№ 151
гр. Оряхово, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б. М. М.
при участието на секретаря В.И.И
като разгледа докладваното от Б. М. М. Гражданско дело № 20251460100719
по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на М. Е. Г. с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Мизия ул. „Лазар Драйчев” №17, като майка и законен представител
на малолетния Е П.ов П. с ЕГН:********** против ответника П. К. П., с
ЕГН:********** от гр. Мизия ул. „Босилеградска“ №20, с която е предявен
иск с правно основание чл.150 от СК, за изменение на размера на присъдена с
Решение №20 от 12.02.2013г. по гр. дело №648 по описа за 2012г. на РС-
Оряхово месечна издръжка за детето, а именно същата да бъде увеличена от
76 лв. на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2025г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Решение №20 от 12.02.2013г. по гр.
дело №648 по описа за 2012г. на РС-Оряхово, ответникът П. К. П. е осъден за
заплаща месечна издръжка в размер на 76 /седемдесет и шест лева/ лева на
малолетния си син Е П.ов П., считано от 28.11.2013г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Излагат се доводи, че от постановяване на посоченото решение е
изминал период от дванадесет години, в който значително са се повишили
нуждите за храна, облекло, учебници, извънкласни дейности, транспорт,
здравеопазване и др. на детето, което е вече почти на 14 години.
Сочи се, че съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка не може
да бъде по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, като към
настоящия момент нейният размер е 269,25 лева и определената към 2012г.
издръжка на малолетния Е П. от 76 лева е крайно недостатъчна за
задоволяване на неговите потребности.
1
Релевира се, че месечната издръжка на детето възлиза на около 870 лева,
в която сума се включват разходите за храна, облекло, учебници, извънкласни
дейности, здравеопазване, културни дейности, джобни пари и др.
Моли се съдът да постанови решение, с което да измени Решение №20
от 12.02.2013г. по гр. дело №648 по описа за 2012г. на РС-Оряхово, с което
ответникът П. К. П. с ЕГН:********** е осъден да заплаща издръжка на
малолетния Е П.ов П. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител М. Е. Г. ЕГН:**********, като я УВЕЛИЧИ от 76 лева месечно
на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2025г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът признава предявения иск като допустим и частично основателен.
Признава се, че с Решение №20 от 12.02.2013г. по гр. дело №648 по
описа за 2012г. на РС-Оряхово, влязло в сила на 04.03.2013г., ответникът е
осъден да заплаща определената с решението издръжка на малолетното дете Е
П.ов П., като родителските права са били предоставени на майката.
Твърди се, че редовно изплаща определената с решението издръжка,
като с майката редовно разговарят във връзка с детето и тя нито веднъж не е
предявила претенция за увеличаване размера на издръжката на сина им.
Признава се, че от постановяване на решението до настоящия момент са
нараснали нуждите на детето, но се оспорват разходите, посочени от ищцата в
размер на 870 лева, необходими месечна издръжка на Е П.. Оспорват се
включените в тази сума, разходи за облекло и обувки в размер на 120 лева,
учебници и учебни пособия в размер на 70 лева, курсове и извънкласни
занимания в размер на 100 лева и здравеопазване и лекарства в размер на 80
лева, тъй като те не се правят всеки месец, а и ищцата не представя
доказателства за направата им.
Предвид горното, се счита, че претендираната от майката на детето М. Г.
издръжка в размер на 400 лева е силно завишена и несъобразена с нуждите на
детето и възможностите на ответника П. П..
Последният сочи, че работи като „Шлосер” и получава чисто около 800-
900 лева месечно трудово възнаграждение, като изплаща и потребителски
кредит, което допълнително го натоварва финансово.
Заявява, че е съгласен да заплаща месечна издръжка в размер на 270
лева и предлага сключването на спогодба.
Твърди се, че ответникът не е станал причина и не е дал повод за
завеждане на делото, поради което и не следва да му бъдат възлагани
съдебните разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа исковата
молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
2
Ответникът не се явява в съдебно заседание, като се представлява от адв.
М. С. от АК-Враца, който оспорва предявения иск за сумата над 270 лева до
претендирания от ищцата размер от 400 лева.
След преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото Удостоверение за раждане серия КНЖР,
№110193, издадено въз основа на Акт за раждане №0193 от 10.11.2011г., се
установява, че родители на детето Е П.ов П. с ЕГН:********** са М. Е. П.а-
майка и П. К. П.-баща.
Установява се от прието Решение №20 от 12.02.2013г. по гр. дело
№648/2012г. по описа на РС-Оряхово, че съдът е прекратил сключения между
страните граждански брак, като е предоставил упражняването на родителските
права върху детето Е П.ов П. с ЕГН:********** на майката М. Е. П.а и е
осъдил бащата П. К. П. да заплаща ежемесечна издръжка на сина си, чрез
неговата майка и законен представител в размер на 76 лева /седемдесет и шест
лева/ до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Това обстоятелство се установява и от представено и прието по делото
съдебно удостоверение от 04.04.2013г. на РС-Оряхово.
Видно от прието Удостоверение №39/22.08.2025г., издадено от
„Вимдекс” ЕООД гр. Козлодуй е, че ищцата М. Е. Г. е назначена на длъжност
„Продавач-консултант”, като в периода от 01.08.2024г. до 31.07.2025г.,
полученото от нея брутно трудово възнаграждение е в размер на 13129,99
лева, а размерът на полученото нетно трудово възнаграждение е 10203,10
лева.
Установява се от представен и приет по делото Трудов договор №54 от
16.04.2018г., че ответникът П. К. П. е назначен в ЕТ „ИВО ГЕРОВ-АЙ ВИ
ДЖИ” гр. Байкал на длъжност „Механошлосер” с месечно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева. Видно от прието Удостоверение
№001/10.09.2025г., издадено от ЕТ „ИВО ГЕРОВ-АЙ ВИ ДЖИ” гр. Байкал на
П. К. П. е, че последният в периода от 01.09.2024г. до 31.08.2025г. е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 9537,24 лева и нетно трудово
възнаграждение в размер на 7297,55 лева.
По делото е приета и изискана от НАП справка с вх. №3445 от
19.09.2025г. за периода от 01.08.2024г. до 31.08.2025г., относно осигуряването
на ищеца П. К. П., от която се установи, че средният месечен осигурителен
доход на последния е в размер на 959,54 лева.
По делото е приет и приложен социален доклад с вх. №3557 от
30.09.2025г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Оряхово, от
който се установява, че детето Е П.ов П., родено на 06.11.2011г. след раздялата
на родителите в края на 2011г. живее с майката, като в домакинството са още и
бабата и дядото по майчина линия. Детето е физически и психически здраво,
като не страда от наследствени и хронични заболявания. Отразено е, че са
задоволени здравните и образователните потребности на малолетния. След
3
раздялата на родителите основни грижи за Е се полагат от майката, която
задоволява неговите нужди и потребности за храна, подслон, здравеопазване и
образование, с помощта на бабата и дядото на детето по майчина линия.
Според социалния доклад доходите на майката са от работата й във „Вимдекс”
ЕООД гр. Козлодуй, както и от месечна помощ от ДСП-Оряхово по реда на
ЗСП, докато доходите на бащата са от трудова дейност, която осъществява във
ЕТ „ИВО ГЕРОВ-АЙ ВИ ДЖИ” гр. Байкал, а също и от подкрепа от майка му,
която работи в чужбина.
В проведен разговор с детето, то е заявило пред социалния работник, че
познава бащата по физиономия, знае кой е, но не е общувало с него. Отказва
контакти с бащата, поради факта, че последният не го търси и при среща на
улицата се обръщал на другата страна. През учебната 2025/2026г. Е П.ов П. е
записан в осми клас в ПГЗ „Стефан Цанов” гр. Кнежа в специалност
„Механизация и полевъдство”. Посочено е, че разходите за път и квартира на
детето се осигуряват от учебното заведение, а тези за храна от семейството,
поради факта, че то не желае да се храни в училищен стол.
Отразено е, че има изградена силна емоционална връзка между Е и
неговата майка, както и с бабата и дядото по майчина линия, които активно
участват в отглеждането и възпитанието му. Конкретизирано е, че наличието
подкрепата, която детето получава от своите роднини му дава необходимата
сигурност и стабилност.
По отношение на двамата родители е отбелязано, че не поддържат
контакти, като взаимоотношенията им са влошени. Бащата не контактува със
сина си, но по негови думи се интересува за детето чрез други лица и има
желание да общува с него и да участва активно в живота му. По отношение на
размера на издръжката е съгласен, че следва да бъде увеличен, но твърди, че
поисканият от майката размер е завишен. Според майката за Е са необходими
по 10-15 лева на ден, които му се дават като джобни, когато е у дома и по 110
лева седмично, когато е в гр. Кнежа на училище. Посочено е, че детето се
нуждае от средства за задоволяване на потребностите му за дрехи, обувки,
учебни помагала и пособия, козметика, лични вещи, а при възникнала
необходимост и за покриване на здравни и други ежедневни нужди.
Съдът приема, че не са събрани други релевантни към предмета на
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс СК/.
Върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи, че са налице
условията за изплащане на издръжка по чл. 143, ал. 2 СК на малолетния Е П.ов
П. с ЕГН:**********, а именно че е налице изложеното в исковата молба
изменение в обстоятелствата, налагащо изменение на размера на издръжката,
както и че претендираният размер на издръжката е адекватен на нуждите на
детето и на финансовите възможности на ответника.
4
В тежест на ищцата е да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, с оглед на което са нараснали нуждите на детето, обуславящи
претендираното увеличение на издръжката.
Ответникът носи доказателствената тежест относно обстоятелства,
които биха обусловили присъждане на издръжка в по-нисък размер, отколкото
се претендира в исковата молба.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена.
От горното следва, че задължението на родителите да дават издръжка на
техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно.
Безспорно по делото се установи, че М. Е. Г. с ЕГН:********** и П. К.
П., с ЕГН:********** са родители на непълнолетния Е П.ов П. с
ЕГН:**********.
Видно от нормата на чл.150 от СК, законодателят е предвидил
възможност при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея да бъде изменена или прекратена. Това изменение трябва
да има траен характер /в този смисъл т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970 г.
на Пленума на ВС; решение № 2469/1971 г. на ВС, ІІ г. о. и др./.
В случая от определянето на издръжката с Решение №20 от 12.02.2013г.
по гр. дело №648 по описа за 2012г. на РС-Оряхово до приключване на
съдебното дирене по настоящето дело на 01.10.2025г. е изминал
продължителен период от време, през който детето е пораснало, а с това са се
увеличили и неговите потребности, което рефлектира върху размера на
средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие.
Съдът отчита и факта, че понастоящем икономическата обстановка в
страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките
и услугите, като темпът на нарастването им е осезаем и устойчив. Ето защо
съдът намира, че от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия
момент е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържаното
дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
ВС.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на
родителя, като в ал.2 е уреден само минималният размер на издръжката на
едно дете, равен на една четвърт от минималната работна заплата или
понастоящем тя е 269.25 лв. месечно.
Към момента детето е на 13 години и 11 месеца, като ноторно известно
е, че на тази възраст децата растат, а с това нараства и необходимостта от
задоволяването на техните нужди. В случая нуждите на детето Е П., освен
5
обичайните за храна, дрехи, учебни пособия и т.н. са свързани и с по-големи
разходи във връзка с новото учебно заведение, което е в друг град, различен от
гр. Мизия, а именно гр. Кнежа.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че по делото е установено
трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК.
Като взе предвид горното, социално - икономическите условия в
страната през последните три-четири години и при съобразяване нарасналите
нужди на непълнолетното дете, съдът счита, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на детето Е П.ов П. е необходима месечна
издръжка в рамките на 500 лева, от които 200 лева следва да се поемат от
майката, която полага и ежедневни грижи него, а остатъкът от 300 лева следва
да се заплаща от бащата.
Съгласно нормата на чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето.
По делото се установи, че ответникът П. К. П. работи, като размерът на
средно получаваното от него месечно възнаграждение е 608,13 лева. Същият
обаче се подпомага и от майка му, за която има данни, че работи в чужбина.
Това обусловя извода, че ответникът ще може да осигури необходимата
сума в размер на 300 лева, за покриване заедно с майката на непълнолетния Е
нуждите и потребностите на своя син.
Предвид изложеното, предявеният от М. Е. Г. с ЕГН:********** с адрес:
гр. Мизия ул. „Лазар Драйчев” №17 против ответника П. К. П., с
ЕГН:********** от гр. Мизия ул. „Босилеградска“ №20 иск с правно
основание чл. 150 от СК, следва да бъде уважен, като бъде увеличена
първоначално определената издръжка за детето Е П.ов П. с ЕГН:**********
от 76 лв. /седемдесет и шест лева/ до размера на сумата от 300 лева /триста
лева/, като основателен и доказан.
В останалата част предявеният иск до размера на претендираната сума
от 400 лв. /четиристотин лева/ се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като въпреки дадените от
съда с доклада по делото изрични указания на ищцата, тя не представи
доказателства за твърдения общ размер на сумата от 870 лева, която се
твърди, че е необходима да се заплаща месечно за детето, с оглед покриване на
негови нужди за храна, облекло, учебници, извънкласни дейности,
здравеопазване, културни дейности, джобни пари и др.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение, относно
присъдената издръжка.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Оряхово държавна такса върху
6
увеличения размер на издръжката, изчислен съгласно Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 на сто върху тригодишните
платежи, или сумата от 322.56 лева.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК на страните следва да се
присъдят разноски. Ищцата не е предстнавила доказателства за сторени по
делото разноски, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани. В
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени за
заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в
размер на 150.00 лева.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА, определен с Решение №20
от 12.02.2013г. по гр. дело №648 по описа за 2012г. на РС-Оряхово, като
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН:********** от гр. Мизия ул. „Босилеградска“ №20,
да ЗАПЛАЩА на Е П.ов П. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител М. Е. Г. с ЕГН:********** с адрес: гр. Мизия ул. „Лазар
Драйчев” №17 вместо по 76 лева - по 300 (триста) лева месечна издръжка,
считано от датата на предявяване на иска – 27.08.2025г. до настъпването на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 400 лв. /четиристотин лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Оряхово държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в размер 322,56 лева /триста двадесет и два
лева и 56 ст./, както и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Е. Г. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., с
ЕГН:**********, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7