверени от нея в чужбина и това било
предпоставило неучастието й в спорната сделка чрез П. К. Г.. Независимо от това
впоследствие с ищцата чрез пълномощника й била водена допълнителна кореспонденция със
същия предмет, включително и по електронен път, което сочило на различен от заявения в
исковата молба момент на узнаване за общата продажба още към датата на изповядването й -
21.02.2020г., тъй като именно в тази връзка бил сключен представеният предварителен
договор.
Ответниците И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г. и В. Г. Н. не са депозирали отговор на исковата
молба. Ответникът П. Г. в хода производството признава предявения иск. Останалите трима
ответници И. Г. С., Б. Г. П. и В. Г. Н. не вземат становище по иска в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
конститувна искова претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС, имаща за предмет изкупуване на
идеалните части на останалите съсобственици на процесния недвижим имот.
Предявеният иск е допустим. Същият изхожда от легитимирано лице.
Уважаването на този иск в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е съсобственик на процесния имот, заедно с първите
четирима ответници И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г. и В. Г. Н. към момента на продажбата на
техния дял /21.02.2020г./ от съсобствения имот на третото лице - купувач ответника В. У.; 2/
че е спазен двумесечният преклузивния срок за предявяване на иска, като в тази връзка
ищцата следва да докаже датата, на която твърди, че е узнала за сделката.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на посочените две
изисквания. От своя страна ответникът В. У. следва да докаже възраженията си, а именно, че
е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иска; че ищцата е декларирала в подадена
от същата декларация съгласието си идеалните й части да бъдат продадени на трето лице.
Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеж**** казус предполага
съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото
производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по
делото писмени доказателства, събраните гласни доказателствени средства (показанията на
разпитаните свидетели **** Г. – син на ответника П. Г. и *** М.а **** – бивша съпруга на
ответника П. Г., както и обясненията на ответника П. Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК в
открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2025г.).
В настоящия казус от приетите по делото писмени доказателства в действителност се
установява, че ищцата Д. **** е собственик на основание земеделска реституция и
наследство на 411,25/3290 ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор 66460.152.4
по КК на Благоевград. В тази връзка от приетото копие на Решение № А4/23.06.1999г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Симитли на Поземлена комисия
става ясно, че е възстановено правото на собственост на наследниците на **** на пет имота,
като един от тези имоти е и процесният имот.
От удостоверение за наследници на ****, с изх. № 525/12.12.2019 г., издадено от Община
Симитли, се установява, че ищцата Д. Н. и ответниците И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г. и В. Г. Н. са
наследници по закон на ****, починал на 21.01.1991г. Това е така, защото ищцата Д. Н. и
ответникът П. Г. са внуци на починалия ****, а пък ответниците И. Г. С., Б. Г. П. и В. Г. Н. са
негови деца. Следователно ищцата Д. Н. и ответникът П. Г. са брат и сестра. Става ясно от
3
това удостоверение за наследници, че наследник по закон на починалия **** е бил и сина му
****, който е починал на ****г. и оставил за свои наследници Д. Н., И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г.
и В. Г. Н..
Към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 188 от 30.12.2010 г., том
III, peг. № 8190, издаден по нот. дело № 528 от 2010 г. по описа на кантората на нотариус
*****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград. С него, след
извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 1 ГПК, нотариусът е
признал ищцата Д. Н., ответниците И. Г. С., Б. Г. П., П. К. Г., В. Г. Н. и **** за
съсобственици при посочените в нотариалния акт квоти на общо осем земеделски имота,
един от които е процесният с идентификатор 66460.152.4 по КК на Благоевград.
При това положение са налага изводът, че ищцата заедно с първите четирима ответници са
съсобственици на процесния недвижим имот.
От приетия по делото препис от нотариален акт с № 64 от 21.02.2020 г., том I, peг. № 2083,
издаден по нот. дело № 53 от 2020 г. по описа на кантората на нотариус *****, с район на
действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград, става ясно, че ответниците И. Г. С., Б.
Г. П., П. К. Г., В. Г. Н. са продали притежаваните от тях общо 2878,75/3290 ид.ч. от
процесния имот на третото лице - купувач ответника В. У.. Става ясно, че продажната цена е
била в размер на 3000 лв., която била изплатена изцяло от купувача на продавачите на към
момента на сключване на сделката.
За доказване на процесуалната теза на ищцата, че е узнала за горепосочения договор за
покупко-продажба ищцата ангажира гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите **** Г. – син на ответника П. Г. и *** М.а **** – бивша съпруга на ответника
П. Г., както и обясненията на ответника П. Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК в открито
съдебно заседание, проведено на 13.03.2025г.
Свидетелят **** Г. заявява, че някъде около 10.01.2024г., или по-точно първият уикенд
след Новата година, тъй като на втори януари имал рожден ден, се събрал с баща му по
повод рождения ми ден, и разбрал за процесната сделка. В хода на разговорите, по всякакви
теми, баща му споделил, че имал някакви притеснения, тъй като, там някъде, към 2020г., бил
продал някакви дялове от въпросната нива, но не го бил споделил със сестра му Д..
Поддържа, че баща му бил споделил, че се чувствал объркан и притеснен. Заявява, че в тази
връзка бил проведен в негово присъствие телефонен разговор между баща му и леля му
ищцата Д. Н., която живеела в **** ****. Баща му тръгнал да й разказвал за сделката и тя
много се ядосала. Свидетелят е категоричен, че в крайна сметка, очевидно, баща му не се
бил консултирал с нея и не й бил казал за сделката. Леля му не знаела за тази сделка, тъй
като при разговор, проведен в началото на януари 2024г., баща му П. й казал за пръв път за
тази сделка. Доколкото разбрал от този разговор, леля му била искала тези дялове
евентуално тя да ги изкупила.
Свидетелката *** М.а **** заявява, че ищцата нямала никакво желание да продавала
наследствените си имоти. Особено, това което било останало от майка й, като искала да си
го запазила за спомен от майка й. Знаела, че искала да си имала дял в тези имоти. Тази
свидетелка знаела също така, че не била имала желание да продавала наследствения от
майка й имот. В тази връзка сочи, че в началото на януари 202г. ищцата Д. й се обадила и
била твърде разстроена, като й каза, че брат й бил съобщил, че е продал някакъв имот в
Симитли, доколкото знаела ставало въпрос за някаква нива.
И двамата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 20 години ищцата Н.
трайно пребивава и живее в ****, като рядко се прибира в България.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви.
Ответникът **** Г. в дадените от него по реда на чл. 176 ГПК в открито съдебно заседание
обяснения, проведено на 13.03.2025г., изрично призна факта, че към 21.02.2020г., когато се
сключил договорът за продажба на идеалните части от имота, не е уведомил сестра си Д. Н.
4
за тази сделка. Заявява, че след това, около януари месец 2024г., тъй като изпитвал
угризения, й се обадил по телефона и й казал за първи път за сделката. Това го направил по
настояване на сина му, който му казал да се обадил на леля му и да й кажел за тази сделка.
Ответникът Г. признава, че от февруари месец на 2020г., когато се сключила сделката до
месец януари на 2024г. не бил уведомявал сестра му Д. Н. за сключената сделка.
С оглед събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, че в конкретния
казус е спазен двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска. В тази връзка следва
да се има предвид, че този срок, макар да е преклузивен, не е по допустимост на иска, а по
неговата основателност. За неговото спазване, при спор между страните, следва съдът да се
произнесе с решението, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на
иска по чл.33, ал.2 ЗС. В този изричен смисъл е изобилната практика на ВКС, част от която е
обективирана в следните съдебни актове: определение №68 /18.02.2011 г., ч.гр.д. № 48/2011
г., ВКС, II г.о., определение № 309/ 04.07.2011 г., по ч.гр.д. № 291/2011 г., ВКС, II г.о.,
определение № 519/31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 354/2011 г., ВКС, I г.о., определение №
329/06.10.2008 г., по ч.гр.д. № 1543/2008 г., ВКС, IV г.о., определение от 08.07.2016 г., ч.гр.д.
№ 7089/2013 г., ВКС, I г.о. и др. Последователно се приема в съдебната практика, че когато
идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без
изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл.33, ал. 2 ЗС започва
да тече от момента на узнаване за продажбата. Само при наличие на отправена покана, този
срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. Така – решение № 197/
03.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1430/2010 г., I г.о., ВКС и цитираните в него.
Настоящият случай попада именно в изяснената хипотеза – липса на покана до ищцата за
придобиване на процесните идеални части от страна на съсобствениците. Затова релевантен
за случая е моментът на узнаване за процесната сделка. Ищцата проведе успешно доказване,
че е узнала за сделката през месец януари 2024г., като искът е предявен на 29.02.2024г., т.е. в
рамките на двумесечния преклузивен срок.
Неоснователно се явява възражението на ответника В. У., че ищцата е декларирала в
подадена от същата декларация съгласието си идеалните й части да бъдат продадени на него
като трето лице. В тази връзка е представено само копие от предварителен договор от
21.02.2020г., с който ответникът П. Г. като пълномощник на ищцата Д. Н., в качеството й на
продавач се бил задължил да прехвърлил идеалните части на ищцата от имота на ответника
В. У., като купувач. Не са били представени към този предварителен договор надлежни
доказателства, от които да е видно, че ищцата е учредила представителна власт на нейния
брат ответника Г. за сключване на този предварителен договор. Нещо повече. От
представеното копие на Уведомление с вх. № 3592/01.03.2024 година по описа на ЧСИ
*****, ведно с разписки за връчването му на ответника У. се установява, че ищцата изрично
е оспорила да е подписвала или представяла такова пълномощно на брат й Г..
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищцата във връзка с водене на делото. Общият
им размер възлиза на сумата от 1565 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК, от които 1500 лв.
за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски
трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника У.
възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може
да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Трябва да се
отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
5
размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат
Б.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовата
страна бяха защитени и в четири открити засе****. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Б. наистина се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в
представения от нея договор за правна защита и съдействие – 1500 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Д. К. Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ***** срещу И. Г. С., ЕГН **********, гр. *****, Б. Г. П.,
ЕГН **********, гр. ****, П. К. Г., ЕГН ****, гр. *****, В. Г. Н., ЕГН **********, гр. *****
и В. М. У., ЕГН **********, гр. **** за 2878,75/3290 ид.ч. от следния недвижим имот –
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66460.152.4 /шестдесет и шест хиляди четиристотин
и шестдесет, точка, сто петдесет и две, точка, четири/ находящ се в град Симитли, община
Симитли, област Благоевград, по КК и КР, одобрени със Заповед РД № 18-472/16.07.2019
год., на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: местност „Горен равнак“ с площ от 3290
кв.м. /три хиляди двеста и деветдесет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 5 /пета/,
който имот по документ за собственост представлява: ЛИВАДА - V /пета/ категория, цялата
с площ от 3.290 /три цяло и двеста и деветдесет/ декара, заснета като имот № 152004 /едно,
пет, две, нула, нула, четири/, по картата на землището на град Симитли, с ЕКНМ 66460
/шест, шест, четири, шест, нула/, находяща се в местността „ГОРЕН РАВНАК“, при граници
/съседи/: имот № 152002 - ливада на Общинско кметство, имот № 059018 - складов терен на
ДС - стопанисвана от КЕЧ, имот № 152009 - ливада на наследници на ****, имот № 152005 -
ливада на наследниците на ВА. ****, при уговорената между ответниците цена от 3000 лв.
/три хиляди лева/, която Д. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***** следва да заплати
6
на купувача В. М. У., ЕГН **********, гр. **** в едномесечен срок от влизане на решението
в сила.
УКАЗВА на Д. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „**** че ако не
плати дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се
счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. С., ЕГН **********, гр. *****, Б. Г. П.,
ЕГН **********, гр. ****, П. К. Г., ЕГН ****, гр. *****, В. Г. Н., ЕГН **********, гр. *****
и В. М. У., ЕГН **********, гр. **** да заплатят на Д. К. Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. ***** разноски в производството в размер на 1565 лв. /хиляда петстотин
шестдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7