***6
гр. гр. Добрич, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Ж.
С. Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20243200500135 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
260001 /24.02.2023 год. по гр. д.№ 73/2021 год. на Районен съд Каварнаарна,
поправено с решение № 260000 /09.01.2024 год. по гр. д.№ 73/2021 год. на
Районен съд Каварна ,с което е отхвърлен предявения от Н. А. Я., ЕГН
**********, Г. В. С., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Н.
А. Я., С. В. С. , ЕГН ********** и В. В. Г., ЕГН ********** срещу С. Г. С.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, чрез който
да бъде установено, че Н. А. Я., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч.
,придобита в СИО, по време на брака й с В. Г. С., а С. В. С. , ЕГН **********
е собственик на 1/6 ид.ч. , Г. В. С., ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид.ч. ,
В. В. Г., ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид. ч., тримата като наследници
на В. Г. С., починал на *** год. от имот с идентификатор
83017.505.452.4,представляващ р.х. *** ,със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа,
построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“
гр. Ш..
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от
адв.К. Р. жалба рег.№ 260094/29.03.2023 год., уточнена с молба рег.№
1
260230/20.09.2023 год.,като процесуален представител на Н. А. Я. и Г. В. С. и
от адв. Т. С. жалба рег.№ 260093/28.03.2023 год.,уточнена с молба рег.№
1917/20.03.2024 год. ,като процесуален представител на С. В. С..
Първоинстанционния съдебен акт се обжалва в цялост, като въззивниците
извеждат правния си интерес от съдържанието му по чл.236 т.4 и т.5 ,
съдържащо произнасяне по иск на В. В. Г.,конституирането на която е
поискано и допуснато от КРС в хода на делото и което съставлява пречка
претенциите на С. В. С. и Г. В. С. ,като наследници на В. Г. С. , да бъдат
разгледани в заявения от тях обем от по ¼ ид.ч.
При данни, че обжалваното решение е било връчено на
въззивниците,чрез процесуалните им представители на дати 17.03. 2023 год. и
21.03.2023 год., жалба рег.№ 26004/29.03.2023 год. и жалба рег.№
260093/28.03.2023 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от
активно легитимирани страни и носители на правото да предявят въззивна
жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната им сфера чрез отхвърляне на исковите
претенции и е процесуално допустима.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение се настоява , то да бъде изцяло отменено и постановено ново по
съществото на спора за уважаване на вещната претенция по чл. 124 ГПК ,във
връзка с чл. 79 от ЗС.
Въззивниците възразяват срещу фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд ,че не са доказани собственическите им права върху
имота , формирани без да бъде направена преценка на всички относими
доказателства и единствено въз основа на недостоверени показания на
заинтересовани свидетели ,респ.несъобразяване на свидетелски показания и
писмени доказателства относно фактите , от кого и с чии средства е
извършено и финансирано строителството на р.х., въвеждането й в
експлоатация и поддръжката й , сключването на договорите за предоставяне
на комунални услуги ,кои са лицата осъществявали фактическата власт върху
имота и с какво намерение .
Въззиваемата страна С. Г. С. счита жалбата за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана по съображения ,че правото на собственост върху
спорния имот е обект на негово притежание на договорно основание , а
2
ищците не са доказали наличието на елементите на фактическия състав на
чл.79 от ЗС за придобиването му по давност.Акцентира ,че твърденията за
симулативност на договора за придобиване право на строеж не били доказани
с представяне на обратно писмо,не се установявало произхода на средствата за
строеж на р.х. да са на неговия брат В. С. , имотът бил обитаван предимно
през летните месеци от семейството на В. С., т.е. не непрекъснато , а след
развода В.С. ползвал имота му ,но като държател.
Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№
260458/11.02.2021 год. ,вписана в Службата по вписванията –Каварна с вх. рег.
№ *** , уточнявана в производството пред КРС с молби рег.№№
260704/01.05.2021 год. и 261199/20.05.2021 год. ( цена на иска, изложение на
обстоятелства) ,уточнявана в производството пред ДОС с молби рег.№№
1962/21.03.2024 год. и с молба рег.№ 1917/20.03.2024 год., (изложение на
обстоятелства и обем на претендираните права ),с която Н. А. Я., ЕГН
********** ,Г. В. С. , ЕГН ********** , със съгласието на своята майка Н. А.
Я., ЕГН ********** и С. В. С. , ЕГН **********,тримата от гр.В.,*** са
предявили срещу С. Г. С. , ЕГН **********, от гр. В., *** искове за
установяване ,че са собственици на имот с идентификатор 83017.505.452.4
,представляващ р.х. ***, със застроена площ от 34 кв. м., 2 етажа ,построена в
УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1, находящ се в СО “К.“ гр. Ш.
,съответно в обем от ½ ид.ч. за първия ищец и в обем от по ¼ ид.ч. за втория
и третия ищец.
Претенцията е била основа на твърдения ,че Н. А. Я. и съпруга й В. Г.
С., съвместно със С.С.Т. закупили с договор от 2001 год. ,сключен с В. и
Р.Й. , учреденото в полза на продавачите право на строеж на едноетажна р.х.,
както и такова им било учредено допълнително през 2006 год. В
придобивните актове, като приобретател на правата фигурирал ответникът С.
Г. С. –брат на В. Г. С. ,вписан като такъв по лични причини и с уговорка
правата да бъдат прехвърлени на Г. В. С..Строителството на р.х. било
осъществено в периода 1999 год.-2001 год. , отпочнало и реализирано преди
да бъде закупено правото на строеж,по уговорка с продавача, разрешил на
С.Т. и В. С. да осъществяват строежа преди да бъде изповядана по нотариален
ред прехвърлителната сделка.Сградата била изпълнена съвместно от
съпрузите и С.С.Т. като близнак, с обособени две части с отделни входове
,всяка от които самостоятелен обект с отделен идентификатор. Сградата –
3
близнак била присъединена към електро и водоснабдителната мрежа с
отделни партиди за всяка една от частите й , открити на името на В. С. и на
С.Т.. Всички строително монтажни работи на частта с идентификатор
83017.505.452.4, довършване, обзавеждане и озеленяване на прилежащия
терен били извършено съвместно и със средства на съпрузите Н. Я. и В. С. , а
сградата се ползвала от тях за живеене считано от 2004 год. За посочения
период Н. и В. С. заплащали данъчните задължения за имота , комуналните
разходи и тези за поддържане на имота , открито афиширали пред всички
намерението си за своене, а съседите ги познавали като собственици на имота.
Бракът на съпрузите бил прекратен с решение № *** год. по гр. д.№ *** год.
на ВРС. В. С. починал на дата *** год. и негови наследници по закон били
низходящите му –втория и третия ответник (син и дъщеря).Фактическата
власт върху имота била упражнявана съвместно от Н. и В. С. считано от 1999
год. и до развода им ,както и от последния до смъртта му на *** год. спокойно
и необезпокоявано. На тази дата ключът за сградата бил взет от ответника,
като препятствал ползването на имота от ищците. След смъртта на В. С. ,
имотът не се ползва,стопанисва и владее от никого.Бил с разбити сервизни
помещения и тънел в разруха.През 2023 год. ,Н. Я. била уведомена от
служители на ВиК дружество за възникнала в имота авария , която те
отстранили в нейно присъствие и след като тя ги допуснала в имота в
присъствие на адвокат и ключар.През месец август *** год. било прекъснато
подаването на електрическа енергия , а през 2023 год. и водоподаването на
имота .
Интересът на ищците от предявяване на установителен иск бил наличен
и обусловен от факта, че като собственици на имота не разполагат с
официален удостоверителен документ за правата си.
Както в първоначалната искова молба , така и с извършените уточнения
в производството пред въззивния съд, ищците Н. А. Я., ЕГН ********** ,Г.
В. С. , ЕГН ********** и С. В. С.,ЕГН ********** отправят искане да бъдат
установени спрямо С. Г. С. , ЕГН ********** правата им на собственост по
отношение на имот с идентификатор 83017.505.452.4 ,представляващ р.х. ***,
със застроена площ от 34 кв. м., 2 етажа ,построена в УПИ -1 за безпарцелно
застрояване в кв.1, находящ се в СО “К.“ гр. Ш. ,съответно от Н. А. Я. в обем
от ½ ид.ч. , придобита по давност в СИО по време на брака й с В. Г. С. и от Г.
В. С. и С. В. С. в обем от по ¼ ид.ч. ,придобита по наследство.
4
Ответникът С. Г. С. е оспорил вещната претенция с подаден в срока и по
реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№261041 /20.04.2021 год. ,като е посочил
нередовното й заявяване без на страната на ищците да е включен наследник на
В. С. - неговата дъщеря В. В. Г.,която следвало да участва в процеса като
ищец.Ответникът бил носител на правото на строеж ,придобито по договори
от 2001 год. и 2006 год.,а сградата за построяването на която е учредено е
завършена през 2007 -2008 год.Между него и покойния му брат и ищцата
липсвали уговорки за прехвърляне на р.х. на тях или сина им.В. С. посещавал
често имота, особено след развода си , а ответника,живущ и ангажиран в гр.В.
му го бил предоставил за ползване, тъй като брат му живеел в района и
можел да го наглежда,респ.той даже заявявал желание да заплаща наем за
предоставеното му ползване,т.е. приживе В. С. е бил държател на имота.
Бившите съпрузи Н. и В. С. не били придобили по давност правото на
собственост на р.х.-те не съжителствали съвместно от 2015 год. и даже да
били ползвали имота, то след този момент владението им било прекъснато,
вън от горното не били афиширали намерение за своене и непрекъснато ,
безпроблемно,открито и необезпокоявано владение повече от 18 години.
В хода на производството ,служебно и по искане на ответника, от
Районен съд Каварна са били давани указания на ищците с разпореждания
№№ 260272/26.04.2021 год. ,260322 /25.05.2021 год. ,както и определение от
проведено на дата 30.03.2022 го. с. з. за отстраняване на нередовности на
исковата молба и конституиране на трето неучастващо по делото лице като
ищец .
В изпълнение на тези указания , ищцата Н. А. Я. е депозирала на дата
31.03.2022 год. молба за конституиране като страна по делото на В. В. Г.,ЕГН
**********,в качеството й на наследник на В. Г. С. (низходяща от първа
степен), а съдът с определение № 260017/07.04.2022 год. е конституирал
същата като ищец, обикновен другар на първоначалните ищци.
С разпореждане № 260052 /21.04.2022 год. ,първоинстанционния съд е
указал на ищеца В. В. Г. ,че следва с нарочна писмена молба изрично да заяви
дали желае да се включи в производството за установяване собствеността по
отношение притежаваната от нея идеална част от имота.
С отговор рег.№ 260249/05.05.2022 год. В. В. Г. e заявила желание за
участие по делото и в качеството си на ищец е изразила становище за
5
неоснователност на исковата претенция ,оспорила е верността на всички
изложени от първоначалните ищци твърдения и че счита спорния имот за
притежаван от ответника С. С. -нейн чичо и лицето С.С.Т. в съсобственост.
С определение № 214/11.03.2024 год. по в.гр.д.№ 135/2024 год.,
въззивният съд е счел,че даваните от Районен съд Каварна указания във
връзка с конституиране на страна по делото са в нарушение на принципа на
диспозитивното начало по чл.6 от ГПК и разпоредбата на чл.26 ал.1 и 2 от
ГПК , надхвърлящи служебните правомощия на съда по чл.7 от ГПК, в
отклонение от правилата на чл. 215 и чл. 216 от ГПК,както и при неразбиране,
че съдържанието на гражданскоправния спор определя както интереса от
водене на делото, така и надлежните страни в процеса на страната на ищеца и
ответника . Недопустимо на първоначалните ищци са били давани указания
от първостепенния съд ,да предявят иск от името на трето неучастващо по
делото лице . Същото е заявило желание за участие по делото като ищец,
което е възможно с предявяване на иск по чл.125 от ГПК, който евентуално
да бъде съединен за разглеждане в производството и за което следва да бъде
подадена искова молба,отговаряща на изискванията за редовност по чл.127 и
чл.128 от ГПК , на което подадения от В. В. Г. отговор рег.№
260249/05.05.2022 год. не отговаря.С оглед на горното отговор рег.№
260249/05.05.2022 год. е оставен без движение и на В. В. Г. указано от
въззивния съд, че в случай, че желае да участва като ищец по делото, следва в
едноседмичен срок от получаването му да представи искова молба ,
отговаряща на всички изисквания на чл.127 от ГПК , вкл. с излагане на
обстоятелства за наличие на правен интерес с оглед твърденията й, че
ответникът е собственик на р.х., а претенцията на първоначалните ищци е
неоснователна ,както и да представи приложенията по чл. 128 от ГПК-
преписи от исковата молба и доказателства за заплатена държавна
такса.Предупредена е и за неблагоприятните последици от неизпълнение на
указанията-прекратяване на производството и обезсилване на постановеното
решение спрямо нея.
В. В. Г. е депозирала молба (искова) рег.№ 2124/27.03.2024 год., с която е
потвърдила желанието си да се включи в производството ,касаещо
установяване собствеността и давностното владение по отношение на
имот,находящ се в СО“К.“ гр.Ш.,представляващ ½ ид.ч. от имот с кадастрален
идентификатор 83017.505.452.4-р.х. *** със застроена площ от 34 кв.м. ,на два
6
етажа,построена в УПИ-І за безпарцелно застрояване в кв.1. Изцяло е
оспорила наведените от останалите ищци твърдения в подадената от тях
искова молба и е посочила ,че са предявили иск по отношение на имот
,съсобствен на С. Г. С. и лицето С.С.Т.,чиято легитимация като собственици
била безспорна и следвала от представените по делото документи.В
качеството си на наследник на починалия на дата *** год.В. Г. С. е заявила,че
по отношение на описаното имущество не е възникнала и не съществува
съсобственост, тъй като не било закупувано от баща й и съпругата му Н. А.,
не било изграждано ,довършвано и озеленявано за тяхна сметка и с техни
собствени средства.Имотът бил обект на притежание на нейния чичо-
ответника по делото С. Г. С. . За нея липсвал правен интерес да потвърди
установителния иск за собственост, тъй като процесния имот не бил
собственост на баща й В. С. ,респ.част от наследствената маса след смъртта
му.
Отправила е искане ,съдът да признае за установено по отношение на Н.
А. Я., С. В. С. и Г. В. С. , че С. Г. С. е собственик на имот,находящ се в СО“К.“
гр.Ш.,представляващ ½ ид.ч. от имот с кадастрален идентификатор
83017.505.452.4-р.х. *** със застроена площ от 34 кв.м. ,на два
етажа,построена в УПИ-І за безпарцелно застрояване в кв.1.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение ,а по останалите въпроси
–ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи
до неправилност на решението.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност. Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност , съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК,поради което е валидно.
Обжалваното решение е отчасти недопустимо, тъй като правото на иск
не е надлежно упражнено с подаване на искова молба и при наличие на
правен интерес от В. В. Г. ,както и при спазване на изискванията за съвместна
процесуална легитимация ,произтичаща от задължително другарство .
В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че правният
7
интерес от търсенето на съдебна защита произтича от наличието на правен
спор. Едновременно с интереса, съдържанието на гражданскоправния спор
определя и надлежните страни, които са легитимирани да участват в
производството. Когато друго не произтича от разпоредба на закона или от
естеството на засегнатото от спора право, именно спорещите лица са тези на
които принадлежи правото на иск: на страната на ищеца - претендиращият да
го притежава, а на страната на ответника - субектът, предизвикал и/или
поддържащ спора относно претендираните от ищеца права.По предявен иск за
собственост процесуално легитимирани като ищци са лицата, които
претендират да са собственици на вещта, а процесуално легитимирани като
ответници са лицата, които отричат правото на ищците. Задължителното
другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който
участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.
Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в
производството е задължително, представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е
недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална
легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно
и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.Лицата,
които твърдят да са съсобственици на един имот по силата на наследяване не
са задължителни другари.
Горното налага на основание чл.270 ал.2 изр. І-во , обжалваното
решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено
касателно произнасянето по иск по чл.124 ал.1 от ГПК на В. В. Г..
В останалата му част обжалваното решение е допустимо,но
неправилно, а исковете на Н. А. Я., С. В. С. и Г. В. С. са основателни въз
основа на фактически констатации и правни изводи,както следва:
Бракът между Н. А. Я. и В. Г. С. е бил сключен на дата *** год. и
прекратен с развод с влязло в сила на дата *** год. решение № *** год. по
гр.д.№ *** год. на Районен съд и от този брак са родени децата им С. В. С. и
Г. В. С. .
В. Г. С. е починал на дата *** год. и негови наследници по закон са
низходящите му от първа степен С. В. С. ;В. В. Г. и Г. В. С. –така
удостоверение за наследници изх.№ *** год. на Община В..
8
С искова молба рег.№ 7946/26.04.2021 год., С. В. С. е предявила срещу
В. В. Г. иск за унищожаване на припознаването й, извършено от В. С.,основан
на твърдения за измама и заплаха, като производството по образуваното гр.д.
№ 1068/2021 год. по описа на ВОС е било прекратено с определение №
2042/09.06.2021 год.,влязло в сила на 24.06.2021 год. - така удостоверения
изх.№№ 4694/14.06.2021 год. и 10550/23.12.2021 год. на Окръжен съд В. и
определение № 2042/09.06.2021 год.
Произходът на В. В. Г. и съответно качеството й на наследник на В. В.
Г. С. е било оспорено и по гр.д. № 20233110103002/2023 год. на Районен съд
В. с предмет делба на недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор
10135.2575.805 и сграда на етап груб строеж с идентификатор
10135.2575.805.1, с административен адрес гр. В., *** , по което страни са Н.
А., Г. С. ,С. С. и В. Г..
По съображения ,че С. В. С. не е страна по това делбено производство и
същото не е с предмет спорния имот по настоящото дело, че с решението по
него няма да бъде формирана сила на присъдено нещо за произхода на
лицето,а единствено в мотивите му направена преценка легитимира ли се то
като наследник и съсобственик на делбения имот ( решение № 675 от
22.12.2009 год. на ВКС по гр. д. № 359/2009 год., II г. о.), с определение от с.з.
от дата 22.01.2025 год.,въззивният съд е отказал спиране на производството
на основанието по чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК .
С договор от дата 08.11.2001 год., сключен с нотариален акт № *** год.
на Й.П.нотариус рег.№ *** по регистъра на НК, вписан в Службата по
вписванията Каварна с вх.рег.№ *** год. В. П.Й. и Р.Т. Й. са продали на С. Г. С.
и С.С.Т. учреденото в полза на продавачите с договор за отстъпване право на
строеж от 15.05.1996 год. право на строеж за построяване на едноетажна р.х.
*** , със застроена площ от 50.27 кв.м.,изградена до груб строеж върху
общински поземлен имот с площ от 42 кв.м. в парцел І “За безпарцелно
застрояване и озеленяване“ в кв.1 по плана на СО“К.“ край гр.Ш. от 1995 год.
за сумата от 3 927 лв.
С договор за учредяване на възмездно допълнително вещно право на
строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост от дата 19.05.2006
год., вписан в Службата по вписванията-Каварна с вх.рег.№ *** ,Община Ш. е
учредила на С. Г. С. и С.С.Т. възмездно допълнително право на строеж върху
9
недвижим имот-частна общинска собственост:поземлен имот с площ от 77.79
кв.м.,представляващо разлика в РЗП на имот р.х. ***-находяща се в УПИ № І
за безпарцелно застрояване в кв.1 по ЗРП на СО“К.“,общ.Ш. .В сключването
на договора ответникът е участвал чрез пълномощника си С.Т.Н., по силата на
пълномощно *** год.
Вещото лице арх.А. Е. , изготвила назначената от въззивния съд
съдебно-техническа експертиза е посочила в заключение рег.№
6315/10.10.2024 год. ,че със заповед № РД-04-07/25.09.1995 год. и договор от
дата 15.05.1996 год.,Кмета на Община Ш. е отстъпил на В. П.Й. възмездно
право на строеж върху общинско място 42 кв.м. за изграждане на едноетажна
сграда *** парцел І кв.1 по регулационния план на северно рибарско селище
гр.Ш. с РЗП 42 кв.м.Издадена е била виза за проектиране от 26.04.2000
год.Изработен е бил проект за едноетажна р.х. *** парцел І за безпарцелно
застрояване и озеленяване в кв.1 СО“К.“община Ш..Проектната документация
не е открита от вещото лице в технически архив на Община Ш.. Ответникът е
предоставил на вещото лице архитектурната част на проекта.Съгласно
текстова част-челен лист , обяснителна записка и чертежи 1/12 ситуация от
архитектурния проект, инвеститор на обекта е В. П.Й.,а сградата е решена
като двуфамилна, едноетажна ,с полуподземен етаж и използваемо
подпокривно пространство .Функционално всяка част съдържа дневна ,малък
кухненски бокс,три стаи и една баня-тоалетна.Двете части са еднакви
,симетрично разположени спрямо средната напречна страна,всяка част
съдържа стълбище с вита стълба ,склад под стълбата.В съответствие с визата
,за проекта са изготвени доклади за технически контрол-част архитектурна и
част конструктивна от 27.06.2000 год. съгласно действащия тогава
ПОФЗЛУНСНПС.В двата доклада не са отбелязани отклонения от визата и
нормите за проектиране и оценките са положителни.Въз основа на искане вх.
№ 1649/28.06.2000 год. на В. П.Т.,главния архитект на Община Ш. е издал на
основание чл.55 и чл.56 ал.2 т.1 от ЗТСУ разрешение за строеж № *** год. на
В. П.Т. за едноетажна р.х. ***.С протокол от 08.08.2000 год. е определена
строителна линия и ниво на строежа на сградата.Липсват съставен протокол за
извършен груб строеж на процесната сграда или констативен акт образец 15.
Според вещото лице ,точната дата на построяването на хижата до степен на
груб строеж не може да бъде установена документално,вероятно р.х. е била
изградена в периода 2001-2003 год.Като строеж от пета категория ,р.х. не е
10
следвало да бъде въвеждана в експлоатация и ползването й разрешавано-
чл.137 от ЗУТ и чл.1 от Наредба № 2/31.07.2003 год. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове
за изпълнение на строителни и монтажни работи. За имота е била подадена
данъчна декларация вх.№ 341/09.09.2005 год. по чл. 14,27 и §2 от ПЗР на
ЗМДТ от С. Г. С. ,чрез пълномощника му С.Т.Н.. Декларирана е била
едноетажна р.х.,построена 2000 год. на 2 етажа,РЗП -72.12 кв.м. ,мазе -38.12
кв.м. ,таван -63.22 кв.м. РЗП включва обсл.части 173.46 кв.м.По
кадастралните карта и регистър на населеното място са били заснемани
сгради с идентификатори 83017.505.452.4 и 83017.505.452.5 и за техни
собственици посочвани С.С.Т. и С. Г. С. , което вещото лице счита за
погрешно -следвало да бъде заснета сграда с един идентификатор, а двете
нейни части да бъдат със идентификатори на самостоятелни обекти в нея , а не
на отделни сгради. Недвижимия имот с идентификатор 83017.505.452.4 бил
изграден като самостоятелен обект на собственост, напълно съответстващ на
изискванията на чл. 40 от ЗУТ.Въпреки съответствието ,вещото лице счита че
р.х. е за сезонно обитаване и не може да бъде ползвана за жилище за
постоянно обитаване.В издавани скици от СГКК-Добрич ,предназначението
на сградата е посочвано като курортна,туристическа сграда, а в издаваните
данъчни оценки като жилище –р.х..
От заключението на вещото лице и приложени документи се
установява,че съобразно данните от въведената през 2006 год. електронна
система на “Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, имота в СО“К.“ Ш. с
идентификатор 83017.505.452.4, представляващ р.х. *** в УПИ-І кв. 1 има
открита партида за вода с клиентски № *** на името на В. Г. С. –така писмо
изх.№ *** год., фактурите за консумация на предоставени ВиК услуги са
били издавани от дружеството за потреблението на обект *** Рибарско
селище К. за месец 11.2018 год., 03.10.2010 год., 18.08.2919 год. на абоната В.
Г. С.. Съобразно констативен протокол на дружеството за извършена проверка
№ *** ,на дата 15.11.2022 год. е била извършена проверка на имот
,собственост на В. Г. С. ,с адрес СО“К.“ гр.Ш., установила неизправност на
водомера и дала предписание за подмяната му, като протокола е бил получен
от ищцата Н. А. Я.. Съобразно писмо изх.№ *** год. на “Енерго-про
Продажби“ АД В., в информацинната система на дружеството, посочения по-
горе имот е заведен като обект с абонатен № *** и е причислен към
11
клиентски номер *** с титуляр на партидата В. Г. С..
Като свидетели по делото са били разпитани С.С.Т., закупил съвместно с
ответника С. С. от В. П.Й. и Р.Т. Й. с договора от 08.11.2001 год.,учреденото
им право на строеж, както и С.Т.Н. ,представлявала С. С. при сключване на
договора от 19.05.2006 год. за учредяване допълнително вещно право на
строеж и подала от него име данъчната декларация от 09.09.2005 год.
Свидетелят С.С.Т., от гр.В. е дал показания,че познанството му с В. С.
датира още от деветдесет и някоя година,първоначално като бизнес партньори
(свидетелят имал транжорна на месо , а С. кебапчийница) , а впоследствие
близки приятели на база общите им интереси-съзерцаване ,плуване и
гмуркане в морето,подводен риболов.В един от дните на съвместното им
плуване,прекарали един-два часа в морето,било им студено и седнали на пейка
пред бунгало на самия бряг заедно с Д. , приятел на С. (лекар по
професия,занимаващ се и с водолазно дело).Говорили си ,колко би било хубаво
да имат място, където да се съблекат и облекат.По този повод Д. ги развел из
селото и им показал имоти ,които се продават.Видели много голямо двойно
бунгало около 30-40 кв.м. , с две отделни стаи и горе обща таванска стая с
тераска,поставено на шейна.Д. познавал собственика на бараката,който се
казвал В. и бил директор на Енергото в Ш..Решили да го купят още на другия
ден, защото ако отлагали ,можело и да се откажат от покупката.Само
свидетелят имал малко пари в къщи ,за това минали през гр.Добрич ,където
неговия баща им дал пари.На другия ден намерили В. и купили бараката му, а
след 3-4 дни , дадената в заем сума била върната от В..Мястото било с
отстъпено право на строеж в рибарско селище и В. нямал право да им го
прехвърля.Свидетелят и В. С. купили едно микробусче итонг ,стоварили го
зад бараката и започнали да строят.Поставената на шейна барака закачили на
много голям трактор , който я изтеглил и я продали на брата на свидетеля. В
това време дошли от Общината и „вдигнали едни панаири“.Наложило да
направят проекти за да вдигнат къщата , а след това направили грубия
строеж.Сградата били голяма и масивна,с подземен етаж и плочи (сутерен,
етаж,полуетаж).Двамата строили “бая време“,може би три-четири
години,защото един ден на строежа бил свидетелят,на другия ден В.С.,
редували се и при закупуването на материалите, не винаги и двамата имали
пари или пък не считали ,че нещо е наложително да се направи веднага и
строителството се “провлачило“.При отпочване на строителството ,стария
12
собственик им уредил багер, а багериста ,който не бил строител направил
прекалено голям изкоп,който запълнили-направили малко повече мази и
тераси опънали малко повече, имало и малко незаконно, което после платили
и узаконили.Строителството на част от сградата на В.С. било финансирано с
негови средства , той даже демонстрирал ,че разполага със средства и бил
услужвал на свидетеля със заем от 9 000 долара за опушване на колбаси.
След завършване на сградата на калкан, между свидетелят и В.С. било
извършено неформалното й поделяне, като двамата теглили жребий и на С. се
паднала северната част с по-хубавата гледка.Стария собственик не можел да
им продаде бараката,но можел да им продаде сградата.Като построили
сградата и сложили покрив, отишли с В. в гр.Каварна ,за да им прехвърли
сградата.Тогава видял неговия брат –ответника по делото ,когото не познавал
,най-много да го бил срещал един –два пъти в града преди това.В. го уведомил
,че имал малко проблеми и ще запишат имота временно на неговия брат ,а
после щели да го прехвърлят ,въпреки че бил посъветван от свидетелят да не
го прави.В. С. отлагал през годините обратното прехвърляне и в крайна сметка
се споминал, преди то да бъде осъществено.С. С. не се бил включвал в
строителството финансово,чрез плащане на някои от строителните
дейности,не бил стъпвал на строежа или в къщата.Никога по време на
строителството при спорове дали нещо е скъпо или евтино,какъв цвят да
бъде, В.С. не бил заявявал ,че трябва да съгласува мнението си с някой друг,
от когото да получи одобрение или разрешение.Съди ,че не е бил близък с
брат си-ответника по делото,тъй като никога не говорил за него.Двете части на
сградата били с отделни данъчни партиди и данъчните задължения
заплащани от свидетеля и В.С.. Двете части на сградата били и с отделни
водомери и електромери и консумативните разходи също заплащани
поотделно от свидетеля и В.С..Вилата била обитавана от В. С., който
последните години преди смъртта си, живеел там почти целогодишно, с
една/две жени, макар да имал имоти във В.,предпочитал да ръководи бизнеса
си от Ш..Свидетелят често посещавал имота си ,както и общувал със своя
приятел по телефона, посъветвал го по повод обаждане за закупуване на агне
за курбан малко преди смъртта, да спре да пие, да се вземе в
ръце,състоянието му не подхождало на млад човек.
С.Т.Н. е свидетелствала,че контактува със семейството на В. и Н. ,нейни
съседи в гр. Ш. малко след 2000 год., когато при игра на двора нейният малък
13
син-на около 2 години се запознал с тяхната дъщеря на около 3 и половина-4
години .От тогава били близки приятели като семейства и до смъртта
му.Обичайно семейството живеело във В., но цяло лято пребивавали с децата
си в рибарското селище още от времето когато те били малки.Помагали си
взаимно-В. санирал с негова бригада имота й в Ш.-отвън и от вътре
притежавания от нея агро –магазин, както и дома на родителите й.Тя от своя
страна му помогнала да бъде узаконена част от къщата -140-150 квадрата
незаконно строителство, за което получила пълномощно от В. и неговия брат
,когото не познавала ,никога не била виждала и пари от когото не била
получавала.Направило й впечатление, при узаконяването ,че сградата се води
на името на друг собственик –брата на В. , за което той й казал че си имат
уговорка и не е голям проблем.Средствата необходими за узаконяването
получила на ръка от В.,дала ги в Общината, получила квитанция, която заедно
с документите пазела повече от 10 години.Дава показания ,че узаконила и
частта от сградата на другия собственик.Случвало се и да плаща понякога
данъците за имота на В. ,тъй като живеел във В..Постоянно се виждала с В. и
даже присъствала в момента, когато той починал.
Участие в строителството на р.х. е взел свидетелят Г. Д.К.-бил им
майстор , правил вътрешната и външната мазилка, замазки ,поставял теракот и
фаянси , всичко в банята.В. С. бил този,който му показвал ,какво иска да бъде
направено и къде –командвал като строителен техник,както и той му
доставял материалите-цимент,пясък и заплащал труда му .Започнал работа
,веднага след като вилата била изградена на тухла , като от време на време
извършвал услуги и на ортака на В.,който поискал да му направят
тераса,теракот.Не познава и никога не бил виждал С. С., но бил виждал в
къщата жената и дъщерята на В..
Св.М.П.М. е дал показания,че познава от 30 години В. С. и бившата му
съпруга ,били близки приятели и даже бизнес сътрудници.Чували се често –на
две седмици един път.Заявява, че семейството е притежавало къща в Ш.,на
първа линия на морето.Сградата била построена на калкан и на двама
собственици (вертикална собственост ),където бил ходел много пъти по
различни поводи-за празници ,както и по работа,последно бил посетил имота
година и половина преди смъртта на В. за да му помогне с проблем.Бил
изградил електрическата инсталация на къщата на своите приятели и
14
монтирал електромера им по спомени около 2000 год. В къщата бил виждал
само приятелите си,с тях бил контактувал ,като им правел инсталацията за
период от около месец и половина,не като постоянна работа ,а на приятелски
начала , те му заплатили само материалите и транспорта. Направил
инсталацията и в другата част на къщата на С.Т.. Скоро научил за брата на В.,
когото не бил виждал по време на изграждане на инсталацията.
Свидетелят Б.Х.П. , собственик в съседство на къща в рибарското
селище изнася данни, че познава В. от времето ,когато е започнал да строи р.х.
,някъде от 90-те години.Били много близки-обичал В. като син, тъй като бил
на годините на починалия негов роден син.Виждал бил семейството на В.-
жена и деца във вилата, която била тяхна,децата израснали при тях.Помагал
им много при строителството – имал камиони,с които им правел услуги.
Свидетелят имал ключ от тяхната вила и при посещенията си на
вилата,семейството винаги му се обаждало –при пристигане и заминаване за
да направи нещо-примерно по отоплението, или съпругата му да почисти.В
последните години, във вилата живеел само В..Не познава брата на В., не го
бил виждал и даже не знаел ,че има такъв-за пръв път го видял на
погребението.
Св.Н.Х.А. е дал показания,че познава братята В. и С. С.и, като с
първия,който имал цех за кучешка храна се запознал през 1996 год. и му бил
извършвал строителни дейности в гр.Ш. ,а чрез него през 1997 год. и с втория
,който държал магазинче.Работел във фирмата на В. С., който го бил наел като
*** в негово заведение на 4 часов работен ден.Макар свидетелят и ответника
да са на една и съща възраст ,съответно родени пред *** год. и *** год., А.
свидетелства ,че С. С. по това време е бил на около 30 и няколко
години.Познава съпругата на В.- Н. ,с която се бил развел след
строителството на сградата,както и знае от него , че има три деца, едно от
които не живее в България.Познава и съпругата на С. (съобразно
извършената от КРС служебно справка в НБД“Население“ ответникът не е
женен) ,не знае колко деца има,не го бил питал,мисли ,че са две ,но не е много
сигурен.Двамата братя живеели в центъра на гр.В. и били в много добри
отношения,между тях нямало спорове и кавги.Впоследствие прекъснал
връзките си с братята,тъй като излизал в чужбина, а след завръщането си не
бил поддържал много твърди връзки. За последно къщата била посещавана от
свидетеля преди повече от пет години.В къщата живеел В.-
15
временно,предоставена му била от неговия брат за да ходи да си
почива.Виждал бил там и С., не и неговото семейство.
Свидетелят бил извикан от В. С., който му казал,че брат му ще строи
къща в гр.Ш..Къщата била построена като близнак с още едно лице на име
С.,на два етажа –един нормален и един тавански,три с приземния.Участвал в
строителството от нула до покрив.Лично бил полагал труд при
строителството,но много малко,имало около 10 души на обекта, не той , а
други хора купували строителните материали.По принцип бил само
отговорник на строежа/надзорник да се извършва качествено строителството,
като наблюдавал работата на строителите и давал указания,което не му
харесва да се поправи.Такъв бил ,защото се инвестирали пари и С. му звънял
почти през 2 дни. Не бил коментирал със С.,как точно следва да изглежда
строежа ,какво да се направи и какви са неговите изисквания.Строителството
продължило една година,през което време се наложило да спи в една
барака.Заплащане за труда си получавал по принцип от С., но и В. му бил
плащал, който за това бил вземал пари от брат си.Повечето пари получил в
брой от С. във В. ,но идвал и на място да му носи парите.
В.С.П. (баба на В. В. Г. по майчина линия ) е свидетелствала,че познава
В. С. от 1984 год., тъй като учел и следвал с дъщеря й ,с която имал връзка до
последния ден на живота си и общо дете.Не създали семейство ,били близки и
поддържали приятелски отношения заради общото им дете.Заявява и че през
цялото време В. не бил давал издръжка за внучката й -20 години не бил дал и
1 лв.,винаги казвал ,че няма пари,защото плащал висшето образование на
жена си и дъщеря си.Като починал ,разбрали че има кредити от 100 000 лв.към
държавата.Знае ,че имал брат –С. Г. С. ,с когото се запознала и видяла след
смъртта на В. ,когато започнали делата.Не знае на колко години е бил
ответника С. С. ,кога е започнал работа ,какво е работел през 2001 год.Когато
В. закупил имот в Ш. през 2001 год., ги уведомил ,че това е имот на брат му
,за да му построи вила по желание на техния баща.Използвал думите,че
купува по искане на баща си имот на брат си, за да му остане като
наследство.Лично й заявил, че вилата била на брата на В., а парите за вилата
били дадени от майката и бащата на В. в това число за закупуване на
имота,построяване, довършване ,ремонтни дейности.През ония години,
бащата бил журналист в Радио В., а майката работела във “ В.а“,разчитали на
заплати, майката продавала дрехи втора употреба и плащала наем на сина си
16
В..
Съдът намира, че са налице условията да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите,ангажирани от ищците: С.Т.,С.Н.,Г. К. ,М.М. и
Б.П. по въпросите , от кого ,кога и как е било извършено строителството на
р.х., както и кои са лицата осъществявали фактическа власт по отношение на
имота-строителство,пристрояване, стопанисване, заплащане на консумативни
разходи, ползване.Показанията са дадени за събития, осъществили се в
продължителен период от време и от лица, ангажирани в строителните
дейности и т.нар.“узаконяване“( производството пред Общинската
администрация по учредяване на допълнително право на строеж за
построеното в повече), както и от жители на населеното място с наблюдения
за ползването на имота От особено значение са показанията на лице,което
представената документация, легитимира като съсобственик, наред с
ответника С. С. на р.х.,изградена на калкан и като близнак,съответно страна
по договорите от дати 08.11.2001 год. и 19.05.2006год., участник в целия
процес на строителството и ползвател на една от самостоятелните й части.
Показанията не са формално дадени с общи формулировки , а изобилстват от
конкретни факти, непосредствено възприети от свидетелите и дадени от
различна гледна точка. Противоречия между тези свидетели не са налице,
показанията им се припокриват и допълват, като дават ясна и цялостна
картина по спора и съставляват стабилна основа , съдът да направи извод за
безспорна фактическата установеност по релевантните за делото въпроси .
Съдът намира, че не са налице условията да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите, ангажирани от ответника: В.П. и Н. А..Първата
свидетелка е баба по майчина линия на С. С.- дете на В. С., която декларира
близки отношения –нейни и на дъщеря й с В. С., но конкретни данни,в какво
точно са се изразявали нито сочи,нито пък са налични по делото ,вън от
горното противоречи на оплакванията й ,че бащата на нейната внучка не е
изпълнявал родителките си задължения,незнанието за финансовото му
положение- кредитна задлъжнялост, непознаване на близките му.П. не
свидетелства за факти и обстоятелства лично възприети от нея, а препредава
специално споделеното с нея ,неясно защо от В. С. по отношение
собствеността на имота,което той е пропуснал да стори с близките си хора, с
които е извършил строителството и споделял дните си в спорния имот, не
17
съответства на останалите доказателства по делото и противоречи на
житейската логика ,тя да бъде уведомявана за семейните планове.Показанията
на А. са вътрешно противоречиви с оглед посочените по-горе
неточности,както и в противоречие с тези на останалите свидетели за времето
на осъществяване на строежа,начина и продължителността на
строителството, лишени от конкретика , също с декларативен характер
единствено за знание по отношение собствеността на спорния имот и
притежателя на средствата за неговото придобиване и основанието ,на което
имотът се обитава от В. С.,независимо че бил загубил връзка с братята /не
поддържал твърда връзка с тях по негови думи,както и житейски негологично
е строителството да се извършва от един от братята в полза на другия, а
последния да наеме трето лице да надзирава един от най-близките му
роднини.
Предявеният от Н. А. Я. срещу С. Г. С. иск е по чл. 124 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл.79 от ЗС и чл.27 ал.1 и чл.28 от СК , за установяване придобито по
давност право на собственост върху недвижим имот с идентификатор
83017.505.452.4,представляващ р.х. със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа,
построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“
гр. Ш. с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години в
режим на съпружеска имуществена общност по време на брака й с В. Г. С. , а
след прекратяването й поради прекратяване на брака им с развод на дата ***
год. в обем от ½ ид.ч.
Предявеният от Г. В. С. срещу С. Г. С. иск е по чл. 124 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл.5 ал.1 от ЗН за установяване придобито по наследство право на
собственост в обем от 1/6 ид.ч. върху недвижим имот с идентификатор
83017.505.452.4,представляващ р.х. със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа,
построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“
гр. Ш., притежаван от наследодателя му В. Г. С., поч. *** год. по давност.По
отношение обема на правата,чието установяване се претендира ,съдът
съобразява ,че макар с исковата молба да е въведен такъв в размер на ¼ ид.ч.
,в съдържанието на решението по чл. 236 ал.1 т.5 от ГПК е налице
произнасяне в размер от 1/6 ид.ч. ,което очертава и предмета на разглеждане
на иска във въззивната инстанция.
Предявеният от С. В. С. срещу С. Г. С. иск е по чл. 124 ал.1 от ГПК,във
18
връзка с чл.5 ал.1 от ЗН за установяване придобито по наследство право на
собственост в обем от 1/6 ид.ч. ,върху недвижим имот с идентификатор
83017.505.452.4,представляващ р.х. със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа,
построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“
гр. Ш., притежаван от наследодателя й В. Г. С., поч. *** год. по давност. По
отношение обема на правата,чието установяване се претендира ,съдът
съобразява ,че макар с исковата молба да е въведен такъв в размер на ¼ ид.ч.
,в съдържанието на решението по чл. 236 ал.1 т.5 от ГПК е налице
произнасяне в размер от 1/6 ид.ч. ,което очертава и предмета на разглеждане
на иска във въззивната инстанция.
Установява се по делото, че спорния недвижим имот с идентификатор
83017.505.452.4 е изграден и функционира като самостоятелен обект .
Самостоятелен обект на вещни права е строеж, който съществува
фактически и който отговаря на юридическите критерии за обособеност
(съобразно вида и предназначението на построеното).
Заснетите по одобрените със заповед № *** год. КККР на СО“К.“
,гр.Ш., разположени в поземлен имот с идентификатор 83017.505.452 , две
двуетажни курортни,туристически сгради с идентификатор 83017.505.452.4
и площ от 34 кв.м. и с идентификатор 83017.505.452.5 и площ от 26 к.м., са
построени като функционално симетрични и отделни обекти в сграда,
проектирана като двуфамилна . След като недвижимия имот с идентификатор
83017.505.452.4 ,като съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло по
смисъла на § 5 т.30 от ДР на ЗУТ е задоволявал жилищни нужди през
годините-сезонно, а впоследствие и целогодишно, а съобразно заключението
на вещото лице е изграден като самостоятелен обект на собственост,
напълно съответстващ на изискванията на чл. 40 от ЗУТ, то същият може да
бъде обект на вещно право, което да се придобие по давност.
Неоснователни са доводите на ответника ,че извършеното строителство
е незаконно, като несъответно на строителната документация ,респ. поради
липса на изискуеми документи -протоколи за извършен груб строеж на
процесната сграда,въвеждане в експлоатация и ползване. Въпросът дали
строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му,
но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Законодателят не е
19
изключил незаконните строежи от обектите ,върху които могат да съществуват
вещни права,нито ги е изключил от гражданския оборот.Незаконният строеж е
годен обект на вещни права, същият може да бъде придобиван от субектите
по всички уредени в закон придобивни способи, в т.ч. и по давност.При спор
за собственост на незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в
сила заповед по чл. 225 или чл. 225 а от ЗУТ за премахване на строежа,като
наличието на такава нито се твърди,нито се установява по делото-така
решение № 60144 / 25.01.2022 год. по гр. д. № 491/2020 год. на ВКС, II г. о.
По правилото на чл.181 ал.1 от ЗУТ , правото на строеж на сграда или на
част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж,а съобразно чл.181
ал.2 от ЗУТ след завършване на сградата в груб строеж, предмет на
прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни
части от нея.
Съобразно горното , годен обект на придобиване по давност може да
бъде "груб строеж" съобразно легалната дефиниция на § 5, т. 46 ДР ЗУТ -
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,
без или със различна степен на изпълнени довършителни
работи.Систематичното място и граматическото тълкуване на диспозитивната
норма на чл. 181 ал. 3 ЗУТ налага извода, че установяването на едно
фактическо положение, а именно завършеност на сградата в “груб вид“ с акт
на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в
случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на
право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз
основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за
установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството или разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2, респ.
удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ и с оглед
задължението на нотариуса по чл. 586, ал. 2 ГПК да провери въз основа на
съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е
трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на
исканата сделка след завършване на грубия строеж на сградата.Този факт
нотариусът може да установи и с други доказателствени средства по
аргумент, че съставянето на акт по чл. 181, ал. 2 ЗУТ не е посочено в
20
нормите на Наредба № 3 от 31.07.2003 год. ,респ. при спор за собственост
може да бъде установяван с всички доказателствени средства-така решение №
22 /4.06.2020 год. по гр. д. № 3048/*** год. на ВКС, II г. о ,
Правото да бъде построена процесната р.х. е било отстъпено от
Община гр.Ш. на В. П.Й. с договор от дата 15.05.1996 год.Установява се по
безспорен начин от свидетелските показания, че не носителят на правото
строеж,на чието име е била оформена строителната документация като
инвеститор, а св. С.С.Т. и В. Г. С. са реализирали фактически правомощието
застрояване, което правото на строеж дава, със съзнанието ,че поради
законови ограничения го придобиват по неформален начин и те ще станат
собственици на построеното след извършване на строителството и след като
изградения от тях обект , ще им бъде прехвърлен по нотариален ред срещу
предварително заплатената цена.
Съдържанието на договора от дата 08.11.2001 год. , документиращ ,че
едноетажната р.х. *** , със застроена площ от 50.27 кв.м. е изградена до груб
строеж ; показанията на св.С.С.Т. ,че прехвърлянето е осъществено след
построяване на сградата и слагане на покрив;съдържанието на подадената от
С. Г. С. данъчна декларация от 09.09.2005 год. касателно едноетажна
р.х.,построена 2000 год. ,показанията на св. М.П.М. ,че е монтирал електромер
в сградата през 2000 год.,обуславят еднозначен извод, че към края на 2001 год.
р.х. е била изградена до степен на груб строеж,т.е. годен обект на
прехвърлителна сделка и именно тя е била продадена от В. П.Й. и Р.Т. Й. на С.
Г. С. и С.С.Т..
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона-така чл. 77 от ЗС,като в случая
сключения във формата по чл. 18 от ЗЗД договор по чл. 183 и сл. от ЗЗД,във
връзка с чл. 181 ал.2 от ЗУТ от дата 08.11.2001 год. за прехвърляне на
собствеността на едноетажна р.х., легитимира свидетелят С.С.Т. и
ответникът С. Г. С. като съсобственици с равни части (чл.30 ал.2 от ЗС) на
изградената двуфамилна сграда , т.е. и като съсобственици с равни части на
двата отделни обекта в същата с идентификатор 83017.505.452.4 и площ от
34 кв.м. и с идентификатор 83017.505.452.5 и площ от 26 кв.м.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че
строителството на процесния имот е отпочнало и реализирано ,преди
21
недвижимия имот (правото на строеж) да бъде закупен от съпрузите Н. А. Я.
и В. Г. С., съвместно със свидетеля С.С.Т. . В придобивните актове те не
фигурирали като приобретатели на правата, а като такъв и по лични причини
бил вписан ответникът С. Г. С. –брат на В. Г. С. , с уговорка правата да бъдат
прехвърлени в по-късен момент на техния син Г. В. С..Тези твърдения не са
такива , за наличие на персонална симулация на страната на част от
купувачите, а именно че не ответника,а неговия брат и съпруга са носители на
правните последици на сделката.Напротив ,посочено е че ответникът е
титуляр на вещните права , обещал да се разпореди с тях в бъдеще, като
облагодетелства техния син.Липсва позоваване на недействителността по чл.
26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, както и отправено искане по чл.17 от
ЗЗД.Твърденията и ангажираните в тази насока свидетелски показания не са
заявени по повод претенция на ищците за притежание на спорния имот на
основание прикрит договор , а във връзка с приложението на разпоредбата на
чл. 99 от ЗС ,че правото на собственост е изгубено от ответника, тъй като
съпрузите Н. А. Я. и В. Г. С. са го придобили по давност като последица на
извършено строителство и осъществяване на фактическа власт върху
построеното по уговорка с ответника,които действия сочат както начален
момент на установяване на владение,така и поведение като собственици в
продължителен период от време и довели до придобиване на спорния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои.
Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
упражнявано по начин да може да бъде възприето от действителния
собственик ,несъмнително и да се осъществява постоянно и непрекъснато - да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Упражняваната фактическата власт върху
вещта следва да включва действия, които недвусмислено манифестират власт
върху имота по съдържание като на собственик . Постоянното владение не
изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент
във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да
22
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на
ограниченото вещно право, чието придобиване се цели.
Владението върху определена вещ може да бъде предадено от едно лице
на друго по волята на собственика или предишния владелец. Законът
регламентира изискванията към формата, в която следва да бъде облечено
постигнатото съгласие за прехвърляне на вещни права, но не поставя
изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение.
След като такива отсъстват, те не могат да бъдат въведени по тълкувателен
път и следва да се приеме, че предаването на владението със съгласието на
предишния владелец може да се осъществи свободно –устно,писмено или с
конклудентни действия, чрез просто връчване на вещта . Когато владението е
установено чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета,
презумпцията по чл. 69 от ЗС действа - приема се, че имота се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване. Фактическа власт върху изцяло чужд
имот може да бъде придобита и при липса на правно основание (т.нар.
завладяване),в който случай от момента на установяването й тя има характер
на владение и според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си .
Несъмнено е установено по делото ,че след завършване на двуфамилната
сграда през 2001 год., фактическа власт по отношение самостоятелния
обект с идентификатор 83017.505.452.5 и площ от 26 кв.м. е
осъществявана от един от съсобствениците св. С.С.Т.,вкл. понастоящем , а
фактическата власт по отношение на самостоятелния обект с идентификатор
83017.505.452.4 и площ от 34 кв.м. от В. Г. С. ,съвместно с ищцата Н. А. до
развода им през *** год., а след това самостоятелно и до неговата смърт през
*** год. Липсват данни,фактическа власт върху която и да е от частите на
двуфамилната сграда да е била осъществявана от ответникът С. Г.
С..Владението върху самостоятелния обект с идентификатор 83017.505.452.4
23
е било установено от В. Г. С. отчасти чрез предаването му от един от
съсобствениците –св.С.С.Т. върху притежаваната от него ½ ид.ч. от обекта
чрез конклудентни действия- неформално поделяне и изтеглен жребий и
отчасти чрез завладяване на притежаваната ½ ид.ч. от другия съсобственик С.
Г. С..Установява се по делото ,че строителството на сградата е реализирано от
В. С. и веднага след това ,той се е самонастанил в един от самостоятелните
обекти.Не се установява по делото ,да е налично правно основание за
придобиване от В. Г. С. на фактическата власт на частта от самостоятелния
обект с идентификатор 83017.505.452.4 ,притежавана от ответника негов
брат – правоотношение по договор за наем или заем за послужване ,респ. той
и семейството му да са били допуснати в имота по неясни житейски
съображения. От установяване на фактическата власт и до смъртта на В. С. е
изминал изключително продължителен период -18 години, който сам по себе
си въпреки близката родствена връзка изключва имотът да е бил представен
за ползване на договорно основание ,вън от горното в имота са извършвани
действия, далеч надхвърлящи обикновеното ползване на имота-
продължаване на строителството, предприемане на действия по узаконяване
на допълнително построеното ,съхраняване на ключовете от имота и
предоставянето им на трети лица за поддържането му,постоянно обитаване .
Отчитайки конкретните действия ,с която е упражнявана фактическата
власт върху имота от съпрузите Н. А. и В. С. с оглед предназначението му,
то тя разкрива признаците на владение по смисъла на чл. 68 от ЗС-
непрекъснато,наложено от особеностите на имота,задоволяващ основно
нужди за отдих, спокойно -не е установено и поддържано с насилие,
несъмнително и явно- действително е упражнявана фактическа власт с
намерение имота да се държи като свой ,изразено външно с действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика и по
начин, то да стане достояние на ответника,както и не е било смутено, нито
придобивната давност – прекъсната с действията по чл.116 от ЗЗД,приложим
към института на придобивната давност-чл. 84 от ЗС .
Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се
упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение , а съгласно
чл. 21 СК съпружеска общност стават вещите, придобити по време на брака
възмездно или чрез съвладение от съпрузите.
24
В случая брака на ищцата Н. А. Я. и В. Г. С. е с продължителност от ***
год. до *** год.,който е релевантния период за преценка периода на давностно
владение,годен да обуслови придобиване на имот в режим на съпружеска
имуществена общност.Безспорно е установено, че фактическата власт върху
имота с намерение за своене е било осъществявано от съпрузите за времето от
построяването на сградата в края на 2001 год. и до развода им в началото на
*** год., поради което с изтичането на установения в разпоредбата на чл.79
ал.1 от ЗС 10 годишния срок ,правото на собственост върху имота е било
придобито от тях в края на 2011 год. в режим на съпружеска имуществена
общност.
Ищцата Н. А. Я. счита себе си за носител на вещното право на
оргинерно придобивно основание давност ,осъществено по време на брака й с
В. Г. С. , а ищците Г. В. С. и С. В. С.,считат себе си за носители на
придобитото от техния наследодател В. Г. С. вещното право на оргинерно
придобивно основание давност. Позовали са се на давността като способ за
придобиване на право на собственост с предявяване на исковете си :още в
исковата молба по чл.124 ал.1 от ГПК .
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 4 / 17.12.2012 год.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 год. на ВКС, ОСГК, придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху
чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84
ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС. За да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
25
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост . До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед
на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към
наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и
правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им
придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на
придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на
брака и при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите
са равни-така чл. 27 ал.1 и чл. 28 от СК,т.е. обект на притежание на ищцата
Н. А. Я. е ½ ид.част от спорния недвижим имот .
Децата на починалия наследяват по равни части-чл.5 ал.1 от ЗН.При
данни, че починалия на дата *** год. В. Г. С. е оставил като наследници по
закон трима низходящи от първа степен, притежаваното от него право на
собственост върху процесния недвижим имот на основанието по чл. 79 от ЗС
и в обема по чл. 28 от СК от ½ ид.ч., е преминало по наследяване към ищците
Г. В. С. и С. В. С. в размер от по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях.
Горното обуславя извод за основателност на исковете на ищците на
сочените от тях основания в обема от ½ ид.ч. за Н. А. Я. и в обема от по 1/6
ид.ч. за Г. В. С. и С. В. С..
Обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 271 ал.1
от ГПК въззивният съд го отменя ,като постановява ново по съществото на
26
спора за уважаване на предявените искове.
С оглед изхода по спора , на ищците следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции за държавни
такси,възнаграждения на вещо лице и адвокати, в размер съответен на
направата им, удостоверен с платежни документи и договори за правна
защита и съдействие от всеки един от тях .
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260001 /24.02.2023 год. по гр. д.№ 73/2021 год.
на Районен съд Каварна, поправено с решение № 260000 /09.01.2024 год. по
гр. д.№ 73/2021 год. на Районен съд Каварна, в частта, в която е отхвърлен
предявения от В. В. Г., ЕГН ********** , от гр.Д.,*** срещу С. Г. С., ЕГН
**********, от гр.В.,*** иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС за
установяване ,че е собственик на 1/6 ид. ч., като наследник на В. Г. С.,
починал на *** год. от имот с идентификатор 83017.505.452.4,представляващ
р.х. *** ,със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа, построена в УПИ -1 за
безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“ гр. Ш., и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 260001 /24.02.2023 год. по гр. д.№ 73/2021 год. на
Районен съд Каварна, поправено с решение № 260000 /09.01.2024 год. по гр. д.
№ 73/2021 год. на Районен съд Каварна в останалата му част, като вместо
това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С., ЕГН **********,
от гр.В.,*** ,че на основание чл.79 от ЗС ,във връзка с чл.21 ал.1 от СК,чл. 27
от СК и чл.28 от СК, Н. А. Я., ЕГН **********, от гр.В.,*** е собственик по
давност на ½ ид.ч. от имот с идентификатор 83017.505.452.4 ,с
предназначение курортна ,туристическа сграда със застроена площ 34 кв.м.,2
етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 83017.505.452
,находящ се в СО “К.“ гр. Ш..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С., ЕГН **********,
от гр.В.,*** ,че на основание чл.5 ал.1 от ЗН Г. В. С., ЕГН ********** , от
гр.В.,*** ,като наследник на В. Г. С., починал на *** год. е собственик на 1/6
27
ид.ч. от имот с идентификатор 83017.505.452.4, с предназначение курортна
,туристическа сграда със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83017.505.452 ,находящ се в СО “К.“ гр. Ш..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С., ЕГН **********,
от гр.В.,***,че на основание чл.5 ал.1 от ЗН С. В. С. , ЕГН ********** ,от
гр.В.,***, като наследник на В. Г. С., починал на *** год. е собственик на 1/6
ид.ч. от имот с идентификатор 83017.505.452.4, с предназначение курортна
,туристическа сграда със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83017.505.452 ,находящ се в СО “К.“ гр. Ш..
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, от гр.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. А.
Я., ЕГН **********, от гр.В.,*** сторени съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции в размер на 164 лв.- заплатени държавни такси, 1000 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 467.50 лв.-заплатено възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, от гр.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. С.,
ЕГН ********** , от гр.В.,*** сторени съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции в размер на 1 000 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, от гр.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на С. В.
С. , ЕГН ********** ,от гр.В.,*** сторени съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции в размер на 50 лв.- заплатена ДТ и 1000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28