Решение по гр. дело №2547/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20762
Дата: 14 ноември 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20251110102547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20762
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110102547 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

14.11.2025 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №2547 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.49, вр. с чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Г. Д. Г., чрез адв.С. Т. от
САК, срещу „Пик .......“ ..., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
1
представлявано от ....... – управител, с която се моли ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., от
медийна публикация от 12.01.2025г. в интернет платформа с адрес: ....., със заглавие
„ПЪЛЕН ПОТРЕС! ...ТА НА Г. Г. СИ ПРИЗНАХА ЗА ИЗМАМАТА В ПОЛЗА НА
РУСНАЦИТЕ“, в които се съдържали клеветнически твърдения за ищеца, както и позорящи
и нарушаващи честта, достойнството и доброто му обществено име обиди, а именно: „Пълен
потрес! ...та на Г. Г. си признаха за измамата в полза на руснаците“, „.....те на Г. Г. ...“, „....ът
го нахъсвал да се гаври и унижава българските борци“, „под давлението на Г. Г., бюджетът
на спортните клубове по борба в България е силно редуциран от ръководството на БФБ“, „...
с което .....те на Г. вземат залъка от устата на родните спортисти (и най-вече на дечицата
тепърва, изграждащи се като състезатели)“, „Вместо това голям дял от държавните средства
се изливат в бездънните каси на федерацията. Част от тях биват източвани от Г. и
приближените му по начин, за който медията ни разказа в серия разследвания от м.
септември 2024 г. ...“, „ ... което е директен удар върху националната сигурност на Република
България и ЕС“, „Г. Г. публично да ни унижават и крадат давайки българските пари на
руснаци ...“, ведно със законната лихва .
Ищецът твърди, че непосредствено под посоченото заглавие бил публикуван и
фотоколаж от две снимки, на които присъстват ищецът и ........ Поддържа, че статията
съдържа позорящи личността на ищеца неистинни твърдения, грубо нарушаващи честта и
доброто му име в обществото, сред които „....“, „.... от село ..“, който е „овладял“ Българската
федерация по борба, лично и посредством поставените там свои „.....“ и „...“, бил извършвал
„измами“, „нахъсвал треньора на националния отбор да се гаври и унижава българските
борци, както и човек, който „превръща БФБ в инструмент на нова „съветска“ инвазия в
България и ЕС“, като в заключение било изложено, че „Г. Г. публично унижава и краде...“
българския народ. В публикацията се преповтаря твърдението, че лицето ....... е
„марионетка“ на ищеца, като се излага и че „...БФБ се ръководи еднолично от руснака ........ с
протекциите на Г. Г.“, като в продължение на горното било изложено, че „....ът го нахъсвал
да се гаври и унижава българските борци“. Също така пуликацията съдържала твърдения, че
„под давление на Г. Г., бюджетът на спортните клубове по борба в България е силно
редуциран от ръководството на БФБ“, „... с което .....те на Г. вземат залъка от устата на
родните спортисти (и най-вече на дечицата тепърва, изграждащи се като състезатели)“.
Твърди се в статията, че „част от „редуцираните“ парични средства биват източвани от Г. и
приближените му по начин, по който медията ни разказа в серия разследвания през м.
септември, 2024 г.“ Изложени са твърденията, че ищецът „мрази народа и родината си“,
доколкото „публично унижава и краде, давайки българските пари на руснаци“. Поддържа се,
че с процесното заглавие и съдържащите се в публикацията изрази са били разпространени
до неограничен кръг лица позорни и грубо нарушаващи честта, достойнството и доброто
име в обществото неистинни факти и обстоятелства, които уличават ищеца в извършването
на тежки престъпления от общ характер по Глава I от НК, изразяващи се в разходване на
парични средства от държавния бюджет, предоставени на БФБ по реда на ЗФВС за своя и
чужда облага. У читателя се насаждала идеята, че ищецът е забогатял по явно престъпен
начин и че използва икономическото си влияние по незаконен и престъпен начин за
осигуряване на пряко недопустимо влияние спрямо представителите на органите на
управление на една от най-значимите спортни федерации в България. В резултат на
разгласените твърдения, съдържащи се в процесната публикация, за ищеца настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се интензивни отрицателни емоции и притеснение;
непрестанно състояние на потиснатост и нервно напрежение, което се отразило негативно и
на цялото му семейство; ежедневно безсъние, неравномерно и нехарактерно вдигане до
крайно високи стойности на кръвно налягане, постоянно главоболие и липса на апетит,
които продължавали и към датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира
присъждане на разноски по делото.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава ОИМ, чрез адв.Д. К. от САК, с който
оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че изложените в публикувания материал
факти и обстоятелства са истини. Посочва, че в ИМ процесните твърдения са били извадени
извън конктекства и хронологическата подредба на публикацията. Твърди, че в съд.
практика понятието „....“ не се възприема за уронващо престижа, а за публично възприета и
общо ползваема квалификация за личности на прехода, добили имущество и власт през този
период от време. Претендира разноски.
С доклада по делото са приети за безспорни между страните следните обстоятелства:
- ответното дружество доставя медийни услуги чрез интернет домейна ..... и
наименование „Информационна агенция ....“.
- налице е правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо
се в изготвянето на процесната публикация със заглавие „ПЪЛЕН ПОТРЕС! ...ТА НА Г. Г.
СИ ПРИЗНАХА ЗА ИЗМАМАТА В ПОЛЗА НА РУСНАЦИТЕ“, публикувана на 12.01.2025г.
в онлайн страницата ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Приложен към ИМ е препис на Констативен протокол от 13.01.2025г. на Помощник-
нотариус .... при Нотариус ..... в НК, район на действие: СРС, съгласно който е констатирана
процесната статия на интернет сайта на информационна агенция „....“- ..... като е принтирана
процесната статия.
Представен е препис на Констативен протокол от 09.09.2024г. на Помощник- нотариус
.... при Нотариус ..... в НК, район на действие: СРС, съгласно който е констатирана статия от
06.09.2024г. на интернет сайта на информационна агенция „....“- ..... като е принтирана
откритата статия със заглавие: „Гърми нова афера! Ортакът на .......- Г. Г., източвал
федерацията по борба чрез обръчи от фирми (снимки)“.
Ищецът представя и препис на Констативен протокол от 03.09.2024г. на Помощник-
нотариус .... при Нотариус ..... в НК, район на действие: СРС, съгласно който е констатирана
статия на интернет сайта на информационна агенция „....“- ..... която е принтирана, със
заглавие: „Гавра: проруският .... и авер на ..... .......- Г. Г., превърна българската федерация по
борба в сателит на ...“.
Видно от извадки от регистъра на подадените декларации по реда на чл.7а, ал.3 от
ЗЗДПДПОРДМУ от доставчиците на медийни услуги, за 2022г., /стр.56 и сл./, онлайн
новинарско издание с име: „Информационна агенция ....“ е с доставчик на медийна услуга:
.....
Проведен е разпит на свидетеля ....., който посочва, че ищецът е бил ядосан от
твърденията в статията, като му се е повишило артериалното кръвно налягане, поради което
е потърсил лекарска помощ. Посочва, че ищецът преживява емоционално изнесената
информация в статията, тъй като милее за българския спорт и дава всичко в името на
спорта. Твърди че, се е почувствал обиден, че е бил изкаран за руски агент в спорта в
страната. Посочва ,че статията е предизвикала вълна от телефонни обаждания, с които
ищецът е бил запитван дали е вярна изнесената информация.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Свободата на словото е конституционно прокламирана ценност, като нейните граници
се разпростират до пределите, след които е налице навлизане в сферите на приложение на
останалите конституционни ценности и законово гарантираните права на гражданите.
Свободата на словото не включва възможността да се разпространяват в медийното
пространство клевети, неверни данни и заблуждаваща информация. Публично
разпространеното изявление за извършено от дадено лице престъпление е твърдение за
3
конкретен факт, осъществил се в обективната действителност. Когато подобно твърдение е
невярно и лицето не е извършило приписаното му престъпление, което може да бъде
установено с влязла в законна сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, то
изявлението е клеветническо и опозоряващо доброто име на адресата в обществото,
накърняващо честта и достойнството му, както и противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Клеветата е умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което не е извършено, като се извършва от субективна страна
с пряк или с евентуален умисъл. Горното представляват две различни форми на
изпълнителното деяние на клеветата. В съдебната практика трайно се приема, че предмет на
престъплението по чл.147 от НК могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление с позорен или
обществено укорим характер. Неподкрепените с конкретни доказателства изказани
твърдения за извършено престъпление от общ характер имат клеветнически характер. В
случаите когато клеветнически израз (един или повече) е част от едно по- обширно
изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то
внушава като цяло, вкл. при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за
обезщетение от непозволено увреждане. Увреденото лице може да бъде посочено от автора
на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво
съмнение относно неговата личност.
Правото на свободно изразяване и разпространение на общественозначима
информация е ограничено от останалите конституционни ценности, сред които са честта и
достойнството, и доброто име на гражданите. Гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД може
да се реализира само за неверни и позорящи адресата фактически твърдения, които подлежат
на проверка за вярност. Субективният прочит на изразени оценъчни съждения не е
инкриминирано деяние. Оценките и мненията, като стоящи извън обективната
действителност, не подлежат на проверка за вярност и за тях може да се търси отговорност
само ако са съпроводени с обидни квалификации. Константно е разбирането, че допустимата
журналистическа критика по отношение на публичните личности, е с по- широки граници и
последните следва да понасят по- интензивна намеса в тази сфера. Отправените в медийното
пространство укори срещу лица на публични длъжности или станали известни в обществото
с обществената си дейност, които не съдържат обиди и клевети, не са основание за носенето
на отговорност за морални вреди. Критичният анализ на действията на подобни фигури е
съществен момент от процеса на легитимния граждански контрол върху обществения живот.
Конституционно гарантираното право на мнение се упражнява правомерно в случаите,
когато е налице изказано мнение, което пряко или косвено засяга конретно лице, когато
името му се коментира или се предполага във връзка с негово обществен пост, занятие или
дейност, освен ако свободата на словото не се упражнява преваратно с цел увреждане на
доброто име. Критерият, от който се изхожда е доколко конкретното изразяване на факти,
мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за
накърняване на правата и доброто име на другиго.
В настоящия случай не са налице ангажирани доказателства от ответника за проведено
добросъвестно журналистическо разследване в насоката, в която е съставена процеснатата
статия. В същата са налице недоказани и следователно клветнически твърдения, че като ....,
лично и чрез трето лице ищецът е овладял Българската федерация по борба, че извършва
престъпления срещу собствеността и злоупотребява с общественото си положение, че
унижава българския народ и борци и превръща Българската федерация по борба в
инструмент за чуждо влияние в страната. Използваните изразни форми в статията са крайни,
като са в състояние да повлияят негативно на общественото мнение за ищеца. Пострадалият
от невярна или заблуждаваща медийна публикация може да предяви иск срещу автора на
публикацията и срещу възложителя на работата- медиен издател за реализиране на
солидарната им отговорност. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни
4
лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване, като определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на
възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатните материали. С оглед
обявените за безспорни обстоятелства в доклада и представената извадка от публичен
регистър на доствчиците на медиийни услуги следва да се приеме ответното дружество за
възложител на работата и съотв. за лицето, носещо гражданска отговорност за изнесената
информация. Публичното разпространяване на подобни статии излиза извън пределите на
добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение,
поради което следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер
на 7 000 лв. При накърняване на неимуществен интерес обезщетението се определя от съда
по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретна преценка на обективно
съществуващи обстоятелства. Критериите за определяне на размера на дължимата обезвреда
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Страданията на ищеца се
изразяват в нервно- психическо напрежение и повишено артериално кръвно налягане, както
и в уронване на името му в обществото. Не се установява числеността на аудиторията на
ответната медия, поради което парично обезщетение от 7 000 лв. съдът намира за
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и в състояние да компенсира изцяло ищеца. С оглед
на горното исковата претенция следва да бъде уважена частично до сумата от 7 000 лв., като
за горницата над нея искът се явява неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса от 280 лв., с оглед изхода на спора. Ответната страна не представя
доказателства за сторени разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Пик .......“ ..., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ....... – управител, да заплати на Г. Д. Г., ЕГН:**********, сумата от 7 000
/седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
нервно- психическо напрежение от медийна публикация от 12.01.2025г. в интернет
платформа с адрес: ....., със заглавие „ПЪЛЕН ПОТРЕС! ...ТА НА Г. Г. СИ ПРИЗНАХА ЗА
ИЗМАМАТА В ПОЛЗА НА РУСНАЦИТЕ“,за клеветнически, позорящи и нарушаващи
честта, достойнството и доброто му име в обществото твърдения за ищеца и обиди, както
следва: „....“, „.... от село ..“, който е „овладял“ Българската федерация по борба, лично и
посредством поставените там свои „.....“ и „...“, бил извършвал „измами“, „нахъсвал
треньора на националния отбор да се гаври и унижава българските борци, както и човек,
който „превръща БФБ в инструмент на нова „съветска“ инвазия в България и ЕС“, като в
заключение било изложено, че „Г. Г. публично унижава и краде...“ българския народ, „че
лицето ....... е „марионетка“ на ищеца и че „...БФБ се ръководи еднолично от руснака ........ с
протекциите на Г. Г.“, като в продължение на горното било изложено, че „....ът го нахъсвал
да се гаври и унижава българските борци“, че „под давление на Г. Г., бюджетът на спортните
клубове по борба в България е силно редуциран от ръководството на БФБ“, „...с което .....те
на Г. вземат залъка от устата на родните спортисти (и най-вече на дечицата тепърва,
изграждащи се като състезатели)“, че „част от „редуцираните“ парични средства биват
5
източвани от Г. и приближените му по начин, по който медията ни разказа в серия
разследвания през м. септември, 2024 г.“, че ищецът „мрази народа и родината си“,
доколкото „публично унижава и краде, давайки българските пари на руснаци“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на подаване на искова
молба- 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до пълния му размер от 10 000 /десет хиляди/ лв., като
неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: BIC:.......,
IBAN: BG... .... .... ....
ОСЪЖДА „Пик .......“ ..., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ....... – управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Г. Д. Г.,
ЕГН:**********, сума от общо 280 /двеста и осемдесет/ лв., представляваща сторени
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:








Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6